Определение по дело №394/2016 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 137
Дата: 3 февруари 2017 г.
Съдия: Боряна Ангелова Димитрова
Дело: 20162100900394
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 септември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 137

 

Бургаски окръжен съд                                                                              граждански състав

На трети февруари  през две хиляди и седемнадесета година      

В публичното заседание в следния състав:

                                                    

                                                               Окръжен съдия : Боряна Димитрова

 

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията търговско дело(н) №394 по описа за

2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                          Производството по делото е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон.

              Образувано е по повод молбата на „Г. ХРИСТОВ 2010“ЕООД, ЕИК 20132, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.”Лорна ”№5, със съдебен адрес:***, адв.П.Ш. за обявяване неплатежоспособността на ответника „А ГРУП“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №57, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на същия, за определяне на начална дата на неплатежоспособността, за назначаване на временен синдик, за постановяване спиране на всички изпълнителни производства, допускане на общо обезпечение чрез налагане на запор върху цялото движимо имущество на длъжника и всичките му вземания, както и чрез налагане на възбрана върху притежаваните от него недвижими имоти. В подкрепа на отправените искания и твърдения представя и ангажира доказателства.

              Ответникът „А ГРУП“ ЕООД, представляван от управителя Светозар Арнаудов моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена молбата за обявяване на неплатежоспособността му и откриване на производство по несъстоятелност. Излага подробни съображения, сочи доказателства.

              Бургаският окръжен съд съобрази отправените доводи и искания, представените по делото доказателства и, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен между страните договор ищецът е извършил, съобразно договореното между тях, услуги: транспорт и работа с багер на обект на възложителя, както и доставка на инертни материали до обекта на възложителя, на обща стойност 24 935,40, за което са били издадени фактура №307/18.11.2014г. и фактура №315/01.12.2014г. Ищецът заявява, че тази сума не е заплатена до настоящия момент, а към нея се начислява и законна лихва. Твърди, че дружеството не е в добро финансово състояние, коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица, налице са множество образуванни граждански и търговски дела против ответника, дружеството не притежава недвижими имоти, има натрупани публични задължения, непрекъснато търпи загуби от невъзможността да изпълнява изискуеми парични задължения по множество сделки, поради което търговецът е неплатежоспособен и следва да се открие производство по несъстоятелност. В подкрепа на отправените твърдения са представени двете цитирани по-горе фактури, отчети и опис за извършената от ищеца работа, счетоводните баланси към 2015г. и счетоводната политика на дружеството-ответник.

            Ответникът, в писмения си отговор, признава, че за него съществуват финансови затруднения и финансовите му показатели не са добри, но твърди, че това не е достатъчно основание за откриване на производство по несъстоятелност. По отношение на претендираните като дължими суми по двете фактури за извършената от ищеца работа, ответникът ги е оспорил, като са заведени съдебни производства, за които няма данни да са влезли в сила, но по тази причина те не са изискуеми. Оспорва наличието на висящи дела против ответника, като заявява, че те отдавна са приключили и нямат никакво отношение към финансовото състояние на дружеството. Висящи били само две дела, по които няма влезли в сила съдебни актове. Не са налице изискуеми и ликвидни парични задължения на дружеството. Не се оспорва, че дружеството-ответник има публични задължения, но те са обезпечени. Същевременно се заявява, че последното разплаща всички свои задължения в хода на търговската си дейност. Твърди се, че целта на молбата за обявяване в несъстоятелност е симулативна и цели да внесе нов юридически факт в друг комплекс от взаимоотношения по договор за строителство с трети лица на стойност над 70 мил. лева. В тази връзка се представят доказателства- нотариална покана с волеизявление за прекратяване на договора за строителство поради подадената молба за несъстоятелност. Посочва се също, че управителят на ответното дружество Светозар Арнаудов е едноличен собственик на трето дружество, което е съдружник в „Царски извори“ ООД, отношенията между съдружниците не са добри и се прави връзка между обслужващите „Царски извори“ ООД и ищеца адвокатска кантора.

            Присъединен кредитор в настоящото производство по несъстоятелност е „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, който твърди, че ответното дружество му дължи сумата от 254 848,77лева, представляваща  главница, лихви, комисионни и разноски по договор за кредит-овърдрафт №046/30.04.2008г., с краен срок на погасяване 30.09.2015г., като всички вземания по него са обезпечени чрез договорни ипотеки на собствени и на трети лица имоти.

            В срока за произнасяне, съдът констатира непълнота на експертизата, както и предвид новите измененията на ТЗ (ДВ, бр.105/2016г.), в сила от 30.12.2016г., наложителност за изясняване на още обстоятелства преди постановяване на решението-чл.669, ал.3 ТД.

            Съдът констатира, че в експертизата са изведени изводи за икономическото състояние на ответното дружество, въз основа на които съдът не би могъл да изведе извод за реалното състояние на длъжника за изпълнение, респ. неизпълнение на изискуемите  си парични задължения. Не е достатъчно посочването само на съотношението на актива и пасива, залегнало в изчисленията на коефициантите за ликвидност за преценка на състоянието му за неплатежоспособност. Значение има ликвидността на актива. Данни за несъбираеми или безспорни вземания липсват по делото. Не е коментирана структурата на актива, а са посочени формално установени стойности. Не стана ясно има ли изобщо някакви плащания на изискуеми краткосрочни задължения, формиращи пасива при изчисление на коефициентите за ликвидност. Като последно плащане е дадено такова за битов разход, но не е ясно кога е осъществено последно плащане по търговски сделки, чрез които се осъществява търговската дейност на дружеството. Освен това, при възражение или наличие на данни за несъбираеми или спорни вземания, съдът дължи комплексна преценка на  спорните части от актива и вероятно- корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, като средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника. Наведени са, също така доводи за спорен характер на вземането на ищеца, но не са представени конкретни доказателства, а съгл.чл.608 ТЗ подлежи  на установяване основанието и  изискуемостта на вземането по търговската сделка между страните. Не са изследвани и причините за несъбиране, частично събиране или вероятна събираемост на вземанията на ответника, с оглед  полагане на грижа на добрия търговец; липсват данни, за да се изведе извод за охранени интереси на кредитора. Съдът не може да прецени и документалната обоснованост на установеното от експертизата, още повече, че по същество се заяви, че са водени „две счетоводства“, които не са анализирани. Все с оглед изясняване на обективното финансово състояние на търговеца-длъжник, следва да е безпротиворечиво установено финансовото състояние на дружеството към падежа на задълженията на кредиторите, за да се прецени, дали задлъжнялостта се дължи наистина на обективна невъзможност да погаси задълженията си или на липсата на намерение.

            Воден от изложеното и засиленото служебно начало съгл. чл.621а, ал.2 от ТЗ , съдът намира, че следва да изясни посочените по-горе обстоятелства.

            Освен това, предвид изменението на разпоредбата на чл.669, ал.3 от ТЗ, към този момент следва да се отговори и на въпроса, дали търговските книги на ответника са водени явно редовно или нередовно.

            Ето защо,  на основание  чл.253 ГПК вр. чл.621а, ал.2 от ТЗвр.чл.201 от ГПК и чл.669, ал.3 от ТЗ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

            ОТМЕНЯВА Определението от 29.11.2016г. за приключване събирането на доказателствата.

            ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА повторна съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените въпроси, както и на въпроси №1,2, 9,16, 21,22,23 от молбата на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД - като уточняващи към останалите, както и на въпроса, дали търговските книги на ответника са водени явно редовно или нередовно.

            ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит в размер на 600 лв., платим поравно от страните в процеса.

            НАЗНАЧАВА вещото лице от списъка на БОС за 2016г. Ели Вълчев за извършване на експертизата.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание, което насрочва за 29.02.2017г. от 10, 30ч., за която дата да се призоват страните.

            Настоящото определение да се изпрати на страните.

 

 

                                                                                  Съдия :