РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 13.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 17 април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7635 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с
процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова –
чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе твърди, че в периода от 22.12.2017г.
до 23.03.2018г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 380,45 лева в имота на
ответника Б.В.В. с ЕГН: **********,*** с абонатен N: 03070710150
Твърди, че ответникът не заплатил
дължимата за това цена от общо 380,45 лева по издадените за посочения период 6 бр. фактури. Поради забавата в плащането претендира и
мораторна лихва в общ размер на 4,71 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда.
Поддържа, че за посочените суми се снабдил със заповед № 2264/ 05.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 3896/ 2018 г.
по описа на РРС. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
горепосочените суми. Претендира деловодните разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният особен представител на
ответника е депозирал писмен отговор, в който развива съображения за неоснователност
на иска.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Основно
задължение на ищеца
„Топлофикация Русе“, съгласно притежавания лиценз N: Л-030-05/15.11.2000г.
е да снабдява своите контрагенти по
договор с топлинна енергия. Ищецът
е представил писмени доказателства ( 6 броя фактури ), с които е удостоверил, че през процесния период е доставял
топлинна енергия на ответника.
Видно от
представения по делото договор N:371/ 04.11.1998г. между ищеца и етажната собственост
на бл. „Воден“ вх.“А“ е договорена доставка за топлинна енергия.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената и изготвена СТЕ, в сградата в която
се намира процесния имот е въведено дялово разпределение на топлинната енергия
с договор 42 от 31.10.2001г. за индивидуално отчитане на разходите за
отопление, сключен между етажната собственост на бл.Воден и „Топлоснабдяване “ АД
Шумен. От доказателствата по делото се установява, че за процесния период услугата „дялово разпределение на топлинна енергия"
в сградата е извършвана от „Топлоснабдяване" АД-гр.Шумен, съгласно договор № Д-188/10.10.2017, подписан между „Топлофикация Русе" АД и
„Топлоснабдяване" АД - Шумен.
Процесният период включва три отоплителни месеца от отоплителен сезон 2016/2017г. За процесния имот в базата данни на ищеца се водят
под отчет 4 броя отоплителни тела, от които едно без
уред за дялово разпределение с инсталирана мощност
при проектни условия
500 W, и три с
индивидуални разпределители на топлинна енергия с №№ 42309476, 42309478 и 42309479 със съответни инсталирани
мощности и един водомер за битова гореща вода,
доставена чрез топлопреносната
система на дружеството, като водомерът бил
монтиран вътре в имота.
Установява се, че за този имот за процесния период в база данни на ищеца е регистрирано потребление на битова гореща вода, като няма потребление на топлинна енергия за отопление на общи части
на
сградата. За отоплителните месеци е начислено
топлинна енергия за дял „Сградна инсталация"
и за едно отоплително тяло, което е без уред за дялово разпределение, за другите две отоплителни тела с уреди не
е отчетена консумация на топлинна енергия.
Видно от
заключението на експерта, с отчитане таксите за услуга „Дялово разпределение на
топлинната енергия за БГВ“ общата дължима сума за абонатен N: 03070710150 е 374,82
лева.
При така
установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен до размера от 374,82 лева, като в
останалата му част до пълно предявения размер от 380,45 лева следва да бъде отхвърлен. С оглед основателността на главния иск, основателна се явява
и акцесорната претенция за мораторната лихва в размер на 3,77 лева.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство
в размер на 72 лева - държавна такса и 90 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно уважената част на иска, по
аргумент на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, както и сумите от
150,00 лева разноски по назначаване на особен представител на ответника и
300,00 лева за възнаграждение на вещо лице по назначената и изготвена СТЕ.
Според т.12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, които в случая са в размер на 72,00 лева съобразно уважената част от
иска.
Така общият размер на разноските, на
които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 684,00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Б.В.В. с ЕГН: **********
***, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев,
сумата от общо 374,82 лева, представляваща
неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия по 6 бр. фактури за периода от 22.12.2017г.
до 23.03.2018г. в имота на
ответника Б.В.В. с ЕГН: **********,*** с абонатен N: 03070710150, както и сумата от общо 3,77 лева –
мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка една от фактурите
до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.06.2018г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 3896/ 2018 г. по описа на Русенския районен съд е
издадена заповед № 2264/ 05.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев, срещу Б.В.В. с ЕГН: ********** *** иск в останалата му
част до пълно предявеният размер от 385,16
лева.
ОСЪЖДА Б.В.В. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********,
сумата от 684,00
лева – деловодни разноски в исковото и
заповедното производства.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: