№ 83
гр. гр. Добрич, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20223200900175 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от А. Г., ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Р., ул.“Р.“ №33, ап.2 срещу Б., ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, ж.к.“Б.“ бл.62 вх.В ап.15 искове за реално изпълнение на поето по
договор за покупко-продажба №Пф-4-12-140222/14.02.2022г. задължение за доставка на 150
тона пшеница, реколта 2022г. при цена 450 лв./тон или обща стойност от 67500 лв.; за
заплащане на сумата от 20250 лв., представляваща неустойка по чл.21.1 от договор за
покупко-продажба №Пф-4-12-140222/14.02.2022г. за забава при доставянето на 150 тона
пшеница, реколта 2022г., представляваща 30% от стойността на недоставеното количество
при единична договорена цена от 450 лв. за тон и при условията на евентуалност за
заплащане на сумата от 20250 лв., представляваща неустойка по чл.21.2 от договор за
покупко-продажба №Пф-4-12-140222/14.02.2022г. за отказ да се доставят 150 тона пшеница,
реколта 2022г., представляваща 30% от стойността на недоставеното количество при
единична договорена цена от 450 лв. за тон.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба
обстоятелства:
На 14.02.2022г. страните сключили Договор за покупко-продажба №Пф-4-12-140222, по
силата на който ответникът се задължил да достави на ищцовото дружество в срок до
30.07.2022г. 600 мт тона+/- до 5% пшеница, реколта 2022г., с договорени показатели за
качество, при договорена цена от 450 лв. за тон без ДДС. В т.21.1 от договора е предвидено,
че при забава при доставката на договореното количество пшеница продавачът дължи на
купувача неустойка в размер на всички претърпени вреди, пропуснати ползи и извършени
1
разходи, но не по-малко от тридесет процента от стойността на непредаденото количество
стока. В т.21.2 от същия договор е предвидено, че при недоставяне на цялото количество
пшеница продавачът дължи на купувача за всеки тон неизпълнение неустойка в размер на
разликата между договорената по договора цена и средната пазарна цена на пшеницата към
момента на неизпълнението, но не по-малко от 30% от стойността на неизпълненото
количество стока.
На 11.07.2022г., въз основа на посочения договор за покупко-продажба Б. издал данъчна
фактура за 450 мт. пшеница реколта 2022г. на стойност 202 500 лв. На 12.07.2022г. с две
преводни нареждания съответно от ** в размер на 150 000.00 лева и от ** в размер на 52 500
лв. ищецът заплатил продаденото количество пшеница, след което извозил същото.
На 22.07.2022г. ищецът изпратил по електронна поща на ответника писмо, с което
поискал от него да бъде издадена фактура съгласно договора за останалото недоставено
количество по договора от 150 тона. Последвало бездействие на ответника.
На 26.07.2022г. ищецът изпратил на ответника предсъдебна покана за доброволно
изпълнение, връчена на адресата чрез куриерска фирма С. на 28.07.2022г., с която
ответникът бил поканен да достави дължимото количество пшеница, да издаде фактура и
всички описани в договора документи за стоката. Ответникът бил предупрен, че при
неизпълнение ищецът ще потърси правата си по съдебен ред, включително и ще претендира
договорна неустойка в размер на 30% от стойността на неизпълненото количество зърно.
Ответникът отказал да достави останалото количество от стоката, за което изпратил отговор
на предсъдебна покана за доброволно изпълнение. Незабавно било изпратено на ответния
търговец уведомление, с което ищецът отново го поканил да изпълни задълженията си, но
последвало бездействие от негова страна.
Срокът за изпълнение по сключения между страните договор и последващо изпратените
покана и уведомление изтекъл, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от
завеждане на настоящите искове.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Б. е подал писмен отговор на исковата молба.
Изразява се становище за неоснователност на исковете и се настоява за отхвърлянето им.
Сочи се, че страните са в трайни търговски отношения, като ответният ЕТ е производител
на селскостопанска продукция, който многократно е продавал собствена продукция на
ищеца, който е с основна дейност - търговско посредничество със селскостопански
суровини. Договорите между страните винаги са били неформални и обективирани
единствено в приемо- предавателни протоколи и фактури, съдържащи количеството и
цената по сделката. Търговските взаимоотношения от страна на ищцовото дружество са
били създадени и поддържани от управителя Д. Й. Н., като И. Б. не познава и не е
комуникирал никога с другия управител на дружеството - В. К. В..
Процесният Договор за покупко-продажба № Пф-4-12-140222/14.02.2022г. на 600 т
пшеница, реколта 2022г. на цена от 450 лв./тон без ДДС не е подписан от И. С. Б.. За
съществуването на този договор и Договор за покупко-продажба № Пф-4-14-
010322/01.03.2022г. на 500 т пшеница, реколта 2022г. на цена 530,00 лева/тон без ДДС, ЕТ
разбира през м.юли 2022г. и по този повод на 11.07.2022г. И. Б. се среща с Д. Й. Н..
2
Ответникът обяснил, че тези договори не са подписвани от него и не може да ги потвърди
като действия, тъй като са сключени при крайно неизгодни условия за него към настоящия
момент, когато трябва да продава произведената продукция. Притеснен от обективни и
трайни промени в стопанските условия от месец март 2022г., които се задълбочават и към
настоящия момент, а именно драстичното повишаване на разходите в земеделието, като
новите по-високи цени на горивата, торовете, семената, и актуалната изкупна цена на
пшеницата, която е около 620-630 лева/тон, И. Б. се противопоставил на „договорената"
цена в размер на 450 лева/тон за 600т пшеница и в размер на 530 лева/тон за 500 т пшеница,
като е изразил готовност, предвид добрите търговски отношения между страните, да достави
исканото количество пшеница, реколта 2022г. на по-високи цени, близки до актуалните на
пазара или ако бъдат запазени посочените в договорите цени, исканото количество да бъде
по-малко.
Решението ответния ЕТ да откаже да потвърди така сключените договори за покупко-
продажба на пшеница, реколта 2022г., въпреки изградените добри партньорски отношения
между фирмите, е било продиктувано от обстоятелството, че изпълнението им е
несъвместимо с повелите на справедливостта и добросъвестността в частноправните
отношения. Прехвърлянето на собствеността от страна на Б. на А. Г. на 600 т пшеница на
цена от 450 лева/тон и 500 т пшеница на цена от 530 лева/ тон, при актуална пазарна цена в
размер на около 620-630 лева/тон, би довело до съществено нарушаване на
еквивалентността на насрещните престации. Ако договорените количества и цени от ищеца
с лицето без представителна власт от името на едноличния търговец, бяха взаимно
приемливи и справедливи, И. Б. щеше да ги потвърди изцяло, за да запази добрите си
търговски отношения с ищцовото дружество.
След преговори между ответника и Д. Н., в качеството му на управител на А. Г., страните
с цел бъдещи добри взаимоотношения, са достигнали до взаимно изгодно споразумение, а
именно Б. да изпълни изцяло Договор за покупко-продажба № Пф-4-14-010322/01.03.2022г.
при така договорените параметри, а по Договор за покупко-продажба № Пф-4-12-
140222/14.02.2022г. да достави само 450 т пшеница, реколта 2022г. на цена от 450 лева/тон,
като за разликата до 600 т на тази цена ищецът-купувач няма претенции.
Договорената между страните след проведените преговори стока е фактурирана и
предадена на купувача - ищец, така както са се споразумяли ответника и Д. Н., като фактура
№324/11.07.2022г. за продажба на 450 т пшеница при цена 450 лева/тон и фактура №
325/13.07.2022г. за продажба на 500 т пшеница при цена 530 лева/тон са получени от Д. Н.,
като същият, предвид постигнатите договорки с И. Б., не е изисквал фактуриране на още 150
т пшеница при цена 450 лева/тон. След доставка на договорената между страните стока, като
количество и цена, Б. е продал наличните си количества пшеница, реколта 2022г. на
актуални пазарни цени - 650 лева/тон.
За изненада на И. Б. 10-15 дена след извозване на стоката и считайки, че отношенията с А.
Г. са уредени, негови служители и той лично започват да получават телефонни обаждания, а
в последствие и писмена „предсъдебна покана" за изпълнение от негова страна по
процесния договор на още 150 т пшеница на цена от 450 лева/тон. Б. отново напомня на А.
3
Г., че поради драстичната промяна в обективната икономическа обстановка от датата на
„подписване" на договора и момента на изпълнението му, а именно нарастване с повече от
40 % от пазарната цена на стоката, е постигнато споразумение с управителя Д. Н. за
намаляване на дължимото за доставка количество зърно.
Промяната в пазарната цена на стоката, което по същество е функция и на увеличената
себестойност на пшеницата, поради увеличаване на цената на горивата, торовете, семената и
т.н., е непредвидено и непредвидимо обстоятелство и запазването на договора, така както е
подписан, още повече и от лице без представителна власт, би противоречало на
справедливостта и добросъвестността.
С отговор, изпратен на 17.08.2022г., А. Г. отново настоява за реално изпълнение на още
150 т пшеница на цена 450 лева/тон и заплашва с дължима неустойка за непредадено
количество стока по чл. 21.1 от договора.
В пореден израз на недобросъвестното си търговско поведение, което е пълна
противоположност на това на едноличния търговец, който въпреки че не е подписвал
договорите и променената икономическа обстановка, потвърждава изцяло договора за
доставка на 500 т пшеница, тъй като цената му е по-близка до актуалните пазарни цени, а
договора за доставка на 600 т при цена от 450 лева/тон потвърждава за по-голямата част, още
на 02.08.2022г. А. Г. е поискало от РС Р. обезпечение на бъдещ иск за присъждане на
договорна неустойка за неизпълнен договор в размер на 20 250 лева, като запорът върху
банковите сметки на ответника е наложен на 08.08.2022г.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че е налице валидно сключен договор за
покупко-продажба на 600 т пшеница, реколта 2022г. при цена 450 лева/тон, то се оспорват
като нищожни отделни негови разпоредби, което прави исковете неоснователни на това
основание.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е
ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този
смисъл ограничението се отнася, както за гражданските, така и за търговските сделки – арг.
от чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона / чл.26, ал.1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иска за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Поетите насрещни задължения са неясни и неопределяеми по характер и обем и
противоречат на добрите нрави. Разпоредбите на т.9 и т.20.2 от процесния договор, са
взаимно изключващи се по отношение на срока на плащане, срока за издаване на фактури и
доставка на стоката. В регламентираните с договора задължения на продавача, същият се
задължава „да издаде фактура в петдневен срок от извършване на авансовото плащане по
т.20.2“, като от своя страна в т.20.2 е уредено, че купувачът плаща „100% от цената в срок от
4
три дни преди доставката на стоката, след издадена фактура“. Или ако се следват
договорките между страните, то купувачът – ищец е неизправна страна, а не ответникът –
продавач. Ищецът е платил 450 т. пшеница с единична цена за тон от 450 лева без ДДС в
деня след издаване на фактура №324/11.07.2022г., а не 5 дена преди издаване на фактурата, а
от друга страна не е платил авансово претендираните 150 тона пшеница, за които да му бъде
издадена фактура и съответно стоката да му бъде доставена, за да има претенции за
недоставена стока.
Клаузата по т.20.1 от договора, в която е уговорена единична цена на тон в размер на 450
лева също е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Договорената единична цена
е несъвместима с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, тъй
като сделката и съпътстващите я други обстоятелства, водят до неоправдано разместване на
имуществените права между страните. При разлика между договорената цена и актуалната
пазарна цена на стоката от около 40% е налице липса на еквивалентност на насрещните
престации.
Договорките между страните в т.21.1 и т.21.2 за неустойка са нижожни поради
противоречие с добрите нрави и липса на предмет.
Съгласно практиката на ВКС, в това число и тълкувателна, съдът следва и служебно да
разгледа въпроса за нижощност на уговорката за неустойка, поради противоречие на морала
и добрите нрави. В ТР №1/2009г. от 15.06.2010г. ОСТК на ВКС приема, че договорката
между търговци за неустойка може да е нищожна, ако противоречи на добрите нрави.
Прието е, че такова противоречие има, когато уговорената неустойка излиза извън рамките
на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В настоящия случай е налице точно такава хипотеза, като уговорената в процесния
договор неустойка има за цел обогатяване на ищеца за сметка на ответника, тъй като
ответникът – продавач е зависим от ищеца – купувач за това да изпълни в срок. Предвид
гореизложеното по отношение на договорките между страните в т.9 и т.20.2 е видно, че е
налице функционална зависимост на задълженията на ищеца и на ответника и ако ищецът
не изпълни своето, то това пречи и на ответника. Така се стига до ситуация, в която
страната, в чиято полза е уговорката за неустойка може да злоупотреби, като не изпълни
своите задължения или забави изпълнението им /да плати авансово, за да бъде издадена в 5
дневен срок фактура, за да може да бъде осъществено доставянето на стоката в срока по
договора/, защото по този начин ще спечели от неустойката. В противоречие с добрите
нрави е и липсата на уговорена неустойка в полза на продавача-ответник при забава от
страна на купувача- ищец, какъвто е настоящия случай.
Уговореното задължение за неустойка в т.21.2 не е достатъчно определено или
определяемо чрез съгласуваната воля на страните. Не е ясно същата дали е дължима при
пълен отказ на продавача за доставка на договореното количество или неустойката е
дължима при отказ за доставка само на част от стоката. Законът изисква при сключване на
договор задълженията да бъдат ясно определени или поне определяеми. При пълна
неопределеност съответната клауза или договорът в цялост са нищожни поради липса на
предмет.
5
Исковете са неоснователни и на основание настъпилата след подписване на договора
стопанска непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ.
Ищецът А. Г. е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№3972/10.10.2022г. /на
регистратурата на ОС Р./ и с вх.рег.№ 6426/01.12.2022г.
Оспорва се твърдението на ответника, че процесният договор за покупко-продажба не е
подписан от законния представител на ответника. Алтернативно се заявява, че направеното
възражение в този смисъл не следва да бъде вземано предвид от съда, тъй като ответникът
сам е признал, че е узнал за съществуването на договора през месец юли 2022г., като едва с
подаването на отговор на исковата молба се противопоставя на този договор. Следва да се
има предвид обстоятелтвото, че върху договора е поставен печат на ответника. Ответникът е
издал данъчна фактура във връзка с подписания договор. На 12.07.2022г. с две преводни
нареждания ответникът е получил плащане на продаденото количество пшеница, след
което със съгласие на ответника ищецът е извозил продаденото количество зърно.
Прави се искане на основание чл.301 от ТЗ да се приеме, че са налице правни и
фактически действия на ЕТ, с които той е потвърдил действията по сключване на договора,
тъй като не се е противопоставил веднага след узнаването на факта за съществуването на
договора.
Проектът на процесния договор е изпратен на електронна поща на ответника, като
подписан и подпечатан едностранно от ответника договорът е върнат отново на
електронната поща на ищцовото дружество на 14.02.2022г. в 15:54 часа. В един от
следващите дни договорът бил доставен в офиса на ищеца на хартия с подпис и печат от
страна на ответника, чрез куриерска пратка.
Оспорват се наведените от ответника възражения за нищожност на договора за покупко-
продажба.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е подаден отговор на допълнителната искова молба.
Ответникът Б. е предявил срещу А. Г. насрещни искове за изменение поради настъпила
стопанска непоносимост на договор за покупко-продажба №Пф-4-12-140222/14.02.2022г.,
сключен от страните по делото, в частта относно дължимото количество стока - пшеница,
като вместо 600 тона, да бъде изменено на 450 тона и в условията на евентуалност иск за
прекратяване поради настъпила стопанска непоносимост на договор за покупко-продажба
№Пф-4-12-140222/14.02.2022г., сключен от страните по делото.
Претенциите на ищеца по насрещните искове се основават на следните, изложени в
насрещната исковата молба обстоятелства:
В последните няколко стопански години себестойността на пшеницата и пазарните й цени
на международния пазар са сравнително стабилни, поради което при наличието на надеждна
икономическа конюктура към 14.02.2022г. е сключен процесния Договор за покупко-
продажба № ПФ-4-12-14022022 /ако се приеме, че е валидно сключен/.
Сключването на договори за бъдеща продукция пшеница, започва в началото на
стопанската година /01 октомври/ и цените на местния пазар са близки и съобразени, с тези
на които се търгува на Френската стокова борса, чийто официален сайт е **** и е ориентир
при сключването на договори между търговците в България. От началото на договарянето
6
до момента на реалното изпълнение по сделките не е имало драстични разлики, нито в
цените на пшеницата, нито в цените на основните разходи, свързани с производството й,
като горива, торове, семена и т.н. Например договарянето на пшеница, реколта 2020г. през
месец февруари 2020г. е при цена около 180 евро/тон и към месец юли 2020г. - около 190
евро/тон, а на пшеница, реколта 2021г. през месец февруари 2021г. е при цена около 197
евро/тон и към месец юли 2021г. - около 210 евро/тон. Себестойността на пшеницата, с
оглед извършването на необходимите преки разходи за производството й, без плащането на
ренти, за 2020г. е около 215,00 лева/тон, а за 2021г. - около 270,00 лева/тон.
От месец март 2022г. настъпилите икономически промени, провокирани от войната в
Украйна, довели до обективна и съществена промяна в цените на основните суровини,
необходими за производството на пшеница, реколта 2022г., което довело и до сериозен ръст
на цената, която се търгува на местния и международния пазар. Налице е и тенденция за
трайно засушаване, което води до намаляване и на добивите като цяло.
Цените на горивата в периода 14.02-11.07.2022г. са се повишили с около 30 %,
амониевият нитрат от 390 лева/тон миналата стопанска година, в момента е 1 600-1 700
лева/тон, сложните торове от 450-600 лева през миналата година, към момента са на цени
около 2 000 лева и т.н., като всички тези компоненти водят до драстично увеличение на
себестойността на пшеницата.
Предвид рязкото увеличаване на разходите по производство на пшеница, реколта 2022г., е
налице и рязко покачване на цените, при които се търгува на местния и международния
пазар. Цените на Френската стокова борса, които са ориентир при сключването на сделки в
България, от 14.02.2022г. до 11.07.2022г. /датата на изпълнение на договора/, са увеличени с
38-40%. Към 14.02.2022г. сделките са се сключвали на 259 евро/тон, а към 11.07.2022г. - 352
евро/тон.
Предвид гореизложеното е видно, че при настъпилите обстоятелства пълното изпълнение
на процесния договор, а именно доставката на още 150 тона пшеница на цена от 450
лева/тон, ще доведе до съществено нарушаване на еквивалетността на престациите по
договора, и запазването му би довело до неоправдан резултат за ищеца и би противоречало
на добросъвестността. Запазването на Договор за покупко-продажба № ПФ-4-12-14022022
от 14.02.2022г. в първоначално уговорените обем и цена на стоката, поради обективно и
трайно променените икономически условия, настъпили в периода между сключването му и
определения срок за изпълнението му, нарушава съществено еквивалетността по договора.
Променените условия променят значително съответствието между стойността на
престацията на ищеца и насрещната, като изпълнението е разорително и прекомерно
обременително за Б.. Нарушаването на еквивалентността на престациите е недобросъвестно,
тъй като има такъв характер и обем, че запазването на договора противоречи на
общоприетите правила за честност и почтеност и води до нетърпим социален резултат,
включително до опасност за запазване икономическото съществуване на длъжника.
Обстоятелството, че Б. евентуално би покрил загубите си от приходи, реализирани от
другата си произведена селскостопанска продукция, не може да обоснове извод за
отсъствието на нарушено имуществено равновесие, което се преценява именно спрямо
7
конкретния договор.
Налице са предпоставките на чл.307 от ТЗ за изменение или прекратяване на процесния
договор в частта относно количеството над 450 тона до 600 тона пшеница, реколта 2022г.
Настъпилото изменение на условията по него не е приченено от никоя от страните и не е
било възможно да бъде предвидено от тях при възникване на задължението, т.е. те
невиновно не са могли да предвидят изменението на икономическите условия.
Непредвидената и непредвидима промяна в обективната икономическа обстановка,
настъпила след сключване на процесния договор, която прави запазването му в неговия
първоначален вид и съдържание несъвместимо с повелите на справедливост и
добросъвестност в частноправните отношения обосновава наличието на стопанска
непоносимост.
Ответникът по насрещните искове А. Г. е подал писмен отговор с вх.рег.№
3971/10.10.2022г. /на регистратурата на ОС Р./ и вх.рег.№6427.01.12.2022г.
Изразява се становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
От една страна ищецът твърди, че процесният Договор за покупко-продажба е нищожен
и по него не се дължи изпълнение, тъй като е сключен от страна на продавача от лице без
представителна власт - възражение по смисъла на чл.301 от ТЗ. От друга страна е налице
доставка на 450 мт пшеница реколта 2022г., но се твърди, че тъй като договорът бил
нищожен, то било направено възражение за липса на представителна власт от страна на
ответника по първоначалния иск и изпълнението било направено въз основа на ново
ненаименовано и неформално споразумение постигнато с ищеца. След като ответникът по
първоначалния иск твърди, че договорът е нищожен, за него липсва правен интерес от
предявяване на конститутивен иск с правно основание чл.307 от ТЗ, тъй като цЕ.та с този
иск защита е само по отношение на валидно сключени и действащи договори и чрез
неговото предявяване се цели промяна в действителен договор. Наличието на правен
интерес и процесуалната легитимация на страните е въпрос относно допустимостта на
предявения иск, за който съдът следва да следи служебно.
Доставеното количество зърно от ответника/ищец по насрещните искове съставлява
частично изпълнение именно по процесния договор, направено от Б. в съответствие с
клаузите му. Ето защо предявените насрещни искове се явяват и неоснователни и не следва
да бъдат уважавани, тъй като изпълнението на по-голямата част от договора - 3/4 от
договореното общо количество, се признава от насрещната страна за справедливо и
добросъвестно, а само за ¼ се твърди, че е стопански непоносимо.
На следващо място не са налице изискуемите от законодателя предпоставки за уважаване
на иск с правно основание чл.307 от ТЗ, тъй като страните са професионалисти-търговци,
които имат дългогодишен опит в областта на производството и търговията със зърно, в
конкретния казус-пшеница, знаят отнапред, преди сключване на сделката, че предмет на
същата е борсова стока-пшеница, реколта 2022г. с определени качествени показатели. Тази
сделка не е изолирана, а сключена по занятие и е част от общата търговия със зърно на
територията на Република България. Въз основа на процесния договор ответникът по
насрещния иск е сключил на 15.02.2022г. договор за покупко-продажба на пшеница, реколта
8
2022г. Wht1-1/15.02.2022г. с купувач А., ЕИК ****, за 600 мт. пшеница, реколта 2022г. при
единична цена от 466 лева за тон, като стоката следва да бъде доставена на ****, т.е.
транспортната услуга се заплаща от А. Г. и същата е около 10 лева за тон, като по този
начин предвидената печалба за А. Г. от двете сделки възлиза на 6 лева за тон, която в
никакъв случай не е неморално висока и не противоречи на правилата на добрите нрави.
Стоката по договора с А. следвало да се достави в периода 01.07.2022г.-31.07.2022г., като
след отказа на ответника да достави цялото количество стока се наложило да бъде
закупувана пшеница от ** град **, „**** и ****. Запазването на процесния договор не
противоречи на правилата на добросъвестността и справедливостта, още повече, че
запазването на договора няма да доведе до несправедливо имуществено разместване между
страните по сделката, тъй като стоката е продадена от първоначалния ищец на трето лице и
с нея той следвало да изпълни поето задължение спрямо трето лице по цитирания по-горе
договор от 15.02.2022г. Ответникът е този, който застрашава сигурността в търговския
оборот и е недобросъвестна страна, а не А. Г., като в тази връзка се оспорват изцяло
твърденията на едноличния търговец, че А. Г. било действало недобросъвестно в
отношенията си с ищеца по насрещния иск. Сделката е сключена от информирани търговци,
с необходимия професионален опит и знания относно предмета на договора. Ищецът по
насрещния иск е този, който е приел и се е съгласил цената на продаваната стока да бъде
фиксирана, а именно 450 лева за мт, доставил е 450 мт. от договорената стока и за да си
гарантира по-висока печалба е отказал да достави разликата от 150 мт. Напълно невярно е
твърдението на насрещната страна, съдържащо се в насрещната искова молба, че
себестойността на пшеницата, т.нар.преки разходи били в размер на 270 лева за тон през
2021г., без стойността на заплащаните ренти, а през 2022г. се били повишили, тъй като
имало повишаване на цените на торовете, горивата, препаратите.
Пшеницата е борсова стока, която има ежедневни котировки. Налице са, както движения
на борсовите котировки към повишение на цената на стоката, така и такива насочени към
трайно понижение на цените на стоката, особено през месец септември и октомври 2022г. В
тази връзка страните са могли да предвидят при сключване на договора, че цената на
борсовата стока може да нарасне, съответно да намалее съобразно търсенето и предлагането
на стоката, поради което не се споделя становището на насрещната страна, че страните не са
могли да предвидят промяната в цената на стоката към момента на сключване на сделката,
още повече, че е налице трайно увеличение на цените на горивата, торовете, препаратите и
самият ищец по насрещния иск сочи, че е запознат с това увеличение. Увеличената цена е
предвидим търговски риск при сключването на договора и не може да се сочи като пречка
по изпълнението му. Ето защо не е налице една от предвидените от законодателя
предпоставки - страните да не могли да предвидят настъпването на увеличение на цените на
пшеницата на стоковите борси в периода от месец февруари до месец юли 2022г.
На следващо място предявеният иск се явява неоснователен и поради обстоятелството, че
срока за изпълнение на договора е до 30.07.2022г., т.е. длъжника по договора е изпаднал в
забава, поради което и същият не може да се позовава на стопанска непоносимост.
Длъжникът не може да обосновава стопанска непоносимост след като неизпълнението вече е
9
налице. Искът с правно основание чл.307 от ТЗ е следвало да бъде предявен от насрещната
страна преди 30.07.2022г., което очевидно не е сторено.
Ищецът ЕТ Б. е депозирал допълнителна насрещна искова молба с вх.рег.
№6872/21.12.2022г.
Излага се, че промяната в обективната икономическа обстановка, настъпила след
„сключване" на процесния договор, е непредвидена и непредвидима. Едва ли някой
търговец е можел да предвиди при сключването на сделки до средата на месец февруари
2022г., че през XXI век в Европа ще има военни действия между Русия и Украйна, едва ли
някой търговец или производител на зърно би предположил, че месец март 2022г. Русия,
която е най-големия производител и износител на зърно в света, ще спре износа си за трети
страни, което ше доведе до продоволствена криза на международните пазари. Едва ли някой
търговец е можел да предвиди, че след месец март 2022г. ще настъпи енергийна криза в
Европа, че цените на горивата ще се покачат с 30-40%, и т.н. и т.н. Невъзможно е да се
изисква от ЕТ Б. и А. Г., като участници в производството и търговията с борсова стока -
пшеница, да предвидят или да са можели да предвидят непредвидимото. А от друга страна е
несправедливо само Б. да понесе прекомерната обременителност на изпълнението. В
процесния случай справедливостта и добросъвестността налагат отклонение от принципа за
задължителната сила на договора по чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД.
На наличието на стопанска непоносимост, т.е. че задължението е изпълнимо, но е
изпълнението му в цялост е несправедливо и недобросъвестно, Б. се е позовал още на
11.07.2022г. при срещата си с Д. Н. - представляващ А. Г.. Направено е неформално
възражение, както и с отговора на „предсъдебната покана" е заявено формално такова. В
този смисъл, твърденията на ответника, че искът се явява неоснователен поради изтичане
срока на изпълнение по процесния договор - 30.07.2022г., са несъстоятелни. От друга страна
процесният договор, ако се приеме, че е валиден, и Б. има задължения по него, не е
прекратен с изтичане на срок или друго обективно обстоятелство, а евентуално ЕТ е в
забава по действащ договор, поради което правото на Б. да се позове на стопанска
непоносимост не е преклудирано.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е подаден отговор на допълнителната насрещна искова
молба.
След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, в.вр. чл.318, ал.1 ТЗ и чл.92,
ал.1 ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, в.вр. чл. 318, ал.1 ТЗ съгласно
установените в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК правила, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на сключен между страните договор за търговска продажба, по който е
изправна страна, както и размера на дължимата насрещна престация и нейната изискуемост,
а в тежест на ответника е да установи точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението за доставка на 600 мт тона пшеница или правоизключващите
си възражения.
10
В случая между страните е спорен факта на сключен помежду им договор. От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се установява сключването между страните на
процесния договор за търговска продажба на стоки. Същият е сключен в писмена форма
/л.10-13 по т.д.№28/2022 по описа на Окръжен съд Р./ и материализиран в издадената от
ответника Б. и двустранно осчетоводена фактура №**********/11.07.2022г.
По силата на договора с №Пф-4-12-140222 от дата 14.02.2022г., Б. се задължил да достави
на ищцовото дружество в срок до 30.07.2022г. 600 мт тона+/- до 5% пшеница, реколта
2022г., с договорени показатели за качество, при договорена цена от 450 лева за тон без
ДДС.
В т.21.1 от договора е предвидено, че при забава при доставката на договореното
количество пшеница продавачът дължи на купувача неустойка в размер на всички
претърпени вреди, пропуснати ползи и извършени разходи, но не по-малко от тридесет
процента от стойността на непредаденото количество стока.
В т.21.2 от договора е предвидено, че при недоставяне на цялото количество пшеница
продавачът дължи на купувача за всеки тон неизпълнение неустойка в размер на разликата
между договорената по договора цена и средните пазарна цена на пшеницата към момента
на неизпълнението, но не по-малко от 30% от стойността на неизпълненото количество
стока.
Установява се, че на 11.07.2022г. Б. е издал фактура фактура №**********/11.07.2022г. за
450 мт. пшеница, реколта 2022г. на стойност 202 500 лв. На 12.07.2022г. ищцовото
дружество е заплатило на ответния ЕТ доставеното количество от 450.00 мт. пшеница с
превод на сумата от общо 202 500 лв. Не се спори по доставката на 450 мт. пшеница,
удостоверено с протокол от 16.07.2022г.
Действително въз основа на оспорване от ответната страна, се установява, че процесният
договор не е подписан от И. Б.. От заключението по съдебно-графическата експертиза се
установява, че подписът за продавач в договор №Пф-4-12-140222/14.02.2022г. не е изпълнен
от И. Б.. В случая обаче се касае за търговска сделка между търговци и ответникът, нито
твърди, нито доказва да се е противопоставил веднага след узнаването, поради което, на
основание чл.301 ТЗ, е обвързан от извършените от негово име действия. Ответният ЕТ е
издал фактура за доставката на 450 мт. пшеница, реколта 2022г., като същата е отразена в
неговите счетоводни регистри. В подадения отговор на получената от ищцовото дружество
покана за изпълнение на процесния договор, ответникът не спори сключването на договора,
а твърди изменение на същия по отношение количеството на стоката, уговорено с трето
лице, представляващо ищцовото дружество.
При това следва извода, че за Б. е валидно възникнало задължението да достави на
ищцовото дружество 600 мт. пшеница, реколта 2022г. при цена от от 450 лева за тон без
ДДС. За настъпване на изискуемостта му, съобразно уговореното в договора, е необходимо
ищцовото дружество да е заплатило авансово претендираните 150 тона пшеница. Срокът за
плащане, доставка на стоката и издаването на фактурата са уговорени в чл.9, чл.10 и чл.20.2
от процесния договор. Макар да е уговорено стоката да се предаде от продавача в срок от
01.07.2022г. до 30.07.2022г. – така чл.10, то в чл.9 и чл.20.2 е уговорено авансово плащане –
11
три дни преди доставката. Уговорките относно издаването на фактурата не променят горния
извод, тъй като фактурата не е основание за плащане. Основанието е извършването на
материалната престация, която съобразно уговореното в договора следва да е предхождана
от извършено авансово плащане. В случая ищцовото дружество, нито твърди, нито
представя доказателства да е платило авансово претендираните за доставка 150 тона
пшеница. Това обосновава извод за неоснователност за заявената претенция за реално
изпълнение на поето по договор за покупко-продажба №Пф-4-12-140222/14.02.2022г.
задължение за доставка на 150 тона пшеница, реколта 2022г., която следва да бъде
отхвърлена.
С оглед неоснователността на иска за реално изпълнение, неоснователни са и следва да
бъдат отхвърлени и заявените в условията на евентуалност искове за заплащане на
неустойка.
По отношение на насрещните искове:
Предявените насрещни искове са с правно основание чл.307 от ТЗ.
Съгласно чл.307 от ТЗ съдът може по искане на една от страните да измени или прекрати
/изцяло или от части/ договора, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не
са могли и не са били длъжни да предвидят и запазването на договора противоречи на
справедливостта и добросъвестността. Искът е приложим в настоящия случай, в който
договорът не е прекратен или вече изпълнен.
В случая по делото не се установява наличието на предпоставките на чл.307 ТЗ за
изменение или прекратяване на процесния договор.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от
страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява
повишаване цената на произведената пшеница, реколта 2022г. По данни от НСИ за първото
тримесечие на 2022г. /по време на което е сключен процесния договор/ цената е 514 лв./тон,
а за третото тримесечие на 2022г. /при уговорено изпълнение на задължението за доставка
през м.юли 2022г./ – 618,90 лв./тон. По данни на Министерство на земеделието, средната
изкупна/пазарна цена на пшеница, реколта 2022г. към 13.07.2022г. е 638 лв./тон. По данни
на Международните стокови борси /****/ цената на пшеницата към 14.02.2022г. е 260
евро/тон или 508,52 лв./тон, а към 11.07.2022г. – 365 евро/тон или 713,88 лв./тон.
Безспорно се установява настъпило изменение на условията по процесния договор,
изразяващо се в повишаване на продажната цена, което не е причинено от никоя от
страните. Ответникът - продавач обаче е следвало при сключването на договора да положи
всички необходими, съобразно грижата на добрия търговец, усилия и познати практики за
ограничаване на евентуални негативни за него икономически последици, включително да
предвиди възможно повишаване на цената на предлаганата от него стока. Съответно следва
да се посочи, че повишаването на продажната цена не може да служи априори като
основание за прекратяване или изменение на процесната сделка. Противното би означавало
присъщия на стопанската деятелност, осъществявана по занятие, търговски риск да се
прехвърли и пренесе върху насрещната страна без да се държи сметка за изискванията и
дължимата грижа на добрата търговска практика.
12
На следващо място не се установява запазването на правоотношението да е противно на
справедливостта и добросъвестността поради нарушена еквивалентност на престациите при
конкретния договор. По делото останаха недоказани твърденията на ищеца по насрещните
искове, че изпълнението на договора е станало прекомерно обременително и почти
разорително за продавача като страна. Нещо повече от заключението по съдебно-
икономическата експертиза се установява, че себестойността на пшеницата, реколта 2022г.
при Б. е 279,894 лв., с включени разходи за заплатена рента. При уговорена цена по
процесния договор от 450 лв./тон не може да се направи извод за прекомерно обременително
или разорително задължение за продавача. Съответно от заключението се установява, че
себестойността на пшеницата, реколта 2021г. при ЕТ е 380,78 лв., при установена продажна
цена от данни на НСИ от 399,90 лв. В случая не е налице стопанска непоносимост. С оглед
съществувалата за Б. възможност да продаде продукцията си на цена по-висока от
договорената по процесния договор е налице единствено стопанска неизгодност от същия,
рискът от която длъжникът следва да понесе.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките
на чл.307 ТЗ за изменение или прекратяване на процесния договор за покупко-продажба
№Пф-4-12-140222/14.02.2022г в частта за доставката на 150 тона пшеница, реколта 2022г. и
предявените насрещни искове следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат липсва необходимост да се
обсъждат всички останали събрани доказателства и доводи на страните.
И двете страни по спора са обективирали искане за присъждане на разноски. С оглед
изхода на спора сторените по делото разноски се следват и на двете страни. Представеният
от ищеца списък на разноските по чл.80 ГПК включва: държавна такса – 3510 лв.;
възнаграждение на вещото лице по ССчЕ– 327,50 лв.; адвокатско възнаграждение - 3000
лева. Налице са и доказателства за направата на тези разноски, като с оглед изхода на спора
на ищеца се следват разноски в размер 1200 лв. – адвокатско възнаграждение.
Представеният от ответника списък на разноските по чл.80 ГПК включва: държавна такса –
2700 лв.; възнаграждения на вещите лице по СГЕ, ССчЕ и СИЕ – 1277 лв.; адвокатско
възнаграждение - 4500 лева. Налице са и доказателства за направата на тези разноски, като с
оглед изхода на спора на ответника се следват разноски в размер на 3327 лв. (300 лв. –
възнаграждение на вещото лице по СГЕ, 327 лв. – възнаграждение на вещото лице по ССчЕ
и 2700 лв. адвокатско възнаграждение).
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Р.,
ул.“Р.“ №33, ап.2 срещу Б., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
ж.к.“Б.“ бл.62 вх.В ап.15 искове за реално изпълнение на поето по договор за покупко-
продажба №Пф-4-12-140222/14.02.2022г. задължение за доставка на 150 тона пшеница,
реколта 2022г. при цена 450 лв./тон или обща стойност от 67500 лв.; за заплащане на сумата
13
от 20250 лв., представляваща неустойка по чл.21.1 от договор за покупко-продажба №Пф-4-
12-140222/14.02.2022г. за забава при доставянето на 150 тона пшеница, реколта 2022г.,
представляваща 30% от стойността на недоставеното количество при единична договорена
цена от 450 лева за тон и при условията на евентуалност за заплащане на сумата от 20250
лв., представляваща неустойка по чл.21.2 от договор за покупко-продажба №Пф-4-12-
140222/14.02.2022г. за отказ да се доставят 150 тона пшеница, реколта 2022г.,
представляваща 30% от стойността на недоставеното количество при единична договорена
цена от 450 лева за тон.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
ж.к.“Б.“ бл.62 вх.В ап.15 срещу А. Г., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Р.,
ул.“Р.“ №33, ап.2 насрещни искове за изменение поради настъпила стопанска непоносимост
на договор за покупко-продажба №Пф-4-12-140222/14.02.2022г., сключен от страните по
делото, в частта относно дължимото количество стока - пшеница, като вместо 600 тона, да
бъде изменено на 450 тона и в условията на евентуалност иск за прекратяване поради
настъпила стопанска непоносимост на договор за покупко-продажба №Пф-4-12-
140222/14.02.2022г., сключен от страните по делото.
ОСЪЖДА Б., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ж.к.“Б.“ бл.62
вх.В ап.15 да заплати на А. Г., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“Р.“
№33, ап.2 сторените по делото разноски в размер на 1200 лв.
ОСЪЖДА А. Г., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“Р.“ №33, ап.2 да
заплати на Б., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ж.к.“Б.“ бл.62 вх.В
ап.15 сторените по делото разноски в размер на 3327 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
14