№ 473
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20251100602674 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК .
С протоколно определение от 28.01.2025г., по НЧХД 7081/2024г на CPC, 102 с-в. на осн.
чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК съдът е прекратил наказателното
производство поради изтекла абсолютна давност. На основание чл.190, ал.1 от НПК СРС е
осъдил частната тъжителка И. К. К. да заплати в полза и по сметка на П. С. Н. сумата от 3
300 (три хиляди и триста) лева, представляваща разноски на подсъдимата за адвокатска
защита по наказателно производство във всичките му инстанции (НЧХД № 463/2020г. на
Самоковски РС, ВНЧХД № 502/2022г. на СОС, НЧХД № 275/2023г. на Самоковски РС и
НЧХД № 7081/2024г. на СРС).
Срещу определението е постъпила жалба от адв. Е. А.- САК- повереник на частната
тъжителка И. К. К., с доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен
акт. Прави се искане за отмяна на определението в частта, с която И. К. е осъдена да заплати
разноски по делото за адвокатско възнаграждение на ответника / подсъдимата – П. Н. /в общ
размер на 3300лв , като въззивният съд намали адвокатското възнаграждение до
предвидения в Наредба №1 от 2004г на ВАдвС минимум, като се вземе предвид правната и
фактическа сложност на делото и практиката на СЕС. Претендира се и присъждане на И. К.
направените разноски във въззивното производство.
Във връзка с жалбата е постъпило възражение от адв. М. М. И. - САК, в качеството му на
защитник на подсъдимата П. С. Н. , който заявява, че жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. Излага доводи за неоснователност на твърденията, че защитата
на доверителката му е шиканирала процеса с отлагане на делото поради болест,
ангажираност и предявяване на иск по реда на чл.2б от ЗОДОВ. Адв. И. твърди че е
неоснователна претенцията за прекомерност на възнаграждението за осъществяване на
процесуална защита и сочи като доказателство за направените разходи : Договори за правна
защита ведно с фактури и анекси. Защитникът заявява ,че прекомерността е понятие на
1
гражданскопроцесуалното право (чл.78, ал.5 от ГПК), но не и на НПК. Съгласно нормата на
чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен и\ производството бъде
прекратено (какъвто е настоящия случай), разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Разпоредбата не дава възможност за
присъждане на по-нисък размер от направените (претендираните) от страната разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което подобно възражение не може да бъде предмет на
обсъждане и разглеждане (в този см.: Определение № 37 от 1.02.2023 г. на ОС -Кюстендил
по в. ч. н. д. № 34/2023 г.; Определение № 2472 от 5.09.2023 г. на СГС по в. ч. н. д. №
4741/2023 г.; Определение № 355 от 4.09.2023 г. на ОС - Сливен по в. ч. н. д. № 491/2023 г. и
др). Подсъдимото лице няма задължение да избира и да преценява коя защита е евтина, а по-
скоро нейното намерение и желание в подобни ситуации е да намери адекватна, според нея,
процесуална защита. Моли да бъде потвърдено определение от 28.01.2025 г. на СРС по
НЧХД № 7081/2024 г. като правилно и законосъобразно.
С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.
С определение постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за
правилното решаване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие чрез
разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция адв. Е. А.- САК в
качеството на повереник на частната тъжителка И. К. К. поддържа жалбата с възражения за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по изложените съображения. Процесуалният
представител на подсъдимата-редовно призован - не се явява. Не се явява и подсъдимата П.
С. Н..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното.
С протоколно определение от 28.01.2025г., по НЧХД 7081/2024г на CPC, 102 с-в. на осн.
чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 и чл.190, ал.1 от НПК първостепенният съд е прекратил
наказателното производство по делото като е приел, че към 30.11.2024г. е настъпила
абсолютна погасителна давност. Деянието по първоначалната тъжба/заведена на
20.10.2020г./ е настъпило на 30.05.2020г. и е с правна квалификация по чл.148, ал.1, т.1, вр.
чл.146, ал.1 от НК, за което са предвидени наказания „глоба” и „обществено порицание”.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК наказателното преследване за престъпления с такава
наказуемост се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. А
съгласно чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на посочения
давностен срок, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, т. е. в конкретния случай –
ако надвишава четири години и шест месеца. Срокът по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5
НК представлява максимално допустимата продължителност на наказателното производство
за процесното обвинение, освен ако подсъдимият не пожелае изрично то да продължи. В
настоящия случай обаче защитникът на подсъдимата и подсъдимата са направили искане
наказателното производство да бъде прекратено. Същевременно НПК не придава никакво
правно значение на причините, поради които срокът на абсолютната давност е изтекъл и не е
бил достатъчен за приключване на съдебното разглеждане с окончателен акт, като
констатацията за изтичането му е достатъчна, за да се приложи разпоредбата на чл. 24, ал. 1,
2
т. 3 НПК и прекратяването на производство е неизбежна последица.
Въззивният съд се солидаризира с приетото на СРС / а и за това не се спори между
страните/ че абсолютният давностен срок за наказателно преследване за посоченото
престъпление е в размер на четири години и шест месеца, считано от датата на деянието
(30.05.2020г.). Подсъдимата е заявила, че иска да се възползва от настъпилата абсолютна
погасителна давност, а не производството да бъде продължено по реда на чл.289, ал.2 и
чл.305, ал.5 от НПК. Поради горното първостепенният съд се е произнесъл правилно с
определение за прекратяване на наказателноо производство. Единствен предмет на спор
между страните е размерът на адвокатстоко възнаграждение, присъдено на подсъдимата , по
изложени по- горе от страните съображения.
Въззивната инстанция не намери за неправилно приложението на материалния
закон от СРС досежно присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение , като при
прекратяване на наказателното производство същите са възложени в тежест на частния
тъжител (чл.190, ал.1, предл.2 от НПК). От материалите по делото е видно, че по делото с
приложени : Договор за правна защита от 26.01.2021г./л.89/ по НЧХД № 463/2020 по описа
на РС Самоков за сумата от 1500лв, ведно с приложена фактура /л.90/ за изплащане на
сумата; Договор за правна защита от 11.10.2022г.по ВНЧХД № 502/2022 по описа на
СОС/л.91/, ведно с фактура/л. 92/ за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
900лв; договор за правна защита /л.94/ от 01.03. 2024г. по НЧД 275/2023 г. по описа на PC -
Самоков за сумата от 900лв. и анекс от 20.08.2024 г. по НЧХД № 7081/2024 г. по описа на
СРС/л. 95/ с приложена фактура за сумата от 900 лв., от които се установява, че.
подсъдимата действително е заплатила по банков път възнаграждения за адвокат, в размер
на 3 300 (три хиляди и триста) лева. В наказателното производство не следва да се обсъжда
оплакване за прекомерност на разноските, т. е., неприложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК, в който смисъл е задължителната практика на ВКС, поради което и направеното в тази
насока възражение на защитата на частната тъжителка следва да бъде оставено без
уважение. Установените в ГПК правила за произнасяне по въпросите във връзка с
разноските не намират субсидиарно приложение в наказателното производство, поради
което в случая не може да бъде извършвана преценка за прекомерност по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК.
С оглед наличието на представени доказателства за действително направени от
обвиняемата разходи в производството, частният тъжител следва да бъде осъден да заплати
на П. Н. сумата от 3 300 (три хиляди и триста) лева, представляваща направените от
последната разходи за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваният
първоинстанционен съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден. Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 334, т. 6 НПК и чл. 338, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V
въззивен състав
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖАДАВА определение от 28.01.2025г., по НЧХД 7081/2024г на CPC, 102 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се съобщи на страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4