Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателно отделение, шестнадесети
съдебен състав, в публичното заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 226 по описа на Добричкия районен съд за
2021 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „КЛАС 2000” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Методи Кусевич“
№ 4, представлявано от В.П.Ш., срещу наказателно постановление № 08-001639/385
от 17.12.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, с което на „КЛАС 2000” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Методи Кусевич“ № 4, в качеството на
работодател, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се иска наказателното
постановление да бъде изменено, като на дружеството бъде наложена имуществена
санкция на основание чл. 415в от КТ в минимален размер.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в
законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана /л. 14 от делото/, представляващият
„Клас 2000” ЕООД - гр. Добрич – В.П.Ш. е бил поканен да се яви в Дирекция „Инспекция
по труда” - гр. Добрич на 15.10.2020 г. в 15:00 ч. за съставяне на АУАН. Поканата
е била получена на 09.10.2020 г. от деловодителя Недкова, което обстоятелство е
било удостоверено посредством подписа й. Поради неявяването на представляващия
или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на 16.10.2020
г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на
чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, актът за установяване на
административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при
невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка. В настоящия случай, АУАН № 08-001639/16.10.2020 г. е бил изпратен до
санкционираното ЮЛ – „Клас 2000” ЕООД - гр. Добрич по пощата с писмо с изх. №
20072737 от 16.10.2020 г. /л. 22 от делото/, съобразно разпоредбата на чл. 416,
ал. 3 от КТ, като същото е било връчено на търговеца по надлежния ред, съгласно
правилата за връчване по КТ, който нормативен акт се явява специален по
отношение на ЗАНН и като такъв следва да намери приложение, в която насока е и
разпоредбата на чл. 416, ал. 6 от ЗАНН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са
били депозирани писмени възражения по акта.
Наказателното постановление е издадено в рамките на
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва,
съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с
доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
На 10.09.2020 г., около 16:50 часа, свидетелите М.Д. –
инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ със седалище Добрич и С.П. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич,
извършили последваща проверка на стопански двор „Клас 2000“, находящ се в с.
Стожер, стопанисван от „Клас 2000“ ЕООД, във връзка с изпълнение на дадените с
протокол с изх. № ПР 2018529 от 31.07.2020 г. предписания. При проверката била
връчена призовка на В.П.Ш. – управител на „Клас 2000“ ЕООД, за представяне на
документи. На 17.09.2020 г. Йорданка Жекова Недкова, в качеството си на
пълномощник на „Клас 2000“ ЕООД, представила изисканите документи, а именно:
ведомости за заплати за месец май 2020 г. и месец август 2020 г., от които е
видно, че на лицето Ф.Й.М., ЕГН **********, с прекратено правоотношение,
считано от 01.06.2020 г., съгласно заповед № 1102/29.05.2020 г. е начислено, но
не е изплатено дължимото трудово възнаграждение за месец май 2020 г. в размер
на чиста сума за получаване 1888,00 лева.
При така установената фактическа обстановка, както
актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Клас 2000“ ЕООД, в
качеството си на работодател, след като е било длъжно, не е изпълнило в срок до
14.08.2020 г. задължително за изпълнение предписание № 9, дадено с протокол №
ПР 2018529 от 31.07.2020 г., а именно – да изплати срещу подпис уговореното
трудовото възнаграждение за месец май 2020 г. в размер на чиста сума за
получаване 1888,00 лева на Ф.Й.М., ЕГН **********, в срок до 14.08.2020 г.
В хода на съдебното производство не се установи различна
фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите М.Д., С.П. и Ф.М., чийто показания са последователни
и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за
безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене
свидетели, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само
че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, в
редакцията, действала към датата на извършване на нарушението, която като
по-благоприятна следва да намери приложение, съгласно принципа, прокламиран в
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, „Който не изпълни задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.”
От обективна страна визираната в чл. 415, ал. 1 от КТ
отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително предписание по
спазване на трудовото законодателство, издадено от оправомощен за това орган.
Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а тяхното
неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се произнесе
по законосъобразността им. Няма данни това предписание, издадено от контролен
орган на инспекцията по труда, съобразно дадените му правомощия по чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ да е оспорено по реда на
чл. 405 от КТ и от него е възникнало задължението, което е негово съдържание.
Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ
административнонаказателната отговорност на неговия адресат.
Формата на изпълнителното деяние на процесното
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е бездействие и се изразява в неизплащане на
дължимото трудово възнаграждение на Ф.Й.М. за м. май 2020 г., каквото е било
предписанието в т. 9 от протокол № ПР 2018529 от 31.07.2020г., със срок на
изпълнение – 14.08.2020 г.
Съгласно &1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател”
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. В случая „Клас 2000“ ЕООД се явява работодател. Безспорно е в
настоящия случай, че с протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2018529 от
31.07.2020 г. са дадени задължителни предписания за изпълнение, като на
работодателя – „Клас 2000“ ЕООД е вменено задължението да изпълни
предписанието. Безспорно е също така, че протокола за извършена проверка е
получен от представляващия търговеца.
С други думи – „Клас 2000“ ЕООД се явява субект на
нарушението, за което е наказан.
При това факта, че икономическият климат в страната и
региона, е изключително тежък се явява правно ирелевантно обстоятелство. Това е
така, защото икономическият климат не се отразява върху обективния и
субективния елемент на нарушението по чл. 415, ал. 1 от НК, който се интересува
само от факта на неизпълнението, а не и от причините за това.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по 415, ал. 1 от КТ за доказано.
Що се отнася до санкционирането на жалбоподателя за
извършване на процесното нарушение, по разбиране на настоящият състав следва да
се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съгласно която „За нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.
Посочената норма е озаглавена „Отговорност за
маловажно нарушение”, и регламентира критериите, по които следва да се определи
дали едно административно нарушение е маловажно такова, като основание за
налагане на санкция по привилегирования състав. По аргумент от разпоредбата на
чл. 415в, ал. 1 от КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е
необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: извършено нарушение,
нарушението да е било отстранено веднага след установяването му и от
нарушението да не са произлезли вредни последици.
В случая безспорно е установено, че с неизплащането на
трудовото възнаграждение за м. май 2020 г. на Ф.Й.М. в срок до 14.08.2020 г. не
е било изпълнено предписанието по т. 9 от протокол № ПР 2018529 от 31.07.2020
г. и е осъществен състава на чл. 415, ал. 1 от КТ.
След като е констатирано, че даденото предписание не е
изпълнено, която констатация е обективирана в протокол за извършена проверка № ПР
2025965 от 08.10.2020 г., е последвало и съставянето на АУАН № 08-001639/16.10.2020
г. Въз основа на констатациите, обективирани в протоколите и съставения АУАН,
наказващият орган е издал и обжалваното наказателно постановление.
От представените в съдебно заседание доказателства по
делото – препис от писмо с изх. № от 11.09.2020 г., препис от товарителница и
препис от извлечение от банкова сметка, *** Ф.М. се установява, че от страна на
работодателя са предприети действия относно изплащане на възнаграждението на М.,
като същото му е било изплатено на 17.11.2020 г., т.е., преди издаването на
наказателното постановление, поради което настоящият състав приема, че
допуснатото нарушение е отстранено веднага.
Относно вредните последици и дали такива са произлезли
за работниците и служителите, съдът счита, че в настоящия случай се касае за
неизпълнение на предписание, а същото само по себе си е формално нарушение –
без видим вредоносен резултат, т.е. деянието неизпълнение на предписание не
влече каквито и да е преки и непосредствени последици за работника. Съвсем
различно би било, ако бъде вменено като нарушение неизплащане на трудово
възнаграждение, което със сигурност би довело до вредни за работника последици.
В тази насока е и константната съдебна практика – Решение от 18.02.2013 г. по
к.адм.д. № 34/2013 г. на Добричкия административен съд, Решение от 25.02.2013
г. по к.адм.д. № 36/2013 г. на Добричкия административен съд, Решение от
01.03.2013 г. по к.адм.д. № 35/2013 г. на Добричкия административен съд,
Решение от 05.03.2013 г. по к.адм.д. № 33/2013 г. на Добричкия административен
съд.
С оглед изложеното съдът приема, че за извършеното от „Клас
2000“ ЕООД нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ са налице кумулативно предвидените
предпоставки за квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла
на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като основание за налагане на санкция по
привилегирования състав на посочената норма.
Настоящият състав счита, че наличието на специална
правна уредба в КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, поради което
и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима в процесния случай.
С оглед гореизложеното, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, като на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ,
на „Клас 2000“ ЕООД - гр. Добрич следва да бъде наложена имуществена санкция в
размер на 100 лева, която санкция съдът намира за съобразена и със сравнително
невисокия размер на неизплатеното трудово възнаграждение на М. за м. май 2020
г. - 1888,00 лв.
Съдът намира, че така наложеното наказание се явява
справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно
и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.
С оглед изхода на спора, както и изрично
стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна – Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич искане, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В
случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в две съдебни заседания, не се отличава с
фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой свидетели – четирима,
поради което следва да се присъди възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80 лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 08-001639/385 от
17.12.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, с което на „КЛАС 2000” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Методи Кусевич“ № 4, в качеството на
работодател, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, като за нарушението
по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, ПОСТАНОВЯВА
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл. 415в, ал.
1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „КЛАС 2000” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Добрич, ул. „Методи Кусевич“ № 4, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич,
сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров /