№ 11947
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110110374 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 61242 от 23.02.2024 г., с
която от името на „Б****“ КД, ЕИК *** против З. Е. В., ЕГН **********, са предявени
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, предявени по
реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл.
203, ал. 2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи в полза
на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1 810,80 лева (хиляда осемстотин и десет
лева и 80 стотинки), представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение от 61 дни, поради дисциплинарно уволнение на работника З. Е. В.,
извършено със Заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение №
124/08.11.2022 г., с която е прекратено действието на Трудов договор от 15.07.2020 г.,
сключен между работодателя „****“ КД и работника З. Е. В., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 1 540,78 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева и 78 стотинки),
представляваща обезщетение за причинени умишлено имуществени вреди, от
работника З. Е. В., във връзка с изпълнението на трудовите задължения при
работодателя „****“ КД, изразяващи се в заплатена от работодателя глоба, наложена
на З. Е. В., в качеството на водач на поверения му от работодателя товарен автомобил с
рег. № СВ9147РМ и ремарке с рег. № СВ0511ЕВ, от органите на полицията в
Конфедерация Швейцария /Шафхаузен/ за извършено от В. нарушение, изразяващо се
в управление на повереното му превозно средство със сериозни
дефекти/неизправности, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Със заявление вх. № 140634/19.05.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. Е. В., ЕГН ********** за суми, както
следва: 1/ сумата от 1 810,80 лева (хиляда осемстотин и десет лева и 80 стотинки),
представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока
на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 61 дни, поради
дисциплинарно уволнение на работника З. Е. В., извършено със Заповед за налагане на
наказание дисциплинарно уволнение № 124/08.11.2022 г., с която е прекратено
действието на Трудов договор от 15.07.2020 г., сключен между работодателя „****“
КД и работника З. Е. В., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
1
от 19.05.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1 540,78 лева (хиляда
петстотин и четиридесет лева и 78 стотинки), представляваща обезщетение за
причинени умишлено имуществени вреди, от работника З. Е. В., във връзка с
изпълнението на трудовите задължения при работодателя „****“ КД, изразяващи се в
заплатена от работодателя глоба, наложена на З. Е. В., в качеството на водач на
поверения му от работодателя товарен автомобил с рег. № СВ9147РМ и ремарке с рег.
№ СВ0511ЕВ, от органите на полицията в Конфедерация Швейцария /Шафхаузен/ за
извършено от В. нарушение, изразяващо се в управление на повереното му превозно
средство със сериозни дефекти/неизправности, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането. На 01.06.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на
ответника, като в законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу
издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си на 23.01.2024 г. Исковата молба е подадена на 23.02.2024
г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 15.07.2020г. между него и ответника
З. В. е сключен трудов договор, в който страните са се уговорили, работникът да
изпълнява длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, срещу
което работодателят дължи заплащане на основно месечно възнаграждение в размер на
900 лева — т.2.1 от договора. Според същата точка от договора, страните са уговорили
заплащането на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0.6% върху основното възнаграждение за всяка година
придобит стаж. Уговорено е, възнаграждението да се заплаща до 10 число на месеца,
следващ месеца, за който се дължи същото.
Поддържа, че на 08.11.2022г. е издадена заповед №124/08.11.2022г., с която на
ответника е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и считано от датата на
връчване на заповедта е прекратено правоотношението на работника.
Поддържа се, че същата била получена от ответника В. на 05.12.2022г. и не е
оспорена в предвидения в закона срок. В тази връзка се сочи, че съгласно т. 3.4 от
процесния трудов договор, срокът за прекратяване на договора с предизвестие от
страна на работника е 61 календарни дни. Поддържа се, че доколкото в случая
предизвестието на работника е 61 дни, то същият дължи на ищеца сумата от 1810,80
лева.
Отделно се излагат съображения, че по време на действие на трудовото
правоотношение, работникът е нанесъл имуществени вреди на работодателя, за което
същия следва да го обезщети в пълен размер. В тази връзка се твърди, че на 08.04.2022
г., при проверка от органите на полицията в Швейцария /Шафхаузен/ е установено, че
ответникът В. е управлявал поверения му товарен автомобил с рег.№ СВ9147РМ и
ремарке с рег.№ СВ0511ЕВ в нарушение на нормативните актове, като е управлявал
същото със сериозни дефекти/неизправности. Наложената му глоба, в размер на 832,52
евро (в левова равностойност 1540.78 лева) била заплатена от ищеца на същата дата, на
която е наложена - 08.04.2022 г. Плащането било извършено с платежна карта на
дружеството, на място.
Предвид изложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът З. Е. В. дължи на ищеца „Б****“ КД, ЕИК ***
суми, както следва: 1/ сумата от 1 810,80 лева (хиляда осемстотин и десет лева и 80
стотинки), представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 61 дни,
поради дисциплинарно уволнение на работника З. Е. В., извършено със Заповед за
налагане на наказание дисциплинарно уволнение № 124/08.11.2022 г., с която е
прекратено действието на Трудов договор от 15.07.2020 г., сключен между
работодателя „****“ КД и работника З. Е. В., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата
от 1 540,78 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева и 78 стотинки), представляваща
обезщетение за причинени умишлено имуществени вреди, от работника З. Е. В., във
връзка с изпълнението на трудовите задължения при работодателя „****“ КД,
2
изразяващи се в заплатена от работодателя глоба, наложена на З. Е. В., в качеството на
водач на поверения му от работодателя товарен автомобил с рег. № СВ9147РМ и
ремарке с рег. № СВ0511ЕВ, от органите на полицията в Конфедерация Швейцария
/Шафхаузен/ за извършено от В. нарушение, изразяващо се в управление на повереното
му превозно средство със сериозни дефекти/неизправности, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми на 01.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 27220/2023 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран отговор
на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Поддържа се, че
процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, проведена от ищеца, е
незаконосъобразна. В тази връзка се сочи, че ищецът не е връчил прекратителната
заповед на ответника, че не е поискал от ответника да представи писмени обяснения
във връзка с твърдяното дисциплинарно нарушение, за което му е ангажирана
дисциплинарна отговорност. Сочи се, че поради незаконосъобразно проведената
процедура, трудовото правоотношение не е прекратено към настоящия момент, което
от своя страна обуславя и неоснователността на предявените искове.
На следващо място се оспорва твърдението на ищеца за наличието на умисъл в
поведението му във връзка с претенцията за обезщетение за причинени умишлено
имуществени вреди, от работника З. Е. В., във връзка с изпълнението на трудовите
задължения при работодателя „****“ КД.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ:
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ ищецът следва да докаже, че по
силата на трудов договор е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника,
което е прекратено чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, срокът на
уговореното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и размерът
на уговореното брутно трудово възнаграждение на работника.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на претендираното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното
си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.
От представения и приобщен към доказателствения материал трудов договор
№ 077/15.07.2020 г. се установява в производството, че на 15.07.2020 г. между „****“
КД, в качеството на работодател, и З. Е. В., в качеството на работник/служител, е
възникнало валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което
ответникът З. Е. В. е заемал при ищцовото дружество длъжността „Шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. В договора е посочен следният адрес на
работника: гр. София, ул. „Асенова крепост 3“, вх. Б, ет. 2, ап. 28. Съгласно т. 2.1 от
горепосочения трудов договор, страните са уговорили брутно месечно трудово
възнаграждение в полза на работника в размер на 900,00 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 %
върху основното трудово възнаграждение за всяка прослужена година. Договорено е
възнаграждението да се изплаща до десето число на месеца, следващ месеца, в който е
положен трудът. Съгласно т. 3.4 и т. 3.5 от процесния трудов договор, срокът на
предизвестието при прекратяване на трудовия договор е еднакъв и за двете страни и се
определя на 61 календарни дни.
3
От представената и приобщена към доказателствения материал Заповед №
124/08.11.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово
правоотношение, се установява в производството, че процесното трудово
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, с
налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“. От представената и приобщена
към доказателствения материал обратна разписка с № ИДPS1111005IYMS и фактури се
установява, че заповедта за уволнение е изпратена за връчване на 10.11.2022 г. до
адреса на работника, а именно: гр. София, ул. „Асенова крепост 3“, вх. Б, ет. 2, ап. 28,
като на 05.12.2022 г. пратката е върната с отбелязване „непотърсена“.
Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява
писмено. При прекратяване на трудовия договор без предизвестие, прекратяването
настъпва от момента на получаване на писменото изявление за това от работника. За да
породи правно действие, писменото изявление на работодателя трябва да достигне до
работника.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, изявлението на
страната по договора поражда действие с достигането си до адресата, т.е. съобразно
общите правила на ЗЗД за действие на договорите. Писменото изявление на
работодателя за прекратяване на трудовия договор може да бъде връчено лично срещу
подпис на лицето или чрез пощенска услуга – чрез изпращането на препоръчано писмо
с обратна разписка; за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е
необходимо то да е извършено лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване,
което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.42 и чл. 44 ГПК, както и
съобразно специалния закон – Закона за пощенските услуги. В последния случай, за да
се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е
изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да
удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е
променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за
получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението
на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за
връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно
действие. В този смисъл: решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 50782009г. на ІІІ
г.о. ВКС; решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. на ІІІ г.о. ВКС и
решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/2010 г. ІV г.о. ВКС и решение № 148 от
02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г., І т.о. ВКС.
В конкретния случай заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
е изпратена с обратна разписка за връчване на посочения от работника пред
работодателя адрес – гр. София, ул. „Асенова крепост 3“, вх. Б, ет. 2, ап. 28 /който в
настоящото производство се установи, че е и регистрираният за З. Е. В. постоянен и
настоящ адрес, считано от 15.08.2014 г., а също така е и адреса, който работникът е
посочил пред работодателя, като адрес за връзка с него, видно от съдържанието на
подписания между страните трудов договор № 077/15.07.2020 г./. Пратката се е
върнала като непотърсена на 05.12.2022 г., от който момент следва да се приеме, че
заповедта за уволнение се счита за надлежно връчена на ответника В..
С оглед на изложеното по-горе, следва да се счете, че моментът на
прекратяване на трудовото правоотношение е настъпил на 05.12.2022 г., като срокът за
оспорване на законността на наложеното наказание е изтекъл на 05.02.2023 г., в който
двумесечен срок няма данни наказанието да е било обжалвано пред съд, като заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ следва да се счита за
стабилизирана.
Дори да се приеме, че заповедта за уволнение не е връчена надлежно от
работодателя на ответника, то следва да се приеме, че същата му е връчена с
получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея на 15.04.2024 г.,
чрез адвокат Г.. В този случай следва да се приеме, че трудовото правоотношение е
прекратено в хода на процеса на 15.04.2024 г., който факт следва да бъде взет предвид
от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Нещо повече – ответникът е имал възможност да научи за уволнението си още
4
с връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27220/2023 г. по
описа на СРС, 160 състав и да предприеме действия по оспорването му. След като в
настоящото производство не се твърди и няма данни да е оспорвана
законосъобразността на уволнението, съдът приема, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните се е стабилизирала и не може да бъде
предмет на проверка в настоящия процес.
Допълнителен довод, че ответникът е бил уведомен и наясно с постановената
от работодателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, са и
установените в хода на заповедното производство обстоятелства, а именно, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцовото дружество, на 04.04.2023 г.
ответникът е сключил нов трудов договор с дружеството ** а впоследствие на
11.09.2023 г. и с дружеството Карго Планет ООД /чрез който работодател на длъжника
е връчен препис от заповед по чл. 410 ГПК, издадена на 01.06.2023 г. в производството
по ч. гр. д. № 27220/2023 г. по описа на СРС, 160 състав/.
Следователно, доводите на ответната страна за ненадлежно прекратяване на
трудовото правоотношение между страните са неоснователни и съдът приема, че
работникът е дисциплинарно уволнен и дължи на работодателя обезщетение в размер
на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, на основание чл.
221, ал. 2 КТ. Съгласно чл. 20 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата в брутното трудово възнаграждение извън случаите по чл.
177 и 228 от Кодекса на труда се включват основното трудово възнаграждение и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с
индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда.
По делото се доказа, че срокът на предизвестието е 61 дни. Доказа се, че
страните са уговорили месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 900,00
лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 0,6 % върху основното трудово възнаграждение за всяка прослужена година.
Установи се още, че към момента на уволнението ответникът е имал отработени пълни
две години при ищеца, от което се налага извод, че дължимото обезщетение по чл. 221,
ал. 2 КТ е в размер на 1810,80 лв. /1800 лв. дължимо брутно трудово възнаграждение за
61 дни + 10,80 лв. допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 % върху основното трудово възнаграждение за
прослужени две години при работодателя/.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ е
основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 203 КТ вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че ответникът е полагал труд по действително трудово правоотношение през
периода, през който са причинени имуществени вреди на работодателя; виновно
/умишлено/ и противоправно поведение на работника или служителя, вследствие на
което е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя; имуществена
вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя имуществени загуби и причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на работника и причинените
вреди, т. е. претърпените от работодателя имуществени загуби да са закономерна,
присъща, естествена последица от умишленото противоправно деяние, извършено от
работника.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на претендираното обезщетение, както и обстоятелствата изключващи
или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.
По делото не се спори и се установи, че между страните е съществувало
трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 077/15.07.2020 г.
Представен е сертификат за проверка № 8204, съставен от органите на
полицията на Шафхаузен /Швейцария/, от който се установява, че на 08.04.2022 г. е
извършена проверка на товарен автомобил с рег. № СВ9147РМ и ремарке с рег. №
СВ0511ЕВ, управляван от ответника З. Е. В., в качеството му на служител на „****“
5
КД. В сертификата са отбелязани компонентите, които са проверени, като проверката е
приключила с констатация, че превозното средство има сериозни дефекти и е записано
възражение „затруднена видимост“. Представени са и квитанция и клиентска разписка,
от които се установява, че З. Е. В. е заплатил глоба в размер на 832,52 евро, с банкова
карта.
Предвид гореизложеното съдът приема, че по делото не се доказва ответникът
да е причинил на ищеца вреди, вследствие от свое умишлено и противоправно
поведение. От представения сертификат за проверка не може да се установи какви
дефекти са констатирани на моторното превозно средство, респективно какво
нарушение е извършено, за да се приеме, че З. Е. В. е бил наясно с тях и въпреки това е
управлявал камиона. Още повече, че по делото не е спорно, че превозното средство му
е предоствено именно от ищцовото дружество, което също е било длъжно да положи
необходимите грижи да го предаде на ответника в състояние, годно за управление, за
които обстоятелства не са представени доказателства. Предвид липсата на такова
доказване може да се направи извод, че още при предоставяне на превозното средство
от ищеца на ответника, последното е било със сериозни дефекти и не е било в
оптимално състояние, доколкото доказателства за последното не са ангажирани по
делото.
На следващо място, умисълът като форма на вина изисква деецът да съзнава
определени факти от обективната действителност и да се съгласява с тях, като цели или
допуска свързаните с тези факти последици. В случая не са ангажирани доказателства,
от които да се приеме, че ответникът е съзнавал конкретна неизправност на превозното
средство и въпреки това е управлявал същото, с цел да бъде проверен от полицията и
на работодателя да бъде наложена глоба.
На следващо място, съдът приема, че не се доказва в производството, при
условията на пълно и главно доказване, заплатената сума от 832,52 евро да е била в
тежест на ищцовото дружество, респективно да е напускала неговия патримониум, от
което следва, че не се установява същото да е претърпяло имуществена вреда в този
размер. От представените квитанция и разписка се доказва заплащането на тази сума,
но не се доказва плащането да е извършено от сметка на ищцовото дружество,
респективно то да е понесло финансова тежест в последващ момент. Безспорно се
установява, че плащане на сумата е извършено и че това е направено посредством
банкова карта, но от друга страна, не са представени никакви доказателства, че същата
банкова карта, респективно банковата сметка, от която е извършено плащането, е с
титуляр ищцовото дружество.
Отразяването в счетоводството на ищеца за м. 4.2022 г. на глоба в размер на
800 швейцарски франка /с левова равностойност от 1540,78 лева/ не представлява
пълно и главно доказване на обстоятелството, че именно ищцовото дружество е
претърпяло твърдяната в исковата молба имуществена вреда, доколкото това е частен
документ, изготвен именно на база отразяване в счетоводството на същото дружество.
Предвид всички изложени по-горе съображения, настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД, се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски, съдът
намира следното:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски в настоящото производство имат и двете страни, съразмерно на уважената,
респективно, отхвърлената част от предявените искове.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 27220/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски и е представил
доказателства за извършени такива, както следва: 1/ за заплатена държавна такса в
настоящото производство в размер на 67,03 лева; 2/ за заплатена държавна такса в
6
заповедното производство по ч. гр. д. № 27220/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав
в размер на 67,03 лева; 3/ за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по ч. гр. д. № 27220/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на
450,00 лева; 4/ за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр.
д. № 10374/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 450,00 лева.
Със становище вх. № 189817/10.06.2024 г., подадена от името на ответника, е
релевирано възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото производство,
което съдът намира за неоснователно. От ищеца се претендира адвокатско
възнаграждение в размер под минималния за съответния вид работа, съгласно Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
същевременно и размерът не претендираното възнаграждение е близък до този, който
се претендира от името на ответника в хода на заповедното производство по ч. гр. д. №
27220/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът З.
Е. В., ЕГН **********, с адрес: ****, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца „Б****“ КД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от
279,34 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение
в заповедното производство по ч.гр.д. № 27220/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 279,34 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото
производство по гр.д. № 10374/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски и са
представени доказателства за извършени такива, както следва: 1/ за заплатено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 27220/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 400,00 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
„Б****“ КД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** следва да бъде осъден
да заплати в полза на ответника З. Е. В., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от
183,89 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 27220/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Б****“ КД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** против З. Е. В., ЕГН **********, с адрес: ****
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 КТ, че З.
Е. В., ЕГН ********** дължи в полза на „Б****“ КД, ЕИК *** сумата от сумата от 1
810,80 лева (хиляда осемстотин и десет лева и 80 стотинки), представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието
за прекратяване на трудовото правоотношение от 61 дни, поради дисциплинарно
уволнение на работника З. Е. В., извършено със Заповед за налагане на наказание
дисциплинарно уволнение № 124/08.11.2022 г., с която е прекратено действието на
Трудов договор от 15.07.2020 г., сключен между работодателя „****“ КД и работника
З. Е. В., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 01.06.2023 г. по ч.гр.д. № 27220/2023 г. по описа
на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на „Б****“ КД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** против З. Е. В., ЕГН **********, с адрес: **** иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за
7
признаване за установено, че З. Е. В., ЕГН ********** дължи в полза на „Б****“ КД,
ЕИК *** сумата от 1 540,78 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева и 78 стотинки),
представляваща обезщетение за причинени умишлено имуществени вреди, от
работника З. Е. В., във връзка с изпълнението на трудовите задължения при
работодателя „****“ КД, изразяващи се в заплатена от работодателя глоба, наложена
на З. Е. В., в качеството на водач на поверения му от работодателя товарен автомобил с
рег. № СВ9147РМ и ремарке с рег. № СВ0511ЕВ, от органите на полицията в
Конфедерация Швейцария /Шафхаузен/ за извършено от В. нарушение, изразяващо се
в управление на повереното му превозно средство със сериозни
дефекти/неизправности, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 01.06.2023 г. по ч.гр.д. № 27220/2023
г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА З. Е. В., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати в полза на
„Б****“ КД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 279,34 лева, представляваща разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 27220/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. Е. В., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати в полза на
„Б****“ КД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 279,34 лева, представляваща разноски за държавна такса в
исковото производство по гр.д. № 10374/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б****“ КД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати в полза на З. Е. В., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 183,89 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.д. № 27220/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8