№ 406
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510078 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „В. и к.“ ЕАД срещу решение от
19.05.2021 г., поправено с решение от 23.06.2021 г., по гр.д. №9696/2020 г. по описа на СРС,
58 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу АЛ. П. П.
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415
ал.1 ГПК за сумата от 103,21 лв. - главница за потребена вода за периода 25.07.2017 г. –
25.10.2018 г., ведно със законна лихва от 19.11.2019 г. до изплащане на вземането, и сумата
от 16,52 лв. – лихва за забава за периода 26.08.2017 г. – 14.10.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №66285/2019 г. по описа на СРС, 58
състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че
първоинстанционният съд и нарушил съдопроизводствените правила относно
разпределението на доказателствената тежест във връзка с доказване правото на
собственост. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна АЛ. П. П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
1
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на
ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между
страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-
064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги
са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, и въпреки дадените му от
настоящия въззивен състав указания, не е представил никакви доказателства, от които да се
установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик или
ползвател на имота.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20120299/19.05.2021 г., поправено с решение
№20145077/23.06.2021 г., постановено по гр.д. №9696/2020 г. по описа на СРС, ГО, 58
състав.
ОСЪЖДА „В. и к.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
****, да заплати на адв. М.Л., адрес: гр. София, ул. ****, офис-партер, на основание чл.78
2
ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3