Мотиви към присъда №260016 от 02.11.2020 година по НОХД 1142/ 2020 г. по описа на РС Монтана
Подсъдимият
С.А.С. - роден на xxx xxx, живущ xxx, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН xxxxxxxxxx е
обвинен в това, че в периода от месец
октомври 2017г. до месец май 2018г. в град Монтана, при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, принудил В.В.Г. xxx /чрез
психическо въздействие/ към употреба на наркотични вещества с цел проституиране
и съвкупление, като деянието е извършено с користна цел и по отношение на
ненавършило 18 - годишна възраст лице- престъпление по чл.155 ал.5 т.2 и т.5,
ал.4 във вр. ал.3 във вр. ал. 1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. чл.29 ал.1, б. „А”
и б. „Б” от НК.
Прокурора подържа обвинението. Предлага на съда да наложи на подсъдимия С. наказание
шест години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален „строг” режим, както и да заплати глоба в размер на 15 000 лева, като развива подробни доводи в тази насока.
Делото
се разгледа при условията на чл.
269, ал. 3, т. 4, б. ”а” от НПК, тъй като подсъдимия се намира извън пределите
на Р. България и местоживеенето му е неизвестно, с участието на упълномощен от
него защитник. Разпитан на досъдебното производство подсъдимия С. не
се признава за виновен, дава обяснения, като твърди, че не е давал наркотици на
свид. Г., не я е увещавал да проституира. Сочи, че я познава единствено като
приятелка на доведената му дъщеря и, че към периода на обвинението Г. е живяла
в гр. Кюстендил с приятеля си. Категоричен е, че свидетелката Н. и дъщерите й
/свид. Д. и Т. Романови/ дали „неистински показания”, тъй като Н. целяла „да го
унищожи”.
В хода на съдебните
прения, упълномощеният от подсъдимия защитник не оспорва обвинението. Предлага
на съда да наложи на подсъдимия С. наказание към долния минимум, а
именно три години лишаване от свобода. По отношение на наказанието глоба, което
е предвидено в квалификацията на деянието предоставя на съда да определи нейния
размер. Споделя становището на прокурора да бъде групирано наказанието по
настоящето дело с наказанията по посочените от прокурора две дела, до размера
на най-тежкото от тях. По отношение на разноските по делото, предлага същите да
бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Доказателствата са писмени и гласни, както и приобщени
по реда на чл.281 от НПК на свидетелката Ж.Ц.И., дадени на ДП – лист 96-97 от
ДП.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо
единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено следното:
Подс. С. е осъждан многократно
/ по 18 бр. НОХД/ за извършени престъпления от общ характер, последното
осъждане е по НОХД 62 /2020 г.на PC Белоградчик, с определение, влязло в законна сила от
06.03.2020 г. за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК му е наложено наказание
шест месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване.
Срещу С. е внесен обвинителен акт и за
престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 и по чл. 296, ал. 1 от НК, образувано
е НОХД№ 19063/2020 г. по описа на РС Монтана.
Свид. Н. и подс. С. живели на семейни начала
около 11 години, от съвместното си съжителство имат роден един син - С. С. С.,
5 - годишен. С тях тримата живеели и двете по-големи дъщери на свид. Н. -
свидетелките Д.Р. и Т.Р.. Няколко години живеели в жилище под наем в жк.
„Изгрев” в Монтана, където живеела и свид. В.Г., от тогава още свидетелките Г.
и Т.Р. се сприятелили. Често Г. гостувала в дома им, повечето пъти подс. С. отсъствал,
тъй като пребивавал във Франция. Рядко се случвало Г. да гостува на Р. и С. да
е там, запознала се с него и в първите месеци от познанството им се държал
нормално, поздравявал я приятелски. От началото на 2017 г. С. често си бил у дома, ежедневно употребявал наркотици- кокаин пред семейството си и пред Г./тогава
била 16 - годишна/. По същото време майка й - свид. В. И. заминала да работи в
чужбина и Г. почти ежедневно била в дома на Р., оставала и да нощува там. От
есента на 2017 г. подс. С. променил отношението си към Г. - започнал да я
ухажва, правел й комплименти, купувал й подаръци, често я водел със себе си до гр.
Враца, от където си купувал кокаин, започнал да увещава свидетелката да пробва
кокаин. Първоначално Г. отказвала, но С. ставал груб и агресивен, при отказ от
нейна страна започвал да тормози и бие Н. и Т. Р.. По този начин „убедил” Г. да
смърка кокаин заедно с него.
Една вечер в края на 2017 г. Г. останала да нощува при Т. Р., двете си легнали, по някое време Г. усетила, че някой я
докосва и гъделичка, казала на свид. Т. Р. да престане, но Р. отвърнала ”не съм
аз”, тогава видяла, че до нея стои подс. С., казал й „Ела за малко”. Г. станала
и го последвала в другата стая. С. й казал, че иска да правят секс, Г.
отказала. С. я увещавал известно време без успех, когато обаче й казал, че ще
набие свид. Н. и Г. се съгласила. В показанията си сочи „. . и ми каза, че ще я
бие, понеже аз винаги му отказвах, а той после я биеше. За да не нарани Н. аз
правих секс с него”. Многократно след този случай Г. се съвъкуплявала с подсъдимия,
за да не пострадат приятелката й Т. и свид. Н..
Подсъдимият започнал да
увещава свид. Г. да стане проститутка, обяснявал й как щяла да изкарва много
пари и да има много клиенти, но тя отказвала. Дори довел непозната жена, която
направила на Г. много снимки. Една вечер свид. Г. пътувала с подсъдимия до гр.
Враца за да си купи той наркотици, заедно с тях пътувала млада жена на име Г.,
за която разбрала, че е проститутка и непознат мъж, който бил сводник на
последната, двамата били от гр. Видин. От Враца четиримата отпътували за гр.
Видин, докато били там Г. получила обаждане за двама клиенти. С. обикалял
улиците докато намери адреса - „нещо като хотел”, казал на Г. „Отиди с нея, Г.
няма да може да се справи с двамата едновременно”. Въпреки, че не била съгласна
да стори това все пак го направила „Не исках, но не можех и да откажа, защото
знаех, че това няма да му повлияе и пак ще трябва да отида”. Поидс. С. получил
сто лева от „клиента”, за да прави секс със свид. Г.. Последната сочи, че не е
правила секс с този мъж, а само фелацио.
Пред свидетелите Н., Т. Р. и
Л. Л. подсъдимия споделял, че предлага свид. Г. на мъже срещу пари, както и че
е получавал пари от клиенти, а също и намерението си да я изведе във Р Франция
за да проституира за него.
През пролетта на 2018 година
докато подсъдимият бил за кратко във Франция свид. Г. заминала с приятеля си за
гр. Кюстендил за да не я открие С.. Когато отново пристигнал в Монтана и не я
намерил много се ядосал, търсил я без успех, отишъл при брат й - свид. И.Г.,
който му казал, че не знае къде е, но С. го принудил да й позвъни по телефона и
да говори с нея, така научил къде се крие Г.. Последната сменила мобилния си
телефон и заедно с приятеля си заминали за Италия, там след около месец
научила, че С. е задържан и се прибрала в страната.
Подс. С. от обективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 155, ал. 5, т. 2 и т. 5, ал. 4 вр.
ал. 3 вр. ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК,
като в периода от месец октомври 2017 г. до месец май 2018 г. в гр. Монтана, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, принудил В.В.Г. xxx
/чрез психическо въздействие/ към употреба на наркотични вещества с цел
проституиране и съвкупление, като деянието е извършено с користна цел и по
отношение на ненавършило 18 - годишна възраст лице.
От субективна страна деянието
е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл и специална цел, подсъдимият
е съзнавал, че мотивира принудително свид. Г. да употребява наркотици, като в
съзнанието му е съществувала ясна представа, че действията му са насочени към
въвличането на свидетелката в многократни съвъкупления с него и с „клиенти”,
които той осигурявал. Подс. С. е въздействал психически върху свид. Г. да
употребява наркотици - въпреки нежеланието й тя да реши да ги взема / за да не пострадат
приятелката й и майката на последната/, с употребата на наркотици от страна на Г.
подсъдимия е целял да постигне и друга своя цел - свидетелката да се
съвъкуплява с него и с осигурените от него „клиенти”, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици от деянието и е желаел тяхното настъпване.
Деянието подсъдимия осъществил
и с користна цел, т.е. с реализиране на материална облага.
Деянието е извършено по
отношение на ненавършило 18 - годишна възраст лице - свидетелката е била на 16
години към периода на деянието, а подс. С. е действал в условията на опасен рецидив
- съгл. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б” от НК - след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66, ал. 1 от НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Престъплението е извършено от
подсъдимия С. в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от НК - извършил е деянията, които осъществяват поотделно съставите на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Обвинението се установява от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът
изцяло кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели, както и
на свидетелката Ж.И., приобщени по реда на чл.281 от НПК. Показанията на
свидетелите са непротиворечиви и взаймно допълващи се. Всеки от свидетелите в
хода на съдебното следствие даде показания във връзка с това, което знае и му е
било известно, без притеснение и затруднение, при въпросите на страните. Нещо
повече, свидетелите в показанията си изживяваха това, което им е било причинено
от подсъдимия С. и личеше, че се страхуват от него. Обстоятелство, което бе
констатирано и от упълномощеният му защитник.
Съдът изцяло кредитира и заключението на вещо лице А. С. Б. по изготвената на ДП
видеотехническа и портретно-идентификационна експертиза, още повече че не бе
оспорено и от страните.
Причини и мотиви за
извършеното престъпно деяние от подсъдимия С. са ниско правно съзнание и
култура, неуважение към личността, корист и утвърдените му престъпни навици.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия С.А.С. за ВИНОВЕН по
предявеното му обвинение и му наложи съответно наказание, а именно ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. По отношение на този
подсъдим са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК – същият
е с положителна съдимост, осъждан 18 пъти и е извършил процесното престъпление
при условието на опасен рецидив. Предвид на това съдът постанови наложеното му
наказание да се изтърпи ефективн,о като на основание чл.57 ал.1 т.2 б.”Б” от
Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража определи “строг”
режим осъдения.
Смекчаващи отговорността обстоятелства в случая няма. Отегчаващи отговорността
обстоятелства са високата степен на обществена опасност, както на деянието,
така и на дееца.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства
с правно значение за неговата индивидуализация. Съдът определи наказанието на
подсъдимия С. при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Ето защо
определи и размера на наложеното наказание Глоба да е 16 000.00 /шестнадесет хиляди / лева, която
подсъдимия да заплати в полза на Държавата.
С така наложеното по вид и размер наказание лишаване от свобода и глоба, съдът счита,
че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и на генералната превенция,
а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.
На основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК
съдът определи на подсъдимия С.А.С. едно
общо наказание по настоящето дело - НОХД№1142/2020г, по НОХД № 1614/2018г. по
описа на РС-Монтана, влязла в законна сила присъдата на 26.10.2018г и по НОХД №
62/2020г. на РС-Белоградчик, влязла в законна сила присъдата на 06.03.2020г. до
размера на най – тежкото от тях, а именно ШЕСТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание следва да се изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим
съгласно чл.57, ал.1, т.2 б.”Б” от ЗИНЗС, както и глоба в размер на 16 000.00
лева платима в полза на Държавата.
На основание чл.25 ал.2 от НК съдът ПРИСПАДА изтърпяната част от наказанията по
присъди участващи в групирането.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи и разноски на подсъдимия С.А.С.,
които да заплати по сметка на ОД на МВР Монтана сумата от 411.60
лева разноски за вещо лице А. С. Б. по изготвената на ДП видеотехническа и
портретно-идентификационна експертиза, а по сметка на РС- Монтана сумата от по
5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: