№ 118
гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20212000500399 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ЗАД „Д.:
ж. и з.“ АД, ЕИК *******, представлявано от изпълнителните директори
Ж.К. и Б.И., чрез адв.Д. Ст. – САК, срещу Решение № 115 от 15.01.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 246/2020 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални
нарушения и необоснованост. Първоинстанционният съд не бил приложил
коректно чл. 52 ЗЗД и § 96 от ЗИД КЗ като не били отчетени социално
икономическите условия на ж. в страната като цяло, в частност в населеното
място, където живеел ищеца, и неговия социален статус. Неоснователно бил
даден превес на свидетелските показания за загубата, която смъртта е
причинила на ищеца, а е игнориран обективният икономически показател за
размера на справедливото обезщетение. Приложение намирал § 96, ал. 3 ПЗР
на ЗИД КЗ и съдът бил обвързан с т.нар. максимален лимит на обезщетението
за неимуществени вреди, а именно 5000 лв.
Иска се отмяна на обжалваното решение, евентуално за намаляване на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди съобразно
икономическите реалности. Претендират се разноски за
1
първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
Г.М., ЕГН **********, в качеството му на трето лице, чрез адв. П. М. от АК –
Сливен, в който тя е счетена за основателна и моли да бъде уважена.
Постъпил е отговор от въззиваемия ищец Х. ИБР. К., ЕГН **********,
чрез адв.П. К. – САК, в който се твърди, че жалбата е с неясен петитум, а по
същество е неоснователна и недоказана. Поддържа се, че определеното от
съда обезщетение не е в противоречие с разпоредбите на закона и съответства
на принципа на справедливост. Предявеният иск бил доказан по основание и
размер, предвид конкретните обстоятелства, установяващи че между ищеца и
починалата са съществували отношения на силна привързаност. От
заключението на СПЕ било видно, че у ищеца К. са налице остатъчни
симптоми от емоционално разстройство и потиснатост, а емоционалното му
състояние се променило и носело белези на психично страдание. Когато бил
под влияние на спомена за сестра си, той не можел да реагира пълноценно,
губел концентрация, ставал гневен и се затварял в себе си. Настъпили били
промени и в поведенческите му нагласи. Твърде много бил привързан към
сестра си, а фактът, че можел да отделя от трудно спечелените си пари и да
полага грижи за нея, бил с особено значение за него, като рухването на този
модел карал ума му да забави прехода от загуба към раздяла. По делото
категорично било доказано, че връзката между брата и сестрата е била много
по-силна от обичайната такава.
Изтъква се, че при застраховка „Гражданска отговорност“ волята на
законодателя била да се постига все по-пълно компенсиране на вредите и
лимитите непрекъснато се увеличават. През 2019 г. – годината на реализиране
на ПТП, лимитът на застрахователя е бил 10 000 000 лв. при повече от едно
пострадало лице, какъвто е настоящия случай. Като ориентир за размерите на
обезщетенията следвало да се имат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетение
момент.
Цитираният от въззивника § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ противоречал на
правото на ЕС, доколкото била предвидена по-малка сума от посочените в чл.
1 § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г.относно застраховката
2
„Гражданска отговорност“. Недопустимо във въззивната жалба се правел
опит да се въведе радикално нов и различен подход при определяне на
размера на обезщетение, като се внушавал извода, че за смъртта на 16-
годишно момиче, ученичка и неработеща, не се дължи обезщетение. Настоява
се, че съгласно законодателството и установената съдебна практика, нямало
установен метод за определяне на обезщетение, който да приравнява човек на
финансовите ползи от него. Нелепо било да се представя и изцяло
търговската застрахователна дейност като социална функция.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба. Претендира се адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция, като се вземе предвид и
регистрацията на процесуалния представител по ДДС.
Постъпила е и въззивна жалба от Г.М., ЕГН **********, в качеството
му на трето лице, чрез адв. П. М. от АК – Сливен, срещу Решение № 115 от
15.01.2021 г. постановено по гр.д.№ 246/ 2020 г. по описа на Окръжен съд -
Сливен, в частта, с която предявения иск е уважен над сумата от 10 000 лв. и
се моли за отмяна на обжалвания съдебен акт в този смисъл. Поддържа се, че
при определяне на размера на обезщетението, съдът не се е съобразил с
дадените задължителни указания в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
ППВС.
Отговор на въззивната жалба е подаден от страна на Х. ИБР. К., ЕГН
**********, чрез адв.П. К. – САК, в който се твърди, че жалбата е
неоснователна и недоказана. Не се сочел нито един относим критерий, въз
основа на който присъденото обезщетение да бъде намалено. Безспорно било
установено, че между ищеца и починалата са съществували отношения на
много силна привързаност, изключение от обичайните отношения между
братя и сестри, а присъденото обезщетение съответствало на принципа на
справедливост на обезщетението. Видно било от събраните в производството
доказателства, че Х. търпи много болки и страдания в резултат на
причинената смърт на Ф. – разпитани били трима свидетели, чиито показания
били еднопосочни и безпротиворечиви, приета била и СПЕ. Емоционалното
състояние на Х.К. се променило и носело белези на психично страдание.
Поради специфичните особеност в начина им на ж. у него настъпили
промени, характерни за разстройство в адаптацията. От свидетелските
показания ставало ясно, че двамата са били много близки, а Х. започнал
3
работа в гр.Сливен, за да бъде близо до сестра си и финансово да помага,
грижел се за нея, докато майката ходела на сезонна работа в чужбина.
Присъденото обезщетение не противоречало и на съдебната практика
и установения лимит на отговорност. Повторени са доводите, вече изтъкнати
в отговора на въззивната жалба на застрахователя.
Иска се отхвърляне на жалбата. Претендира се адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция, заедно с начислен ДДС.
Постъпил е и бланкетен отговор на въззивната жалба от ЗАД „Д.: ж. и
з.“ АД, ЕИК *******, представлявано от изпълнителните директори Ж.К. и
Б.И., чрез адв.Д. Ст. – САК, в който се моли за потвърждаване на решението в
обжалваните му части.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Окръжен съд - Сливен е бил сезиран с иск за обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законна лихва. Ищецът Х.К. изложил
твърдения, че в резултат на ПТП, станало на 06.10.2019 г., причинено от
водача на МПС Г.М., който е управлявал автомобил, за който е била сключена
застраховка “гражданска отговорност”, валидна от 19.10.2018 г. до 18.10.2019
г., с ответника-застраховател ЗАД “Д.: ж. и з.”, е причинена смъртта на
неговата сестра Ф. К.а. Водачът Г.М. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, 2 и 4 и б. “б”, предл. 1 вр. чл. 342, ал.
1 НК с присъда № 7 от 20.05.2020 г. по нохд № 100/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Сливен. Ищецът преживял тежко смъртта на Ф., с която
отраснали заедно и за която се грижел като по-голям брат. Изпитвал огромна
мъка от несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба. Тъй като
застрахователят отказал да му изплати обезщетение, ищецът поискал от съда
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.
като част от общо 70 000 лв., заедно с лихва за забава от 13.10.2019 г. до
изплащането.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил
правото на ищеца на обезщетение, настъпването на неимуществени вреди за
него, механизма на произшествието, вината на водача и размера на
4
претендираното обезщетение. Възразил, че произшествието било настъпило в
условията на съпричиняване от страна на загиналата.
Конституираното да помага на застрахователя трето лице Г. М. М.
оспорил иска. Възразил, че не носи вина за произшествието и че случилото се
е случайно събитие. Оспорил размера на претендираното обезщетение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил главния иск
до размер от 50 000 лв. заедно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 10.12.2019 г. до изплащането, като в останалата част до
претендирания размер отхвърлил претенцията.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части -
допустимо. По съществото на спора то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК
съдът препраща към мотивите му. В допълнение и по повод конкретните
оплаквания на въззивника съдът съобрази следното:
На 16.10.2019 в гр. Сливен, управлявайки лек автомобил, за който е
бил сключен договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност”
с ответника, Г.М. причинил ПТП, шофирайки с превишена скорост и след
употреба на алкохол, блъснал пресичащата пътното платно Ф. К.а и причинил
смъртта . Водачът на автомобила е бил признат за виновен с присъда № 7 от
20.05.2020 г. по нохд № 100/2020 г. на Окръжен съд - Сливен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, 2 и 4, б.”б”, предл. 1, вр. вр. чл. 342,
ал. 1 НК. На 16.12.2019 г. застрахователят отказал да изплати застрахователно
обезщетение на ищеца за неимуществени вреди от смъртта на сестра му.
Неоснователни са оплакванията в жалбите относно легитимацията на
ищеца да получи обезщетение. Съгласно ТР 1/2016 на ОСНГТК на ВКС:
Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Братята и сестрите не са в кръга на
лицата, посочени в двете ППВС, но в конкретния случай между брата Х. и
сестра му Ф. са съществували трайни и дълбоки емоционални връзки, поради
5
което ищецът търпи от смъртта на по-малката си сестра продължителни
болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. В конкретния
случай съдът приема, че отношенията между Х. и Ф. се отличават с близост и
привързаност, които излизат извън общоприетите за отношенията между брат
и сестра. Това се дължи на особените житейски обстоятелства - раздялата на
родителите им през 2008 г., довела до засилване на връзката между тях,
отговорността на по-големия брат към сестра му, усилията му да я подкрепя и
подпомага по всякакъв начин, вкл. финансово.
Неоснователни са и оплакванията относно размера на обезщетението.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл. 52
ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищеца душевни болки и
страдания, съдът съобрази степента на родството и възрастта на всяка от
страните; изключителната сплотеност и привързаност между брата и сестрата,
израстнали заедно при разделени родители; обстоятелството, че братът в
отделни периоди е полагал за сестра си грижи, заместващи родителските;
обстоятелството, установено от психологическата експертиза, че Х. Т. е
преживял емоционално разстройство и негативна промяна в емоционално-
психичното му състояние вследствие на рухването на ценния за него и
общността, от която произлиза, модел, при който той може да се грижи за
сестра; обстоятелството, че скръбта и чувството за огромна загуба
продължават, както и лимитите на застрахователното покритие, индициращи
икономическите условия към 2019 г., съдът намира, че за обезщетяване на
неимуществените вреди на ищеца би била справедлива и достатъчна сума в
размер на по 50 000 лв.
Възражението на застрахователя, че при определяне на размера на
обезщетение съдът следва да приложи чл. 493а КЗ и в частност ал. 4, която
предвижда, че обезщетението следва да се определи в размер до 5000 лв, е
неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените в
6
чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16.092009 г. относно застраховката
“Гражданска отговорност”. Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по
дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване на осн. чл. 267 ДФЕС от
Augstakas tiesas Senats (Латвия) не се допуска национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка “гражданска отговорност” да
покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националното законодателство за смъртта на близки членове на семейството,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1,
§ 2 от Втора директива 84/5.
Изводите на въззивната инстанция и тези на първоинстанционния съд по
отношение на основателността на иска съвпадат. Следователно въззивните
жалби са неоснователни, а решението следва да се потвърди като правилно.
Поради изхода на делото на адв. П. К. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, като пълномощник на ищеца-въззиваем, оказала му безплатна
правна помощ, въззивниците дължат адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 1880 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на
ВАдвС). Сумата се дължи в условията на солидарност, доколкото
отговорността за разноски е вид отговорност за вреди и за нея е приложима
разпоредбата на чл. 53 ЗЗД.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 115 от 15.012021 г., постановено по
т.д. № 246/2020 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.
ОСЪЖДА ЗАД “Д.: ж. и з.” , ЕИК *******, със съдебен адрес: гр.
София, бул. Г. М. Д. № 1, чрез ад. Д. Ст., да заплати на адвокат П. К., САК, гр.
К., ул. С. № 6, ет. 4, офис 10, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
възнаграждение за защитата и процесуалното представителство на Х. ИБР. К.
Д.а във въззивното производство в размер на 1880 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8