Р Е Ш Е Н И Е

 

№……

град Плевен, 13.10.2020година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ШЕСТИ ОКТОМВРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА БЕТОВА

 

при секретаря………А. Д.……………и в присъствието на прокурора………………..АННА БАРАКОВА…като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………гр.д.№ 325 по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл. 336 и сл ГПК вр. и чл.5 от ЗЛС.         

                   Постъпила е искова молба от П.Д.П. ***, против К.В.М., в която се излагат твърдения, че ответницата е съпруга на ищеца, че същата има психично заболяване, за което е освидетелствана с решение на ТЕЛК № 924/26.03.2019г.Ищецът твърди, че съпругата му е податлива на телефонни измами и без негово знание вече е изпращала пари от месечната си пенсия. Поради това моли да бъде постановено решение съгласно което, на него да бъде предоставено правото да контролира и борави с паричните и средства и имущество.Счита че поради заболяването си тя не е в състояние да се грижи сама за себе си и за своите работи и в откритото заседание моли съда да постанови решение, с което по реда на чл.336 ГПК, тя да бъде поставена под запрещение.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата по предявения иск К.В.М.. И в открито заседание не е взела конкретно становище по иска.

Окръжна прокуратура – Плевен, чрез прокурора Анна Баракова изразява становище, че молбата за поставяне на ответницата К.В.М. под пълно запрещение, съобразно събраните доказателства, е основателна и в неин интерес е тя да бъде уважена. Налице са законовите предпоставки за това – ответницата не може да се грижи сама за себе си и за делата си, тъй като страда от Параноидна шизофрения, което заболяване съгласно заключението на вещото лице, е необратимо.

                      Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е иск с правно осн.чл.5 ЗЛС във вр.с чл.336 и следв. от ГПК за поставяне на ответника К.В. М. под запрещение. Съгласно чл.104 т.1 ГПК искът е родово подсъден на Плевенски Окръжен съд като първа инстанция. В чл. 336 ал. 1 ГПК е посочено кои лица са активно легитимирани да искат поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение – това са съпруга, близки роднини, както и всеки, който има правен интерес от това. Видно от приложените към молбата документи, иска е предявен от съпруга на ответницата, поради коет е допустим и може да се разгледа по същество.       

            Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение следва да са налице /комулативно/ две предпоставки – лицето да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/, както и състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи /юридически критерий/.

              За установяване на обстоятелствата страда ли ответницата от слабоумие или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли  свойството и значението на действията си и може ли да ги ръководи, са събрани писмени и гласни доказателства. От приложеното в делото решение № 924/058/26.03.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ“Д-р Г.Странски“, се установява, че ответницата К.В.М. е освидетелствана с 60% трайно намалена работоспособност, пожизнено, с водеща диагноза Параноидна шизофрения. Видно от мотивите 60 % са определение за съхранени базисни социални умения за оцеляване в обществото.

           Установява се от показанията на разпитаната по делото  свидетелка Д.З.П., че познавам П. и К., съседи са от 1972 година. Общува с тях и има преки наблюдения. К. е работела като учителка в училище Пейо Яворов. Децата им са били в един и същи  клас, а К. е била много буден човек. След като се е пенсионирала, преди 10 години, свидетелката е забелязала, че тя е започнала да се „затваря в себе си“, да се усамотява. Общувала е с майката на свидетелка.    Но от няколко години, не се виждат, даже на терасата, нито пък идва в дома ѝ и не водят никакъв разговор като съседи. От съпруга ѝ свидетелката знае, че я е настаняваше на лечение в кв.“Сторгозия“ в някаква клиника. Майката на свидетелката много пъти е искала от дъщеря си да ѝ доведа К., за да разговарят и да се видят, но К. въобще не е искала да общува с никого. Не я посещават ѝ роднини. Брат ѝ и родителите ѝ са починали. Само децата ѝ я посещават.Съпругът на К.П. ѝ е споменавал, че има промяна в поведението на К. и че не може да борави с техниката в днешно време, не може да тегли от банкомат и т.н. Знае, че П. я е водел и в еднодневен център, до м.Кауфланд, а след това я е завел в клиника.

При извършеното лично изслушване на ответницата, на основание чл.337 ГПК, съдът се увери, че тя отговаря с неохота на зададените ѝ въпроси.Споделя за здравето и лечението си, като смята, че има затруднения само с тегленето на пари, тъй като не вижда добре, след несполучлива операция на очите.  

От заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л.З.Т., което съдът възприема, като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че ответницата е с Параноидна шизофрения. При извършения при домашни условия преглед и след запознаване с материалите по делото, ВЛ е установило, че писмените данни за болестта са от 2012г., но вероятно тя е възникнала на много по-ранен етап, с бедни симптоми. Като анамнеза, проследяването на болестта показва, че тя има пристъпно-прогредиентен ход, без пълноценни ремисии, довело е до промяна на личността на К.М. до шизофренен стил, изрязваща се в социална дезадаптация, дезинтересираност и хипобулия. Болестта параноидна шизофрения, при нея може да бъде отнесена като такава, визирана по чл.5 от Закона за лицата и семействата. Не се очаква значимо подобрение в нейното психично състояние, с нарушена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и не може да се грижи сама за своите работи и да защитава интересите си. Психичното ѝ състояние е медицинска предпоставка тя да бъде поставяна под пълно запрещение

           При така установеното, съдът приема, че молбата за поставяне на ответницата под пълно запрещение, е основателна. При анализа на събраните по делото доказателства и от придобитите непосредствени впечатления за състоянието на  К.В.М., съдът приема, че ответницата страда от Параноидна шизофрения, в резултат, на което не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за своите работи.Налице са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и с оглед състоянието и, ответницата следва да бъде поставен под пълно запрещение, за да се охранят в пълна степен нейните интереси.  

             Водим от горното, Окръжният  съд

 

Р      Е     Ш     И:

 

поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС К.В.М.,***, с ЕГН **********, под пълно запрещение, по молба на съпруга ѝ П.Д.П., ЕГн **********,***.

          Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Органът по настойничеството и по попечителството по постоянното местожителство ***, за сведение и изпълнение.

          решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.

 

 

                       СЪДИЯ В ОС: