Р Е Ш Е Н И
Е
№ 3100 19.11.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 1239/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на В.М.Ш.,
ЕГН **********, представляван от законния си представител Г.Н.В., ЕГН **********,
с адрес *** против ЗД ”Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от
смъртта на неговия брат М.А.В., причинена от ПТП на 24.09.2015г., ведно със
законната лихва от 24.09.2015г. до окончателното изплащане.
Твърди се, че на
24.09.2015г. на пътя Бургас-Варна, около с.Старо Оряхово лек автомобил
“Фоксваген Голф“, рег. № ******* се ударил в товарен влекач “Манта ТГА“, рег. №
*******. От удара е причинена смъртта на М.Ш., баща на ищеца и на М.В., брат на
ищеца. Лекият автомобил е бил управляван от М.Ш.. Образуваното досъдебно
производство е било прекратено, тъй като е прието, че водачът Ш. носи вина за
настъпване на произшествието, поради неправилно предприета маневра. Доколкото
виновното лице е починало, ДП е прекратено. Ищецът изпитва мъка и болка от
загубата на по-големия си брат, които са неизмерими. Цялото семейство е живеело
в общо домакинство и между братята е имало дълбока емоционална връзка. Поради
честото отсъствие на бащата по работа, починалият брат се явявал като родител
на ищеца. От смъртта на брата са
настъпили негативни последици и стрес за В.. Твърди се, че гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил е била застрахована при Бул Инс АД за
периода от 30.03.2015г. до 29.03.2016г. Ищецът поискал заплащане на обезщетение
от застрахователя, но получил отказ. Моли исковете да се уважат.
Исковете са с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.45 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът – застраховател е представил писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Заявява, че няма доказателства да е бил причинен деликт от
водача на автомобила и оспорва вината му. Твърди, че е налице съпричинителство
на вредоносния резултат от страна на водача на другия автомобил, който се е
движил с превишена скорост и не се е съобразил с предприетата от Ш. маневра.
Приложеното постановление за прекратяване на ДП не съставлява доказателство за
липсата на съпричинителство. Твърди се и съпричиняване от страна на
пострадалия, който е бил без предпазен колан. Оспорва се претърпяването на
вреди от страна на ищеца, твърди се, че търсеният размер на обезщетението е
завишен и не отговаря на чл.52 ЗЗД. Възрастта на ищеца не предполага дълбока
емоционална привързаност, поради което отношенията между братята не са били
равни на такива между баща и син. Оспорва се и искът за лихвата за забава,
прави се възражение, че е погасен по давност. Моли се за отхвърляне на
претенцията.
Съобразно доказателствата по делото и закона
съдът намира следното:
Искът е основателен. По делото няма спор, че е налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ № 02115000922963 за лек автомобил „Фолксваген Голф“ за периода от 30.03.2015г. до 29.03.2016г. Следователно твърдяното ПТП от 24.09.2015г. попада във времевия обхват на застраховката.
Безспорно е и настъпването на процесното ПТП на посочената дата, както и че от същото е настъпила смъртта на М.Б.Ш. – баща на ищеца, и на М.А.В. – брат на ищеца, като причина за смъртта им е тежка мозъчна травма.
Във връзка с процесното ПТП е било образувано досъдебно производство № 3205/2015г.
по описа на Четвърто РУ на ОД на МВР – Варна, което е
прекратено с постановление от 13.02.2017г., като е установено, че вина за инцидента има М.Ш., който е предприел неправомерна маневра,
изразяваща се в изпреварване в условията на десен завой, мокра пътна настилка в
лентата за насрещно движение с хоризонтална маркировка, забраняваща маневрата
при конкретно износени гуми на автомобила с висока скорост, много над
критичната за конкретния завой, която е 60 км/ч. /при предприето изпреварване
със скорост 93 км/ч./. В резултат на това водачът Ш. е загубил контрол над
управляваното от него МПС – процесният застрахован по ГО автомобил и е допуснал
ПТП. В автомобила заедно с водача са се возели пострадалите Й.Б.В., М.А.В. и В.К.В.,
като всички са загинали от удара. Следствените органи са установили, че няма
доказателства за виновно поведение на друг участник в движението, освен водача Ш..
От изпълнената по делото съдебно-автотехническа експертиза, заключението по която съдът изцяло кредитира, се установява, че пострадалият М.А.В. е бил на задната седалка на автомобила и е ползвал в момента на удара предпазния си колан. Ползването на колана според вещото лице се доказва, тъй като на снимковия материал коланът е видимо провиснал, т.е. бил е в употреба. Независимо от това, че пострадалият е бил с колан, това не би го предпазило от фаталните за живота му телесни увреждания, понеже ударът на лекия автомобил е бил толкова силен, че всички пътници са загинали почти веднага. В този случай предпазният колан не може да предотврати фатален изход, тъй като коланът е за скорости от не повече от 80-90 км/ч. Ето защо съдът намира, че не се установява и доказва твърдяното от ответника съпричиняване от страна на М.В.
По делото е разпитан като свидетел С.Н., съсед, който заявява, че семейството е многобройно и се състои от две момичета и четири момчета. М. водел брат си В. на детска градина и се грижил за него като баща. На детето му е тежко от смъртта на брат му, тъгува за него и все още го търси. Двамата живеели в една къща.
В закона няма
изрична разпоредба, която да посочва точно кои лица са легитимирани да търсят
обезвреда за болки и страдания, причинени от смърт. Ето защо кръгът на тези
лица е определен от върховната инстанция по тълкувателен път. Съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на ППВС,
при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане кръгът на лицата, които
имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и
обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на
ППВС, т. 2 от Постановление № 4 от
25.05.1961 г. е допълнена в следния смисъл: имат право на обезщетение за
неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият
го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето,
което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак. С Постановление
№ 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г., Пленумът на ВС е възприел като
разграничителен критерий прякото и непосредствено родство по права линия и
съпружеската връзка. Приел е, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение
за неимуществени вреди, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд и няма
основания за разширението му.
Това тълкуване на закона
е коригирано с № ТР 1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. № 1/2016г., с което е прието,
че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Прието е с ТР, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и
внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В конкретната хипотеза ищецът попада в приложното
поле на тълкувателното решение, защото е брат на починалия. Ето защо той има
право да търси обезщетение за претърпени болки и страдания, ако докаже, че е
понесъл такива.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Нормата на чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./ предвижда, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В ал. 2 е предвидено, че застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата /така решение № 238/20.06.2008 г. по т.д.№ 942/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС/. Т.е при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи противоправно поведение на застрахования, вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Те могат да са имуществени или неимуществени.
При това съдът приема, че по делото се установява, че са налице елементите от състава на непозволеното увреждане. Застрахованото лице – водач на процесния лек автомобил, виновно е причинил смъртта на един от пътниците в него. Вината в случая се установява от постановлението за прекратяване на наказателното производство. Няма спор, а и се доказва от официалните данни, че ищецът е брат на загиналото лице. Установи се също така от събраните по делото гласни доказателства, че по повод смъртта на брат си ищецът е изживял силна мъка, болка и страдание, като е преживял тежко смъртта на своя брат. Той все още търси брат си, тъгува за него, поведението му е променено. Тази му реакция е и абсолютно житейски обоснована предвид родствената им връзка и предвид ниската възраст на ищеца, тъй като децата по-трудно възприемат смъртта като факт от живота, а още по-малко тази на своите близки. Установи са също така, че двамата братя са имали много силна връзка помежду си, като М. е бил като баща за В., водил го е на детска градина, вземал го е обратно и след това по цял ден се грижил за него, тъй като родителите са били на работа. При това съдът приема, че търсеното обезщетение в размер на 5 000 лева абсолютно не надвишава претърпените от ищеца неимуществени вреди и отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Ето защо искът следва изцяло като основателен и доказан да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за законна лихва от датата на увреждането, тъй като съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. същият дължи обезщетение за причинени от него имуществени и/или неимуществени вреди от деня на увреждането, като отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към третото лице по деликта. Деликтът се е случил през 2015г., при действието на отменения КЗ, който, за разлика от сегашния кодекс не предвижда застрахователят да изпада в забава само след покана, ето защо се прилага общата норма на чл.84, ал.3 ЗЗД.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски следва да се осъди ответното дружество да заплати на адвокат С.П. с ЕГН**********, от Адвокатска колегия – Бургас, сумата от 580 лева на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за адвокатурата.
Съответно неоснователна и претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответникът да заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 200 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД”Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на В.М.Ш., ЕГН **********, представляван от законния си представител Г.Н.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/, представляващо дължимо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради смъртта на брат му М.А.В., ЕГН **********, настъпила на 24.09.2015г. вследствие на ПТП от същата дата между лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № * **** ** и товарен влекач „Ман ТГА“, с рег. № * **** **, дължимо съгласно застрахователна полица по застраховка Гражданска отговорност № 02115000922963, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 24.09.2015г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД”Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на адвокат С.П., ЕГН ********** от Адвокатска колегия – Бургас, сумата от 580 лева /петстотин и осемдесет лева/ на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД”Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 200 лева /двеста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
А.С.