Мотиви по НОХД № 22  по описа за 2020 г. на Поповски районен съд

Подсъдимият М.И.И. ***, е предаден на съд по обвинения, както следва:

1. За това, че на 11.09.2019 г. в с.С., общ.П., ул.“**“№** и у себе си, без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин с нетно тегло 0.37 грама, със съдържание на активен компонент амфетамин 13.15 % на стойност 11.10 лв. – престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 НК;

2. От неустановена дата през 2019 г. до 11.09.2019 г. в с.С., общ.П., ул.“**“№**  е отглеждал 5 бр. растения от рода на конопа, с тегло в сухо състояние 3.055 кг и тегло на сухата маса 684.50 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 1.33 % на стойност 4107 лв. в нарушение установените в  Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила – престъпление по чл.354в,ал.1 НК.

Районна прокуратура Търговище, ТО Попово чрез прокурор Илиев в с.з. поддържа обвиненията като безспорно доказани, пледира за определяне на наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства – лишаване от свобода, изтърпяването на което бъде отложено по реда на чл.66 НК и глоба към минималния размер.

Подсъдимият се явява в с.з., признава се за виновен за държането на амфетамин, а по отношение отглеждането на конопа дава уклончиви обяснения, в които оспорва обвинението заявявайки, че се касае за саморасла в двора на баба му култура, за което той няма отношение. В предоставената му последна дума не изразява отношение по обвиненията.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.И.И. бил  с постоянен адрес ***,  но често пребивавал в дома на баба си и дядо си, находящ се в с.С., общ.П., ул.“**“№**. Бил със средно образование, по професия механик, безработен, неосъждан, освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК с решение от 04.06.2019 г. по анд № 857/2019 г. на РС Р. за престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК, за което му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., в сила от 20.06.2019 г. /справка за съдимост л.38/.

Във връзка с получена оперативна информация в РУП П. и поради неотложност на случая, на 11.09.2019 г. в имота обитаван от подс.И. *** било извършено претърсване във времето от 11.40 ч. до 13.10 ч.  В присъствие на подсъдимия били намерени и иззети общо 5 броя растения от вида на конопа, с различна височина и общо тегло 3.055 кг. Четири от растенията били засети в правилна редица, на около метър едно от друго, а петото било на разстояние около 10 м от другите /снимки л.25-л.26 от ДП/. Почвата около растенията била добре окопана и мокра. За извършеното процесуално-следствено действие бил изготвен протокол /приложен л.22- 23 от ДП, одобрен с определение на ПпРС от 12.09.2019 г. по чнд № 187/2019 г./, в който подсъдимия саморъчно вписал, че „въпросните растения бяха поникнали случайно и аз ги оставих да си растат“. След приключване на претърсването в с. С., подсъдимия бил отведен в сградата на РУП П., където му бил извършен личен обиск по реда на ЗМВР, при който в десния джоб на панталона му било намерено полиетиленово пликче опаковка от цигарена кутия с намиращо се в нея бяло прахообразно  вещество 0.64 г, което при полеви тест реагирало на амфетамин. В хода на ДП, след изсушаване на иззетите растения била назначена физико-химична експертиза, в заключението /приложено л.55 от ДП, прието без възражения от страните/ към която в.л. Б.К. *** приело, че в отглежданите от подс.М.И. растения се съдържа суха зелена растителна маса, която представлява  наркотично вещество коноп /марихуана/ с общо тегло 684.50 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол  1.33 % и стойност 4 107 лв. (Оценката на наркотичното вещество е определена съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството). В същата експертиза по отношение намерения у подс.И. амфетамин вещото лице приело, че се касае за 0.37 грама с активен компонент амфетамин 13.15 %, оценен по същия нормативен ред на стойност 11.10 лв.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 331/2019 г. по описа на РУП П. писмени доказателствени средства – свидетелство за съдимост, протоколи за претърсване, оглед на веществени доказателства и личен обиск, за които съдът приема, че са изготвени по реда предвиден в НПК, поради което ги цени като годно доказателствено средство. Специално внимание следва да се обърне на протокола за претърсване, в който подс.И. както вече се посочи е вписал,  че „въпросните растения бяха поникнали случайно и аз ги оставих да си растат“.  Визираният /и одобрен от съда по реда на чл.161,ал.2 НПК/ протокол за претърсване и изземване е регламентиран като способ на доказване по чл.136 НПК и в този смисъл  изготвянето му несъмнено има характер на доказателствено средство. Самият НПК – чл.163,ал.2 предвижда възможност при предприемане на претърсване с цел изземване на вещи да се покани лицето, в чието присъствие се извършва това действие, доброволно да я посочи и предаде /в т.см. р.№ 428/21.10.2009 г. по н.д.№ 461/2009 г. на ІІІ н.о. ВКС; р.№ 328/15.06.2010 г. по н. д. № 279/2010 г. ІІІ н. о. на ВКС, р.№ 14/17.02.2010 г. по н. д. № 662/2009 г., ІІІ Н. о. на ВКС/. Всичко това идва да покаже, че е изключена възможността претендирана в обясненията на подс.И., че се касае за саморасли растения в двора на имота, който е обитавал. При установеният начин на засяване, отглеждане /торене и поливане/ на растенията и техния размер, съдът приема, че се касае за целенасочена и съзнателна престъпна дейност от подс.И. свързана с желание за получаване на добива от отглежданите растения и неговата употреба.  Фактическите обстоятелства по отглеждането на конопа и намирането на амфетамина се подкрепят изцяло от показанията на изслушаните в с.з. свидетели И.И. и М.Д., на които съдът даде вяра приемайки че са непротиворечиви, обосновани и логически свързани, като правилно отразяват възприятията на всеки от тях във връзка с предмета на доказване. По същият начин съдът прие и заключението на в.л. Б.К. по изготвената в ДП физико-химична експертиза.  По отношение обясненията на подс.И. в с.з. съдът ги намери за частично достоверни само в частта досежно намерения у него амфетамин, а по отношение отглежданите в двора му в с. С. растения ги прие за неубедителни и изключи от доказателствения материал като негодни да бъдат ценени по съображенията изложени по-горе в мотивите. От цялостният анализ на доказателствата съдът направи  несъмнения и безспорен правен извод, че именно подсъдимият е извършител на инкриминираните в обвинителния акт две отделни престъпни деяния, за които следва да се ангажира наказателната му отговорност по предложената на прокуратурата правна квалификация.

Марихуаната /коноп, канабис/ както и амфетамина /солите и препаратите му/ имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ бр.30/1999г. Съгласно същият закон марихуаната и амфетамина са включени в Приложение №1 на чл.3 ал.2 – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. С действията си подс.И., в нарушение на установеният в чл.30 ЗКНВМП запрет /за обвинението по п.1/ е държал  високорискови наркотични вещества от списъка по чл.3,ал.2,т.1, на обща стойност 11.10 лв. – амфетамин с концентрация и съдържание на активен компонент, посочени по-горе в уводната част на мотивите, респ. в нарушение на установеният по чл.27,ал.1,пр.3 от ЗКНВМП запрет е отглеждал в с.С., общ.П. растения от рода на конопа /канабис/ с концентрация на тетрахидроканабинол 1,33 %, на стойност 4107 лв. От субективна страна несъмнено деянието е извършено при пряк умисъл от подсъдимия, които е разбирали, че засява и отглежда наркотично вещество в нарушение на законовите разпоредби, респ. държи у себе си наркотично вещество без надлежно разрешително, съзнавал е общественоопасния характер на запретеното от закона свое поведение, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, като е имал за цел да ползва наркотичните вещества за своя употреба.

При индивидуализацията на наказанията за всяко едно от двете отделни престъпления,  след извършване на цялостна проверка на събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 36 като отчете, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства които да го мотивират да приложи чл.55,ал.1,т.1 НК, респ. да не налага по-лекото наказание „глоба“, което е предвидено в санкционната част на тези престъпни състави. Наказанията, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.354а,ал.3,т.1 от НК са кумулативни: от  1 до 6 г. ЛОС и глоба в размер от 2 до 10 000 лв., а по чл.354в,ал.1 НК са също кумулативни: от 2 до 5 г. ЛОС и глоба в размер от 5 до 10 000 лв. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства младежката възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало и като цяло добрите характеристични данни, а като отегчаващо сериозната стойност на отглежданите растения коноп. На тази основа, съдът определи наказанието ЛОС в размер под специалния, а именно 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като същевременно и на осн.чл.55,ал.3 от НК не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба. При наличието на съществуващата реална съвкупност от престъпления, съдът на осн.чл.23,ал.1 от НК определи едно общо наказание между наложените за отделните престъпления,            ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн.чл.66,ал.1 НК отложи за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила. Действително за съда не е вменено задължение директно да прилага  разпоредбата на чл.66,ал.1 НК само при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно съществуват, тъй като освен всичко друго е  необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс.И. да изтърпи реално наложеното наказание от 8 м. ЛОС,като в тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението условното наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и морална укоримост.

Съдът се произнесе и по въпросите  за направените разноски и разпореждането с ВД , като предвид изхода на делото осъди подсъдимия да заплати сумата 168.77 лв. за в.л. от ДП – в полза на ОДМВР Търговище, както и отне в полза на държавата ВД – обект 1 с тегло 684.20 г и обект 2 с тегло 0.33 г – на съхранение в ЦМУ и постанови тяхното унищожаване.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: