Решение по дело №165/2025 на Районен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.375 и сл. ГПК.
Районна прокуратура гр.М. с Постановление от 20.02.2025г. е направила
предложение обвиняемия Н. С. Б. от гр.М. да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 от
НК вр. с чл.130, ал.2 НК и му бъде наложено административно наказание на
основание чл.78а, ал.1 от НК.
В съдебно заседание РП гр.М., чрез свой представител, поддържа
предложението и предлага на съда да постанови решение, с което признае
обвиняемия Н. С. Б. за виновен по повдигнатото му обвинение, на основание
чл.78а, ал.1 от НК да го освободи от наказателна отговорност и му наложи
наказание глоба от 1000 лева, както и да бъде осъден да заплати разноските по
делото.
Обвиняемият в хода на досъдебното производство не се признава за
виновен по повдигнатото обвинение, като се възползва от правото си и не дава
обяснения. В съдебно заседание, редовно призован, се явява и заявява, че не е
нанасял удари, шамари на свид.Т.. Твърди, че последната дори го ритала по
краката и го заплашвала. Защитникът му предлага на съда да го оправдае по
повдигнатото обвинение, тъй като не са събрани категорични доказателства за
вината на обвиняемия.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изготвени са на
досъдебното производство съдебно-техническа и съдебно-медицинска
експертизи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с доводите
и становищата на страните, приема за установено следното:
Обвиняемият Н. Б. и свид.А. Т. не се познават помежду си, и двамата
живеят в гр.М..
На 15.01.2024г., около обяд, обв.Б. заедно със свид.В. Я. били в центъра
на гр.М., по повод оформяне на документите за покупка на моторно превозно
средство, лек автомобил Ф., модел Ш., с рег.№ ХХХХХХХ. След изповядване
на сделката при нотариус, обвиняемия и свидетеля се отправили с
автомобила,управляван от Б., в посока на магазин А. Д., където трябвало да
направят застраховка на МПС. Обвиняемият спрял с автомобила в района,
като останал в него, а свид.Я. отишъл в обменното бюро, намиращо се в
непосредствена близост, където да обмени пари, с които да заплати
застраховката.
По същото време в района се намирала и свид.А. А. Т.. Тя била
паркирала автомобила си, марка Б. с рег.№ ХХХХХХХ, на ул.Л. К., точно
пред автомобила управляван от обвиняемия, който се намирал вътре в него.
Свид.Т. била в автомобила си и чакала своята приятелка, свид.К. С., която
била влязла в магазин В., за да пазарува. След като свид.К. С. излязла от
магазина, се качила в автомобила на Т. и седнала до нея, на предната седалка.
1

При потеглянето, между двете МПС, това на Т. и на обвиняемия,
настъпило ПТП, като задната част на първото и предната част на второто се
ударили леко, като щетите и по двата автомобила били минимални.
Т. излязла от своя автомобил, а също така и обвиняемия Б. от своя и
започнали да спорят кой пръв е блъснал другия. Свид.Т. и К. С. твърдели, че в
случая виновен е обвиняемия, тъй като техния автомобил бил с изгасен
двигател. От своя страна Б. поддържал, че виновна е именно Т., тъй като
привела автомобила си в движение и на заден ход ударила автомобила на
обвиняемия, което се поддържа и от свид.Я., който в този момент излизал от
обменното бюро.
Свид.Т. решила да подаде сигнал на тел.112 и тръгнала към автомобила
си, за да си вземе телефона. В този момент обвиняемия също тръгнал след нея,
отворил шофьорската врата на автомобила й и надвесвайки се вътре ударил с
ръка, шамар, дясната част на лицето на Т.. Седящата вътре свид.К. С.
започнала да дърпа приятелката си навътре в автомобила с цел да я предпази
от други удари на обвиняемия. Последният обаче се отдръпнал от автомобила,
продължил да ругае и се отправил към своя автомобил, качил се вътре и
потеглил.
Т. подала сигнал на тел.112, заявявайки че е настъпило ПТП между
нейния автомобил и този на обвиняемия, като казала и регистрационния му
номер, както и че е напуснал мястото на произшествието, както и съобщила,
че е получила шамар от водача.
Ситуацията освен от свид.С., била възприета и от свид.И. М. и свид.А.
К..
Пристигналите на място полицейски служители констатирали станалото
ПТП, впоследствие установили и водача на другото, а именно обв.Б., били
снети обяснения от двамата водачи и свид.К. С., като на обвиняемия бил
съставен АУАН.
На следващия ден Т. посетила съдебен лекар, който след извършения от
него преглед установил оток и кръвонасядане в областта на дясната й буза и
изготвил СМУ.
От назначената на ДП съдебно-медицинска експертиза се установява, че
А. Т. е получила оток и кръвонасядане на лицето в дясно (дясна буза), по
механизъм уврежданията отговарят да са получени от действието на твърди
тъпи предмети, могат да бъдат получени по начин и време, посочени от
пострадалата, т.е. при нанасяне на побой, а именно удар с ръка (шамар) в
областта на лицето и съответно са й причинили болка и страдание, като
оздравителния период е от 5 до 7 дни.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, от писменото заключение на вещите лица по
видеотехническата и медицинска експертизи.
2

Съдът приема изцяло писмените заключения, като дадени обективно и
безпристрастно, същите са пълни, точни и ясни, даден е изчерпателен отговор
на поставените въпроси и у съда не възниква съмнение за тяхната правилност.
Непосредствен свидетел, възприел инцидента е К. С., която се е
намирала в автомобила на Т. и подробно обяснява поведението на обвиняемия,
как той ругаел Т., викал, а след това и се приближил към автомобила, навел се
към приятелката й, която си търсела телефона и й ударил един шамар по
дясната буза.
Свид.И. М. също възприела действията на обвиняемия, разпитана на ДП
и в хода на съдебното следствие същата поддържа, че излизала от сградата
срещу който била спряла А. Т. с автомобила си. Видяла Т. вътре на
шофьорското място, до нея седяла К. С., а господинът, сочи обвиняемия, бил с
гръб към нея, но тя видяла, че той я удря, „той нанесе удар в лицето й, но не
видях точно в коя част, защото я скриваше“.
Наблюдател на конфликтната ситуация е и минаващия случайно оттам
свид.А. К., който разпитан заявява, че видял суматоха, при което видял мъж,
който отворил предната шофьорска врата на черен автомобил и се надвесил
вътре. Не видял какво точно се случило вътре, тъй като станало много бързо,
шофьорката се опитвала за избута мъжа, той се приближил за да пита има ли
нужда от помощ, при което господина си тръгнал към автомобила, продължил
да ругае и употребява думи като „проститутка“, „курва“, качил се в
автомобила си и потеглил. Посочва, че именно обвиняемия и свид.Т. са
участниците в описаните от него събития.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
очевидци, последователно и безпротиворечиво описват действията на
обвиняемия, твърденията им кореспондират помежду си и се допълват
взаимно.
Относно констатираните противоречия в хода на ДП, досежно факта с
коя ръка обвиняемия е ударил шамар на пострадалата и по коя част на лицето
на последната, са извършени очни ставки. В съдебно заседание свид.Т. и К. С.
са категорични, че обвиняемия с лявата си ръка ударил шамар на пострадалата
по дясната буза. Свид.И. М. заявява, че е видяла как обвиняемия й нанася удар
в лицето, но не може да бъде категорична в коя част на лицето, тъй като „я
скриваше“.
Анализирайки твърденията на горните свидетели поотделно и
съпоставени с останалите доказателства, съдът приема, че удара (шамара) е
нанесен от обвиняемия с неговата лява ръка по дясната част на лицето на Т. и
съответно са причинени посочените увреждания, констатирани
непосредствено след инцидента, на 16.01.2024г.
Свид.В. Д. Я., който е бил с обвиняемия по това време, разпитан като
свидетел обяснява, че излизайки от Изипей видял автомобила им ударен, след
което Н. Б. и шофьорката на Б.-то започнали да се разправят, последната го
3

ритала по краката, но обвиняемия не й отговорил, и си тръгнали. Заявява, че
не е видял обвиняемия да удря шамар на свидетелката Т.. Впоследствие
свид.Я. твърди, че излизайки от обменното бюро, а не от Изипей, видял как Б.-
то дава на заден и блъска тяхната кола. С оглед констатирани противоречия в
показанията му, дадените от него на ДП са прочетени по реда на чл.281, ал.4
вр. ал.1 т.1 НПК, при което същият заявява, че ги поддържа, като е бил
свидетел само на размяната на реплики, не е видял някой някого да удря, а в
следващия момент твърди, че е видял „как го е ритнала в краката“.
Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като от същите
не се изяснява бил ли е очевидец на спора между обвиняемия и свидетелката
или е отишъл да заплаща застраховката на автомобила, твърденията му не
кореспондират с останалите гласни доказателства, а освен това са и вътрешно
противоречиви и непоследователни.
Разпитан в хода на досъдебното производство обвиняемия не дава
обяснения, не се признава за виновен. На съдебното следствие, след разпита
на свидетелите, дава обяснения, като отрича да е удрял шамар на
свидетелката, а напротив последната го ритала по краката. Тези обяснения на
обвиняемия не кореспондират с останалите гласни доказателства, показанията
на Т., С., М., К., с писмените доказателства и изготвените експертизи, поради
което съдът ги приема за защитна позиция на Б..
Съдът намира, че по безспорен начин се установи, че обв.Б. е причинил
увреждания на свид.Т., а именно - оток и кръвонасядане на лицето в дясно,
дясна буза, причинени чрез нанасяне на удар с ръка (шамар) и довели до болка
и страдание без разстройство на здравето.
Съдът намира, че е налице и квалифициращ признак, като деянието е
извършено по хулигански подбуди. Установи се, че обв.Б. и свид.Т. не са се
познавали до този момент, не са имали предишни конфликти помежду си.
Обвиняемият агресирал поради възникналото ПТП, за което бил убеден, че е
виновна свидетелката и по този начин искал да „излее яда си“, нанасяйки и
удар с ръка по лицето. По време на конфликта, който освен че станал на
публично място, имало очевидци, минаващи и други граждани, които
възприели спора и ругатните от страна на обв.Б.. Поведението му е укоримо,
мотивирано от стремежа му при възникналата ситуация пренебрегвайки
установените правила на поведение, показвайки явното си неуважение към
обществото, да извърши действия, с които да разреши въпроса според
неговото виждане и по свое усмотрение.
Настъпилото ПТП не може да бъде прието като наличие на лично
основание и отношения към свидетелката, с оглед и на факта, че е предвиден
съответния ред за установяване на ПТП, изчакване от участниците на
контролните органи, забрана за напускане на произшествието, установяване
на виновния водач и съответно налагане на наказание.
С оглед на установеното от фактическа страна съдът намира, че
обвиняемия Н. С. Б. от гр.М. с извършеното деяние е осъществил от
4

обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
пр.1 вр. с чл.130, ал.2 от НК – на 15.01.2024г., около 13.00ч., в гр.М., на ул.Л.
К., пред магазин В., нанесъл удар с ръка (шамар) в областта на лицето в дясно,
дясна буза, на свид.А. Т. от гр.М., с което й причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в оток и кръвонасядане на лицето в дясно (дясна буза), довели
до болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди (на публично място, без наличие на личен
мотив във взаимоотношенията, при явно незачитане на установения в страната
правов ред, свобода и достойнство на гражданите).
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл от
обвиняемия, който е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Искал е да нарани пострадалата, като в същото време е съзнавал
противообществения характер на деянието, както и че демонстрира явното си
неуважение както към обществото, така и към личността на Т..
В особената част на Наказателния кодекс за това престъпление, което е
умишлено, е предвидено наказание до една година лишаване от свобода или
пробация; извършителят е пълнолетно лице и е с чисто съдебно минало –
обвиняемия е осъждан за престъпления от общ характер, но е реабилитиран,
т.е. с чисто съдебно минало е; до сега по отношение на обв.Б. не е прилагано
освобождаване от наказателна отговорност по реда на раздел 4 на глава 8 от
НК; имуществени вреди от деянието не са причинени, за да се изследва
въпроса за тяхното възстановяване или обезпечаване, както и деянието не
попада сред изключенията, посочени в чл.78а, ал.7 от НК.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира предложението на РП
М. за основателно, поради което обвиняемия Н. С. Б. следва да бъде освободен
от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание
на основание чл.78а, ал.1 от НК.
Към момента на извършване на деянието горецитираната разпоредба
предвижда размер на глобата от 1 000 лв. до 5 000 лева. Съдът намира, че на
обвиняемия Б. следва да бъде наложено наказание в минималния размер,
предвиден в текста на закона, а именно в размер на 1 000.00 (хиляда) лева,
като при определяне размера на глобата съдът съобрази и имотното състояние
на лицето, за което на досъдебното производство се съдържат данни, че не
работи и не реализира доходи от трудова дейност, което потвърждава и в
съдебно заседание. Съдът не намира данни за определяне по-висок размер
глоба, предвид имотното състояние на лицето.
С оглед на настоящите мотиви, съдът постанови решението си.
Районен съдия:
5

Номер на акта:	73
Дата:	12 май 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия:	Румяна Михайлова

Дело:	20251630200165
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	24 февруари 2025 г.

Решение по дело №165/2025 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите