ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28998
гр. София, 07.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110128167 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 171217/16.05.2025 г. от
********** със седалище и адрес: *******, представлявано от управителите
П.В. и Х.М., имейл адрес:**********срещу Р. А. Г., ЕГН **********, с адрес:
*******, с която са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация, както
следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
400.00 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от
Договор за потребителски кредит № 577964/02.11.2019 г., ведно с
лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (11.02.2025
г.) до окончателното изплащане на вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
33.86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
02.11.2019 г. до 02.03.2020 г. по Договор за потребителски кредит №
577964/02.11.2019г.;
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде
признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 362.54 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 02.03.2020 г. до
29.01.2025 г. по Договор за потребителски кредит № 577964/02.11.2019г.
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.92 ЗЗД, с който да бъде
1
признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1423.70 лева,
представляваща неустойка, начислена на основание чл. 17 от Договор за
потребителски кредит № 577964/02.11.2019г.,
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 6174/28.02.2025 г. по ч. гр. д. № 8949/2025 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.11.2019 г. година
ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 577964 със
*******, по силата на който е получил сумата от 400 лева, срещу което се
съгласил да върне 4 броя вноски в размер на 184.65 лева в срок до 02.03.2020
г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за
потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.
Сочи, че към договора е начислена и неустойка за непредставяне на
обезпечение на кредита в тридневен срок, съгласно чл.6.1 и чл.6.2 от договора.
Твърди, че е начислена неустойка, която сума се изплащала заедно с
погасителната вноска по главницата. Неустойката е в размер на 1500.00 лева.
Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Счита,
че дори и да се приеме, че договорът не е по електронен път, то следва да
приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и
същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната
сума.
Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора
за кредит.
Излага доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 22.03.2024 г., ******* като цедент е прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
********, със седалище и адрес на управление: ******. Вземането срещу
длъжника по настоящото производство е индидуализирано на стр. № 3 от
Приложение № 1 към договора за цесия.
Твърди се, че претендираната сума за лихва за забава представлява
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични
задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.
„Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е
изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от
2
2020 г., в сила от 14.05.2020
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли
съдът да постанови неприсъствено решение.
Моли договорът за цесия да бъде връчен с исковата молба.
Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1. Договор за паричен заем №
577964 от 02.11.2019 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити,
както и погасителен план към договора за кредит; 2. Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г., ведно с извадка от Приложение № 1 към него; 3.
Уведомление за цесия; 4.Разписка за усвоена сума.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 8949/2025 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 6174/28.02.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника на 24.04.2025 г., поради
което срокът по чл.414 ГПК изтича на 26.05.2025 г. (л. 85 от заповедното).
Постъпило е възражение по чл.414 ГПК, което е в законовия срок. Указанията
за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на
14.05.2025 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича
на 14.06.2025 г. Исковата молба е подадена в съда на 16.05.2025 г. и на същата
дата са представени доказателства за това, поради което е спазен
преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този
смисъл т. 10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3
ГПК.
Ответникът се представлява от адв. М.Т., ******. (л.92 от
заповедното).
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
3
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо за
всеки иск се събира отделна държавна такса. Три от четиритета иска е под
1250.00 лева, поради което се събира държавна такса в размер на 50.00 лева за
всеки един от тях. Следователно държавната такса е в размер на 150.00 лева.
За иска за неустойка е в размер на 1423.70 лева, поради което дължимата
държавна такса е в размер на 56.95 лева. Така общата държавна такса е в
размер на 206.95 лева.
На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 44.40 лева, тъй
като е заплатена в заповедното производство (л.9 от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 162.55 лева. Представен е
документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 50.00 лева (л.93 от делото).
Следва да се довнесе държавна такса в размер на 112.55 лева.
По редовността на ИМ
С разпореждане № 89817/06.06.2025 г. съдът е дал указания на ищеца да
отстрани нередовности на ИМ. Указанията са връчени на 10.06.2025 г. Срокът
изтича на 17.06.2025 г. В указания срок ищецът не е отстранил нередовности.
Същият е предупреден по чл.129, ал.2 ГПК.
Ето защо исковата молба следва да бъде върната.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски, на основание
чл.78, алл2-3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 171217/16.05.2025 г., поради
неотстраняване в срок на нередовности и ПРЕКРАТЯВА производството по
гражданско дело 20251110128167 по описа за 2025 година на СРС, на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез ССЕВ.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5