Р Е Ш Е Н И Е
№261726
гр. Пловдив, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VI граждански състав, в публично
заседание на тринадесети май две хиляди деветнадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 17534 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с правна
квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД,
предявен от „Групама Застраховане“ ЕАД против С.Х.З..
Ищецът твърди, че на **** г. в гр. ***,
на кръстовището на бул. „***“ и ул. „****“, ответникът в качеството му на водач
на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“, с рег. № ****, виновно е
реализирал ПТП с пешеходеца Б.С.Ц., вследствие на което на пострадалия са
нанесени травматични увреждания, които са му причинили неимуществени вреди. За
настъпилото ПТП е съставен констативен протокол, в който било отбелязано, че
виновният водач не е изпълнил задължението си да остане на местопроизшествието
до пристигане на представители на КАТ. По отношение на лекия автомобил,
управляван от ответника, имало сключена „Гражданска отговорност ***“ при
ищцовото дружество със срок на действие 19.04.2017 г. – 19.04.2018 г. От
пострадалото лице било отправено заявление към ищеца за изплащане на
обезщетение, по което била образувана щета № ****. Към заявлението било
приложено съдебномедицинско удостоверение, от което се установявало, че на ***
г. пострадалият бил ударен на пешеходна пътека, паднал на земята и му били
нанесени следните травматични увреждания: по външната повърхност на дясното бедро,
в средната трета се установява слабо изразено кръвонасядане с размери 2/1 см.
със зеленикав цвят, причинило болка и страдание без разстройство на здравето.
Въз основа на посоченото заявление, комисия на ищцовото дружество определило
справедливо обезщетение за нанесеното травматично увреждане в размер на 300
лева. Доколкото виновният водач не е останал на мястото на ПТП до пристигане на
органите на КАТ, ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за заплащане на сумата, изплатена от застрахователя като
обезщетение на пострадалото лице. Въз основа на депозираното заявление било
образувано гр. д. № 11881/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, по която
била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата в размер на 300
лева. Срещу издадената заповед ответникът възразил, което обуславя правния
интерес от предявяване на настоящия иск.
Поради изложеното от съда се иска да
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 300 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца на пострадалия при ПТП на **** г., причинено от ответника,
за неимуществени вреди, при което ПТП същият е напуснал местопроизшествието
преди пристигане на органите на МВР, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***/** г. по описа на Районен съд
Пловдив, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в
съда – *** г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от С.Х.З., с който се излагат съображения за
неоснователност на предявения иск. Посочва се, че ответникът не е реализирал
виновно ПТП с пострадал Б.С.Ц. и не му е нанесъл неимуществени вреди. Излага
доводи, че действително на **** г. се е намирал на процесното кръстовище като
възприел пешеходец да пресича пред неговия автомобил клатушкайки се. След като
пешеходецът преминал, ответникът потеглил, но пешеходецът се спрял и се
завъртял обратно. По този начин с дясната си ръка ударил дясното огледало за
обратно виждане. Започнал да крещи с обидни думи. Ответникът потеглил с
автомобила и видял пешеходеца в огледалото за обратно виждане как е седнал на
тротоара и крещи. Почудил се дали да паркира и да слезе от колата, но след като
видял агресията на пешеходеца, се притеснил да не го удари. На *** г.
ответникът и неговата **** посетили *** РПУ при ОДМВР ****, където разбрали, че
е подадена жалба, че на *** г. ответникът е блъснал пешеходец. Впоследствие
ответникът и пешеходеца били извикрани в *** РПУ, където пешеходецът поискал
обезщетение, ответникът първоначало отказал, но впоследствие се съгласил да му
предостави 38 лева. Пешеходецът отказал и на ответника бил съставен АУАН. От
правна страна се възразява, че липсва ПТП. Оспорва се протоколът за ПТП с
пострадали лица, доколкото не е съставен на място и отразното в него не
отговаря на действителното фактическо положение. По отношение на претенцията на
пешеходеца, се излагат съображения, че ответникът е съобщил на ищеца за
претенциите не пешеходеца още преди същите да бъдат предявени срещу
застрахователя, както и че същите не отговарят на случилото се. Оспорва се и
протокола от проведено редовно заседание на Застрахователната експертна
комисия. По отношение на представеното съдебномедицинско удостоверение, се
възразява, че същото е съставено по данни на пешеходеца. Възразява се и че не е
налице елемент от фактическия състав на нормата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, а
именно: ответникът да е напуснал местопроизшествието преди идването на
контролните органи. Същото не било отбелязано в протокола от ПТП. Съставеното
Наказателно постановление с вменено такова нарушение на ЗДвП било отмнено с Решение
на Районния съд. Поради изложеното оспорва предявения иск по основание и
размер. Моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
За
уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 500 КЗ, във вр. чл. 45,
ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на
валидно застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек
автомобил „Фолксваген голф” с рег. № ****; 2. настъпване на покрит
застрахователен риск – описаното в исковата молба ПТП; 3. претърпени от
пострадалото лице неимуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна
връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане
от застрахователя-ищец в полза на пострадалото лице на застрахователно
обезщетение за причинените вреди; 6. пряка и непосредствена причинна връзка
между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; 7. ответникът
е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, 8. посещението на
органите за контрол за движение по пътищата да е задължително по закон. В
доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно
чл.154, ал.1 ГПК е установяване на посочените обстоятелства.
Установява
се по делото, че между ищцовото застрахователно дружество и Я. Д. Б. – З. е
сключен договор за застраховка гражданска отговорност № **** от *** г., с
предмет лек автомобил марка „Фолксваген голф” с рег. № ****, със срок една
години, считано от 19.04.2017 г. до 19.04.2018 г. (л.11 от делото). Предвид
изложеното съдът приема, че е налице валидна застраховка „гражданска
отговорност“ по отношение на лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. № ******.
По
отношение на механизма на настъпване на ПТП-то, в хода на настоящото
производство бе изготвена и приета САТЕ /л.85-101/. Съобразно заключението на
вещото лице на **** г. около 08:00 часа, водачът С.Х.З. е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **** по платното за движение на бул. „***“
в посока от запад на изток, като на кръстовището с ул. „***“ е предприел
маневра – завой наляво в посока на север, след което е спрял. През това време пешеходецът Б.С.Ц.
на 64 г. е пресичал платното за движение на ул. „****“ в посока от запад на
изток, от ляво на дясно, пред лек автомобил „Фолксваген Голф“. След като
пешеходецът е подминал предната част на автомобила, водачът на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ е потеглил, а същевременно пешеходецът Б.Ц. се е завъртял и
се е върнал обратно към автомобила, при което е настъпил удар в преден десен
калник и дясно бедро на пешеходеца. Ударът е настъпил върху пешеходна пътека, в
конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира по дължина на 1.5 –
2.0 м. северно от платното на бул. „****“ и по ширина на 1.5 – 2.0 м. западно
от източната граница на платното на ул. „***“. Скоростта на движение на
автомобила в момента на удара е била около 6-7 km/h. Основните причини за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка са: пешеходецът Б.Ц. е удължил ненужно пътя и времето
за пресичане и се е спрял без необходимост на платното за движение, ако се
приеме, че пешеходецът е препятствие, то причина за настъпване на
произшествието е и обстоятелството, че водачът на „Фолксваген Голф“ е потеглил
в момент, когато не е било безопасно, когато до автомобила се е намирал
пешеходеца. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно
изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Посоченият механизъм на
настъпване на ПТП се потвърждава и от Констативен протокол за настъпване на ПТП
с пострадали лица № ***/**** г., както и от показанията на свидетелите И.Т. и Б.Ц..
Така свидетелят Т. – **** служител, си спомня, че е работил при *** РПУ при ОДМВР ***, когато човек депозирал жалба, че е
ударен, докато е пресичал ул. „****“ до кръстовището на ****. Автомобилът
„Фолксваген Голф“ се е движил от сточна гара наляво по „****“, като е
реализирал ПТП, блъснал е пешеходеца, а след това е напуснал
местопроизшествието. Пешеходецът запомнил номера на автомобила, като по този
начин свидетелят Т. извикал ответника. Същият обяснил, че е бил силно притеснен
и поради здравословни проблеми напуснал местопроизшествието. Той се бил уплашил
защото възприел лице, което силно викало. Към жалбата до МВР, пешеходецът
приложил и съдебномедицинско удостоверение. Предвид изложеното свидетелят Т.
съставил протокол за ПТП. Изложеното от свидетеля Т. кореспондира и с
показанията на свидетеля Б.Ц.. Същият си спомня, че пресичал на пешеходна
пътека в близост до ****, когато бил ударен от лек автомобил, извършващ ляв
завой, в десния хълбок и крака до коляното. При удара свидетелят Ц. паднал и се
ударил в ръба на тротоара. Същият посетил РПУ на МВР ***, където подал жалба и
съобщил номера на автомобила. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. и Ц.,
доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на приобщения по
делото доказателствен материал. Действително, свидетелят Ц. се явява пострадал
от ПТП, поради което неговите показания следва да бъдат ценени с оглед
евентуалната му заинтересованост от изхода на спора. Въпреки изложеното, съдът
намира, че показанията на свидетеля Ц. са обективни, доколкото са покредпени от
останалия по делото доказателствен материал – САТЕ, СМЕ, Съдебномедицинско
удостоверение № **/*** г. на Отделение по **** при *** „***“, протокол за ПТП и
показанията на свидетеля Т.. Именно предвид изложеното съображения съдът дава
вяра и на свидетеля Ц..
Настоящият
съдебен състав намира, че от приобщената по делото СМЕ се установиха настъпили
травматични уреждания на пострадалото лице – свидетелят Ц., вследствие на които
са му причинени неимуществени вреди. Така съобразно заключението на вещото лице
по допуснатата СМЕ, при настъпилото ПТП на **** г. на Б.С. Ц. е причинено
кръвонасядане по външната повърхност на дясното бедро, което му е причинило
болка и страдание без разстройство на здравето. Причиненото травматично
увреждане е по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет
и възможно да възникне при удар или
натиск от лек автомобил във външната странична част на дясното бедро.
Непосредствено след инцидента Б. Ц. в изпитвал от леки до незначителни по сила
и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им
изчезване, след приключване на възстановителния процес, който е траел от 8 до
10 дни, при благоприятен ход на същият и липсата на усложнения в него. Вещото
лице е категорично, че е налице връзка между процесното ПТП и настъпилото в
резултат на това травматично увреждане на Ц.. Доколкото се установиха причинени
травматични увреждания по свидетеля Ц., който са в причинна-връзка с
настъпилото ПТП, то съдът намира, че несъмнено на същия са причинени
неимуществени вреди. Досежно техния размер, следва да се има предвид, че обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията чрез
предоставяне на други блага. Благото е предмет със стойност, което задоволява
човешки потребности, следователно обезщетението следва да е съизмеримо с
разходите за задоволяване на потребности. Болките и страданията са последица от
характера и вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и
продължителност. Съдебната практика установява средния размер на дължимото
обезщетение при определен вид и характер на увреждане и обичайните за него
болки и страдания като интензитет и продължителност. Във всеки конкретен случай
съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, които водят до увеличение или
намаляване на размера на обезщетението, съпоставимо със средния, обичаен размер,
установен от съдебната практика /така
Решение № 54/23.04.2019 г., постановено по гр.д. № 3649/2018 г. на ВКС/. В
настоящия случай не се установява по делото търпените болки и страдания да се
отличават по интензитет и продължителност, в сравнение с обичайните такива,
поради което правилно и в съответствие с изискванията за справедливост,
установи в ППВС 4/1968 г., застрахователят е определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 300 лева. Същото е заплатено от застрахователя
на увреденото лице, видно от извлечение извършено плащане, находящо се на л.16
от делото.
Съдът
намира, че в случая несъмнено се установи и че ответникът е напуснал
местопроизшествието преди да пристигането на контролните органи. В тази връзка
следва да се отбележи, че основание за регресната претенция на застрахователя е
хипотеза, при която причинителят е напуснал местопроизшествието преди
пристигане на органите на МВР, когато посещението на органите за контрол за
движение по пътищата е задължително по закон. Кога органите за движение по
пътищата следва да посетят местопроизшествие е регламентирано в разпоредбата на
чл. 125 от ЗДвП, като една от предвидените хипотези е именно в случай, че при
произшествието има ранен човек. Настоящият случай е именно такъв, предвид
достигнатите от съда изводи за наличие на травматични увреждания по свидетеля Ц..
Поради изложеното и ответникът е имал задължение съобразно нормата на чл. 125,
ал.1, т.1 ЗДвП да остане на местопроизшествието до пристигане на контролните
органи. Доколкото това не е осъществено, то несъмнено е налице и последната
предоставка за уважаване на предявения регресен иск, а именно: напускане на
местопроизшествието преди пристигане на контролните органи. Действително, по
делото се установи, че във връзка с обстоятелството, че ответникът е напуснал
местопроизшествието, е издадено Наказателно постановление № ***/*** г. на
ОДМВР, сектор „***“ /л.157/, което впоследствие е било отменено с Решение № **/***
г., постановено по АНД № **/** г. по описа на Районен съд *** /л.162-163/.
Отмяната на издаденото наказателно постановение обаче не обосновава извод за
липса на поведение на ответника по напускане на местопроизшествие. На първо
място следва да се отбележи, че наказателното постановление е отменено не
поради неизвършване на вмененото на ответника деяние, а поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното
производство. На следващо място, отмяната на наказателното постановление, не
обвързва настоящия съдебен състав във връзка с изследване на последните
предпоставки за регресната отговорност на ответника, доколкото същото не
съставлява влязла в сила присъда по смисъла на чл. 300 ГПК. Независимо от
развилото се административнонаказателно производство, посочената предпоставка
за уважаване на предявения иск подлежи на изследване в настоящото производство.
В тази връзка следва да се отбележи, че в самия отговор на исковата молба
ответникът признава, че пешеходецът е ударен, но въпреки това същият е решил да
продължи движението с управлявания автомобил. Последното се потвърждава и от
разпитания свидетел Т., който си спомня, че ответникът му е споделил, че е
ударил пешеходеца с огледалото, но се е притеснил и е напуснал
местопроизшествието. Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав намира,
че е налице и последната предпоставка за ангажиране на регресната отговорност
на виновния водач, а именно, че същият е напуснал местопроизшествието без да
изчака контролните органи в хипотеза, при която тяхното посещение е
задължително съобразно нормата на чл. 125, ал.1, т.1 ЗДвП.
Поради
изложеното и предявеният иск се явява основателен – както по основание, така и
по размер, и следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаване на
предявения иск е присъждането на законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 18.07.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.
78, ал.1 ГПК има ищецът за заплатена държавна такса в размер на 25 лева, 600
лева – депозити за САТЕ и СМЕ, 40 лева – депозити за свидетели. Ищцовото
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78,
ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Общата сума за разноски, която следва да се
присъди в полза на ищеца възлиза на сумата от 765 лв. В общата сума на
дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство
в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Х.З., ЕГН: **********,
дължи на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 500,
ал.1, т.3 КЗ сумата в размер на 300 лева
/триста лева/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на
Б.С.Ц. за причинени неимуществени вреди от настъпили травматични увреждания,
вследствие на ПТП на *** г. в гр. ***** причинено от ответника, при което ПТП
същият е напуснал местопроизшествието преди пристигане на контролните органи,
което е било задължително поради наличието на ранен човек, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11881/2019 г. по
описа на Районен съд Пловдив, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението в съда – 18.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК С.Х.З., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата в
размер на 765 лева /седемстотин шестдесет и пет лева/, представляваща разноски
в настоящото производство, и сумата в размер на 75 лева /седемдесет и пет
лева/, представляваща разноски по ч. гр. д. № 11881/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Катя
Боева
Вярно с оригинала.
ЕН