Решение по дело №18020/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2701
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Катя Рудева Боева
Дело: 20195330118020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 2701

 

гр. Пловдив, 29.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV граждански състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

 

при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18020 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Екотест“ ЕООД е предявил против В.В.Д. осъдителен иск с правно основание чл. 221 ал.2 КТ за заплащане на сумата от 560 лева, представляваща дължимо обезщетение, вследствие на прекратяване на трудов договор, сключен между страните, със Заповед № ***.

Ищецът посочва, че между страните бил сключен трудов договор № ***, по силата на който ответницата е заемала длъжността „***“. С допълнително споразумение № *** към посочения трудов договор, било уговорено основано месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева.

На 30.05.2019 г., ответницата отправила молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 30.06.2019 г. Ищецът изразил своето съгласие, но след изтичане на срока на предизвестието.

В периода 03.06.2019 г. – 06.06.2019 г. ответницата не се явила на работа, без да е посочила уважителни причини. Поради изложеното, от същата били поискани обяснения, като в тях, ответницата посочила, че се касае за семейни причини. От страна на ищцовото дружество – работодател била изготвена Заповед № *** за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение, като на ответницата било изплатено възнаграждение за месец май 2019 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Поради изложеното, ищецът излага съображения, че са налице предпоставките на чл. 221 ал.2 КТ за заплащане на претендираното обезщетение.

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в молба /л.36 от делото/ преди първото открито съдебно заседание по делото прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание чрез лично връчване на призовка /л.35 от делото/. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.22 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 29 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – трудов договор № ***, допълнително споразумение № ***, Заповед № ***, Заповед № ***, молба от 30.05.2019 г., писмо – искане за представяне на обяснения, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

            По отношение на разноските:

            При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени в размер на 350 лева, за които са представени оправдателни документи за тяхното извършване, както следва: 50 лева държавна такса и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 221 ал.2 КТ В.В.Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКОТЕСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 560 лева, представляваща обезщетение, вследствие на прекратено трудово правоотношение със Заповед № *** за налагане на дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК В.В.Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКОТЕСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 350 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

            Препис от решението да се връчи на страните.      

 

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ