Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно  заседание при закрити врата, проведено на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                      

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1149 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството е образувано по молба на „С.к.Е.“ ЕООД по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че има изискуемо вземане срещу длъжника,  произтичащо от договор за счетоводно обслужване от 20.12.2015 г.  за неизплатено възнаграждение за счетоводно обслужване за периода от м. януари до м. юни вкл. 2016 г. в общ размер на 3600 лева. Вземането за възнаграждение за м. януари 2016 г. е станало изискуемо на 01.02.2016 г., а длъжникът е изпаднал в забава да заплати същото на 16.02.2016 г. /съгласно чл. 7 от договора/. Длъжникът не е извършвал никакви плащания по договора, нито в уговорения от страните срок, нито към датата на подаване на молбата. Предвид изложеното поддържа, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение търговска дейност, поради което на основание чл. 608, ал. 1 от ТЗ се намира в състояние на неплатежоспособност. При условията на евентуалност поддържа, че е налице свръхзадълженост. Моли Съда да открие производство по несъстоятелност на „Б.п.“ ООД. Претендира направените по делото разноски.

Препис от молбата на кредитора е връчен на длъжника „Б.п.“ ООД по реда на чл. 50, ал. 2  ГПК вр. чл. 619, ал. 1 от ТЗ, като в указания от съда срок длъжникът  не подава отговор и не взема становище по молбата. Длъжникът не взема становище по молбата и събраните по делото доказателства и в хода на производството.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Длъжникът е пререгистриран в Търговския регистър към Агенция по вписванията през 2010 г., като му е предоставен ЕИК  *******.

Представен е договор за счетоводно обслужване от 20.12.2015 г., сключен между молителя кредитор, в качеството на изпълнител  и длъжника, в качеството на възложител, с които възложителя възлага на изпълнителя да извърши срещу възнаграждение счетоводното обслужване на възложителя по разчетите на ДОО, здравното осигуряване и методическа помощ и консултации във връзка с трудово правните взаимоотношения с персонала.  Изпълнителят се задължава и да организира счетоводната отчетност на възложителя и да извършва счетоводно отчитане на стопанските операции, да завежда счетоводните регистри и да изготвя периодични счетоводни отчети и ГФО. Договорът е сключен за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., като в чл. 10, ал. 2 от договора е предвидено автоматично продължаване на договора за още една година, ако никоя от страните не уведоми другата страна поне един месец преди изтичането на срока /31.12.2017 г./, че прекратява договора. Страните уговарят дължимото на изпълнителя възнаграждение в размер на 500 лева без ДДС, което следва да бъде платено от 1 до 15-то число на следващия месец.

Представени са две фактури №№ 384/20.05.2016 г. и 391/30.06.2016 г., издадени от молителя на длъжника за извършеното по договора счетоводно обслужване за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. на обща стойност от 3600 лева. Фактурите са подписани от   представител на длъжника.

От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция по вписванията се установява, че за периода от 01.01.1998 г. до 08.11.2018 г. по отношение са длъжника са вписани три договора за прехвърляне на  недвижим имот - самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. София, м. Сливница, ул. „Сливница“ № 8, а именно – апартамент В3 с мазе Б2, с площ от 94.470 кв.м., съответно от 29.12.2011 г., 30.01.2012 г. и 30.09.2013 г. С първия договор длъжникът придобива собствеността върху имота. С  втория длъжникът прехвърля имота на  съдружника Боян Боянов вместо връщане на допълнителни парични вноски в ООД, а с третия договор Боян Боянов продава имота на длъжника. На 25.10.2013 г. е вписана възбрана върху имота по реда на ДОПК, а на 17.12.2014 г. е вписана още една възбрана на имота по реда на ГПК.

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 12.11.2018 г. на името на длъжника са регистрирани 2 броя ППС.

Видно от писмо на НАП, спрямо длъжника има наложени обезпечителни мерки– запор върху вземания по банкови сметки, както и запор върху 37 броя трезорни касети и възбрана  върху апартамент, собственост на длъжника. Има започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК. На длъжника са съставени 5 броя ревизионни актове, съответно от 29.12.2010 г., влязъл в сила на 11.03.2011 г.; от 19.01.2012 г., влязъл в сила на 04.02.2015 г.; от 23.03.2012 г., влязъл в сила на 17.03.2015 г.; от 14.08.2013 г., влязъл в сила на 11.11.2014 г. и от 10.09.2014 г., влязъл в сила на 26.09.2014 г.

По делото са постъпили подадените от длъжника в НАП ГДД по чл. 92 ЗКПО за периода от 2013 г. до 2015 г. вкл. и приложените към тях счетоводни баланс и отчет за приходите и разходите за този период. Тези документи са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза В.П., чиито заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено.

От писмото на НАП е видно, че длъжникът не е подавал ГДД по чл. 92 ЗКПО и приложените към тях счетоводни баланс и отчет за приходите и разходите за периода от 2016 г. до 2018 г.  От справка в ТР-АВ е видно, че последният обявен ГФО на дружеството е този за 2015 г., след което дружеството е заявило за  обявяване ГФО за 2016 г., но към момента няма произнасяне по заявлението му от 2017 г.

От заключението  на вещото лице  П. се установява следното:

При извършването на анализите за изследвания период  2014-2017 г. вкл., вещото лице констатира, че преобладаващи в структурата на активите на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи, чийто относителен дял през този период е средно около 67 %. Единствено след края на 2017 г. до 20.11.2018 г. преобладаващи са дълготрайните активи, които към този момент са 67.24 % от общо активите. Вещото лице проследява показателите за ликвидност на дружеството за периода, като коефициентът на обща ликвидност за целия период е под референтните стойности, съответно  към 31.12.2013  г. е 0.2259; към 31.12.2014  г. е 0.4481; към 31.12.2015  г. е 0.5309; към 31.12.2016  г. е 0.4744; към 31.12.2017  г. е 0.4162 и към 20.11.2018 г. – 0.0497. Коефициентите на длъжника за финансова автономност и задлъжнялост за целия анализиран период от 2013 г. до 20.11.2018 г. са отрицателна величина.  За този период съществуващите задължения на ответника не са обезпечени с имущество. Предприятието на длъжника е в пълна зависимост от кредиторите си и е в състояние на дългосрочна неплатежоспособност. За целия период собственият капитал е отрицателна величина, което сочи, че ответното дружество е декапитализирано. Дружеството е свръхзадължено за целия анализиран период. Основни причини за това са реализирането на финансова загуба в особено голям размер, която към 20.11.2018 г. възлиза на 942 000 лева, както и наличието на голям размер публичноправни задължения, които към 20.11.2018 г. възлизат на 925 000 лева. Към 31.12.2015 г., 31.12.2016 г. и 31.12.2017 г.  длъжникът е имал изискуеми задължения, свързани с търговската му дейност към доставчици, по договор за заем и за ДДС. Задълженията му към кредитора  „С.к.Е.“ ЕООД са осчетоводени през 2016 г. и остават неплатени към 20.11.2018 г. Отразено е единствено частично плащане по фактура № 384/20.05.2016 г. във връзка с извършен от ответника банков превод от 31.03.2016 г. За периода от 2013 -2014 г. в счетоводството на ответника липсват данни за размера на изискуемите задължения.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ  служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.

В случая от ангажираните от молителя доказателства се установи наличието на негови изискуеми вземания спрямо длъжника, породени от търговска сделка - договор за счетоводно обслужване, използван за осъществяване дейността на длъжника. Предвид обстоятелството, че във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на кредиторите не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точният размер на вземането на кредитора  не е предмет на настоящето производство. Достатъчно е установяването на валидно възникнало в негова   полза, изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника.

Затова следва да се приеме, че в настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на длъжника е  да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. По делото такова доказване не е проведено, поради което  съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност.

С оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза,  съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички краткотрайни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията си. В настоящата хипотеза съдът намира, че е налице влошено финансово-икономическо състояние на молителя и невъзможност за поемане на краткосрочните задължения към 31.12.2013 г., когато всички коефициенти на ликвидност и най-вече КОЛ са значително под референтните стойности. Съдът намира, че влошаването на коефициентите от този момент е трайно състояние, тъй като видно от направените от вещото лице изчисления показателите на длъжника продължават да се влошават.

Затова следва да се приеме, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Предвид гореизложеното молбата на кредитора  по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояниекъм момента на постановяване на съдебното решение /така решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др. Съгласно заключените на съдебно-счетоводната експертиза към 31.12.2015 г. са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността, като към този момент са били налице изискуеми парични вземания на кредитори към длъжника  по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ. При това положение началната дата на неплатежоспособността следва да се определи на 31.12.2015 г.

Предвид установеното състояние на неплатежоспособност, съдът не дължи произнасяне относно заявеното от кредитора при условията на евентуалност друго основание за откриване на производство по несъстоятелност, а именно свръхзадълженост.

При този изход на производството, следва да се присъдят разноските на направилия такова искане кредитор в размер 2550 лева, в това число 250 лева заплатена държавна такса; 800 лева депозит за вещо лице и 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Не се установява да е налице реално бързоликвидно налично имущество на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по отношение на длъжника следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.п.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2015 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „Б.п.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Б.п.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

ОБЯВЯВА „Б.п.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, в несъстоятелност.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Б.п.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

ОСЪЖДА „Б.п.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „С.к.Е.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, разноски в настоящето производство в размер на 2550 лева.

СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1149/2018 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

                                                

 

                                                   Съдия: