№ 46
гр. Варна, 07.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20243100502566 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „А1 България“ ЕАД против Решение №
2548/5.07.2024 г. на ВРС по дело 20243110101856 по описа на съда, с което е
прието за установено в отношенията между ищеца С. А. К. от гр. ****** и
ответника „А1 България“ ЕАД, че клаузата на чл. 8 от Приложение № 1 от
27.08.2019 г. към договор за електронни съобщителни услуги № *********,
сключен между страните както и чл. 17 т.2 от ОУ на „А1 България“ ЕАД,
приложими към същия договор представляват нищожна клауза поради
неравноправност и нарушаване на чл. 143 ал.1, ал.2 т.13 и т.19 от Закона за
защита на потребителите.
Според жалбоподателя решението е постановено при неправилно
приложен материален закон, поради което и следва да бъде отменено с
произтичащите от това последици. Счита, че спорът се свежда единствено до
приложимостта на чл. 144 ал.4 от ЗЗП във връзка с това дали методът за
промяна на цените е описан подробно и ясно в договора като настоява, че
случаят е именно такъв. В договорите, приложенията и ОУ са посочени
индекса за промяна (индексацията на цените по изчислението на НСИ) и как
може да бъде извършено изменение на цената. Счита, че цитираните в
решението на ВРС Директиви и решения на СЕС не отразяват актуалната
съдебна практика, на която се е позовал ответникът по спора и която следва да
бъде съобразена от настоящия въззивен състав. Счита, че и не се доказва
съществена промяна в икономическото състояние на потребителя от
приложение на оспорените клаузи предвид размера на увеличението в цената
на услугите. Твърди, че ВРС не е изложил мотиви по разбирането си, че има
нарушение. Не става ясно от къде произтича неравновесието в отношенията
между търговец и потребител при условие, че клаузата е недвусмислена и ясно
разписана. Поради това настоява, че изобщо не е доказано наличието на
нарушение по чл. 143 ал.2 т.13 от ЗЗП, а ако фактическият състав е
осъществен, то тогава следва да се вземе предвид изключението по чл. 144
ал.4 от същия нормативен акт. Оспорва и правният извод, че клаузата по чл. 8
1
от договора с потребителя е неравноправна като счита, че не се доказва
начина, по който е уговорена да сочи единствено на промяна в посока
увеличение цената на предоставяната услуга. Не на последно място счита, че
прилагането на индексационни клаузи в условия на инфлация е възприето
като нормална практика от МФ предвид и Постановление № 290/27.09.2022 г.,
с което се приема Методика за изменение на цени на обществени поръчки. На
тези и други основания моли за отхвърляне на заявената искова претенция.
Претендира и разноски.
Становището на въззиваемата страна, обективирано в отговор по
жалбата е за недопустимостта, евентуално неоснователността й. Потребителят
счита, че след като на ответното дружество се връчват книжа единствено по
реда на чл. 50 ал.5 от ГПК и в отговора е посочен електронен адрес за
връчване на съобщения, то решението е връчено в съответствие с
процесуалния закон и няма никакво значение дали кореспонденцията е в
секция „СПАМ“ на електронната поща. Отделно, според закона не се изисква
потвърждение за получаване и е важно дали съобщението е изпратено.
По същество счита жалбата за неоснователна. Настоява, че правилен е
изводът на съда досежно неравноправността на клаузата по чл. 8 от
приложение № 1 към договора както и тази по чл. 17 т.2 от ОУ на мобилния
оператор. Оспорва твърденията в жалбата като счита, че на първо място
клаузата позволява на доставчика да увеличава цената на услугата без право
на потребителя да се откаже от договора и на следващо място – увеличението
е значително в сравнение с цената по договора. Освен това неравноправността
се определя и от факта, че при сключване на договора за потребителя е
неяснен икономическия ефект и не знае каква абонаментна такса може да му
бъде определена за следваща календарна година. Това според ищеца
съставлява и нелоялна търговска практика. На тези и други основания моли
да се потвърди решението на ВРС и присъдят разноски за въззивното
производство.
По допустимостта на производството.
Връчване на решението на ВРС е извършено на 05.07.2024 г. от
деловодител на състава на посочения в отговора имейл.
При посочване в отговора на съответния имейл, срещу същия изрично е
заявено, че страната желае връчване на адреса. На електронен адрес е
призована за първо по делото заседание по изрични указания на съдията-
докладчик в Определение № 5914/23.05.2024 г. Ответната страна се е явила в
първо по делото заседание. Поради това следва да се приеме, че същата е
съгласна със заявеното по отговора относно начина на връчване на книжа по
спора.
Твърдението по жалбата е, че решението е открито при проверка в
секция „нежелана поща“ (spam). Освен това страната сочи, че съответно не е
изпращала към ВРС потвърждение за получаване на СРГ. Така спорните
моменти са няколко, а именно: има ли значение секцията, в която е попаднало
изпратено чрез имейл, съобщение/призовка за редовността на връчването;
следва ли страната изрично да потвърди или се приема, че е узнала на датата
на изпращането. Как следва да се разбира ал.5 на чл. 38 от ГПК, т.е. кога
трябва да се приеме, че не е възможно връчване по реда на ал.1-3 на
цитираната разпоредба и дали настоящият случай попада под изключението,
изискващо последващо връчване на книжа на адреса на управление на
дружеството.
2
На горните въпроси отговор дава разпоредбата на чл. 41а ал.2 от ГПК.
След като уведомлението не е по реда на чл. 38 ал.2, а по реда на ал.3, то се
изисква изрично потвърждение от адресата за получаване на съобщението.
Ако не – съгласно изречение второ на цитираната норма, съобщението се
връчва по общия ред. Поради това и правилно е предприето връчване на
препис от решението на адреса на управление, а с оглед датата на получаване
на акта, спазен е и срокът за обжалването му.
Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима за разглеждане,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС и следва да бъде приета за разглеждане.
Поведението на първоинстанционния съд в производството, развило се
пред него, не налага повторно указания по разпределение на доказателствена
тежест между страните.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „А1 България“ ЕАД
против Решение № 2548/5.07.2024 г. на ВРС по дело 20243110101856 по описа
на съда, с което е прието за установено в отношенията между ищеца С. А. К.
от гр. ****** и ответника „А1 България“ ЕАД, че клаузата на чл. 8 от
Приложение № 1 от 27.08.2019 г. към договор за електронни съобщителни
услуги № *********, сключен между страните както и чл. 17 т.2 от ОУ на „А1
България“ ЕАД, приложими към същия договор представляват нищожна
клауза поради неравноправност и нарушаване на чл. 143 ал.1, ал.2 т.13 и т.19
от Закона за защита на потребителите.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.02.2025 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение, а на жалбоподателя да се връчи и препис
от отговора.
Съобщението до жалбоподателя да се изпрати на посочения от него
електронен адрес като се укаже да потвърди получаването. Ако не се получи
потвърждаване в 7 дневен срок от изпращането на съобщението, незабавно да
се докладва делото за преценка изпращане на книжа на адреса на управление.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3