Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. С., 14.12.2016г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 5- ти
състав в открито заседание на
двадесет и трети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретар Кр.Г., като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 18906 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.365 и сл. вр. с чл. 124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).
Образувано е по
искова молба вх. №139600/24.11.2014г.
на „Ф.И.А.”ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** 5 срещу В.И.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с която е поискало от съда на
основание на чл. 99 от ЗЗД вр. с чл. 430
от ТЗ да осъди ответника да му заплати сумата от 200 000лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 24.11.2014г., до изплащането й – частичен иск, целият за 460 609,37лв., представляващи
неплатена част от главница по договор за предоставяне на кредит овърдрафт по
картова разплащателна сметка с реф.№ 79000РКО-А-0060/21.02.2003г., изменен с
анекси от 24.08.2004г., 31.03.2005г., 13.09.2006г., 27.12.2006г., 02.11.2007г.,
21.02.2008г., 28.08.2008г., сключен с Централна кооперативна банка”АД ,
предсрочна изискуемост на което е обявена с едностранно изявление на ЦКБ”АД от
04.07.2012г., вземане за което е прехвърлено от ЦКБ”АД на Ф.И.А.”ЕООД, ЕИК ********
с договор за цесия от 30.12.2013г., изменен на 21.03.2014г. Навел е твърдения,
че ЦКБ”АД сключила с ответника договор за кредит овърдрафт за сумата от
500 000лв. при лихва от 6,90% със срок за погасяване 21.02.2013г., към
този момент ответникът бил в трудово-правни отношения с банката и за
обезпечение на задълженията по договора било уговорено да служи възнаграждението на ответника, дължимо от
банката, договора между банката и ответника за възлагане на управление бил
прекратен на 28.08.2009г., но ответникът не предоставил заместващо обезпечение,
каквато била уговорката, същевременно извършил разпоредителни сделки с активи
на своето имущество и така намалил значително имуществото си, което би могло да
удовлетвори вземанията на банката, забавил и плащанията на повече от две вноски
по договора за кредит , което породило правото на банката да обяви задължението
по договора за кредит за предсрочно изискуемо , което право банката упражнила с
нотариална покана от 04.07.2012г., към който момент задълженията били главница
от 470 427,18лв. и договорна лихва от 7997,06лв. С договор за цесия от 30.12.2013г.,
изменен на 21.03.2014г. банката прехвърлила на ищеца вземанията си към
ответника по договора за кредит, които към подаване на исковата молба били
460609,37лв. главница, просрочена лихва от 247283,55лв., мораторна лихва за
забава за периода от 31.12.2013г. до 20.11.2014г. в размер на 41 684лв. Оспорил
е възражението на ответника за недължимост на сумите като погасени по давност,
като е посочил че същата започва да тече от упражняването на правото на банката
за обявяване на задължението по договора за предсрочно изискуемо, а не от
възникване на обективните предпоставки за същото. Претендирал е разноски.
Ответникът в
предоставения му срок чрез назначения му на основание на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не е усвоил главница в посочения размер, а
и доколкото договора за управление между ответника и банката е прекратен на
28.08.2009г., то от този момент била настъпила предсрочната изискуемост на
задълженията по договора, като същите били погасени по давност и не са дължими,
не бил уведомен за цесията.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети искане за
предоставяне на кредит, договор за предоставяне на кредит овърдрафт по картова
разплащателна сметка с реф.№ 79000РКО-А-0060/21.02.2003г., носещи подписи за
страните по тях, съгласно които на 21.02.2013г. „Централна кооперативна
банка”АД се е съгласила да предостави на ответника-служител на банката, банков
кредит овърдрафт при максимално допустимо дебитно салдо от 4500лв. при годишна
лихва от основния лихвен процент на банката
увеличен с 8 пункта за срок от 365 дни, който се подновява автоматично
за нов срок от 365 дни, освен ако банката
не вземе решение за прекратяването му. Съгласно чл. 15 от договора за
обезпечение на задълженията по договора за кредит ответникът учредява залог в
полза на банката върху вземанията си към банката по трудовото правоотношение
между тях и по тези с ІІІ-ти лица. Съгласно
раздел Х, чл. 16 от договора задълженията по договора стават незабавно
предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за овърдрафт, при
прекратяване на основния трудов договор между страните по договора за кредит,
при обявяване на длъжника в неплатежоспособност:несъстоятелност или откриване
на производство за обявяване в несъстоятелност. Съгласно чл. 17 от договора с
писмено изявление банката може да обяви за предсрочно изискуеми задълженията по
договора за кредит, ако бъде превишен максимално допустимия размер на
разрешения овърдрафт, ако е предоставил невярна информация при сключване на
договора, при нарушение на задължение по договора. Съгласно чл. 7 от договора
лихвите се плащат ежемесечно. Съгласно чл. 13 от договора кредитополучателят се
е задължил да уведомява банката незабавно писмено за промени в трудовото му
правоотношение, да предоставя информация на банката за имуществото си, да плаща
задълженията си, ако работодателят му не превежда възнаграждението му по
картовата сметка. Съгласно чл. 27 от договора кореспонденцията между страните
се осъществява на адрес на ответника: ул. ******** и при промяна на този адрес
ответник дължи уведомяване на банката.
По делото са приети искания за
промяна на дебитното салдо от ответника, Решения на УС на ЦКБ”АД, анекси от
24.08.2004г., 31.03.2005г., 13.09.2006г., 27.12.2006г., 02.11.2007г.,
21.02.2008г., 28.08.2008г., носещи подписи за страните по тях, съгласно които
страните по договора за кредит са изменили същия, като на 24.08.2004г. дебитното
салдо е увеличено на 10 000лв., на 31.03.2005г. дебитното салдо е
увеличено на 20 000лв, на 13.09.2006г. дебитно салдо е увеличено на
40 000лв, на 27.12.2006г. лихвата е променена на 6,9% и ответник няма да
дължи такси и комисионни за управление, но е уговорено че при прекратяване на
трудовото правоотношение между ответника и банката тя ще е базовия лихвен
процент увеличен с 9% за следващия период, като ще се дължат такси и комисионни,
на 02.11.2007г. дебитното салдо е увеличено на 190 000лв., на 21.02.2008г.
дебитното салдо е увеличено на 350 000лв., на 28.08.2008г. дебитното салдо
е увеличено на 500 000лв. за срок до 21.02.2013г.
По делото са приети извлечения
от протоколи от заседание на надзорния съвет и управителния съвет на ЦКБ”АД, Заповед
№ 1309/28.08.2009г., съгласно които на
09.06.2004г. ответникът е избран за член на УС на банката, управителния
съвет на банката на 10.06.2004г. е
избрала ответника за изпълнителен директор на ЦКБ”АД и на 11.06.2004г.
надзорния съвет на банката е одобрила това решение на УС, като е определено
месечно възнаграждение на ответника от 6000лв, на 29.06.2007г. същото е
определено на пет средни месечни работни заплати за банката, на 28.08.2009г. надзорния
съвет на ЦКБ”АД е взело решение за освобождаване на ответника като член на УС и
изпълнителен директор на „ЦКБ”АД и със заповед № 1309/28.08.2009г.
правоотношението на ответника с банката по договор за управление е прекратено.
По делото е приета справка от
Агенция по вписвания, съгласно която ответникът на 10.11.2011г. е продал
поземлен имот № 575 в с.Бистрица и сграда
в него, на 07.02.2011г. е продал гараж № 9 и апартамент № 17 в гр.С.,
ул. „********, , на 01.08.2013г. е продал поземлен имот № 019019, 080007,
082061 в с.Еница, община Кнежа.
По делото е приета нотариална
покана, разписка, удостоверяванията по която са извършени от нотариус А.М.,
рег. № 127 на Нот.К., съгласно която на 04.07.2012г. ЦКБ”АД е съставила
изявление до ответника, получено от ответника на 06.07.2012г., с което го е
уведомила, че след прекратяване на правоотношението му като член на УС на
ЦКБ”АД ответник не е предоставил необходимите обезпечения за задълженията по
договора за кредит, че към 03.07.2012г. задълженията по договора за кредит са в
размер на 470427,18лв. главница и 7997,06лв. лихва за периода от 28.04.2012г.
до 03.07.2012г., както и че поради неизпълнение на задълженията по чл. 13 и чл.
15 от договора, както и поради забава на плащанията на лихвата, обявява
задълженията по договора за предсрочно изискуеми.
По делото са приети договор за
цесия от 30.12.2013г., анекс № 1/21.03.2014г., Приложение № 1, носещи подписи
за страните по тях, съгласно които ЦКБ”АД е прехвърлило на „Ф.И.А.”ЕООД вземанията
си към ответника по договор за овърдрафт с реф.№ 79000РКО-А-0060/21.02.2003г.,
изменен с анекси от 24.08.2004г., 31.03.2005г., 13.09.2006г., 27.12.2006г.,
02.11.2007г., 21.02.2008г., 28.08.2008г. в размер на главница от
460 609,37лв.; 247283,55лв. лихви
По делото е приета нотариална
покана, разписка, удостоверяванията по които са извършени от нотариус Росица
Рашева, рег. № 203 на Нот.К., съгласно която на 24.04.2014г. ЦКБ”АД е съставила
изявление до ответника, с което го е уведомила, че вземанията на банката по
договор за овърдрафт с реф.№ 79000РКО-А-0060/21.02.2003г., изменен с анекси от
24.08.2004г., 31.03.2005г., 13.09.2006г., 27.12.2006г., 02.11.2007г.,
21.02.2008г., 28.08.2008г. в размер на главница от 460 609,37лв. ;
247283,55лв. лихви са прехвърлени с договор за цесия от 30.12.2013г., изменен
на 21.03.2014г. на Ф.И.А.” ЕООД. Поканата е изпратена на адреса ул. *********,
ет. 3, ап. 17, като е оформена от нотариуса като връчена на 12.05.2014г. чрез
залепване на 27.04.2014г. на уведомление, като е посочено че е търсен на три
дати за 3 дни и по сведение на съседи не живее на адрес от 3 години.
С прието по делото заключение
по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице след запознаване с документи по
делото и счетоводни записвания при ЦКБ”АД, е посочило, че в периода от
21.02.2003г. до 26.01.2012г. ответникът многократно е усвоявал суми по
процесния договор за кредит като общия размер на усвоена сума е 2105270,45лв,
същевременно е правил вноски за погасяване на задълженията си по договора в
периода 28.02.2003г. до 02.08.2013г., общо платена сума е 1644661,08лв., от
които 1174233,90лв. е главница, а 470427,18лв. е лихва. Посочило е, че
неплатена главница по договора към момента е 460609,37лв., както и лихва от
247283,55лв. за периода от 04.07.2013г. до 30.12.2013г., такива са били неплатените
задължения и към подаване на исковата молба, както и към 30.12.2013г. Посочило е, че дължимата лихва към
04.07.2012г. по договора е била погасена, но не края на съответния месец, а
по-късно, като начислената към 27.04.2012г. лихва е била погасена за сумата от
4095,83лв. на 28.06.2012г; към 31.05.2012г. начислена лихва е 6568,79лв.,
погасена до размера от 2651,85лв. на 28.06.2012г., до размера от 1814,87лв. на
28.09.2012г., а до размера от 2102,07лв.
– на 13.06.2013г. Начислената на 28.06.2012г. лихва от 81,48лв., начислената на
29.06.2012г. лихва от 3410,60лв., начислената на 04.07.2012г. лихва от
588,04лв. е погасена 13.06.2013г. с
вноски по сметка. Вещото лице е посочило в приложението към заключението, че на
28.09.2012г. дебитното салдо е превишило
500 000лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 430 и сл. от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД- частичен иск за заплащане на част от
главница по договор за банков кредит, вземане
за които е прехвърлено от банката на ищеца с договор за цесия.
При този иск в тежест на ищеца е да установи, че между „ЦКБ“АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по
договор за банков кредит, по който банката
си е изпълнил задълженията си, като е
предоставил на ответника определена сума срещу задължение да я върне на вноски
в определен размер на определена дата по договор за банков кредит, както и че е
уговорена валидно клауза за предсрочна изискуемост на задълженията по договора,
че са настъпили условия по същата и изявление за предсрочна изискуемост на
задълженията е направено от ответника, че то е достигнало до ответника в
момент, за който са наведени твърдения от ищеца, поради което и за ответник е
възникнало задължение за заплащане на процесните суми. Следва да докаже и че вземането на банката
към ответника е валидно прехвърлено на ищеца с договор за цесия, че същата е
съобщена на ответника, следва да докаже и активно поведение за събиране на
вземанията, препятстващи погасяването на същите по давност, за което е
направено възражение от ответника.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор и направени възражения, включително и за недължимост на
сумите, поради погасяването им по давност, е ангажира доказателства, че между
две последователни действия на кредитора за събиране на вземанията е изтекъл
определен период от време и така същите са погасени по давност, че предсрочна
изискуемост е настъпила с прекратяване правоотношението по договора за управление
на банката.
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което
настъпва с изявления на една от страните по договора. За настъпване на
същото следва да има обективно проявяване на обстоятелствата, предвидени в договора
за предсрочна изискуемост и упражняване на правото на страната за обявяване на
предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост настъпва от момента на
получаване на изявлението на едната страна до насрещната страна по договора, като
това обстоятелство в исковото дело може да се установи с всички доказателства, които
са допустими от ГПК. Постигната предварителна уговорка по договора за
настъпване на предсрочна изискуемост без до длъжника да е достигнало изявление
на кредитора за същото, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила с
отделно изявление, достигнало до длъжника-кредитополучател, че упражнява правото си да обяви задължението по договора за
предсрочно изискуемо. (В този смисъл т. 18 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г.).
Съдът приема, че от събраните
по делото писмени доказателства –договор за кредит, анекси по делото се
установява, че на 21.02.2003г. между Централна кооперативна банка”АД и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит овърдрафт
по картова разплащателна сметка с реф.№ 79000РКО-А-0060/21.02.2003г. изменен с
анекси от 24.08.2004г., 31.03.2005г., 13.09.2006г., 27.12.2006г., 02.11.2007г.,
21.02.2008г., 28.08.2008г., съгласно който банката се е съгласила да предостави
на ответника кредит овърдрафт с допустимо дебитно салдо първоначално от 4500лв,
а в последствие същото е увеличавано, последното увеличение е за салдо до
500 000лв. срещу задължение на ответника да заплаща ежемесечно договорна
лихва, която първоначално е била уговорено да е базовия лихвен процент на банката, увеличен с 8 пункта,
като и такси и комисионни, а считано от 27.12.2006г. – фиксирана договорна лихва
от 6,9% и без такси и комисионни за управление на кредита до наличието на
валидно правоотношение по трудов договор между страните по договора за кредит,
а след това – при лихва от базов лихвен процент на банката, увеличен с 9% и при
дължими такси и комисионни по Тарифата на банката, дебитното салдо е било
500 000лв. за срок до 21.02.2013г., като главницата е следвало да се погасява
за срок от 365 дни.
Съдът приема, че от приетото
по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло
кредитира като вярно, задълбочено, неопровергано от другите доказателства по
делото, се установява, че в хода на развитието на правоотношението между
страните ответникът многократно е усвоявал суми по договора за кредит, както и
е погасявал задълженията по него. Вещото лице е работило по документи по
делото, както и след проверка в ЦКБ”АД, установило е както усвояване на суми, така
и погасяване на задължения, поради което и съдът приема, че доводите на
ответника че не е усвоил сумите по договора са неоснователни. В подкрепа на
извода на съда е установеното поведение на страните по делото – многократно
изменение на договора в частта за
дебитното салдо, лихвите, погашения от ответника на задълженията му, което
съдът приема, че е в подкрепа на извода на съда, че заключението по
счетоводната експертиза в частта установило усвояването на сумите, следва да се
кредитира.
По делото се установи от
приети по делото решение на УС на
банката, одобрени от надзорния съвет на банката ответникът е бил член на
управителния съвет на банката и неин изпълнителен директор за периода от 11.06.2004г. до 28.08.2009г., поради което и
съдът приема, че за периода от сключването на анекса от 27.12.2006г. до
28.08.2009г. ответникът не е дължал плащане на такси и комисионни за управление
по договора , дължал е възнаградителна годишна лихва върху усвоена сума от
6,9%, а след това дължима лихва е в размер на базов лихвен процент увеличен с 9%, като е дължал и такси и
комисионни за управлението на кредита.
Неоснователни са доводите на
ответника, че с прекратяване на правоотношението между банката и ответника като
член на УС на банката, автоматично е прекратено и правоотношението между тях по
договора за кредит. Действително, основание за прекратяване на договора за
кредит съгласно разпоредбата на чл. 16, буква „б” от договора за кредит е
прекратяване на трудовото правоотношение на ответника. Тази клауза на договора,
съдът приема, че е отменена с чл. 3 на анекса от 27.12.2006г. Разпоредбата от
анекса урежда отношенията на страните по договора за кредит след прекратяване
на трудовото правоотношение между страните , като определя размер на задължения
на договорната лихва и задължение за заплащане на такси и комисионни. При
тълкуване на волята на страните по правилата на чл. 20 от ЗЗД се налага извод,
че прекратяването на правоотношението по управление на банката не е основание
за прекратяване на договора за кредит. Този извод се налага от постигнатото
съглашение за условията по договора за кредит след прекратяване на
правоотношението между банката и ответника по управление на банката.
Действително, чл. 16 от договора и чл. 3 от анекса сочат „трудово
правоотношение”, каквото не е правоотношението по договора за управление на
банката, но съдът приема, че ползването на термина „трудово” е резултат от непрецизен изказ на страните, а
действителната волята на страните е била във връзка с правоотношение между
банката и кредитополучателя по възлагане на работа, независимо от характера на
правоотношението. Този извод се налага по делото от приети по делото решения на
УС на банката, исканията на ответника за промяна на договора за кредит.
При така установеното съдът
приема, че по делото е установено, че към 04.07.2012г. за ответника е било
възникнало валидно задължение към ЦКБ”АД за връщане на усвоената главница до
този момент, както и валидно възникнало и изискуемо задължение за заплащане на
възнаградителна лихва върху усвоената сума, която лихва в периода до 28.08.2009г.
е била 6,9%, а след това - в размер на базовия лихвен процент, увеличен с 9%
годишно. Вземането за връщане на
усвоената главница към 04.07.2012г. не е било изискуемо. Договора за кредит не
е уговорил задължение за връщане на главницата преди уговорения срок на
договора, този срок към 04.07.2012г. не е бил изтекъл, поради което и макар за
банката да е било възникнало вземане за връщане на главницата, към 04.07.2012г. ответникът не е дължал погасяване
на това задължение, тоест това задължение не е било изискуемо. Същевременно,
съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е имал задължение към
банката да погасява ежемесечно задължението за плащане на възнаградителната
лихва. Това се установява от разпоредбата на чл. 7 от договора за кредит,
съгласно която страните са се съгласили в края на всеки месец да се погасява
задължението за договорна лихва. Съдът приема, че от приетото по делото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира по
съображения изложени по-горе, по делото се установява, че към 04.07.2012г. за
ответника е било възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
договорна лихва в размер на общо 7 997,42лв.,
падежи на които са били 31.05.2012г., 30.06.2012г. Действително, вещото лице е
посочило, че ответник е погасил изцяло задължението за възнаградителна лихва,
възникнало до 04.07.2012. Това погасяване, обаче, по делото се установи, че е
направено от ответника след падежа на задълженията и след 04.07.2012г., когато
е отправено изявлението на банката по чл. 17 от договора за кредит. Вещото лице
изрично е посочило в приложението към заключението в табличен вид за
възнаградителрната лихва, че начислената към 31.05.2012г. дължимата договорна
лихва е била в размер на 6568,79лв., като е погасена, както следва: до
размера от 2651,85лв. на 28.06.2012г.; до размера от 1814,87лв. на 28.09.2012г., до
размера от 2102,07лв. – на 13.06.2013г. Дължимата към 30.06.2012г. лихва от 81,48лв.
и от 3410,60лв., както и начислената на 04.07.2012г. лихва от 588,04лв. е
погасена 13.06.2013г. с вноски по
сметка. При така установеното съдът приема, че по делото е установено, че към
04.07.2012г. ответник е бил в забава на изпълнението на задължението си към
банката за заплащане на две месечни вноски за договора лихва по договора за
кредит.
При така установеното и като
съобрази разпоредбата на чл. 17, буква „в” от договора за кредит, съдът приема,
че към 04.07.2012г. за банката е било възникнало
правото да обяви задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми - поради
неизпълнение на задължението по чл. 7 от договора за плащане на вноски за май
2012г. и юни 2012г. на възнаградителна лихва ежемесечно до края на месеца. При така
възприето и като съобрази приетата по делото нотариална покана,
удостоверяванията по която са извършени от нотариус Микова, то съдът приема, че
на 06.07.2012г. до ответника е
достигнало валидно изявлението на банката от 04.07.2012г., с което е обявила
задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, поради което и
съдът приема, че предсрочната изискуемост на задълженията е настъпила на 06.07.2012г. За пълнота на изложението
съдът приема, че следва да добави, че по делото не е установено за банката да е
било възникнало правото да обяви задълженията по договора за предсрочно
изискуеми поради непредставяне на достатъчно обезпечение, поради наличие на
други дължими непогасени задължения към банката, които не са погасени поради
влошено финансово състояние, поради непредставяне на информация за финансово
състояние, поради намаляване на дадени обезпечения, недаване на обещани
обезпечения, както и поради финансова затрудненост на ответника, поради
превишаване на дебитното салдо. За последните четири основания няма направени
изявления в нотариалната покана от
04.07.2012г., поради което и доколкото предсрочната изискуемост при тези
основания не настъпва автоматично, а с отправяне на изявление до ответника, то
съдът приема, че предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор не
е настъпила на тези основания. Отделно по делото не е установено към
04.07.2012г. дебитното салдо по договора да надхвърля 500 000лв. По делото
не е установено банката да е отправяла искане към ответника за предоставяне на
обезпечение, за предоставяне на информация за финансово състояние, не е
установено и ответник да има други непогасени задължения към банката, които да
не е погасил поради влошено финансово състояние, поради което и съдът приема,
че предсрочна изискуемост на задължения по договора не е настъпила на тези
основания. Действително, в приета по делото нотариална покана от 04.07.2012г., освен
неплатените вноски за лихва, банката се е позовала и на тези основания за да
обяви за предсрочно изискуеми задълженията по договора. Доказателства за
настъпване на тези обстоятелства, обаче, по делото не са ангажирани. По делото
ищецът не е представил писмото на банката до ответника от 17.05.2012г.,
посочено в нотариалната покана от 04.07.2012г., поради което и съдът приема, че
по делото не е установено банката преди 04.07.2012г да е искала от ответника да
обезпечи изпълнението на задълженията си по подходящ начин, съответно да даде
информация за финансовото си състояние. По делото не са представени и
доказателства за валидно правоотношение между банката и ответника по посочения
в нотариалната покана от 04.07.2012г. договор за кредит от 2012г., не е
установено да има и непогасени задължения по него поради финансова затрудненост
на ответника, поради което и съдът приема, че и това основание за предсрочна
изискуемост на задълженията по процсения договор не е установено.
По делото се установи от
приетите договор за цесия, анекс към него, че ЦКБ”АД е сключил с ищеца договор
за цесия, с който е прехвърлил на ищеца вземанията си към ответника по
процесния договор за кредит, от които главница от 460609,37лв. По делото се
установи от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, че към сключването на договора за цесия
задължението на ответника по договора за кредит за връщане на усвоена главница
е било в размер на 460 609,37лв. При така установеното съдът приема, че по
делото е установено, че вземането на банката към ответника за плащането на
главницата по договора за кредит от 2003г. в размер на 460 609,37лв. е валидно придобито от
ищеца.
Съдът приема, че от приетата
по делото нотариална покана, удостоверяванията по която са извършени от
нотариус Рашева, по делото е установено, че за цедирането на главницата по
договора за кредит от 2003г. от банката на ищеца ответникът е валидно уведомен
на 12.05.2014г. Поканата до ответника сочи изрично изявление на банката, че е
прехвърлил вземането на ищеца, същата е отправена до ответника на адреса,
посочен от него в договора за кредит, като такъв на който да му се отправят изявления,
поради което и съдът приема, че връчването на поканата чрез залепване на
уведомление е редовно. Разпоредбата на чл. 47 от ГПК е част от общите
разпоредби на ГПК и е приложима и за нотариалните производства, каквото е
връчването на поканата, съставена на 24.04.2014г. Неизпълнението на
задължението на ответника по чл. 27 от договора за кредит да уведоми банката
при промяна на адреса, не може да обоснове извод, че не е уведомен редовно за
цесията. Нотариусът е удостоверил, че ответник е напуснал адреса. В подкрепа на
това удостоверяване е справката от Агенция по вписвания, установяваща,
че ответник е продал имота на този адрес. При така установеното съдът приема, че по делото е установено, че
към май 2014г. ответник е напуснал адреса, посочен от него на банката за отправяне
на изявления до него, поради което и са били налице основания за връчване на
поканата чрез залепване на уведомление.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че по делото е установено валидно възникнало и изискуемо вземане на
ищеца към ответника за заплащане на сумата от 200 000лв. представляващи част от неплатената главница цялата
в размер на 460 609,37лв. по договора за
кредит от 2003г.
Неоснователно е възражението
на ответника, че не дължи плащането на сумата поради погасяването на задължението
по давност. В случая срок на погасителната
давност за задължението е започнал да тече от настъпването на изискуемостта на
главницата – 06.07.2012г., поради
което и към подаването на исковата молба -24.11.2014г.,
срок на погасителната давност не е изтекъл. Неоснователни са доводите на
ответника, че изискуемостта на задължението е настъпила от прекратяване на
правоотношението между ответника и банката по договора за управление на банката
и подробни съображения за същото съдът изложи по-горе.
При така възприето и като съобрази
липсата на доказателства за погасяване на процесното вземане, то съдът приема,
че иска следва да бъде уважен.
Следва да се присъди и законната
лихва върху уважената част от иска от подаването на исковата молба до
изплащането на сумата.
По отговорността за разноски по исково дело:
С оглед изхода на делото
разноските следва да се поставят в тежест на ответника и той следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 8000лв. разноски за държавна такса, сумата
от 6530лв. разноски за особен представител на ответника, назначен по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК, сумата от 350лв. разноски за вещо лице.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.И.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Ф.И.А.”ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** 5 сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 99 от ЗЗД
вр. с чл. 430 от ТЗ сумата от
200 000лв. (двеста хиляди лева), ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 24.11.2014г., до
изплащането й – частичен иск, целият
за 460 609,37лв., представляващи част от неплатена главница по договор за
предоставяне на кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка с реф.№
79000РКО-А-0060/21.02.2003г., изменен с анекси от 24.08.2004г., 31.03.2005г.,
13.09.2006г., 27.12.2006г., 02.11.2007г., 21.02.2008г., 28.08.2008г., сключен с
Централна кооперативна банка”АД (ЦКБ“АД), предсрочна изискуемост на което е
настъпила на 06.07.2012г. с едностранно
изявление на ЦКБ”АД от 04.07.2012г., вземане за което е прехвърлено от ЦКБ”АД
на Ф.И.А.”ЕООД, ЕИК ******** с договор за цесия от 30.12.2013г., изменен на
21.03.2014г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 14 880лв. (четиринадесет хиляди осемстотин и осемдесет лева) ,
представляващи разноски по дело.
Решението може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, което до ответника да се изпрати лично и чрез назначения му на
основание на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: