ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 29.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР А.
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 9688 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците са предявили срещу ответника Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ (ИАГИТ) искове за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, които според ищците са им причинени от бездействието на
ИАГИТ да упражни своевременно правомощията си по чл. 625 ТЗ и да поиска
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на неплатежоспособния
работодател на ищците.
На първо място е редно да се посочи, че по делото
са предявени единадесет съединени иска от единадесетте ищци, а не един
колективен иск, както сочат ищците. Според чл. 379, ал. 1 и ал. 3 ГПК
колективният иск се предявява за защита на колективен интерес, който е увреден
от едно нарушение. Очертаните от ищците обстоятелства в исковата молба са
свързани с едно общо нарушение, което според тях представлява бездействието на
ответника. Наличието на общо нарушение обаче не е достатъчно, за да е налице
колективен иск. Необходимо е с него да се търси защита също така и на общ (колективен)
интерес, който е засегнат от нарушението.
Засегнатият интерес е колективен тогава, когато не
може да бъде индивидуализиран, т.е. да бъде свързан индивидуално с всяко едно
засегнато от нарушението лице. Наличието на такава общност се определя от
характера на нарушението – според чл. 379, ал. 1 ГПК засегнат е колективен
интерес, когато кръгът на засегнатите лица не може да бъде определен точно, но
е определяем. Типични примери за засягане на колективен интерес, който може да
бъде защитен чрез колективен иск, са например вредите, които са причинени от
замърсяване на околната среда. С оглед естеството на подобно нарушение от него
се засягат определяем, но не точно определен кръг лица – всички лица, които
живеят в областта, засегната от замърсяването, които не могат да бъдат точно
определени и индивидуализирани, особено доколкото населението на определено
място в повечето случаи е динамична величина. Друг подобен пример е
използването на търговски практики, които нарушават интересите на потребителите.
И тук не може точно да се индивидуализират лицата, които са или биха могли да
бъдат потребители на съответна стока или услуга, предлагана от търговеца, но
именно качеството им на потребители на стоката или услугата и съответно
насочеността на търговската практика към тях определя кръга им. Всъщност
исковете за защита на колективния потребителски интерес в посочения случай са и
първите въведени в българското законодателство колективни искове (чл. 186 и сл.
ЗЗП).
Следователно колективен интерес е засегнат тогава,
когато е невъзможно да се определи с точност кои са индивидуалните засегнати от
съответното нарушение интереси, а също така липсват индивидуални специфики по
отношение на всяко едно от засегнатите лица или тези специфики не са от
съществено значение с оглед на засегнатия интерес. В този случай засягането на интереса
(правата) на всяко едно лице, което се включва в групата на засегнатите от
нарушението лица, е сходно, т.е. всички лица в тази общност като цяло са в
идентично положение (от процесуална гледна точка ищците по колективния иск
могат да се определят и като необходими, но факултативни другари).
В конкретния случай общият в положението на ищците
факт е това, че те са били служители на соченото от тях дружество, както и
твърдяното от тях бездействие на ИАГИТ при настъпилата неплатежоспособност на
работодателя им, което според ищците им е нанесло вреди. Същевременно обаче от
изложеното в исковата молба е видно, че вредите, сочени от всеки от ищците, са
различни – неполучено от тях трудово възнаграждение в различен размер. Това
обстоятелство само по себе си обосновава липсата на колективен (общ) интерес,
който да е засегнат в процесния случай. Напротив, всеки от ищците претендира
индивидуално обезщетение според конкретни и специфични само за него
обстоятелства, а именно размерът на неизплатеното му трудово възнаграждение.
Освен това, видно от представените от ищците разпореждания на директора на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, положението на различните
ищци като служители на търговското дружество също не е еднакво – напр. някои от
ищците са напуснали дружеството по-рано от други.
Следователно в случая ищците заявяват индивидуални
претенции за обезщетяване на конкретни и специфични за всеки от тях вреди. Тези
вреди те обвързват с неполучено от работодателя им трудово възнаграждение,
което за всеки от тях е в различен размер, а очевидно се отнася и за различен
период при различните ищци.
Трябва да се посочи и че при изложените от ищците
обстоятелства предявяването на колективен иск поначало е невъзможно.
Определянето на конкретните лица, засегнати от сочените от ищците
обстоятелства, е напълно възможно, тъй като според твърденията на ищците това
са служителите на дружеството към определен момент, които лесно могат да бъдат
установени чрез справка в счетоводството на дружеството или в НОИ. Освен това,
с оглед на посочените разлики в положението на всяко едно от тези лица, тяхното
индивидуализиране и разглеждането на положението на всяко от лицата поотделно,
е необходимо за правилното разрешаване на конкретния правен спор.
Поради това следва да се приеме, че ищците чрез
предявените искове защитават свои индивидуални права, а не общ колективен
интерес. Следователно в случая не може да се допусне изключение от принципа на
чл. 26, ал. 2 ГПК и ищците не могат да предявят в настоящото производство
правата и на други лица, които считат за засегнати от изложените от тях обстоятелства.
В случая не е предявен колективен иск.
Според посоченото от ищците претърпените от тях
вреди са в резултат от бездействие (забавено действие) на ИАГИТ при упражняване
на законовите ѝ правомощия. Тъй като сочените от ищците правомощия на
ИАГИТ са част от извършваната от изпълнителната агенция административна
дейност, твърдението на ищците е, че са претърпели вреди, причинени от
бездействие на държавен орган при изпълнение на административна дейност.
Следователно предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради
което съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК настоящото
производство следва да се разгледа от административния съд.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9688/2019
г. на СГС, І-25 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на
Административен съд София-град.
Определението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците.
СЪДИЯ: