Р
Е Ш Е
Н И Е
№
15.03.2021 г., гр. *****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито
съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 314/2020 г.
по описа на РС – *****, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, трансформиран по реда на чл. чл. 321, ал. 5 от ГПК,
в такъв по чл. 49, ал. 4 от СК.
Делото е образувано
въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 2514/08.06.2020 г.,
подадена от П.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с която първоначално е предявен иск с
правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК за
прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод поради
настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство, без
съдът да се произнася по въпроса за вината, с който на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК е съединена претенция с
правна квалификация чл. 53 от СК за фамилното
име на ищеца след развода.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Страните са сключили граждански брак на 24.10.2003 г. в
с. *****, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 2/24.10.2003 г.
от Кметство с. *****. От съвместното си съжителство съпрузите имат родени две
деца, които са пълнолетни, а именно - дъщеря Д.С.И., родена на *** г. и син Ц.С.И.,
роден на *** г. Съвместното съжителство на страните започнало по настояване на родителите
им още през 1996 г., когато ищецът била на 16 години, а ответникът – на 20
години. Тогава бил изпълнен само традиционен за семействата им ритуал, без
официално да сключат граждански брак. Страните заживели в дома на майката на
ответника, като през 1998 г. се родила дъщеря им Д.. През 1999 г. ответникът
заминал да работи в **** с цел да спестят пари и да си купят собствено жилище.
През есента на същата година ищецът заминала за **** при съпруга си за един
месец, където забременяла с второто им дете. След това се завърнала в България,
като в дома на майката на ответника отглеждала първото си дете и очаквала
раждането на второто. Съвместното съжителство на двете жени било трудно –
майката на ответника не проявявала разбиране към състоянието на ищеца, карала я
да върши цялата домакинска работа в къщи, като същевременно се оплаквала на
съседи и познати и наричала ищеца с обидни думи. През това време ответникът
изпращал пари, но не на ищеца, а на майка си, което още повече влошавало
отношенията между двете. Така ищецът и детето ѝ били зависими от
благоволението на свекърва ѝ да им осигурява дом и храна. Родителите на
ищеца живеели в град ***** и ѝ помагали с каквото могат, но помощта не
била голяма, тъй като и те самите имали затруднения. Няколко години, до
завръщането на ответника през 2003 г. от ****, ищецът и децата се издържали
основно от социалната помощ и майчинството, които тя получавала.
Когато се родило
второто им дете през 2000 г., първоначално в акта му за раждане било записано:
баща – „неизвестен”, защото ответникът не се е връщал в България около четири
години. През 2003 г. той припознал детето и страните сключили граждански
брак. През същата 2003 година ищецът решила да помоли майка си временно да
гледа двете деца, за да може тя да замине заедно с ответника на работа в ****.
Майка ѝ се съгласила и тя заминала за ****, където живели и работили с
ответника на по три места. В резултат на това още през месец декември 2003 г.
събрали пари и си купили къща в с. *****. Парите обаче не достигнали да
направят ремонт и обзавеждане на къщата и затова С. заминал да работи в ****, а
ищецът останала в закупената къща с двете деца. Тримата живели много бедно и
дори мизерно, защото в къщата нямало добри хигиенни и битови условия. Това била
стара къща, която се нуждаела от основен ремонт, а заварените мебели били
крайно захабени и изпочупени. Ищецът се надявала, че съпругът ѝ бързо ще
си намери работа и ще успява да ѝ изпраща пари, за да може тя да направи
някои неотложни ремонти и да закупи необходими мебели. Той обаче отново
започнал да изпраща пари на майка си, а и на други негови роднини, но не и на
нея. На въпросите ѝ защо прави това, той не ѝ давал никакво обяснение
и в същото време я карал да иска пари от
майка си. Това продължило около осем години, след които ищецът разбрала, че С. живее в **** с
друга жена на име К. - през цялата 2011 г. и през 2012 г., като през същата 2012
г. той се разделил с тази жена, извинил се на ищеца и я поканил да заживеят
заедно, за да заздравят връзката си. Тя се съгласила и отишла при него в **** без децата,
където живели в един дом и работели. Въпреки че
положили усилия, те не могли да изгладят отношенията си и да поддръжат
пълноценен брака си, и затова през февруари 2014 г., се разделили фактически и
окончателно. Известно време след това ищецът си намерила приятел, с когото се
разбирали много добре, помагали си и се уважавали. Поради това
ищецът е категорична, че не желае да съжителства никога повече с ответника, който тя
определя, като човек с труден и несъвместим с нейния характер, мъж който се
съобразява и грижи за майка си, често
повишаващ тон, избухлив и нервен, неоправдано „стриктен”. Най - лошото в
отношенията им било липсата на всякакво доверие, настъпилото мълчание и
студенина.
Разривът в чувствата и безвъзвратно
влошените отношения между съпрузите направили обективно невъзможно бъдещото им
съжителство, като към настоящия момент отношенията
им били окончателно н непоправимо разстроени, а бракът им бил формален,
изчерпан от дължимото според закона и морала съдържание.
Предвид
изложеното, счита, че многобройните различия в характерите на
страните по делото, представите им за бъдещето, правят категорично невъзможно
преодоляването на различията помежду им и възстановяването на съпружеската общност между тях. Установилите
се несъвместими гледни точки, касаещи отношенията между съпрузите,
продължителното им разделно живеене през годините и фактическата им раздяла през
2014 г., която продължавала и понастоящем,
довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брачните им отношения. Моли съда да
прекрати с развод брака на страните, поради настъпилото негово дълбоко и
непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.
Относно
ползването на семейното жилище, представляващо къща, находяща се в с. *****,
заявява, че съпрузите са го напуснали преди години и поради това ищецът няма
претенции за ползването му.
Моли съда
да постанови, че след прекратяването на брака ищецът ще възстанови предбрачното
си фамилно име – Р..
С молба вх. № 2514/08.06.2020 г., подадена във връзка с
дадените от съда указания, уточнява, че не претендира заплащане на издръжка от
ответника. В същата заявява, че съпрузите нямат придобити по време на брака в
режим на СИО други недвижими имоти, освен посоченото в исковата молба жилище –
къща в с. *****; нямат придобити по време на брака МПС и други движими вещи на
значителна стойност; нямат съвместни общи влогове, както и регистрирани на
тяхно име търговски дружества и не участват в такива, както и не притежават
дялове и акции в търговски дружества.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуалния му
представител, в който изразява становище за допустимост на иска по чл. 49, ал.
1 от СК, като счита, че същият е основателен. Не възразява страните да
постигнат споразумение по въпросите, изискуеми по чл. 51 от СК. Заявява
претенция по чл. 56 от СК за ползване на семейното жилище, както и че няма
претенции за неуредени имуществени отношения с ищеца.
В съдебно заседание ищецът се яви лично и с изрично
упълномощен процесуален представител. Ответникът не се яви. От негово име
изрично упълномощеният процесуален представител /включително с правото да
сключва спогодба и да оттегля иска/ заяви наличието на уважителни причини за
неявяването на ответника, а именно - че същият живее и работи в ****, като
представи доказателства за адресната му регистрация в град Фройденщат, **** на
немски език със заверен превод на български език. В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника оттегли претенцията за ползване на
семейното жилище, поради което с протоколно определение производството това
искане беше прекратено. Страните постигнаха споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК
относно ползването на семейното жилище, издръжката между
съпрузите, фамилното име на съпругата след прекратяването на брака, имуществените
отношения между съпрузите, а също и по отношение на разноските по делото, с
искане съдът да постанови решение, с което прекрати брака като дълбоко и
непоправимо разстроен, като не се произнася по въпроса за вината за
разстройство на брака. С оглед
постигнатото споразумение по чл. 51 от СК относно последиците на развода, на
основание чл. 321, ал. 5 от ГПК производството премина в производство за развод
по чл. 49, ал. 4 от СК за прекратяване на брака, сключен между страните, като
дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася по въпроса за вината и
за одобряване на постигнатото между страните споразумение по чл. 51 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, приема за установено следното:
От представените по делото удостоверение за сключен граждански
брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 2/24.10.2003 г. от Кметство с. *****, община *****,
област *****, заверени копия от удостоверения за раждане на децата на съпрузите
– Д.С.И. и Ц.С.И., лична карта на ищеца, удостоверение за идентичност на лице с
различни имена, издадено на 30.03.2020 г. от гр. *****, област ***** и направени служебно справки в НБД
„Население”, се
установява, че страните са съпрузи, предвид сключения от тях граждански брак на
24.10.2003 г. в с. *****, община *****, област *****, за който е съставен
акт за сключен граждански брак № 2/24.10.2003 г. от Кметство
с. *****, община *****, област *****. Страните имат родени от съвместното си съжителство
две пълнолетни деца – Д.С.И.,
ЕГН **********, родена на *** г. и Ц.С.И., ЕГН **********, роден на *** г.,
както и че името П.Й.Г. и имената: П.Й. Р., П.Й.Г. и П.Й. Р. са имена на едно и
също лице.
Не се спори между страните, че от месец февруари 2014 година съпрузите
са във фактическа раздяла и продължават да са разделени, като комуникацията
помежду им е много ограничена и е във връзка само с пълнолетните им деца.
Страните не водят разговори за съвместно съжителство.
От
изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си
за развод, от правна страна съдът намира за установено наличието на
предпоставките по чл. 49, ал. 4 от ГПК – налице е желание на съпрузите за
прекратяване на брака им с развод поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината, постигнато е и
споразумение по чл. 51 от СК, чийто параметри бяха посочени в съдебно заседание
и потвърдени от ищеца, а от ответника – чрез процесуалния му представител.
Същото не противоречи на закона и добрите нрави. Споразумението урежда в
достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в отношения между
съпрузите след прекратяване на брака, както и относно разноските, направени в
настоящото производство.
По гореизложените съображения
съдът счита, че следва да допусне искания развод и да утвърди споразумението,
което възпроизвежда в диспозитива на решението си.
Разноските по делото, с оглед
изричната клауза в споразумението, следва да останат така, както са направени
от страните.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя
окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 50 лева, от
която към настоящия момент е внесена държавна такса в размер на 25.00лева от
ищеца и доказателство за това е представено с молбата за развод. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да доплати разликата от 25.00лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 49, ал. 4 от СК, съдът
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА развод и
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в с. *****, община *****, област ***** на 24.10.2003 г. между С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
и П.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за който е съставен акт за сключен граждански
брак № 2/24.10.2003
г. от Кметство
с. *****, община *****, област *****, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните
споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, съгласно което:
Страните нямат родени от брака непълнолетни деца.
Съпрузите нямат претенции за ползване на
придобитото по време на брака семейно жилище, находящо се в с. *****, община *****,
област *****, тъй като същото е прехвърлено чрез покупко - продажба на децата
им, родени от съвместното им съжителство.
Съпрузите нямат претенции за
издръжка един към друг.
След
прекратяване на брака П.Й.Г. ще възстанови предбрачното си фамилно име – Р..
Съпрузите нямат претенции за неуредени
имуществени отношения помежду им.
Разноските
по делото се поемат от страните така, както са направени.
ОСЪЖДА С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на РС – *****
държавна такса по допускане на развода в размер на 25.00 лева /двадесет и пет
лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: