Определение по дело №408/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 983
Дата: 30 май 2019 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20192100500408
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

V- 983                                                       30.05.2019 г.                                          Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На тридесети май две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ВЯРА КАМБУРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                          2.ТАНЯ ЕВТИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Белева

частно гражданско дело № 408 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от Х.Й.Х. ***/2018г. по описа на Районен съд- гр.Царево, чрез пълномощника адв.Милева. Обжалвано е протоколно определение от 11.02.2019г., с което производството по гр.д.№45/2018г. по описа на Районен съд- Царево е спряно  до приключване на адм.д.№2878/2018г. по описа на Бургаския административен съд. Жалбоподателката счита, че определението е неправилно и необосновано, поради което моли да бъде отменено. Намира, че в него липсват мотиви с какво решението по административното дело ще има значение за правилното решаване на спора по гр.д.№45/18г. на ЦРС. Сочи, че предмета на административното дело не включва факти, които да са релевантни и преюдициални за предмета на гр.д.№45/18г. на ЦРС. Изложени са подробни съображения. Представя доказателства.

Ответникът по жалбата- „Оренда тур“ ЕООД гр.Пловдив, представлявано от адв.Табанлиева, оспорва жалбата като неоснователна. Същият счита, че обжалваното определение е валидно, допустимо, правилно и обосновано. Постановено е в унисон с материалния и процесуален закон, поради което моли то да бъде потвърдено, а на ответника се присъдят разноските по делото. Развити са пространни доводи, включително по допустимостта на иска. Направени са доказателствени искания да се изиска и приложи копие от административната преписка, довела до издаването на Заповед РД 01-518/18.09.2018г. на Кмета на Община Царево, както и да бъде изискана официална справка от Адм.съд- Бургас за това между кои страни, с какъв предмет и на какъв етап е адм.дело №2878/18г. по описа на АдмС-Бургас.

След като прецени становището на страните въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок /определението е постановено на 11.02.2019г., а жалбата е входирана в съда на 14.02.2019г./ против подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявена е от надлежно упълномощен представител страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът я намира жалбата за допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по гр.д.№45/2018г. по описа на Районен съд- Царево е образувано по отрицателен установителен иск за собственост, предявен от жалбоподателката против ответника по жалбата. Ищцата твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор 48619.64.46, а ответниците се легитимират като собственици /по силата на договор за покупко-продажба/ на съседния ПИ с идентификатор 48619.64.136, по кадастралната карта на гр.Царево, къмпинг „Нестинарка“. Страните притежават нотариален акт за собственост както следва- ищцата на ПИ с идентификатор 48619.64.46, а ответникът- на ПИ с идентификатор 48619.64.136.  Твърди се още, че ищцата е собственик на три масивни бунгала върху бетонов фундамент, разположени в нейния имот и навлизащи в ПИ с идентификатор 48619.64.136, като бунгалата са част от туристически обект, който от тридесет години се експлоатира от ищцата като база за настаняване на туристи. В базата се включвали още 15 бр. бунгала и столова, разположени в други поземлени имоти. Трите бунгала навлизали с бетоновите си площадки и подход в имота, за който ответникът претендира да е собственик. Ищцата оспорва правото на собственост на ответника върху ПИ с идентификатор 48619.64.136. Заявява, че за целите и нуждите на дейността на туристическата база, описана по-горе тя е упражнявала фактическата власт  върху процесния ПИ с идентификатор 48619.64.136 и е оспорвала винаги правата на праводателите на ответника по съображения, че им е бил реституиран неправилно по реда на ЗСПЗЗ. Понастоящем ответникът претендирал освобождаването на имота, като предмет на премахване били и трите бунгала и нейното отстраняване от имота, като се подготвял да го застроява и го ограждал. Така ответникът смущавал фактическото състояние, в което тя упражнявала фактическа власт върху имота и го ползвала за туристически нужди, считала го за свой, държала три бунгала върху него и преминавала през него като очаквала да го придобие изцяло или част от него по давност. Затова намира, че има правен интерес да предяви иска, с който се установи между страните, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор 48619.64.136 по КК на гр.Царево, к-г „Нестинарка“. Представени са доказателства.

Ответното дружество е представило своевременно писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като недопустим, респективно- неоснователен. Намира, че ищцата няма правен интерес от иска по чл.124, ал.1 ГПК, тъй като никога не е притежавала вещни или облигационни права върху процесния имот, не е оспорвала правото на собственост на ответника или на някой от предходните собственици на имота, не го е владяла изцяло или отчасти и не притежава право на собственост върху масивни бунгала или други сгради/ постройки по смисъла на ЗУТ. Не разполагала и с документи за собственост или строителни книжа а сгради в процесния имот. Напротив, същата дала съгласие праводателят на ответника да стартира процедура по изменение на ПУП-ПРЗ и обединяване на ПИ с идентификатор 48619.64.114 и ПИ с идентификатор 48619.64.115, както и улицата между двата в общ УПИ, при което да бъде образувана нова улица, обслужваща имота на ищцата ПИ с идентификатор 48619.64.46. Заявява, че достъпът на ищцата до нейния имот се осъществява именно между новообразувания тупик. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, респективно- искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Ангажирани са доказателства.

Ответникът е предявил и насрещен отрицателен установителен иск против ищцата, за установяване между страните, че същата не е собственик на три масивни бунгала в ПИ с идентификатор 48619.64.136 по КК на гр.Царево, м. „Нестинарка“, който е разделен за разглеждане в отделно производство с протоколно определение от 3.09.18г.

Пред първата инстанция са приети писмени доказателства, приета е СТЕ, разпитани са свидетели.

В съдебно заседание на 11.02.2019г. процесуалният представител на ответното дружество е направил искане за спиране производството по делото  до приключването на административно дело №2878/18г. на Административен съд- Бургас. Посочено е, че решението по него има преюдициално значение по делото, защото в случай, че по административното дело бъде потвърдена заповедта на кмета на Община Царево за премахване на процесните три броя бунгала, решението по гр.д.№45/18г. на ЦРС би било недопустимо, понеже бунгалата нямали да съществуват реално /физически/.

Процесуалният представител на ищцата не е взел конкретно становище по искането. 

С обжалваното определение, обективирано в протокол от о.с.з. на 11.02.2019г., районният съд е счел, че искането за спиране е основателно по причините, изложени от процесуалния представител на ответника, поради което е спрял производството по гр.д.№45/18г. по описа на ЦРС до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по оспорване на Заповед № РД 01-518 от 18.09.18г. на Кмета на Община Царево.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение е неправилно, по следните съображения:

Доколкото гражданското дело е спряно до приключване с влязъл в сила акт на административното производство по оспорването на Заповед № РД 01-518 от 18.09.18г. на Кмета на Община Царево, то следва да се приеме, че правното основание, поради което районният съд е спрял делото се намира в чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

 Разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК постановява, че съдът спира производството когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. От приложените по гр.д.№45/18г. на ЦРС писмени доказателства от страна на ищцата е видно, че с атакуваната пред Адм.съд- Бургас заповед на кмета на Община Царево е разпоредено премахване на незаконен строеж – три броя бунгала. Заповедта е оспорена от ищцата, като пред Бургаския административен съд е било образувано адм.д.№2878/18г. на същия съд. Към настоящия момент няма данни дали делото е приключило, но това обстоятелство е без значение, доколкото решението по делото, дори и да е в ущърб на ищцата (или обратно- е в нейна полза) не рефлектира пряко върху предмета на гр.д.№45/18г. по описа на ЦРС. Затова и не следва да се уважават доказателствените искания на ответника, като неотносими към предмета на настоящото дело.

Във връзка с мотивите на районния съд, препращащи към доводите на ответната страна във връзка с искането ѝ за спиране на производството по делото, следва да се отбележи, че доколкото предмет на сложения за разглеждане пред РС- Царево отрицателен установителен иск за собственост не са трите бунгала, чието събаряне е постановено с оспорената по адм.д.№2878/18г. по описа на Адм.С- Бургас заповед на Кмета на гр.Бургас, а правото на собственост на ответника върху ПИ с идентификатор 48619.64.136, то изхода на административното производство няма никакво отношение към предмета на гражданското дело. Дали бунгалата ще бъдат съборени или не, т.е. дали ще продължат да съществуват физически върху спорния имот няма правно значение за извода дали имотът е бил реституиран законосъобразно по реда на ЗСПЗЗ в полза на праводателя на ответника, респективно- дали е станал тяхна собственост на друго правно основание. Т.е. между двете дела няма връзка на преюдициалност, тъй като няма да се формира сила на пресъдено нещо, по въпросите, касаещи фактическия състав на твърдяното от ответника право на собственост върху поземления имот.

Това обстоятелство няма отношение и към въпроса за правния интерес на ищцата от иска по чл.124, ал.1 ГПК, доколкото ищцата не го обосновава единствено с държането /и собствеността/ на бунгалата в процесния имот, а преди всичко с твърдението, че упражнява фактическата власт върху имота и очаква да го придобие по давност.

Като не е съобразил липсата на преюдициалност между предмета на административното дело с това на гражданското, РС- Царево е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 Мотивиран от изложеното,  Бургаският окръжен съд

 

                                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.02.2019г., постановено по гр.д.№45 по описа за 2018г. на Районен съд- Царево, с което е спряно производството по същото дело.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Царево за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   

 

 

         2.