№ 154
гр. Перник, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200215 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-003128 от
19.12.2023г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към
ОД на МВР Перник, с което на М. Ю. Б., ЕГН ********** на основание чл.
185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв (двадесет лева) за
нарушаване на чл.20, ал.1 от същия закон.
Жалбоподателят М. Ю. Б., по изложени в жалбата доводи, чрез нейния
пълномощник адв. Б. В. от КАК, моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че при неговото издаване са
нарушени административно-производствените правила, тъй като даденото
описание на нарушението не отговарят на изискванията на чл. 42 ал.1, т.4 от
ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 ог ЗАНН, което е довело до нарушаване правото на
защита. Твърди се, че при наличните данни за причинено пътнотранспортно
произшествие (ПТП) неправилно е приложена общата санкционна норма на
чл. 185 от ЗДвП, а не разпоредбата на чл. 179, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Отделно
от изложеното, се застъпва становище, че санкционираното лице не е
извършило вмененото му нарушения, тъй като изкопа на пътя не е бил
обезопасен. Претендира за присъждане на разноски, които са направени във
връзка със заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят не участва лично в съдебно заседание, в което не се
1
явява и пълномощника адв. Б. В..
Административнонаказващият орган началник сектор „ПП” при ОД на
МВР Перник-редовно призован, не изпраща представител за съдебно
заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена
административнонаказателната преписка в съда е изразено становище за
неоснователност на жалбата и се моли оспореното НП да бъде потвърдено.
Прави се възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и
пред компетентния съд. НП е връчено на жалбоподателя на 29.12.2023г., като
жалбата е постъпила по пощата на 11.01.2024г., предвид поставеното клеймо
на приложения по административнонаказателната преписка пощенски плик,
т.е. в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна
От фактическа страна:
На 25.11.2023г., около 00:10 часа в гр. Перник, по ул. „Димитър
Благоев”, с посока на движение към с. Студена жалбоподателят М. Ю. Б.,
управлявайки лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. № *******, изгубила
контрол върху автомобила, при което се блъснала в метални ограждения на
земен изкоп от ремонтни дейности на пътното плътно, след което моторното
превозно средство (МПС) паднало в изкопа, като по този начин водачът
допуснал ПТП с материални щети. Мястото било посетено от полицейски
автопатрул в състава на който бил св. П. В. Д.-на длъжност „младши
автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник.
На място бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA № 933440 от 25.11.2023г. за извършено от
жалбоподателя нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП, който при предявяване
бил подписан от водача. Последният направил възражения, че не е видял
огражденията, въпреки, че полицейските служители констатирали, че същите
били надлежно обозначени. Допълнителни писмени възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани от жалбоподателя.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, с което М. Ю. Б.
е санкционирана на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.1
от същия закон с административно наказание глоба в размер на 20 лв.
Правораздавателният акт бил връчен на санкционираното лице на
29.12.2023г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
2
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН GA № 933440 от 25.11.2023г., Протокол за ПТП бл. № 853678 от
25.11.2023г., Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, които кореспондират с показанията на св. П. В. Д.. От
неговите показания се установява, че поддържа изложеното в АУАН, като в
допълнение обяснява, че при огледа на мястото на произшествието е
установил, че наличието на ремонтни дейности и поставените във връзка с
тях метални ограждения са били надлежно сигнализирани. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като логични, последователни и подробни. Те са
обективни, тъй като полицейският служител непосредствено е възприел, че
инцидента е станал на прав пътен участък, при извършвани ремонтни
дейности във връзка с които пътното платно било изкопано и сигнализирано с
метални ограждения. Няма основания да се счита, че показанията на
полицейския служител не са достатъчни за несъмнено установяване на
обективната истина. Не е налице индиция за негова заинтересованост, тъй
като няма данни да се е познавал или да се е намирал в особени отношения с
жалбоподателя, които да го мотивират да го уличи в нарушения, които не е
извършил.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47,
ал.2 от ЗАНН, като е спазена процедурата за издаването му. Посочената
заповед определя в т.2.1, вр. чл. 1.3.1 и компетентността на лицето, съставило
АУАН, предвид заеманата длъжност от актосъставителя.
На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП.
Според посочената норма водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.
В АУАН и в НП ясно и точно е посочено, че в процесния случай е
настъпил удар с металните ограждения, тъй като водачът не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, т.е. същият не е
съобразил поведението си и дистанцията на движението на автомобила с
позиционираните предмети на пътя. Това категорично води до извод, че АНО
приел, че жалбоподателят е загубил контрол над управляваното МПС,
вследствие на което е реализирал ПТП. Загубата на контрол над
управляваното превозно средство представлява нарушение на задължението
на водача да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява,
каквото е именно задължението, което е предвидено в чл.20, ал.1 от ЗДвП.
По принцип, за да е реализиран фактическия състав на материалната
норма на чл. 20, ал.1 от ЗДвП не се изисква настъпването на ПТП и
причиняване на материални щети, посочени в АУАН и в НП, а единствено
установено изгубване на контрол над управлявания от водача автомобил.
Посочването на горните обстоятелства, което е в повече при описанието на
3
нарушението, по никакъв начин не е довело до съществено процесуално
нарушение съгласно изискванията на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, след като същите са ирелевантни към съставомерността на деянието.
Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП (за разлика от чл. 20, ал.1 от същия
закон) регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на
скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата, но се
явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението
фактори от конкретната пътна обстановка. В този смисъл са Решение № 533
от 31.01.2001г. по н.д. № 379/2000г. на І н.о., ВКС, Решение № 28 от
23.02.2009г. по н.д. № 733/2008г. на І н.о., ВКС, Решение № 160 от
01.04.2010г. по н.д. № 42/2010г. на ІІ н.о. на ВКС, Тълкувателно решение №
28/1984г. на ОСНК на ВС.
Задължението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП за водача да съобрази скоростта
си на движение с редица обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие обхваща широк диапазон от дължимо поведение, поради което и
може да има разнообразни конкретни проявни форми. В процесния случай,
нито в АУАН, нито в НП е налице фактическо обвинение, че ПТП е
причинено, поради движение с несъобразена скорост в резултат на която се
изгубва контрол над автомобила, тъй като не са изложени каквито и да било
факти за скоростта на движение, т.е. при описание на нарушението нито са
посочени конкретни обстоятелства, а именно: атмосферните условия, релефа
на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания
товар, характера и интензивността на движението, конкретните условия на
видимост, нито е визирано, че при избиране на скоростта на движение
водачът не се е съобразил с посочено някое такова.
Предвид изложеното правилно и обосновано като причина за
настъпилото произшествие е възприета хипотезата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП,
съгласно която контролът над МПС включва внимателното и всеобхватно
наблюдение на пътната обстановка, респективно на нейното изменение, вкл. и
вследствие на обозначени ремонтни дейност, осъществяващи се на пътното
платно, като отговорност на водача е да се концентрира в достатъчна степен
върху процеса на управление и своевременно да реагира с уредите за
управление. Това задължение е самостоятелно и няма връзка с режима на
скоростта. Неизпълнението както се посочи по-горе се дължи на различни
субективни фактори, като в случая като причина за загубения контрол от
жалбоподателя над управлявания автомобил може да се приеме и краткия
стаж като водач на МПС (жалбоподателят е на 19 години).
Предвид изложеното съдът прие за безспорно доказано, че М. Б. е
осъществила състава на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, доколкото неадекватните
действия на водача е довело до загуба на контрол върху уредите за
управление, което е в пряко причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Нарушението е осъществено от санкционираното лице виновно при
форма на вина непредпазливост. Жалбоподателят макар и да не е предвиждал
4
настъпилите общественоопасни последици, като водач на МПС е бил длъжен
съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато
управлявания от него автомобил, като избегне настъпването на съответното
негативно изменение на обективната действителност, и е можел да предвиди
настъпилия общественоопасен резултат. Водачът поради невнимание не е
възприел една опасност, която е имал обективна възможност да възприеме.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното административно нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП
законодателят не е предвидил конкретна санкционна разпоредба, поради
което правилно на жалбоподателя е било наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП. Същото е
определено от законодателя във фиксиран размер, поради което не полежи на
редукция.
Разпоредбата на чл.179, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на която се позовава в
жалбата пълномощника на жалбоподателя, урежда състав на друг вид
нарушение, при който освен посочения допълнителен резултат, а именно
ПТП, което не съставлява престъпление, се изиска същия да е последица от
несъобразена скорост, т.е. тази санкция е относима към нарушение по чл. 20,
ал.2 от ЗДвП. Именно разликата в съставомерните елементи на двете
нарушения по чл. 20 от ЗДвП определя и разликата в предвидените от
законодателя санкции, поради което и в конкретния случай правилно и
законосъобразно АНО не е приложил санкционната норма начл.179, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП.
За пълнота на решението следва да се посочи, че извършеното от
жалбоподателя нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП
ограничава императивно прилагането на посочения материалноправен
институт
Всичко гореизложено мотивира потвърждаване на обжалваното НП
като законосъобразно издадено.
По разноските:
При този изход на спора - потвърждаване на обжалваното НП, съдът
намира за неоснователно своевременно направеното искане от пълномощника
на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство,
представляващи адвокатско възнаграждение, поради което и същото следва
да се остави без уважение.
От страна на АНО, който не е бил представляван от юрисконсулт, не се
претендират разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1158-003128 от
19.12.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Перник, с което на М. Ю. Б., ЕГН ********** на основание чл. 185 от Закона
за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лв (двадесет лева) за нарушаване на чл.20, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6