РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Сливен, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20212230102215 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени искове с правно
основание чл. 228 от ЗЗД и чл. 233 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени Договори за наем от
15.04.2019 година, като съгласно същите ищецът е отдал под наем на ответника, следните
движими вещи: „Рено Магнум”, регистрационен № ******, шаси: VF617GKA000003160,
срок на договора 2 години, наемна месечна цена в размер на 840.00 лева с ДДС и „Рено
Магнум” 480.18 Т, регистрационен № *****, шаси: VF617GSA000008457, срок на договора
2 години, наемна месечна цена в размер на 840,00 лева с ДДС.
Твърди се, че тези МПС-ва са предадени на ответника за ползване, съгласно сключения
между тях договор за ползване по предназначение. Сочи още, че за срока на договора за
МПС с рег.№ ******, ответникът бил заплатил само три пъти дължимия месечен наем в
размер на 840.00 лева с ДДС, като дължимата сума по договора за остатъка от срока на
договора е в размер на 1400 лева без ДДС. За срока на договора за МПС с рег. № *****,
ответника бил заплатил само един път дължимия месечен наем в размер на 840.00 лева с
ДДС, като дължимата сума по договора за остатъка от срока на договора била в размер на 16
800,00 лева без ДДС.
Ищецът твърди, че е изпратил уведомление за прекратяване на договора, ведно с
Покана за плащане на дължимия наем, като същата е била получена от ответника на
22.04.2021 година. В документа била посочена банкова сметка по която да се заплати
дължимия наем и поискал горните МПС-та да му бъдат върнати, тъй като същите се
държали без правно основание от ответника. За горните действия ищецът предоставил на
1
ответника едноседмичен срок.
В молбата се сочи още, че ищецът получил от ответника писмо, от което станало ясно,
че същия, нито има намерение да му заплати наема, нито има намерение да му върне
гореописаните МПС-та.
От съда се иска да постанови решение, с което на основание чл. 228 от ЗЗД
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 30 800 лева без ДДС, представляваща сбора
от дължима и неплатена наемна месечна цена по договор за наем от 15.04.2019 година, която
сума е 21 месечни наема в размер на 700.00 лева без ДДС за МПС с рег. № ****** и 23
месечни наема в размер на 700.00 лева без ДДС за МПС с рег. № *****, както и на
основание чл. 233 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да възстанови държанието на МПС с
рег.№ ****** и МПС с рег.№ *****. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който се
изразява становище по допустимостта и основателността на исковете.
Излага се, че с управителя на ищцовото дружество П. В. К. се поддържали колегиални
отношения. Фирмата-ищец се занимавала с международен транспорт, като извършвала
превози на територията на Кралство Дания и Кралство Швеция. Ищцовото дружество
притежавало три влекача, но след като преустановило транспортната си дейност в края на
2018 година влекачите били оставени на съхранение в гаража, който бил нает под наем от
фирмата на ответника в град Вайле, Кралство Дания. За съхранението на влекачите не са
получавали наем от тях. Два от влекачите впоследствие били прибрани в Р България, като
Рено Магнум, с peг. № ****** останало при ответника.
С управителя на ищцовото дружество устно се договорили да ползват Рено Магнум, с
peг. № ******, като те трябвало да му заплащат сума в размер на 700.00 лева без ДСС само
за месеца, през който ще ползват влекача, тъй като през останалото време той ще ползва
наетия под наем от фирмата му гараж. За да извършва транспортна дейност с влекача,
фирмата му трябвало да го впише в лиценза за международна транспортна дейност.
За тази цел трябвало да направят фиктивен формален договор за наем, който не ги
обвързвал по никакъв друг начин и който можел да бъде прекратен устно по всяко време от
една от страните. За тази цел ответникът изготвил договора, но на датата за която се били
уговорили с г-н К., в офиса отишла неговата сестра Н.К., която му заявила, че тя ще
подпише договора. Поискали от г-жа К. да им представи пълномощно, че има такава
представителна власт, но същата ги уверила, че има пълномощно, което не е в нея. Така на
15.04.2019 година бил сключен един фиктивен формален договор за срок от две години. С
управителя на ищцовото дружество имали уговорка, през месеца, през който се използва
МПС-то да ги уведомява, съответно от тяхна страна да им бъде издадена фактура на базата,
на която да се извърши плащане.
Горе цитираното МПС, в рамките на уговорения устен договор е използвано от
фирмата - наемател само четири месеца, а именно: през месец април, май, юни и юли 2019
година, видно от фактури с номера № 560 от 06.05.2019 година; № 562 от 04.06.2019 година;
2
№ 563 от 04.07.2019 година и № 564 от 04.08.2019 година, по които е извършено плащане от
ответната страна. Само за посочените месеци е заплатена и застраховка „Гражданска
отговорност'" към ЗК „Лев Инс“ -АД на посоченото МПС.
От месец август 2019 година влекач Рено Магнум, с peг. № ****** не е ползван и
съгласно договорката не следвало да му се заплаща наем, за което бил уведомен управителя
на ищцовото дружество, че от месец август 2019 година се прекратява фиктивния формално
подписан договор за наем. По молба на управителя на ищцовото дружество, влекача
продължил да се съхранява в гаража нает под наем в гр. Вайле, Кралство Дания. През месец
януари 2020 година К. отишъл в гр. Вайле с цел да намери фирма, на която да продаде или
отдаде под наем влекача. Тогава С.Д. му е върнал документите на Рено Магнум, с peг. №
******, като влекача останал на съхранение в гаража.
Тъй като през месец август 2019 година прекратили устно фиктивния договор за наем,
през месец април 2020 година прекратил и лиценза на фирма „ДИС Транс“ ЕООД.
През август 2020 година са се сменили собствениците на гаража, като ги предупредили
и им дали двумесечен срок да изкарат МПС-тата и останалото имущество от гаража. В
началото на месец октомври 2020 година ищецът отишъл в гр. Вайле във връзка с
изкарването на камиони от гаража. Като представител на ищцовото дружество на 04.10.2020
година отишла и сестрата на К. - Н.К.. Последната провела разговор с новите собственици и
се договорила техният влекач Рено Магнум, с peг. № ****** да остане на съхранение в
гаража до края на годината. На 07.10.2020 година от гаража била извършена кражба на
регистрационни табели от няколко МПС-та, част които собственост на ответното дружество,
както и на Рено Магнум, с peг. № ******. За кражбата била уведомена полицията на район
Югоизточен Ютланд. На ответника като собственик ми било изпратено писмо, с което го
уведомяват, че кражбата е регистрирана. След получаване на писмото от полицията в
Кралство Дания направил превод на всички документи и уведомил сектор „Пътна полиция“
при ОД-МВР-Сливен и ГДНП-МВР-София. На 29.10.2020 година закупил транзитни номера
на собствените си МПС-та и предприели нужните действия, като извели влекачите от
гаража. МПС- Рено Магнум, с peг. № ****** останало там, съгласно договорката между К. и
настоящия собственик.
От тогава ищцовото дружество не предприело никакви мерки за изкарване на
транзитни номера за да транспортира влекача до Р България за нова регистрация на МПС-то,
а оставило същото в гаража. От началото на 2021 година собственика на гаража и
управителя на ответното дружество лично многократно са търсили К. за да предприеме
мерки за извеждане на МПС-то и освобождаване на гаража, както и да се разпореди със
собствеността си. Собственикът на гаража не им разрешавал те да изведат МПС-то тъй като
не са собственици и нямали право да се разпореждат с чуждо имущество. Освен това той
имал лична договорка със сестрата на К. относно съхранението на влекача. Такива действия
от страна на ищцовото дружество не се предприели и собственикът на гаража сам извел
МПС-то извън същия. В началото на месец юни 2021 г. по молба на собственика на гаража,
управителя на ответното дружество изпратил писмо до управителя на ищцовото дружество,
3
с което го уведомили, че фирмата собственик на гаража му предоставя електронен адрес и
телефон за контакт, за да се свържи с тях, както и това, че предаването на МПС-тата ще бъде
само на собственика им, но не и на трето лице. Писмото било изпратено на адреса на
седалището на фирмата в гр. *****, но същото било върнато като не потърсено, като било
отбелязано и това, че посоченият телефон е грешен, а в същото време ищцовото дружество
в исковата молба посочвали същия телефон ********** за връзка.
Независимо от това, че фиктивния договор за наем вече бил прекратен устно още през
месец август 2019 година, ищцовото дружество им изпратило уведомление за прекратяване
на същия с покана за плащане на наемна цена. Освен това до настоящия момент на
управителя на ответното дружество не й е представено пълномощно, че К. е имала
представителната власт да подписва договори от името на управителя на фирмата ищец,
поради което се оспорва и действителността на сключения на 15.04.2019 година договор за
наем, тъй като същият не бил подписан от управителя на фирмата, а подписан от лице без
пълномощно и без представителна власт.
Излага се, че съгласно устната им договорка за използването на влекач Рено Магнум, с
peг. № ****** са изплатили всички задължения по същия, т.е. заплатили са дължащата сума
за времето от месец април 2019 година до м. юли 2019 година вкл., когато са извършвани
превози от фирмата.
Никъде в сключения фиктивен договор не фигурирала клауза, която да ги задължава да
върнат наетото от фирмата ни МПС в Р България, нямало и такава устна договорка. Освен
това въпросното МПС при подписване на договора не е получено от фирмата му в Р
България, а същото се намирало в Кралство Дания и било на съхранение в нает под наем
гараж от ответното дружество в гр. Вайле много преди това. Излага се, че не ставало ясно
как ищцовото дружество е изчислило претендираната сума в размер на 10 000 лева, че
именно такива са реалните разходи за транспортиране на въпросното МПС от Кралство
Дания до Р България. Във връзка с изложеното по-горе ставало видно, че ответното
дружество нямало никакви задължения за връщане на посоченото МПС. Освен това
фирмата-ищец следвало да си изкара транзитни номера след извършената кражба на
регистрационните табели на МПС-то и да вземе мерки за извеждането му от гаража и
транспортирането му до Р България за нова регистрация.
По отношение на предявеният иск за неполучена наемна цена за МПС - Рено Магнум, с
per. № ***** в размер на 16 800.00 лева, а именно: 23 месечни вноски в размер по 700.00 лв.
без ДДС, считат същият за частично основателен и излагат становище, че с управителя на
ищцовото дружество устно са се договорили да ползват Рено Магнум, с peг. № *****
Договорката им била да му заплащат сума в размер на 700.00 лв. без ДДС само за месеца,
през който ще ползват влекача, тъй като през останалото време той ще ползва наетия под
наем от фирмата му гараж. За да извършва транспортна дейност с влекача, фирмата му
трябвало да го впише в лиценза за международна транспортна дейност.
За тази цел трябвало да направят фиктивен формален договор за наем, който не ги
обвързвал по никакъв друг начин и който можел да бъде прекратен устно по всяко време от
4
една от страните. За тази цел ищецът изготвил договор, но на датата, за която се били
уговорили с г-н К., в офиса отишла неговата сестра Н.К., която му заявила, че тя ще
подпише договора. Поискал от последната да му представи пълномощно, че има такава
представителна власт, но същата го уверила, че има пълномощно, което не е в нея. Така на
15.04.2019 година бил сключен един фиктивен формален договор за срок от две години. С
управителя на ищцовото дружество имали уговорка, през месеца през който се използва
МПС-то да ги уведомява, съответно от тяхна страна да им бъде издавана фактура на базата,
на която да извършат плащане.
Горе цитираното МПС, в рамките на устно уговорения срок е използвано от фирмата -
наемател само шест месеца, а именно: през месец, юни, юли, август, октомври, ноември и
декември 2019 година .
След подписване на фиктивния договор МПС-то не им било предоставено както е по
договор, а чак през месец юни 2019 година След като им било предоставено, оттогава
започнало неговото ползване. На 12.06.2019 година с влекача бил направен първият курс от
Р България към Кралство Дания. За месеците през, които е ползван влекача Рено Магнум, с
peг. № ***** е уведомяван управителя на ищцовото дружество и следвало да им бъдат
издадени фактури за да извършват плащането. След посочените месеци влекача се
съхранявал в гараж нает под наем от неговата фирма в гр. Вайле, Кралство Дания и не е
ползван за транспортна дейност. В края на месец декември 2019 година уведомил господин
К., че повече няма да се ползва влекач Рено Магнум, с peг. № ***** и че от месец януари
2020 г. прекратява и подписаният фиктивно формален договор за наем.
През месец януари 2020 година К. отишъл в гр. Вайле с цел да намери фирма, на която
да продаде или отдаде под наем влекача. Тогава С.Д. му върнал документите на Рено
Магнум, с peг. № *****, като влекача останал на съхранение в техния гараж.
Тъй като през месец януари 2020 г.. били прекратили устно фиктивния договор за
наем, през месец април 2020 г. прекратил и лиценза на фирма „ДИС Транс“ЕООД .
През август 2020 г. се сменили собствениците на гаража, като ги предупредили и им
дали двумесечен срок за изкараме МПС-тата и имуществото си от гаража. В началото на
месец октомври 2020 г. ищецът отишъл в гр. Вайле във връзка с изкарването на камиони от
гаража, тъй като нямали никакво отношение към влекача Рено Магнум, с peг. № *****, като
представител на ищцовото дружество на 04.10.2020 г. отишла и сестрата на К. - Н.К..
Последната провела разговор с новите собственици и се договорила техният влекач Рено
Магнум, с peг. № ***** да остане на съхранение в гаража до края на годината.
От началото на 2021 година собственика на гаража и ответника лично многократно са
търсили представител на ищеца, за да предприеме мерки за извеждане на МПС-то и
освобождаване на гаража, както и да се разпореди със собствеността си. Собственикът на
гаража не им е разрешавал да изведат МПС-то тъй като не били собственици и нямали
право да се разпореждат с чуждо имущество. Освен това той имал лична договорка със
сестрата на г-н К. относно съхранението на влекача. Такива действия от страна на ищцовото
дружество не се предприели и собственикът на гаража сам да изведе МПС-то извън същия.
5
В началото на месец юни 2021 г. по молба на собственика на гаража, ищецът изпратил
писмо до управителя на ищцовото дружество, с което го уведомили, че фирмата-собственик
на гаража му предоставя електронен адрес и телефон за контакт, за да се свържат с тях,
както и това, че предаването на МПС-тата ще бъде само на собственика им, но не и на трето
лице. Писмото било изпратено на адреса на седалището на фирмата в гр. *****, но същото е
върнато като не потърсено, с отбелязване, че посоченият телефон е грешен, а в същото
време ищцовото дружество в исковата молба посочват същия телефон ********** за връзка.
Независимо от това, че фиктивния договор за наем бил вече прекратен устно още през
месец януари 2020 г., ищцовото дружество им изпратило уведомление за прекратяване на
договор за наем с покана за плащане на наемна цена. До настоящия момент на ответника не
му е било представено пълномощно, че г-жа К. е имала представителната власт да подписва
договори от името на управителя на фирмата-ищец. Затова се оспорва и действителността
на сключения на 15.04.2019 г. договор за наем за влекач Рено Магнум, с peг. № ****, тъй
като същият не е подписан от управителя на фирмата, а е подписан от лице без пълномощно
и без представителна власт.
По отношение на предявеният иск за връщане на МПС Рено Магнум, с peг. № ***** в
размер на 10 000 лв., считат същият за неоснователен, тъй като никъде в сключения
фиктивен формален договор не фигурирала клауза, която да ги задължава да върнат наетото
от фирмата МПС в Р България, нямало и такава устна договорка. Също така не ставало ясно
как ищцовото дружество е изчислило претендираната сума в размер на 10 000 лв.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано се представлява от
пълномощник - адв. Т.Т. от АК - Хасково, които поддържа исковите претенции и като счита
същите за доказани по основание и в пълните претендирани размери, моли за уважаването
им. Подробните си съображения, излага в представена по делото писмена защита.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски съобразно представен
списък.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява пълномощник - адв. Т.Т. от
АК – Сливен. Основателността на исковите претенции се оспорва и се претендира за
отхвърлянето им.Съображения са изложени в представена по делото писмена защита.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните са в облигационно отношение считано от 15.04.2019 година , произтичащо
от два договори за наем, отнасящи се до Рено Магнум, регистрационен № ******, и Рено
Магнум 480.18 Т, регистрационен № ******, шаси: VF617GSA000008457, и двата за срок от
2 /две/ години и месечен наем в размер на 700 лева без ДДС.
Установи се че вещите предмет на договорите са предадени на служители на ответника
през 2019 година.
Вещото лице, изготвило и представило по делото съдебно икономическа експертиза
дава заключение, че по Договор за наем на товарен автомобил RENAUT MAGNUM, с per. №
**** са извършени следните плащания: На 10.07.2019 година по банков път е заплатена
6
сумата от 840 лева, с основание издадена по договора фактура №560/06.05.2019 лева, на
02.09.2019 година по банков път е заплатена сумата от 840 лева с основание издадена по
договора фактура №562/04.06.2019 година, на 13.11.2019 година по банков път е заплатена
сумата от 840 лева с основание издадена по договора фактура №563/04.07.2019 година и на
20.12.2019 година по банков път е заплатена сумата от 840 лева с основание издадена по
договора фактура №564/04.08.2019 година .
Общият размер на заплатените суми по Договор за наем на товарен автомобил
RENAUT MAGNUM, с per. № **** е 3 360 лв. (три хиляди триста и шестдесет лева),
представляваща наемната цена за четири месеца в размер на 2 800 лева без ДДС или 3 360
лева с ДДС. За остатъка от срока на договора, при зачитане на така извършените плащания
по договора незаплатената част от договорената месечна наемна цена за срока на договора
възлиза на сума в размер на 14 000 лева без ДДС или 16 800 лева с ДДС.
По Договор за наем на наем товарен автомобил RENAUT MAGNUM, с per. № ***** от
15.04.2019 година , няма извършени плащания.
Сумата на договореният наем за товарен автомобил RENAUT MAGNUM, с per. №
***** за целият срок на договора от двадесет и четири месеца е в общ размер от 16 800 лева
без ДДС или 20 160 лева с ДДС. По този договор, няма извършени плащания и сумата на
наема за целият срок на договора от двадесет и четири месеца месеца не е заплатена и в
общ размер от 16 800 лева без ДДС или 20 160 лева с ДДС.
От ищецът до ответника на 20.04.2021 година е изпратено уведомление за прекратяване на
договора, ведно с Покана за плащане на дължимия наем, която е получена от ответника на
22.04.2021 година. В същата е посочена банкова сметка, по която да се заплати дължимия
наем в едноседмичен срок и е направено искане за връщане на МПС-та.
Исковата молба е заведена на 19.05.2021 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства. Съдът кредитира
неоспорените от страните и относими писмени доказателства. На показанията на
разпитаните свидетели бе дадена вяра в частта им на безпротиворечивост помежду им.
Съдът се основа и кредитира изцяло експертните заключения, представени от вещи лица в
чиято компетентност и добросъвестност няма основание да се съмнява.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
На базата на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Предявените искове за заплащане на наемна цена са допустими. Разгледани по
същество се приемат за доказани по основание и в пълните претендирани размери и като
такива следва да бъдат уважени изцяло.
Безспорно от доказателствата по делото се установи, че страните са в облигационно
отношение, считано от 15.04.2019 година, произтичащо от два договори за наем, отнасящи се
7
до Рено Магнум, регистрационен № *******, и Рено Магнум 480.18 Т, регистрационен №
********, шаси: VF617GSA000008457, и двата за срок от две години и месечен наем в
размер на 700 лева без ДДС. По силата на тези договори за наем, задължение на
ответника като наемател е било да плаща наемната цена в определения от страните по
договора размер, срок и начин. Безспорно се прие за установено, че ответникът не е
изпълнил това свое основно насрещно задължение, поради което са налице условията на чл.
232 ал. 2 във вр. с чл.79 от ЗЗД за ангажиране на договорната му отговорност за
неизпълнение. За ищеца, като изправна страна по договора е налице правен интерес да иска
изпълнението на това задължение, заедно с обезщетение за забава. Размерът на дължимата
наемна цена е посочен в заключението на вещото лице, като възлизащ на сумата в размер на
14 000 лева без ДДС или 16 800 лева с ДДС по Договор за наем на товарен автомобил
RENAUT MAGNUM, с peг. № ****, а по Договор за наем на наем товарен автомобил
RENAUT MAGNUM, с peг. № ***** от 15.04.2019 година, като възлизащ на сума в общ
размер от 16 800 лева без ДДС или 20 160 лева с ДДС. По тези съображения ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца търсения размер, който е съответен на
доказания. като дължим по-висок такъв.
За пълното на изложението следва да се отбележи, че от представените писмени
доказателства, от данните черпени от гласните доказателствени средства, както и от
приетата съдебно – счетоводна експертиза, сочеща наличие на частично изпълнение по
заплащане на наемната цена от страна на ответника се обосновава извод, че са налице
действителни и валидни облигационни отношения между страните, произтичащи от
договорите за наем, пораждащи права и задължения за всяка от страните, съобразно
договореното. Посоченото се подчертава за да се опровергае изявлението, че договорите са
„фиктивни". Без значение е, ако писмена форма на договор за наем не е спазена, или
оформения писмен договор за наем е подписан от лице, без представителна власт, щом като
и двете страни с действията си демонстрират, както е й в конкретния казус, че са в
договорни отношения и всеки съзнава качеството си по кантракта, произтичащите от него й
за всеки от тях права и задължения. Това е така й защото по дефиниция договорът за наем е
неформален, реален, възмезден договор, чиято действителност е налице и се обосновава с
реалното предоставяне на вещта за ползване. С договора за наем се предоставя за временно
ползване една вещ или друго право срещу цена и за сключването му не се изисква писмена
форма, но ако със закон се вменява задължение договорът да бъде представен пред друг
орган, което налага оформянето му в писмен вид, значението на писмената форма ще е за
доказване, но не и за самото съществуване на облигационното отношение по същия т. е за
валидност. Договорът за наем, който според законовата му регламентация в ЗЗД е
наименовандоговор, имащ за предмет вещ и цена - наемодателят се задължава да предостави
па наемателя временното ползване на една вещ, а срещу това наемателят се задължава да
плати цена. Между страните по договора за наем трябва да се постигне съгласие по два
въпроса: относно вещта, която се предоставя за временно ползване, и относно цената, която
наемателят дължи срещу предоставеното му ползване. Това са съществените елементи на
8
този вид облигационно правоотношение. Задължението на наемателя за плащане на наем е
обусловено от предходно изпълнение на насрещното задължение на наемодателя да му
предостави на разположение вещта, обект на наемното правоотношение. Обстоятелството,
дали наемателят е ползвал реално наетата вещ. е ирелевантно за задължението му към
наемодателя за плащане на наем. При съобразяване на тези теоретични постановки е
обоснован и изложения по – горе правен извод за основателност на исковите претенции.
Процесуалната допустимост на иска с правно основани е чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД
произтича от твърденията на ищеца да е сключил договори за наем с ответника, които да са
прекратени и наемателят да не е изпълнил задължението си да върне вещта.
Основателността на осъдителен иск с квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1, ЗЗД се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало наемно
правоотношение между страните, прекратяване на правоотношението и релевирано
неизпълнение от наемателя на задължението да върне наетата вещ.
Доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска
и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение – връщане на вещта, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на
ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да
приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните
факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Съдът намира, че всички предпоставки, обуславящи основателността на иска, са
налице. Безспорно по делото се установи и доказа, че ищецът е изпратил на ответника
уведомление за прекратяване на договорите, ведно с Покана за плащане на дължимия наем,
получена от ответника на 22.04.2021 година, като е поискал и връщането на двете МПС- та,
предмет на договорите за наем. От доказателствета по делото се установява, че ответника
не е изпълнил задължението си да върне, вещите предмет на договорите за наем нито в
предоставения му с поканата срок, нито след това. Предвид последното и доколкото по
делото не се установява друг да държи вещите на годно правно основание следва да се
приеме,че й тези искови претенции са основателни и като такива следва да се уважат.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за производството се
поражда за ищеца, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, който прави искане за присъждането им и
доказва извършени такива в размер на 4 532 лева, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК.
Ръководен от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДИС ТРАНС” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
9
гр.****, представлявано от управител Я. Г. Д.а ДА ЗАПЛАТИ на „ВЕЛИКО К.” ЕООД,
ЕИК:***** със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управител П.
В. К. както следва:
- сумата 14 000 лева /четиринадесет хиляди лева/ без ДДС, представляваща неплатена
част от дължимата наемна цена по Договор от 15.04.2019 година за наем на товарен
автомобил RENAUT MAGNUM, с peг. № ****,
- сумата 16 800 лева /шестнадесет хиляди и осемстотин лева / без ДДС,
представляваща неплатена наемна цена по Договор от 15.04.2019 година за наем на товарен
автомобил RENAUT MAGNUM, с peг. № *****,
- сумата 4 532 лева /четири хиляди петстотин тридесет и два лева/, представляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ДИС ТРАНС” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.****, представлявано от управител Я. Г. Д.а ДА ПРЕДАДЕ на „ВЕЛИКО К.” ЕООД,
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управител П.
В. К. ДЪРЖАНЕТО на товарен автомобил RENAUT MAGNUM, с peг. № ****, предмет на
прекратен договор за наем от 15.04.2019 година.
ОСЪЖДА „ДИС ТРАНС” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.****, представлявано от управител Я. Г. Д.а ДА ПРЕДАДЕ на „ВЕЛИКО К.” ЕООД,
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управител П.
В. К. ДЪРЖАНЕТО на товарен автомобил RENAUT MAGNUM, с peг. № *****, предмет на
прекратен договор за наем от 15.04.2019 година.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10