№ 187
гр. П., 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500405 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 25001/22.07.2024 г. от Община А., ЕИК ......
против решение № 930/05.07.2024 г., постановено по г. д. № 2354/2023 г. по описа на ОС –
П., с което е осъдена Община А. да заплати на М. А. А. ЕГН ********** сумата от 1 570.00
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на
заплатена заключваща раменна плака и винтове, както и сумата от 25 000.00 лева, частична
претенция от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания), двете вследствие на инцидент от 07.03.2023 г., станал на ъгъла на ул. „М.“ с ул.
„Ц.“ в гр. А., при който М. А. е получила увреждане, изразяващо се във фрагментарно
счупване на горната част на раменна кост като резултат от виновното и противоправно
бездействие на служители на Общината, ведно със законната лихва от датата на инцидента
(07.03.2023 г.) до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да отхвърли изцяло предявените искове или да намали размера на
присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
1
Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД
във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от М. А. А. ЕГН ********** от гр. А., ул. „Р.“ № 26, ет. 4, ап. 12, със
съдебен адрес: гр. П.,бул. „М.“ № 69, офис 3-4, чрез адвокат М. Т. против Община А., ЕИК
.......
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и плати
сумата от сумата от 1 570.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в
размер на стойността на заплатена заключваща раменна плака и винтове, както и сумата от
25 000.00 лева, частична претенция от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания), двете вследствие на инцидент от 07.03.2023 г.,
станал на ъгъла на ул. „М.“ с ул. „Ц.“ в гр. А., при който М. А. е получила увреждане,
изразяващо се във фрагментарно счупване на горната част на раменна кост като резултат от
виновното и противоправно бездействие на служители на Общината, ведно със законната
лихва от датата на инцидента (07.03.2023 г.) до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът на признава исковете. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на
императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни
материалноправни норми.
В исковата молба се твърди, че на 07.03.2023 г., малко след 17.00 часа, на ъгъла на
ул. „М.“ с ул. „Ц.“, точно срещу магазин „С.“ в гр. А., А. е претърпяла инцидент, поради
пропадане в дупка на тротоара, образувала се от разместени тротоарни плочки, дълбока
около 20-30 см. Вследствие спъване в стърчащите краища на плочките, залитнала силно
напред, инстинктивно завъртяла тялото си, след което паднала на дясната си страна.
Това обстоятелство се установява от показанията на свидетел Д.Н.Ш.-Е. (л. 149 от
делото на ОС). Тя е била очевидец на инцидента с А. и е оказала първа помощ. Твърди, че
падането е в резултат от спъване в стърчаща плоча от тротоара. А. изпитвала силна болка в
дясната ръка. Конкретното място било поправено около две седмици след инцидента. Близо
до мястото е имало строеж, но не и ограждения.
Наличието на увреждане на тротоарната настилка се установява и от
представения от ищеца снимков материал (л. 27 – 28 от делото на ОС), описан в исковата
молба и приет като доказателство от първоинстанционния съд.
Снимките са писмени доказателства и имат характер на заверени копия от
електронни документи по смисъла на чл. 184 ГПК. Този извод следва от разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от Закона за електронния документи и електронния подпис, съгласно който
2
„електронен документ“ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), както и ал. 2 от
същия, според който писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление. Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО, „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Ето защо, и снимките са електронни документи, тъй като са електронни записи на визуално
съдържание (файлове), поради което приемането им като доказателства в гражданското
съдопроизводство е допустимо.
В исковата молба е посочено, че в резултат на падането, на А. са причинени
телесни увреждания, както следва: фрагментно счупване на проксималната част (горната
част) на хумеруса (раменната кост) и нарушена ставна конгруентност.
Тези твърдения са основателни.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза (л. 171 - 180 от делото
на ОС), което не е оспорено от страните, А. е получила счупване на горния край на
раменната кост, наложило оперативно лечение и имобилизация на десен горен крайник.
Полученото телесно увреждане осъществявало медикобиологичен признак трайно
затрудняване на движението на десен горен крайник по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
В исковата молба се твърди, че причиненото увреждане е наложило приемането
на А. в болница. Видно от представената медицинска документация, включително
епикризата (л. 6 от делото на ОС), ищецът е постъпила в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – П. на
07.03.2024 г., в 20.30 ч.
Следователно е неоснователно възражението на ответника, че постъпването в
лечебно заведение е извършено неопределено време след инцидента.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС вр. § 7, т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна
мрежа, представляват публична общинска собственост, и общината е длъжна да ги
управлява и поддържа в интерес на населението и с грижата на добър стопанин,
включително с дейности по изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане
на грижи за чистотата им, в т. ч. почистване и осигуряването на безопасно придвижване на
пешеходци и пътни превозни средства по смисъла на тези понятия. Предвид легалните
дефиниции на "път" по § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата и по § 6, т. 1 от ДР на Закона за
движение по пътищата - приравняващ и улиците на път, легалната дефиниция на „тротоар"
по § 6, т. 6 от Закона за движение по пътищата, и на „платно за движение" и „граници на
платното за движение" по § 6, т. 3 и т. 4 от ДР на Закона за движение по пътищата, се налага
извод, че тротоарът и платното за движение са части от пътя.
3
Съгласно чл. 31 и чл. 30, ал. 4 от ЗП, общините са задължени да осъществяват
ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните
съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии. Съгласно § 1, т. 12, 13 и 14 от ДР на ЗП, това включва дейности
по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и
предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за
сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици, включително и
тротоари за пешеходно придвижвана, с отстраняването им във възможно най-кратък срок -
чл. 167, ал. 1 от ЗДвП. В качеството си на юридическо лице общината осъществява тези
дейности чрез свои служители и/или други лица, на които е възложила изпълнението им.
Ответникът не оспорва, че посоченото в исковата молба и установено от
доказателствата място на настъпване на инцидента, представлява част от улица, която е
публична общинска собственост на Община А. по чл. 3, ал. 3 и чл. 8, ал. 3 от ЗП във вр. с §
6, т. 6 от ДР от ЗП.
Ето защо ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му.
Общината изпълнява задълженията си за поддържане на пътищата-общинска
собственост и на чистотата на територията на съответната община чрез свои служители или
чрез трети лица, на които е възложила това задължение. В конкретния случай именно
тяхното бездействие във връзка с обозначаване на неравностите до ремонтирането им е
довело и до неизпълнение на задължението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесния инцидент вреди.
Не се отразяват на отговорността на ответника възраженията във връзка с
полагането на подписи от ищцата върху медицинската документация. Посочените от
процесуалния представител документи не са съществени за установяване на състоянието и
лечението на А..
Възражението на ответника, че тротоарът представлява прилежащ терен към
строеж не се установява и няма отношение към неговата отговорност предвид това, че не се
оспорва пътят, съответно прилежащия тротоар, да са общинска собственост.
Видно от писмо изх. № 14-00-1537/15.03.2023 г. от Община А. до „Х. к.“ ЕООД (л.
145 от делото на ОС), ответникът е уведомил посоченото дружество, че то е отговорно за
нарушената тротоарна настилка, вследствие на което гражданка е пострадала. От това писмо
не става ясно за мястото на нарушената тротоарна настилка и дали се отнася за инцидента с
ищеца.
Съдът намира, че независимо кой фактически е увредил настилката, това не
освобождава Общината от отговорност за нейната изправност, съобразно описаните по-горе
нормативни актове.
Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от КЗ.
4
Налице е безвиновна отговорност от страна на Община А., вреди и причинна
връзка. При това положение следва да бъде осъден ответника да репарира причинените
вреди на М. А..
1. по иска за заплащане на сумата от 1 570.00 лева с включен ДДС,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на заплатена
заключваща раменна плака и винтове:
В исковата молба се твърди, че за лечението, последвало процесния инцидент, А.
е трябвало да заплати общо сумата от 1 570.00 лева с включен ДДС, представляваща цена на
заключваща раменна плака и винтове.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, клиничната пътека,
по която се провеждало лечението, не покривала скъпоструващите медицински изделия и
инструменти за фиксиращите процедури, което е наложило ищецът да заплати сумата от
1 570.00 лева за приложеното медицинско изделие. Между травматичните увреждания и
механизма е налице причинно следствена връзка.
В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че тази сума не се
дължи, тъй като се покрива от НЗОК.
Видно от фактура № **********/07.03.2023 г. и касова бележка към нея (л. 7 от
делото на ОС), А. е заплатила сумата от общо 1 570.00 лева, както следва: 1 500.00 лева,
представляваща цена на закупена заключваща проксимална раменна плака и 70.00 лева,
представляваща цена на закупени заключващи винтове.
Налага се изводът, че се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер от
общо 1 570.00 лева.
2. по иска за заплащане на сумата от 25 000.00 лева, частична претенция от 50
000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания):
В исковата молба се твърди, че в резултат от процесния инцидент, А. е
претърпяла на силни болки, пълно обездвижване на дясната раменна кост, трудности и
болки при елементарни движения, нарушение в обичайния ритъм на лицето, необходимост
от чужда помощ дори за ежедневните нужди. Увреждането щяло да причини трайни
последици за живота на ищеца, тъй като тя никога нямало да се възстанови напълно, което
би попречило да изпълнява пълноценно работата, за която била наета - „стоковед“ в „Г.Т.“
АД. Извън това, А. преживяла сериозен психически шок при самото произшествие, а след
това ограничила излизанията си навън, социалните си контакти, появило се чувство на
непълноценност и несигурност.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза (л. 171 - 180 от делото
на ОС), което не е оспорено от страните, А. е получила счупване на горния край на
раменната кост, наложило оперативно лечение и имобилизация на десен горен крайник.
Полученото телесно увреждане осъществявало медикобиологичен признак трайно
затрудняване на движението на десен горен крайник по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Установен е линеен белег от хирургичната операция, като било налице и ограничен обем на
5
движение в дясната раменна става с болки в крайните фази. С оглед тежестта на счупването
е посочено, че съществува възможност за инпинджмънт синдром, който можел да е
причината за болки в рамото. Механизмът на увреждането е посочен като директна травма,
удар с или върху твърд тъп предмет. А. била оперирана двукратно: на 07.02.2023 г. и на
18.03.2024 г., съответно за наместване на фрактура с вътрешна фиксация и за отстраняване
на имплантирания уред.
Посочено е, че между травматичните увреждания и механизма е налице причинно
следствена връзка. При прибрана ръка е възможно с известно усилие и болка да бъде
поставен подпис от ищцата, като нямало данни инцидентът да се е отразил на предишно
заболяване на страната. При изслушването в съдебно заседание на 06.06.2024 г. (л. 186 от
делото на ОС), вещото лице конкретизира, че при А. нетрудоспособността по болнични
листове е 210 дни (повече от средната за този вид травми), защото се касае за усложнено
счупване: тежко фрагментарно счупване с разместване, което обуславяло и по-
продължителен период на лечение.
Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза (л. от делото на
ОС), която не е оспорена, процесният инцидент е внезапен, неочакван и представлява
психотравмено събитие с последваща симптоматика, характерна за остра стресова реакция,
която е съпроводена с проява на силен стрес, страх, шок, неудовлетворено преживяване,
болка и обстоятелства, повлияващи значимо обичайния житейски ритъм. След претърпяната
травма А. била за продължителен период от време с нарушено ежедневно и социално
функциониране. За няколко месеца след инцидента била налична депресивна симптоматика,
изразяваща се в безпомощност, потиснатост, затвореност, отказ да излиза навън, да
осъществява контакти и срещи с хора. А. постепенно се стабилизирала във времето, като към
момента били налице данни за умерена ситуативна тревожност и висока степен на
личностна тревожност. По-високата личностна тревожност се дължала на безпокойство,
неувереност, чувство за непълноценност и недостатъчност по отношение на дейности,
извършвани с лекота и безпроблемно преди настъпилото събитие.
Видно от показания на свидетел Е. А. А. (л. 149 – 151 от делото на ОС), тя е
дъщеря на ищеца. В деня на инцидента (07.03.2023г.), А. се оплаквала от силни болки, както
след инцидента, така и след операцията, като били прилагани обезболяващи. След
прибирането от болницата се наложили тя и баща и да помагат на ищеца при хранене,
поддържане на хигиената и всякакви други дейност. Така било първите два три месеца
плътно, а след това от време на време. Заявява, че А. се потиснала, отказвала да излиза, да се
среща с хора и повишила теглото си. Наред с това свидетелката посочва, че ищецът
изпитвала затруднения в работата си и било почти невъзможно да шофира.
При тази фактическа обстановка: вида, интензитета и продължителността на
доказаните медицинските увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП;
няколкото медицински интервенции (включително операции); времетраенето на
оздравителните процеси, медицинската прогноза относно възстановяването, обемът и
степента на изпитаните болки и страдания, личните и семейни притеснения, наличието на
6
невъзможност за извършването на обичайни ежедневни действия, включително
необходимостта от чужда помощ за сравнително продължителен период от време; възрастта
на ищеца; бавното (210 дни) и непълно подобрение (около 1 година и 2 месеца след
инцидента, към датата на личния преглед (22.05.2024 г.), ръката на ищеца все още не е
оздравяла, не е възстановено движението в пълен обем и продължава да изпитва болки);
психо-емоционалния шок; недобрата и неясна прогноза за пълно възстановяване,
невъзможността или значителното затруднение да осъществява обичайни дейности
(шофиране) и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция
намира, че сумата от 35 000.00 лева е най – адекватен паричен еквивалент на претърпените
неимуществени вреди.
В отговора на исковата молба е казано дословно следното: „Съща така ищцата
твърди, че самата тя не е наблюдавала своя ход, тъй като гледала към булеварда за наличен
трафик. Това разсейване е невнимание от нейна страна е причина същата да залитне и да
падне…“. С оглед това изявление, настоящата инстанция намира, че е ответникът е направил
възражение за съпричиняване
Това възражение е основателно.
На първо място в исковата молба се твърди, че А., докато се придвижвала бавно,
гледала за наличен трафик на коли, като стигнала на място между две улици.
На второ място, видно от снимките, представени от ищеца, на мястото на
инцидента действително е налице значително нарушаване целостта на тротоарните плочи и
няма обозначения за това. Половината плочи са разрушени и пропаднали, но другата
половина са със запазена повърхност. Няма твърдения или доказателства мястото на
инцидента да е било обозначен като препятствие за безопасно преминаване, за да изисква от
движещите се повишено внимание.
На трето място, падането е станало през светлата част на денонощието. Няма
твърдения за допълнителни фактори, които да са могли да затруднят ищеца при възприемане
на околната действителност.
Основно свойство на всеки човешки индивид е чувството за самосъхранение. То
може да има различно съдържание и проявление в различни конкретни житейски ситуации.
В случая ищецът е вървяла бавно по тротоара и е нормално и естествено да следи за пътя, по
който минава и да избере най - безопасния маршрут. Според фотосите, дори при съвсем
повърхностен преглед на терена може да се види, че плочите са хлътнали и изкривени. При
това положение, ако беше проявено елементарно чувство за самосъхранение ищецът, която е
била на 59 години, е следвало да отчете наличието на повреди по тротоара, да прецени дали
това е препятствие за нея и да съобрази своето поведение с конкретната обстановка.
Следователно е налице съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в
проявена небрежност при възприемане на маршрута и годността за неговото безопасно
преминаване, въпреки че е имало обективна възможност за това. Съдът намира, че това
съпричиняване е в размер на 20%.
7
При това положение се дължи присъждане на обезщетение за имуществени вреди
в размер, намален с 20% от 1 570.00 лева или 1 256.00 лева.
Ето защо обжалваното решение, в частта относно обезщетение за имуществени
вреди следва да бъде отменено над размера от 1 256.00 лева до размера от 1 570.00 лева и
претенцията над този размер следва да бъде отхвърлена.
В останалата част (до размера от 1 256.00 лева), обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Както вече беше прието, сумата от 35 000.00 лева е най – адекватен паричен
еквивалент на претърпените неимуществени вреди.
Съобразно приетия процент на съпричиняване, размерът на обезщетението за
имуществени вреди възлиза на 28 000.00 лева.
С исковата молба се претендират 25 000.00 лева, частично от 50 000.00 лева. Ето
защо следва да бъде присъдена сумата от 25 000.00 лева.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при непозволено увреждане, ответникът се счита в
забава и без покана. Ето защо обезщетенията следва да бъде присъдени ведно с обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на увреждането (07.03.2023 г.).
Това се отнася и за обезщетението за имуществени вреди, тъй като разходите са направени
на 07.03.2023 г.
До тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба се развива оплакване, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, като не е приел за съвместно разглеждане
обратен иск, предявен от Община А. против ДЗЗД „Б. 1“ и „Х. к.“ ЕООД. Процесуалният
представител на Общината изрично е заявил, че предявява самостоятелен иск по чл. 219, ал.
3 от ГПК и няма трето лице-помагач.
Това оплакване е неоснователно, тъй като не кореспондира на действащото
законодателство.
Съгласно чл. 219, ал. 3 от ГПК, страната, която има обратен иск срещу третото
лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.
Следователно, за да бъде предявен обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК,
задължително трябва лицето, против което ще е искът, да бъде привлечено или е встъпило
като трето лице-помагач.
В случая, само по себе си, приемането или неприемането за разглеждане на
обратен иск не се отразява на правилността на обжалваното решение.
Във въззивната жалба се развива оплакване, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл за разликата над
25 000.00 лева до пълния твърдян размер от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания), двете вследствие на инцидент от 07.03.2023 г.,
8
станал на ъгъла на ул. „М.“ с ул. „Ц.“ в гр. А..
Това възражение е неоснователно.
Видно от текста на исковата молба, претенцията е за осъждане на ответника да
заплати 25 000.00 лева, частично от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на инцидент от 07.03.2023 г., станал
на ъгъла на ул. „М.“ с ул. „Ц.“ в гр. А.. Следователно е предявен частичен иск и той е
предмет както на първоинстанционното, така и на въззивното производство. В рамките на
настоящия исков процес не се дължи произнасяне с диспозитив относно размер над
предявения като частичен.
3. за разноските:
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена Община А.
да заплати направените и доказани разноски за въззивното производство.
В списъка по чл. 80 от ГПК (л. 26), А. е направила искане за заплащане на две
суми: 650.00 лева - за изготвяне на отговор на въззивна жалба и 2 600.00 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство или общо 3 250.00 лева.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 05.08.2024 г. (л. 29), А. е
заплатила в брой за изготвяне и депозиране на отговор на процесуално представителство
сумата от 650.00 лева.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 16.09.2024 г. (л. 28), А. е
заплатила в брой за процесуално представителство сумата от 2 600.00 лева.
Община А. е направила възражение за прекомерност.
Това възражение е неоснователно.
Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, при цена на иска 25 000.00 лева, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 2 650.00 лева. При отчитане на обстоятелството, че е
предявен частичен иск и съгласно чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при частични искове възнаграждението за първия
предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква
част от него е предявен искът и, че пълният размер на твърдяното вземане е 50 000.00 лева,
то в случая минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения би бил 4 650.00 лева. А се претендира присъждане на 3 250.00 лева.
Следователно не е налице прекомерност.
Ето защо следва да бъде осъдена Община А. да заплати на М. А. сумата от
3 211.59 лева, представляваща разноски за въззивното производство по съразмерност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение № 930/05.07.2024 г., постановено по г. д. № 2354/2023 г. по
описа на ОС – П. в частта, с която Община А. е осъдена да заплати на М. А. А. ЕГН
********** сумата над размера от 1 256.00 лева до размера от 1 570.00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди (стойност на заплатена заключваща раменна плака и
винтове, нужни за медицинското лечение), вследствие на инцидент от 07.03.2023 г., станал
на ъгъла на ул. „М.“ с ул. „Ц.“ в гр. А. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. А. А. ЕГН ********** от гр. А., ул. „Р.“ № 26, ет. 4, ап.
12, със съдебен адрес: гр. П.,бул. „М.“ № 69, офис 3-4, чрез адвокат М. Т. да бъде осъдена
Община А., ЕИК ...... да и заплати сумата над размера от 1 256.00 лева до размера от
1 570.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (стойност на заплатена
заключваща раменна плака и винтове, нужни за медицинската лечение), вследствие на
инцидент от 07.03.2023 г., станал на ъгъла на ул. „М.“ с ул. „Ц.“ в гр. А..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 930/05.07.2024 г., постановено по г. д. № 2354/2023
г. по описа на ОС – П. в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Община А., ЕИК ...... да заплати на М. А. А. ЕГН ********** от гр. А.,
ул. „Р.“ № 26, ет. 4, ап. 12, със съдебен адрес: гр. П.,бул. „М.“ № 69, офис 3-4, чрез адвокат М.
Т. сумата от 3 211.59 (три хиляди двеста и единадесет лева и 59 стотинки), представляваща
разноски за въззивното производство по съразмерност
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10