Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия Миронова гр.д. № 425 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, гр. София, *********, ЕИК *********, чрез
адв. Р.Д., преупълномощена от Адвокатско сдружение «С., Д. и патньори», срещу Р.К.В.,
ЕГН **********, с ИТН № 300250619191, с адрес: **********, за неизпълнени
задължения по договор за доставка на електроенергия, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът
«ЧЕЗ Електро България» АД, гр. София, посочва, че с ответника се намират
в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружества,
общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката
обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното
им приемане.
Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на
електрическа енергия на ответника за процесния период – 09.07.2016 – 09.05.2017
год. Дружеството е доставяло на ответника ел.енергия за посочения период, като
е издавало за това отделни фактури, за отделните дължими суми, както следва:
1. Фактура №
*********/16.08.2016 год. – на стойност 65,08 лв., за периода 09.07.2016 год. –
08.08.2016 год.,
2. Фактура №
*********/16.09.2016 год. – на стойност59,964 лв., за периода 09.08.2016 год. –
08.09.2016 год.,
3. Фактура №
*********/16.10.2016 год. – на стойност 202,03 лв., за периода 09.09.2016 год.
– 08.10.2018 год.,
4. Фактура №
*********/17.11.2016 год. – на стойност 453,84 лв., за периода 09.10.2016 год.
– 08.11.2016 год.,
5. Фактура №
*********/16.12.2016 год. – на стойност 655,20 лв., за периода 09.11.2016 год.
– 09.12.2016 год.,
6. Фактура №
*********/18.10.2017 год. – на стойност 522,28 лв., за периода 10.12.2016 год.
– 09.01.2017 год.,
7. Фактура №
*********/16.02.2017 год. – на стойност 593,78 лв., за периода 10.01.2017 год.
– 08.02.2017 год.,
8. Фактура №
*********/16.03.2017 год. – на стойност 461,28 лв., за периода 09.02.2017 год.
– 10.03.2017 год.,
9. Фактура №
*********/13.04.2017 год. – на стойност 415,62 лв., за периода 11.03.2017 год.
– 08.04.2017 год.,
10. Фактура №
*********/17.05.2017 год. – на стойност 98,45 лв., за периода 09.04.2017 год. –
09.05.2017 год.,
От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са
станали ликвидни и изискуеми.
Сумите са станали
изискуеми по силата на чл. 19, ал. 2 ОУ на „ЧЕЗ Електро България” АД, ведно с
дължимата лихва за забава.
За това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 2369/2017 год. на ЛРС била издадена заповед по чл.
410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК.
За ищеца е налице
интерес от предявяването на настоящите искове.
Иска се: да бъде признато
от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за
изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
1. сумата от 3527,52 лв. – главница
за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 09.07.2016 –
09.05.2017 год.;
2. сумата от 196,34 лв. – законна лихва за забава, считано от 11.09.2016
год. до 04.09.2017 год., съгласно приложената справка за възникналото
задължение;
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /12.09.2017 год./
до окончателното плащане на главницата.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото
производство.
Ответникът е подал писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си ответникът, чрез назначеният си на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК
особен представител адв. Ф. Г., МАК, оспорва исковете като неоснователни и
недоказани, доколкото не се установява, че именно ответницата е изразходвала
ел.енергията, чиято дължимост се иска да бъде установена.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща процесуален представител, като в писмена молба поддържа исковете така,
както са предявени и счита, че следва да бъдат уважени в цялост, тъй като
възраженията, въведени с отговора на ответника са неоснователни. Претендира
разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно и своевременно
призован не се явява. Представлява се от адв. В. И., МАК, която поддържа
становището, изразено в писмения отговор, в т.ч. и възражението за погасяване
поради плащане на част от исковата сума, съобразно представените доказателства.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
По ч.гр.д.№ 2369/2017 г. по описа на Ломският районен съд
е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 1848 от 12.09.2017 год., за изпълнение на
парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника Р.К.В.,
за сумата от 3723,86 лв., представляваща: 3527,52 лв. – главница – ползвана
ел.енергия за периода 09.07.2016 – 09.05.2017 год., за адрес: гр. Лом, ул.
Призрен № 15А, клиентски номер № 300250619191,
както и 196,34 лв. – лихва върху главницата за периода 11.09.2016 – 04.09.2017
год., ведно със законната лихва върху главницата от 12.09.2017 год. /датата на
подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 132,48
лв., направени по заповедното производство.
Издадената заповед по чл. 410 ГПК е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане от 08.12.2017
год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец
в настоящото производство на 08.01.2018 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415
ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от п.клеймо/.
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният
от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е
обявен за окончателен.
От приложените на л. 9 и следв. Извлечения
от Сметка № 411 „Клиенти”, на ищцовото дружество по партидата на ответника,
адрес**********справка за консумацията на клиент са издадени следните фактури:
-
№
**********/16.08.2016 год. за периода 09.07-08.08.2016 год., на стойност 65,08
лв.,
-
№
**********/16.09.2016 год. за периода 09.08-08.09.2016 год., на стойност 59,96
лв.,
-
№
**********/16.10.2016 год. за периода 09.09-08.10.2016 год., на стойност 202,03
лв.,
-
№
**********/17.11.2016 год. за периода 09.10-13.10.2016 год., на стойност 453,84
лв.,
-
№
**********/16.12.2016 год. за периода 09.11-09.12.2016 год., на стойност 655,20
лв.,
-
№
**********/18.01.2017 год. за периода 10.12.2016 - 09.01.2017 год., на стойност
522,28 лв.,
-
№
**********/16.02.2017 год. за периода 10.01-08.02.2017 год., на стойност 593,78
лв.,
-
№
**********/16.03.2017 год. за периода 09.02-10.03.2017 год., на стойност 461,26
лв.,
-
№
**********/13.04.2017 год. за периода 11.03-06.04.2017 год., на стойност 415,62
лв.,
-
№
**********/17.05.2017 год. за периода 09.04-09.05.2017 год., на стойност 98,45
лв.,
От заключението на вещото лице Н.И.П.,
изготвил съдебно-счетоводната експертиза, приета като обективна и пълна се
установява, че в счетоводството на
дружеството-ищец е отразено задължението на ответника за абонатен номер 300250619191 по описаните по-горе 10
бр. фактури, в общ размер 3726,09 лв., от които 3527,52 лв. главница за периода
16.08.2016 – 17.05.2017 год. и 198,57 лв. – лихва върху задълженията за
главница за периода 11.09.2016 – 04.09.2017 год.
Вещото лице е констатирало извършени
плащания на задължения по партидата с абонатния номер на ответницата, но за
предходни периоди – до 25.06.2016 год., след която дата плащания не са
постъпвали.
В съдебно заседание вещото лице пояснява,
че заключението е изготвено от доказателствата по делото и след справка в
счетоводството на ищеца. Вземането е прехвърлено към „съдебни вземания“, тъй
като не е платено в срок. В.л. не е установило доказателства за извършени
плащания след завеждането на делото. Електрозахранването на имота не е
прекъсвано.
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е
предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановеният срок.
Предявеният иск е с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния
иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите
за които е издадена заповед за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си
на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/
следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Въз основа на представените доказателства
от страните, съдът приема за доказано наличието на договор между тях и изпълнението
на договора от страна на ищеца за посоченият по делото период. Дали ответницата
лично е изразходвала ел.енергията, чието заплащане се претендира със заповедта
по чл. 410 ГПК, респ. дали е живяла в жилището си, е ирелевантно, доколкото се
установява, че тя е титуляр на партидата с абонатен № 300250619191.
В случая ищецът е предявил искане: да бъде
признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за
изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
1. сумата от 3527,52 лв. – главница
за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 09.07.2016 –
09.05.2017 год.;
2. сумата от 196,34 лв. – законна лихва за забава, считано от 11.09.2016
год. до 04.09.2017 год., съгласно приложената справка за възникналото
задължение;
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /12.09.2017 год./
до окончателното плащане на главницата.
От заключението на вещото лице, прието
като обективно и пълно, се установява, че
в счетоводството на дружеството-ищец е отразено задължението на
ответника за абонатен номер 300250619191
по описаните фактури.
Ето защо,
ищцовата претенция следва да бъде уважена в претендирания размер от 3527,52 лв.
по отношение на главницата.
Предвид
установеното, лихвите върху главницата са в размер на 196,34 лв., така, както е
установило вещото лице.
При този изход на спора ответникът дължи
на ищеца и направените по делото разноски, в т.ч. разноските по заповедното
производство.
Направените от ищеца
разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата по делото са в общ размер на 976,15 лв. те следва да бъдат
понесени от ответника.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.К.В., ЕГН **********,
с ИТН № 300250619191, че дължи на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ» АД, гр. София, *********, ЕИК *********, сумата 3723,86 лв. (три хиляди
седемстотин двадесет и три лева, 86 ст.), от които:
1. 3527,52 лв. (три хиляди петстотин двадесет и седем лева, 52 ст.) –
главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода
09.07.2016 – 09.05.2017 год.;
2. 196,34 лв. (сто деветдесет и шест лева, 34 ст.) – законна лихва за
забава, считано от 11.09.2016 год. до 04.09.2017 год., съгласно приложената
справка за възникналото задължение;
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /12.09.2017 год./
до окончателното плащане на главницата, за които по ч.гр.д.№ 2369/2017 г. по описа на Ломския районен съд е
издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 1848 от 12.09.2017 год., за изпълнение на
парично задължение.
ОСЪЖДА Р.К.В., ЕГН **********,
с ИТН № 300250619191, да заплати на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ» АД, гр. София, *********, ЕИК *********, деловодни разноски за заповедното и исковото производство, общ в размер на 976,15 лв. (деветстотин седемдесет
и шест лева, 15 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: