Р Е Ш Е Н И Е
№ 339 14.03.2022г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесета и втора
година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИНА НИКОЛОВА
2. ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
секретар:
Г. Д.
прокурор: Андрей
Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
КАН дело № 194 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Бургас, против решение № 55/20.12.2021 г., постановено по а.н.д. №
220/2021 г. по
описа на Районен съд – Карнобат, с което е отменено наказателно постановление
(НП) № 02-0003645/16.07.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Бургас, с което на „Мелница – Карнобат 2006” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Карнобат, ул. „Индустриална зона” 1, представлявана от И.М.С.и
И.Х.Д., за нарушение на чл. 12 от Наредба
№ 5 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на
риска
(ДВ, бр. 47 от 1999 г.) вр. с чл. 3, т. 4 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от същата
наредба и на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500.00
лева.
В касационната жалба се излагат възражения,
че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът
не споделя мотивите на районния съд, обосновали отмяна на НП. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и за
двете инстанции.
В съдебно заседание, касаторът, чрез
процесуалния си представител юрк. В.Н., която поддържа жалбата на посочените в
нея основания. Претендира разноски.
Ответникът – „Мелница – Карнобат
2006” АД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
Извънсъдебно представя писмено становище, с което оспорва подадената касационна
жалба..
Представителят
на Прокуратурата на РБ дава
становище за основателност на жалбата по изложените в жалбата аргументи.
Пледира за отмяна на решението на въззивната инстанция и потвърждаване на НП.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
С НП, касаторът е санкциониран за
това, че в качеството си на работодател към 14.04.2021 г., не е изпълнил
задължението си при оценяване на риска за здравето и безопасността на
работещите в обект: Мелница, находящ се в гр. Карнобат, ул. „Индустриална зона” №
1, да обхване всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички
възможни опасности и рискове, а именно не е оценил риска при извършване на
трудова дейност „пакетиране на брашно в
книжни торби от 1 кг., 5 кг. и 10 кг.”
За установеното нарушение, на „Мелница – Карнобат
2006” АД е съставен АУАН № 02-0003645/02.06.2021
г., въз основа на който е издадено процесното НП.
За да постанови оспореното решение
въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като от една страна е налице
несъответствието между описаното нарушение и посочената като нарушена правна
норма, а от друга, е нарушена процедурата по връчване на съставения АУАН, с
оглед на което отменил НП.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съдебен състав е възприел правилно
фактите по делото, съобразно събраните в хода на производството доказателства и
е направил въз основа на тях правилни и обосновани правни изводи.
Административноаказващият орган е приел, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 12 от Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска (Наредбата) вр. с чл. 3, т. 4 и
чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 12 от Наредбата „При оценяване на риска се осигурява
обхващане на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички
възможни опасности и рискове.“. От своя страна чл. 3, т. 4 от Наредбата
предвижда, че оценяването на риска обхваща работните места, а съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от
Наредбата, на основата на оценката на риска работодателят планира и прилага
подходящи мерки за предотвратяване на риска, а когато това не е възможно,
осигурява защита на работниците и служителите и на всички останали лица, които
по друг повод се намират във или в близост до мястото, където има риск.
Анализът на посочените правни норми, сочи, че правилно
районният съд е приел, че изискванията по чл. 12 от Наредба № 5, категорично не
регламентират императивни изисквания спрямо наказаното лице. Разпоредбата на
чл. 3, т. 4 от Наредба № 5 има само общ характер като указва, че оценката на
риска следва да обхваща и работните места. В тази връзка, задълженията на работодателя по
организиране на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, за неспазването на които се налага санкцията по чл. 413, ал. 2 от КТ, са
указани в чл. 16, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд
/ЗЗБУТ/. Посочената разпоредба изисква, при осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят да оценява рисковете за безопасността и
здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването
на химични вещества и смеси и организацията на работните места. От своя страна
Наредба № 5/1999 г. определя реда, начина и периодичността на извършване на
оценката на риска, но не съдържа правило за поведение, което дружеството, в
качеството си на работодател, е следвало да съблюдава при извършване на
дейността си. Такова правило за поведение,
както правилно е посочил районния съд, се съдържа в разпоредбата на чл. 16. ал.
1, т. 1 от ЗЗБУТ. Този извод се потвърждава и от санкционната норма на чл. 413,
ал. 2 от КТ, на която се е позовал АНО. Съгласно посочената разпоредба „Работодател, който не изпълни задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи
на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“ Доколкото задължение за
извършване на оценка на риска е предвидено именно в чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗБУТ, то тази разпоредба и е следвало да бъде посочена като нарушена.
С оглед изложеното, правилна е преценката за допуснато неправилно
квалифициране на извършеното нарушение. Не се споделят изложените в
касационната жалба доводи, че чл. 16. ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ касае единствено
пълната липса на изготвена оценка на риска. Съгласно § 1, т. 1 от ПЗР на ЗЗТУБ
здравословни и безопасни условия на труд са такива условия на труд, които не
водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават
предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на
работещите лица. Настоящият състав счита, че задължението на работодателя,
визирано в чл. 16, ал. 1 от ЗЗТУБ не е поставено под условие относно обема на
оценяваните рискове, а напротив – всеки един вид риск, който не е бил оценен от
работодателя е самостоятелно основание за налагане на санкция. В този смисъл,
законосъобразно въззивният съд е приел, че установените факти неправилно са
отнесени към нормите на
чл. 12 от
Наредба № 5 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка
на риска (ДВ, бр. 47 от 1999 г.) вр. с чл. 3, т. 4 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от
същата наредба.
Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 55/20.12.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 220/2021 г. по описа на Районен съд –
Карнобат.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.