М О Т И В И
Към решение по НАХД № 697/2016 г. по описа на КРС
По отношение на обвиняемия В.С.Б. е внесено предложение от Р.п.К.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл.78 А от НК, за престъпление по чл.191 ал.1 от НК, за
това, че от 30.08.2015 г. до 20.06.2016
г. в с. Р., обл. П., като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял
съпружески с лице от женски пол- В.А.Я., ЕГН ********** ***, ненавършило 16
годишна възраст.
Р.п.К. представлявана от прокурора Свилен Братоев счита вината на
подсъдимия за безспорно доказана, поради което пледира да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК като му бъде наложено
административно наказание около минималния размер.
Обвиняемият Б., лично, се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение и моли съда да му наложи минимално
административно наказание.
Съдът
като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в
постановлението на РП К. и след преценка на доказателства, събрани по делото,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемият
В.С.Б., ЕГН ********** е роден на *** ***. ****. Живее в с. Р., П. област,
ул. „****“ № *.
Непълнолетната
В.Я. живеела с родителите в с. Х.Д.,
обл. П.. С В.Б. се запознали през месец август 2015 г., когато били заедно в
района на с. Г., обл. П., за да берат малини. Малко след запознанството им Я.
посетила баба си в с. Р., обл. П., където отново се срещнала с обвиняемия Б.,
който живеел в непосредствена близост. След това двамата започнали да срещат
все по- често и станали близки. Родителите на В.Я. разбрали за връзката им, но
се противопоставяли на задълбочаването на отношенията им , предвид възрастта на
Я. и желанието им да завърши обучението си.
Тези аргументи били изтъквани от родителите,
както на В.Я., така и на В.Б., нееднократно и недвусмислено, като на Б. изрично
било заявено, че пострадалата не е навършила 16- годишна възраст. На В.Б. също
било добре известно, че В.Я. не е навършила 16- годишна възраст. Този факт тя
лично му съобщила още при запознанството им. Обвиняемият знаел също и точната
дата, на която Я. била родена, а именно- *** г.
Обвиняемият Б. и В.Я. обаче заявили
категорично на родителите си, че ще съжителстват заедно и в случай, че те не се
съгласят Я. ще избяга от дома си и отново ще се съберат. Поради това родителите
на Б. и Я. се съгласили двамата да съжителстват заедно, като за целта в края на
месец август 2015 г. им организирали годеж- семейно тържество, на което обявили
пред роднини и близки, че двамата ще живеят на съпружески начала. В дома на
родителите на обвиняемия Б., в който същият живеел с В.Я., двамата разполагали
със самостоятелна стая и санитарен възел.
От 30.08.2015 г. обвиняемият и Я. заживели
заедно в дома на Б. *** като съпруг и съпруга. Б. и Я. живеели самостоятелно,
заедно като съпрузи, грижели се общо за домакинството, имали общ бюджет, имали
и редовни полови контакти, двамата били представяни в обществото, сред близките
и роднините си като семейство, въпреки липсата на формално подписан акт за
граждански брак. Въпреки, че нямал постоянна работа, обвиняемият издържал себе
си и Я. със сезонна работа- събиране на диворастящи билки и плодове,
селскостопанска работа
На 20.06.2016г. пострадалата Я. навършила 16-
годишна възраст.
Обвиняемият ясно съзнавал, че към месец август 2015 г. пострадалата не
е навършила 16- годишна възраст, но въпреки това заживял с нея на съпружески
начала.
От заключението на съдебно- психиатричната експертиза се установява, че
В.Я. не страда от психически и физически недостатъци. Тя е могла да възприема
обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото и може да дава
достоверни показания за тях.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- обясненията на обвиняемия Б., показанията на свидетелите В.Я., А.Я.,
С. Я., А. Б. и С. Б., заключението на изготвената съдебно- психиатричната
експертиза, както и приобщените писмени доказателства- сигнал от ДСП К.,
социален доклад от ДСП К., постановление за прекратяване на наказателно
производство за престъпление по чл.150 от НК, справка от ДСП К., копие на
удостоверение за раждане, характеристична справка и справка за съдимост.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на изготвената
експертиза, съдът кредитира при постановяване на решението, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и пряко касаещи предмета на доказване по
делото. Обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност водят до единствения,
категоричен и безспорен извод за това, че обвиняемият Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191 ал.1 от НК.
Обект на престъпление по чл.191 от НК са обществените
отношения, свързани с нормалните брачни и семейни отношения и отношенията,
свързани с нормалното развитие на подрастващите субект на престъплението е
пълнолетно лице от мъжки пол. Изпълнителното деяние се изразява в заживяване на
съпружески начала с ненавършило 16- годишна възраст, непълнолетно лице от
женски пол. Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се
осъществява чрез съпружеският живот на двамата.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици. Подсъдимият, съзнавайки запретеността на поведението си и
възрастта на свидетелката Я., въпреки това е заживял на семейни начала с нея.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на обвиняемия Б. за извършеното от него престъпление по
чл.191 ал.1 от НК е лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с
обществено порицание. Подсъдимият е неосъждан, към момента не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК и от деянието не са настъпили
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съдът, като взе предвид
изброените по- горе обстоятелства намира, че по отношение подсъдимият Б. са
налице всички императивни изисквания на чл.78 А от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
отчете невисоката степен на обществена опасност на деянието по чл.191 ал.1 от НК, което не осъществява признаците на „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК
престъпление, както и ниската степен на обществена опасност на дееца, който има
добри характеристични данни и при извършване на престъплението е мотивиран от
културата на етноса, към който принадлежи, както и полага грижи за свидетелката
Я. по време на съвместното им съжителство. Тези обстоятелства, съдът отчита
като многобройни, смекчаващи отговорността на подсъдимия, които предпоставят
определяне на наказание в минималния, предвиден от закона размер, а именно
глоба от 1000 лв. С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира,
че ще се изпълнят целите на наказание, като преди всичко ще се въздейства предупредително
и превъзпитателно по отношение на подсъдимия, и същевременно ще се въздейства
възпитателно и предупредително по отношение на останалите членове на
обществото.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид установената вина на обвиняемия в
извършване на престъплението, за които му е повдигнато обвинение в настоящото
производство, същият следва да заплати
по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОД на МВР Пловдив
направените по делото разноски за експертиза от досъдебното производство в
размер на 77,28 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ