Решение по дело №2364/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260512
Дата: 8 декември 2020 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20191100902364
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 08.12.2020 г.

 

  В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на първи декември две хиляди и двадесета година, в следния състав  

                                                                   

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2364 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, предявен от И.Д.Ц. против “М В М” ЕООД, ЕИК ******, за прекратяване на ответното дружество с оглед принудителното изпълнение върху всички дружествени дялове, притежавани от длъжника В.М.М.- едноличен собственик на капитала на ответното дружество, предприето по изпълнително дело № 20158570400269 по описа на ЧСИ Б.Я., с рег. № 857 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд.

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 07.04.2015 г., издаден по гр.д. № 16427/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 81 състав, В.М.М.е осъден да заплати на настоящия ищец И.Д.Ц. сумата от 34 120 лева – главница, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 19.09.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 26.03.2015 г. до изплащане на вземането, и сумата от 682,40 лева разноски по делото за държавна такса.

Твърди, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20158570400269 по описа на ЧСИ Б.Я., с рег. № 857 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд.

Твърди, че по искане на взискателя в хода на изпълнителното производство е наложен на 08.05.2015 г. запор върху всички дружествени дялове от капитала на търговското дружество “М В М” ЕООД, притежавани от В.М.М.. Твърди, че съдебният изпълнител е издал постановление за овластяване по чл. 517 от ГПК. Твърди, че длъжникът В.М.М.не е удовлетворил вземането на настоящия ищец по горецитираното изпълнително дело и до момента на подаване на исковата молба.

Ищецът претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В дадения срок ответникът “М В М” ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:       

Представено е от ищеца и прието като доказателство по делото Постановление с изх. № 12447/29.10.2019 г. по изпълнително дело № 20158570400269 по описа на ЧСИ Б.Я., с рег. № 857 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, с което съдебният изпълнител е овластил взискателя и настоящ ищец И.Д.Ц. да предяви пред Софийски градски съд иск за прекратяване на търговско дружество “М В М” ЕООД, представлявано от управителя В.М.М..

Съгласно представеното по делото удостоверение от съдебния изпълнител с изх. № 12442/29.10.2019 г., горепосоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 16427/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 81 състав, заповед за изпълнение, издадена по гр.д. № 16427/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 81 състав, и изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 8534/2015 г. по описа на Софийски градски съд, 8 състав, срещу В.М.М.. Посочено е в удостоверението, че задължението по изпълнителното дело към 29.10.2019 г. е в общ размер на 65 987,58 лева, от които: 3 780,20 лева - неолихвяема сума, 34 120 лева – главница, 21 162,48 лева – лихви, 1 365 лева – адвокатски хонорар, 1 036 лева – начислени такси, 4 523,90 лева с ДДС – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Представен е от ищеца и изпълнителен лист, издаден на 07.04.2015 г. по гр.д. № 16427/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 81 състав, съгласно който В.М.М.е осъден да заплати на И.Д.Ц. сумата от 34 120 лева – главница, представляваща задължение по запис на заповед от 19.09.2013 г., ведно със законна лихва за периода от 26.03.2015 г. до изплащане на вземането, и 1 544,20 лева – разноски по делото, а именно: 682,40 лева – държавна такса и 861,80 лева – възнаграждение на юрисконсулт.

От служебно извършена справка в Търговски регистър се установява, че в полза на ищеца под вписване 20150515153056 (на 15.05.2015 г.) е вписан запор върху дружествения дял, притежаван от длъжника от В.М.М.в капитала на ответното дружество “М В М” ЕООД. Вписаният запор е с номер по ред на запора 001. Същият не е заличен към приключването на съдебното дирене по делото.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК.

За да бъде уважен иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК следва да бъдат установени при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав: наличие на вземане на ищеца по висящо изпълнително производство; наложен запор върху всички дружествени дялове в ответното дружество, притежавани от длъжника в изпълнителното производство; овластяване на взискателя от страна на съдебния изпълнител за предявяване на иск по чл. 517 от ГПК; вземането на ищеца да не е погасено независимо дали от дружеството, от длъжника или от трето лице. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

Съгласно разпоредбата на чл. 517, ал. 4 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, какъвто е настоящият случай, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от ТЗ, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството.

Основната цел на цитираната разпоредба е да се осигури възможност взискателят в изпълнителното производство да се удовлетвори чрез заплащане дела на съдружника, което може да бъде сторено от самото дружество или от съдружника, имащ интерес от подобно плащане. В случая на взискателя е предоставена възможност да иска прекратяване на дружеството и възможността в последващото ликвидационно производство да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението срещу ликвидационния дял на съдружника-длъжник.

В Решение № 76/10.07.2014 г. по т.д. № 2163/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О. и Решение № 178/22.02.2016 г. по т.д. № 2316/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., е прието, че абсолютна предпоставка за допустимост на предявения конститутивен иск за прекратяване на търговско дружество по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК (разпоредба, аналогична на чл. 398б, ал. 3 от ГПК – отм.) е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство, стойност на дружествения му дял, както и наличие на изрично овластяване от съдебния изпълнител на взискателя да предяви този иск в указания от закона срок. Това е така и при предявен иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК, какъвто е разглежданият случай.

От събраните по настоящото дело доказателства се установява, че ищецът-взискател е насочил изпълнението по образуваното против длъжника В.М.М.изпълнително дело срещу притежаваните от него дружествени дялове от капитала на ответното дружество “М В М” ЕООД, както и че наложеният запор в полза на взискателя – настоящ ищец е вписан в Търговския регистър на 15.05.2015 г. и не е заличен. Няма данни вземането на взискателя да е погасено. Следователно налице е непогасено вземане в полза на ищеца по висящо изпълнително производство, поради което настоящият състав намира, че е налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на предявения от И.Д.Ц. конститутивен иск за прекратяване на ответното дружество по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК.

С нарочно Постановление на ЧСИ Б.Я. по изпълнително дело № 20158570400269 взискателят И.Д.Ц. е овластен да предяви иск за прекратяване на ответното дружество.

Съдът приема, че стойността на дружествения дял на длъжника е положителна величина, предвид липса на данни за обратното.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не представи по делото доказателства за погасяване дълга на длъжника В.М.М.към ищеца. Поради това съдът приема, че не са налице обстоятелствата, които да осуетят уважаването на предявения иск.

При така установеното съдът намира, че искът за прекратяване на ответното дружество е основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК бъде постановено прекратяването на ответното дружество “М В М” ЕООД. Прекратяването следва да се впише служебно в Търговския регистър, след което да се извърши производство по ликвидация на дружеството.

 

По разноските:

Ищецът претендира разноски по делото, като не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съдът изчислява разноските в общ размер на 380 лева, от които 80 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение, което в представения договор за правна защита и съдействие е посочено като платено в брой, поради което следва да се приеме, че са представени доказателства за плащането му съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 380 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК “М В М” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.М.М..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “М В М” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 380 лева (триста и осемдесет лева), представляваща разноски по делото пред СГС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението подлежи на служебно вписване в Търговския регистър, на основание чл. 517, ал. 4, изр. последно от ГПК. Препис от решението касателно прекратяването на търговското дружество след влизането му в сила да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за вписването му по партидата на дружеството и провеждане на процедура по ликвидация.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :