№ 19170
гр. *****, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110171105 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „С. В.“ АД срещу Ф. Н. Г., Е. С. В. и
К. В. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответниците, възникнали въз
основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия, обусловени от
качеството им на собственици на процесния имот за релевирания период. Извод за
принадлежността на правото на собственост обосновава с обстоятелството, че на
05.11.2021 г. ответниците са прехвърлили същото в полза на трето лице, както и че са
наследници на Петрана В.а. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответниците
за процесния период питейна вода, като е извършено отчитане на показанията на
водомера в процесния имот и са начислени суми за В и К услуги. Твърди, че в
сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е извършено плащане на дължимите суми за
процесния период. Иска от съда да признае за установено по отношение на всеки от
ответниците, че дължи на ищеца претендираните суми за главница в размер на 3113,90
лева, представляваща главница за задължения за доставена и потребена вода, отразени
във фактури, дължими в периода 01.02.2012 г. – 04.11.2021 г., незаплатена цена за
потребена вода за процесния имот, ведно със законната лихва от 26.09.2022 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК от 17.10.2022 г. по ч.гр.д. № 51894/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответниците в срока за отговор на исковата молба оспорват наличието на
облигационно отношение с ищеца. Навеждат възражение за изтекла погасителна
давност. Считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
1
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство.
В конкретния случай в исковото производство се излагат допълнителни
твърдения, които сочат на период, в който са начислени задължения, който не съвпада
с периода, в който са издадени процесните фактури. Същото обаче не представлява
навеждане на ново основание, а конкретизиране на вече наведеното такова, поради
което съдът намира, че освен общите, са налице и специалните предпоставки,
обуславящи допустимостта на исковете, което налага тяхното разглеждане по
същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за
предоставени услуги за доставка на питейна вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното,
поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена,
както и обема на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал.
1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиКуслуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на
имоти в етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните
мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води.
В случая, от представения Договор за продажба на държавен имот по реда на
Наредбата за държавните имоти (л. 91-92 ) се установява, че през 1997 г. П. Й. В.а е
придобила правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. *****, ж.к.
„*****“, бл. 542, вх. Г, ет. 1, ап. 76.
Съгласно акт за женитба № *** (л.88) В. В. В. и П. Й. С. са сключили
граждански брак на 26.07.1978 г .
Съгласно удостоверение за наследници (л. 85-86) П. Й. В.а е починала на
27.02.2011 г. и е оставила за свои наследници по закон В. В. В. (съпруг), С. Н. И. (син),
Ф. Н. Г. (дъщеря) и К. В. В. (син).
2
Видно от съдебно удостоверение (л.90) В. В. В. се е отказал от наследството,
оставено от П. Й. В.а.
Видно от съдебно удостоверение (л.89) С. Н. И. се е отказал от наследството,
оставено от П. Й. В.а.
Съгласно саморъчно завещание от 11.09.2017 г. (л. 81-82 ) В. В. В. е завещал
цялото си движимо и недвижимо имущество на Е. С. В..
Съгласно удостоверение за наследници (л. 87) В. В. В. е починал на 18.09.2018
г. и е оставил за свои наследник по закон К. В. В. (син).
С влязло в сила решение от 18.08.2020 г., постановено по гр.д. № 19546/2016 г.
(л.106-113) е допусната делба на апартамент № 76, с адрес: гр. *****, ж.к. „*****“, бл.
542, вх. Г, ет. 1, при квоти: ¼ за Ф. Н. Г., ¼ за К. В. В. и 2/4 за Е. С. В.. Искът, предявен
от К. В. срещу Е. В. с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на
запазената част от наследството е отхвърлен.
С влязло в сила решение от 14.05.2021 г., постановено по гр.д. № 19546/2016 г.
по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 113 състав (л.102-105)
процесният недвижим имот е изнесен на публична продан и К. В. В. е осъден да
заплати на Ф. Н. Г. сумата от 4273 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на ¼ идеална част от съсобствения им недвижим имот за периода 06.12.2015
г. – 25.02.2021 г.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том V,
рег. № 12764, дело № 764/2021 г. по описа на нотариус Ц. С., вписана в регистъра на
НК под № 030, с район на действие – района на Софийски районен съд (л.79-80), на
05.11.2021 г. Е. С. В., Ф. Н. Г. и К. В. В. са прехвърлили правото на собственост върху
процесния недвижим имот на В. Л. Д..
Въз основа на представените писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че за периода 27.02.2011 г. – 17.09.2018 г. съсобственици на
имота са били В. В. В., Ф. Н. Г. и К. В. В., а за периода 18.09.2018 г. – 04.11.2021 г.
съсобственици са били Е. С. В., Ф. Н. Г. и К. В. В..
За установяване факта на предоставяне на ВиК услуги в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключението на съдебно-техническа експертиза
(л.122-124), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от
специалист, притежаващ необходимите знания и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото,
процесният имот е водоснабден и е с изградена канализация. Изградените вътрешни
сградни ВиК мрежи се ползват по предназначение за предоставяне на ВиК услуги.
Измерването на потребените водни количества за имота през процесния период
обосновано са определяни по реда на чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4 (на база брой
обитатели по реда на чл.35, ал.5 и ал.6). Потребените (фактурираните) водни
количества по партидата за процесния период от 117 месеца са фактурирани общо
4374,946 куб.м., в т.ч. потребление 4475,07 куб.м. и - 100,124 куб.м. корекция за
„общи нужди". Средното месечното начислено потребление за период от 117 месеца е
37,39 куб.м./м и е в нормалните рамки за водопотребление. Завишението на
водоснабдителната норма за обитател (около 9 куб.м./обитател) при определяне на
потреблението е вследствие прилагане на разпоредбата на чл. 39, ал. 6 на Наредба 4 за
завишаване на потреблението на тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател. Общата
стойност на задълженията за предоставените ВиК услуги е определена на база
отчетеното потребление и по действащи цени на ВиК услугите съгласно Решения на
3
КЕВР за утвърждаване на цени за ВиК оператора за съответните периоди. Дължимите
суми са правилно определени на база потребени водни количества по реда на чл. 39,
ал. 5 и 6 на Наредба № 4 и на приложени, одобрени от КЕВР единични цени за
предоставени ВиК услуги. Стойността на задълженията за предоставените ВиК услуги
за процесния период е общо 9341,70 лева (по 3113,90 лв. за всеки от ответниците),
като главницата по задължения за предоставени ВиК услуги за периода от 01.02.2012
до 04.11.2021 г. е 9212,00 лева и мораторна лихва в размер на 129,70 лева. Общата
дължима сума за непогасени задължения за предоставени ВиК услуги за процесния
период от 01.02.2012 до 04.11.2021 г. са в размер на 9341,70 лв., в т.ч. 9212,00 лева
главница и 129,70 лева мораторна лихва. През процесния период не са извършвани
плащания по задълженията. Фактурираните дължими суми по клиентския номер на
ответника за спорния период са определени в съответствие с начислените количества
потребена вода и на основание на цени за ВиК услуги в съответствие с Решения на
КЕВР за утвърждаване на цени за ВиК оператора за съответните периоди. Размерът на
главницата по начислени задължения за ползвани ВиК услуги за периода от 01.08.2019
г. до 04.11.2021 г. е 3735,93 лева.
При разпита си в съдебно заседание, проведено на 24.09.2024 г., вещото лице
посочва, че за процесния период няма отчети на водомера в имота, а задълженията са
формирани на база брой потребители в имота на база определена водоснабдителна
норма. Водоснабдителната норма е нормативно определена – за нетоплофицираните
жилища – по 5 кубика на потребител, а за топлофицираните – по 6 кубика. Вещото
лице посочва, че практиката е да се извършва начисления на база брой потребители и
водоснабдителна норма, когато водомерите не са преминали необходимата
метрологична проверка. Посочва още, че за процесния период до определен момент
сумите са се начислявали за 3 бр. потребители, а след това – за 4 бр. потребители.
Фактическата промяна на броя потребители трябва да стане на база на уведомително
писмо до ВиК оператора. Вещото лице пояснява, че единственият документ, който
удостоверява, че водомерът в имота не отговаря на метрологичната проверка.
Отчитането на база брой потребители по определена норма започва от началото на
процесния период.
Съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, по изключение се допуска за потребители, които нямат
монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери,
месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 6
куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател.
Съгласно чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на С. В. АД при липса на
индивидуални водомери месечното количество изразходвана питейна вода се определя
по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище
за всеки обитател. Съгласно чл. 25, ал. 13 при определяне на месечното количество
изразходвана питейна вода в случаите по ал. 8 данните за броя на обитателите се
предоставят от потребителя, заверени от управителя на етажната собственост или
друго упълномощено от етажната собственост лице, или да се събере служебно от ВиК
оператора. Последващи промени в данните в броя на обитателите имат сила от датата
на изричното писмено уведомление на В и К оператора, с изключение на случаите,
когато датата на промяната е установена с официален удостоверителен документ.
В настоящия случай, ищецът „С. В.“ АД не е представил документ, който да
4
удостоверява, че обитателите в процесния недвижим имот са трима, съответно
четирима. Поради това, съдът намира, че по делото не е доказано основанието, на
което ищецът е начислявал суми за изразходвана вода за трима, съответно четирима
обитатели. Поради това, и доколкото по делото е установено, че за периода имотът се е
обитавал единствено от ответника К. В., то съдът намира, че начислената сума за ВиК
услуги следва да бъде намалена с 3/4.
По възражението за погасяване по давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на предоставени услуги за доставка на питейна вода е поставена в
зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая са
приложими общите условия на „С. В.“ АД от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия от 2016 г. потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане, съобразно
обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези,
приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В настоящия случай, по силата на фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита
предявен с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
26.09.2022 г. Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна,
считано от тази дата, както е и спряна давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020
г., като това се отнася само до вземанията, които не са погасени по давност, доколкото
спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид
приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
26.09.2019 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след
тази дата. В случая погасени по давност са всички вземания за периода 01.02.2012 г. –
31.07.2019 г., а непогасени по давност са вземанията за периода 01.08.2019 г. –
04.11.2021 г.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.124 стр. втора)
начислените суми за главница за топлинна енергия за периода 01.01.2020 г. –
30.04.2021 г. за целия имот са в размер на 3735,93 лева. Поради това, че ищцовото
дружество не е доказало основанието, на което начислява сума за доставка на питейна
вода на база четири потребители, тази сума следва да се редуцира с ¾, съответно
дължима е ¼ от нея. Така, дължимата сума за имота за периода 01.08.2019 г. –
04.11.2019 г. възлиза на 933,98 лева.
Тази сума следва да бъде разпределена между ответниците съобразно квотите
им в съсобствеността. В качеството си на съсобственици и на основание чл. 30, ал. 3
ЗС всеки от тях отговаря за начислените за имота задължения за битови сметки
5
съобразно дела си в съсобствеността. Този извод би бил различен, ако в полза на един
от съсобствениците бе учредено ограничено вещно право на ползване върху идеалните
части на другите съсобственици, каквото обаче не следва от решението по допускане
на делба, с което съдът се е произнесъл по привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК и
е постановил имотът да се ползва от един от съсобствениците. Лицето, което ползва
целия имот на облигационно отношение /както е в случая/ отговаря за начислените
задължения пред доставчика на комунални услуги, когато има сключен с него договор,
в какъвто смисъл е смисъл ТР № 2/17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК
на ВКС, мотивите на което са приложими и в настоящия случай. Съгласно същото
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
/или вода/ за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице
и т предприятието доставчик подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при дружеството, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на имота.
При тези съображения, когато имотът се ползва от един от съсобствениците, но
без този съсобственик да е сключил договор по отношение на целия имот с доставчика
на комунални услуги, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик отговора за
задълженията съразмерно на дела си. В този случай, когато съсобственикът, който
реално ползва вещта, но заплаща само съобразно дела си, респективно другите
съсобственици заплащат без реално да са ползвали имота, е налице обогатяване на
единия за сметка на другите съсобственици, но това касае вътрешните отношения
между тях, а не правоотношението им с доставчика на услугата, в случая продавача по
правоотношението по продажба на питейна вода.
Поради това искът е основателен срещу Ф. Н. Г. за сумата от 233,50 лв., срещу
Е. С. В. за сумата от 466,99 лв., и срещу К. В. В. – за сумата от 233,50 лв. До този
размер исковете следва да се уважат, а за разликата до пълния предявен размер да се
отхвърлят като частично неоснователни и частично погасени по давност.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направените искания за присъждане на
разноски, право на такива имат както ищецът, така и ответниците.
Ищецът доказва разноски в заповедното производство в общ размер от 236,83
лева, от които 186,83 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 190,57
лв., 300 лева възнаграждение за съдебно-техническа експертиза 611,39 лева
възнаграждение за особен представител за ответника К. В., която сума следва да бъдат
разпределена само по отношение на ответника К. В., по отношение на когото същият е
назначен, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Съразмерно на уважената част от иска, ответникът К. В. следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 5,92 лева разноски в заповедното и 60,61 лева разноски
в исковото производство.
Съразмерно на уважената част от иска, ответникът Ф. Г. следва да бъде осъдена
6
да заплати на ищеца сумата от 5,92 лева разноски в заповедното и 14,76 лева разноски
в исковото производство.
Съразмерно на уважената част от иска, ответникът Е. В. следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 11,84 лева разноски в заповедното и 29,52 лева
разноски в исковото производство.
Ответницата Ф. Г. претендира присъждане на сума за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 546 лева за заповедното производство и 720 лева за
исковото производство. На първо място, съдът намира, че при наличие на проведено
производство по установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, което се разглежда
по същество, следва да бъдат общо определени разноските за исковото и заповедното
производство, като се отчита дублиращия се характер на защитата и упражняване на
процесуалните права без злоупотреба /в тази насока Определение № 45 от 23.01.2019 г.
на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК/. С отговора на исковата молба, ищецът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът
намира за основателно. Поради това, дължимата сума за адвокатско възнаграждение за
исковото и заповедното производство общо следва да бъде намалена на 630 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата Г. сумата от 582,76 лева.
Процесуалният представител на ответника Е. В. претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. Съобразно правната и фактическа
сложност на делото и съобразно положения от адвоката труд и съразмерно на
отхвърлената част от иска, следва да му бъде присъдено възнаграждение в размер на
522,77 лева. /изчислено въз основа на определено възнаграждение в размер на 615
лв./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от „С. В.“ АД
срещу К. В. В., ЕГН: ********** иск, че К. В. В., ЕГН: ********** дължи на „С. В.“
АД, ЕИК: *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД
сумата от 233,50 лева, представляваща главница за задължения за доставена и
потребена вода в апартамент № 76, находящ се в гр. *****, ж.к. „*****“, бл. 542, вх. Г,
ет. 1, отразени във фактури за периода 01.08.2019 г. – 04.11.2021 г., ведно със законната
лихва от 26.09.2022 г. до окончателното плащане – вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 17.10.2022 г.
по ч.гр.д. № 51894/2022 г. по описа на СРС, 56 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 233,50 лева до пълния предявен размер от 3113,90 лева и за периода
01.02.2012 г. – 31.07.2019 г., като частично неоснователен и частично погасен по
давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от „С.
В.“ АД срещу Ф. Н. Г., ЕГН: ********** иск, че Ф. Н. Г., ЕГН: ********** дължи на
„С. В.“ АД, ЕИК: *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал.
1 ЗЗД сумата от 233,50 лева, представляваща главница за задължения за доставена и
потребена вода в апартамент № 76, находящ се в гр. *****, ж.к. „*****“, бл. 542, вх. Г,
ет. 1, отразени във фактури за периода 01.08.2019 г. – 04.11.2021 г., ведно със законната
7
лихва от 26.09.2022 г. до окончателното плащане – вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 17.10.2022 г.
по ч.гр.д. № 51894/2022 г. по описа на СРС, 56 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 233,50 лева до пълния предявен размер от 3113,90 лева и за периода
01.02.2012 г. – 31.07.2019 г., като частично неоснователен и частично погасен по
давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от „С.
В.“ АД срещу Е. С. В., ЕГН: ********** иск, че Е. С. В., ЕГН: ********** дължи на
„С. В.“ АД, ЕИК: *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал.
1 ЗЗД сумата от 466,99 лева, представляваща главница за задължения за доставена и
потребена вода в апартамент № 76, находящ се в гр. *****, ж.к. „*****“, бл. 542, вх. Г,
ет. 1, отразени във фактури за периода 01.08.2019 г. – 04.11.2021 г., ведно със законната
лихва от 26.09.2022 г. до окончателното плащане – вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 17.10.2022 г.
по ч.гр.д. № 51894/2022 г. по описа на СРС, 56 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 466,99 лева до пълния предявен размер от 3113,90 лева и за периода
01.02.2012 г. – 31.07.2019 г., като частично неоснователен и частично погасен по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. В. В., ЕГН: ********** да заплати
на „С. В.“ АД, ЕИК: ********* сумата от 5,92 лева разноски в заповедното и 60,61
лева разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от иска срещу
него.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ф. Н. Г., ЕГН: ********** да заплати
на „С. В.“ АД, ЕИК: ********* сумата от 5,92 лева разноски в заповедното и 14,76
лева разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от иска срещу
нея.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. С. В., ЕГН: ********** да заплати
на „С. В.“ АД, ЕИК: ********* сумата от 11,84 лева разноски в заповедното и 29,52
лева разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от иска срещу
него.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С. В.“ АД, ЕИК: ********* да
заплати на Ф. Н. Г., ЕГН: **********, сумата от 582,76 лева разноски в исковото и
заповедното производство по ч.гр. д. № 51894/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С. В.“ АД, ЕИК: ********* да
заплати на адвокат А. Н. Ж., личен номер № **********, с адрес на упражняване на
дейността: гр. *****, ж.к. „***** II“, бл. 239, вх. 1, ет. 1, ап. 3, сумата от 522,77 лева –
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника Е. С. В. в
настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9