Решение по дело №255/2019 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 17 март 2020 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20195150200255
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 Р Е Ш Е Н И Е

                                   Гр.Момчилград, 30.10.2019г.

                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Момичлградският районен съд в публично заседание, проведено на  28.09.2019г. в състав;

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ  ОСМАН,

 

 при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 255/2019г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

  

            Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Л.А.Е., гръцки гражданин, роден на ***г., с адрес- Гърция, гр.Александрополис, ул.“Ефники Андистасиос“ № 25, /съдебен адрес ***- 0318- 000418/ 01.10.2019г. на Началник РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, което на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя са били  наложени административни наказания- “глоба” в размер на 100 лева, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за допуснато нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

            В жалбата се изразява недоволството от процесното наказателно постановление, като жалбоподателят изтъква, че не извършил нарушението, както и че при издаването на същото са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и неправилно е бил приложен материалният закон, които са довели до накърняване правото му защита. Иска отменяването на наказателното постановление.

            В съдебно заседание –жалбоподателят, редовно призован- не се явява, и се представлява от адв.Н.М. ***, който поддържа жалбата, по изложените в съдебно заседание подробни съображения, като се акцентира върху нарушеното право на защита на посоченото лице- НП е било издадено без да се изчака 3-дневния срок за възражение по АУАН, актът е бил съставен след 3 месеца от констатиране на нарушението; не владеел български език и му бил направен превод на руски, но имало разминаване в посочването на преводача; освен това не бил извършил и описаното нарушение. Иска отмяна на нак.постановление.

            Ответната страна- АНО /ПОСОЧЕН ПО-ГОРЕ/, не се явява в съдебно заседание, като от същият е постъпило кратко писмено становище, в което оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            На 01.10.2019г. полицейският служител в РУ- Кирково при ОДМВР- Кърджали С.Б., в присъствието на св.И.М. /служител в БГ „ТОЛ“/ и св.В.Т. /също служител в БГ „ТОЛ“/, е съставил АУАН с бланков № 475922, против жалбоподателят  Л.А.Е., гръцки гражданин, за това, че последният на 09.07.2019г. около 18,35часа, в община Кирково,  на път 1-5, на 389 км, по посока на движение от гр.Кърджали за ГКПП „Маказа“, като водач на МПС и управлявайки МПС- л.а.“ФОЛКСВАГЕН““ с рег. № ЕВМ 1117,  при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец от контролните органи на „ТОЛ- Управление“ – сектор „Контрол и правоприлагане“ Хасково, не е спрял на посоченото място, като е продължил движението си по посока на ГКПП- Маказа, с което е осуетил извършването на проверката. В Акта е отразено е, че това съставлява нарушение на чл.103 от ЗДвП, както и че на водача му е било разяснено на разбираем за него език /руски език

            Актът е бил предявен за връчване на жалбоподателя същата дата /01.10.2019г./, и същият е отказал да го подпише, както и да го получи, и което е засвидетелствано със подписа на Деян Георгиев Калайджиев от Кърджали /служител в „ТОЛ“- управление/.

По делото се установи, че преди издаването на АУАН от служителите на „ТОЛ- управление“ /сектор „Контрол и правоприлагане“/ е имало докладна записка, както и общо обяснение, за това, че на горепосочените час, дата и място, при подаден сигнал за спиране за осъществяване на контрол по смисъла на чл.167 „а“ от ЗДвП, ППС- „Фолксваген“ с рег. № ЕВМ 1117, е отказал да спре, и  които са описали обстоятелствата по случая- че автомобилът е продължил пътя си към КПП- Маказа, а те го последвали и заварили водача на граничният пункт- бил е на терминала за закупуване на ел.винетка /при тяхната поява водачът се държал агресивно с отправени обиди и закани по адрес на служителите/, след което се качил на автомобила и се отправил към Кирково. Сочат, че същият е бил познат на тях и на полицаите от Кирково от подобен случай от 03.06.2019г. По делото е приложена и докладна записка от началник- сектор „КП“- Хасково до ОДМВР- Кърджали за този случай. Приложени са също така и докладна записка за връчена призовка на жалбоподателят по делото на 01.10.2019г. в сградата на РУ- Кирково /не се сочи за какво, само е посочено лицето като свидетел/.

            Въз основа на посоченият по-горе акт /АУАН с бланков № 475922 от 01.10.2019г./, Началникът на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, е издал процесното НП № 19- 0318- 000418/ 01.10.2019г. на Началник РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателят са били  наложени административни наказания- “глоба” в размер на 100 лева, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за допуснато нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Т.е. в Нак.постановление административно-наказващият орган  на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, е наложил “глоба” в размер на 100 лева, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца - за това, че не спира на посоченото място при подаден сигнал за спиране от контролните органи /служители на „БГ ТОЛ“/- нарушението е квалифицирано като такова по чл.103 от ЗДвП. Т.е, в процесното наказателно постановление, административно-наказващия орган е посочил нарушените норми и следващата се от това санкция. НП е било връчено на жалбоподателят на 01.10.2019г.

            По делото като доказателства са приложени; процесното нак.постановление, АУАН, писмени обяснения от служителите на „БГ ТОЛ“/ в които описва действията на жалбоподателя на процесната дата/, докладни записки и призовка.

            В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Б. /полицейски служител/ и св.М. и св.Т. /служители на БГ- ТОЛ“/, с чиито показания се установява описаната в АУАН и в обжалваното нак.постановление фактическа обстановка, като има разминаване само досежно лицето, което е превеждало на жалбоподателя на разбираем за него език- сочат две различни лица. Съдът приема за меродавано записаното в АУАН име, което е разяснило съдържанието на акта на жалбоподателя /още повече, че същото лице е едно от двете споменати имена Деян Калайджиев/.

            Съдът, като съобрази горните доказателства и разпоредбите на ЗДвП, намира, че процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.

            Аргументите са следните; административно-наказващия орган, при издаването на акта за установяване на административно нарушение, е установил правилно фактическата обстановка, събрал е необходимите доказателства, поради и което е било издадено процесното наказателно постановление.

В същото е описана фактическата обстановка, при която е осъществен съставът на административното деяние по 103 от ЗДвП- за неизпълнение на разпореждане за спиране от контролни органи. Съдът намира, че наказващият орган е установил правилно съдържанието на това деяние и привел под съответният текст деянието на жалбоподателят, като след това и съобразил материално-правната норма със санкционата, т.е., със санкционните норми, съдържащи наказанията за допуснатите нарушения на посочените текстове от ЗДвП- където изрично са посочени санкциите, които се налагат за така установените от административно-наказващия орган и допуснати от жалбоподателят, нарушения.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране /стоп палка по образец/ от контролните органи водачът на пътното превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение.  При неизпълнение на това задължение в хипотезата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е предвидена съответната административна санкция– "глоба" в размер от 50 до 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от един до шест месеца

            От горното е видно, че описаното в процесното наказателно постановление, респ., в акта за установяване на административно нарушение, административно деяние е установено по безспорен начин и представлява несъобразяване поведението на даден правен субект със административните разпоредби на специалния закон, и същото е наказуемо деяние, т.е. в нормата чл.103 от ЗДвП, са дадени съответните задължения или забрани, като неизпълнението им се скрепява със съответна санкция. 

Санкционната норма на чл.175 ал.1 т.4 от Закона сочи, че на водач на МПС, който не изпълнява  разпорежданията на контролен орган, се санкционира със глоба от 50 до 200 лева, както и със лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. Т.е., Наказващият орган, налагайки на жалбоподателя описаните в процесното наказателното постановление санкции в към средно предвидените размери, е съобразил закона.

Съдът, при извършената проверка на компетентността на актосъставителя установи, че същият е оправомощен по силата на закона да съставя такива- в този смисъл е нормата на чл.189 от ЗДвП, която предвижда, че актовете за установяване на нарушенията по ЗДвП се съставят от длъжностни лица на службите за контрол по смисъла на закона- визирания. Безспорно е обстоятелството, че актосъставителят има такова качество на полицейски служител към ОДМВР- Кърджали, и като такъв е именно служител във служба, която е контролира движението по пътищата по силата на Закона/. В същото време свидетелите по АУАН- а именно М. и Димов, като служители на Национално Тол- управление /сектор „Контрол и правоприлагане“- Хасково, което е структура на ИА „Пътна инфраструктура“ са контролни органи по смисъла на ЗДвП, и съгл.чл.167 „а“ от същият закон имат и право да извършват проверки, вкл.и чрез спиране на движещите се по републиканската пътна мрежа МПС /а управляваното от жалбоподателя МПС се е движело именно по такъв път/.

Административно-наказващият орган /изпълняващият  длъжността началник група към ОДМВР- Кърджали /сектор „ПП“/, също е оправомощен по силата на Заповед на Министъра на вътрешните работи, да издава наказателни постановления по ЗДвП/.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че процесното наказателно постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, поради и което следва да се потвърди изцяло.

 В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят, на посочената дата и час, е управлявал описаният по-горе лек автомобил, като при подаден сигнал на контролните органи за спиране по смисъла на чл. 103 от ЗДвП, не е спрял на посоченото от тях място за извършване на проверка.

Съдът не приема, че при издаването на АУАН, респ. при съставянето на процесното нак.постановление, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. И това е така защото АНО /респ. контролният орган/ е запознал нарушителя с административното нарушение, което е извършил /както и го е запознал със съдържанието на АУАН/ на разбираем за него език- в конкретният случай  руски език.

Съдът не установи да има и допуснато нарушение на нормата на чл.44 ал.1 от ЗАНН- за 3- дневният срок в който нарушителя има право да направи писмени възражения по акта, т.к. , е налице специална норма, касаеща лица/нарушители, без постоянен адрес в Р.България, и това е нормата на чл.44 ал.4 ЗАНН, където се предвижда, че когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган, а към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача /сиреч, на лицето се дава възможност пак да направи писмени възражения, но в по кратки срокове. Както и по-горе се посочи жалбоподателят е гръцки гражданин с адрес в Гърция, и по делото не е установено да има български адрес.  В тази насока е и чл.52 а.1 от ЗАНН, където е посочено, че наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й, но в  случаите по чл.44 ал.4 изрично е предвидено наказващият орган да се произнасе в деня на получаване на административнонаказателната преписка.  Предвид и на това съдът приема, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, които да са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателят.

В същото време съдът намира, че наложените с процесното нак.постановление санкции, като вид са съобразени с нормата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за допуснатото от жалбоподателят нарушение на чл.103 от ЗДвП, но техният размер не е съобразен с тежестта на самото нарушение, както и с подбудите и мотивите за извършването на същото, и личността на нарушителя. По делото не се установи жалбоподателят и друг път да е допуснал подобно нарушение /въпреки показанията на свидетелите и за друг подобен случай със същото лице/, т.к. не са представени писмени доказателства в тази насока.

 Предвид това съдът счита, че следва да се измени наказателното постановление чрез намаляване размера на наложените санкции, т.к. същите не са определени, съобразно изискванията за справедливост и обективност, като се приема наказващият орган не се е съобразил със всички обстоятелства по административното деяние, така и със личността на дееца.  От приложените по делото писмени доказателства не се установява жалбоподателят по настоящото производство да е системен нарушител на правилата на ЗДвП, поради и което едно по- снизходително отношение към настоящото му деяние, чрез определяне на най- лекото като размер санкция/санкции, ще изиграе своят наказващ и превантивен ефект. Предвид горното следва да се намали размерът на наложените санкции, към техният минимален размер т.к., наложените с процесното наказателно постановление са към средните предвидените в закона размери, и те не са  същите са съобразени със обществената опасност на реализираното от жалбоподателят административно деяние ЗДвП.

Прочее следва да се измени наказателно постановление с намаляване размера на наложените санкции по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, както следва; размерът на наложеното наказание „глоба“ следва да се намали от 100 лева на 50 лева, а на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца следва да се намали на срок от 1 месец.

            Така определените размери на наказанията за нарушението по чл.103 от ЗДвП, съдът счита, че ще изиграят своята роля за превенция и поправяне.

            Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление, с което на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя са били  наложени административни наказания- “глоба” в размер на 100 лева, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за допуснато нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на санкциите „глоба“ от 100 лева на 50 лева, и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца следва да се намали на 1 месец.

            Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът

       

                                 Р   Е   Ш   И  :

           

ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП № 19- 0318- 000418/ 01.10.2019г. на Началник РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което на Л.А.Е., гръцки гражданин, роден на ***г., с адрес- Гърция, гр.Александрополис, ул.“Ефники Андистасиос“ № 25, на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, са били  наложени административни наказания- “глоба” в размер на 100 лева, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за допуснато нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, КАТО НАМАЛЯВА  РАЗМЕРА на наложените наказания- “глоба” в размер от 100 лева на 50 лева, и  “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на 1 месец.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

            Решението подлежи на касационно обжалване  пред Кърджалийския административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.   

 

                           

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: