№ 741
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100501084 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.И.К. (майка на детето Р.Ю.В.) срещу решението
от 22.06.2021 г. по гр.д. № 65192 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 83-
ти състав, с която е оставена без уважение молбата на въззивницата да бъде заместено, на
основание чл. 127а от СК вр. чл. 76, ал. 9 от ЗБЛД, съгласието на бащата ЮЛ. В. Р. за
издаване на необходимия документ за пътуване на детето извън страната – паспорт, както и
в частта, с която на основание чл. 127а от СК вр. чл. 76, ал. 9 от ЗБЛД, е заместено
съгласието на бащата ЮЛ. В. Р. за пътуване на детето извън територията на Република
България, до граничните на Република България държави, държавите от ЕС и Обединено
Кралство Великобритания - еднократно до всяка една от държавите, за период не по-дълъг
от двадесет календарни дни за всяко от пътуванията, по време което не съвпада с
училищната ангажираност на детето, придружено от майката К.И.К., за срок до навършване
на пълнолетие на детето и при условия на световна пандемия от COVID-19 при стриктно
спазване на установените правила в тази връзка. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, като са изложени подробни съображения за това.
Жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното решение, като замести съгласието на
бащата за пътуване на детето до държавите и по начин, посочени във въззивната жалба,
1
както и за издаване на необходимия за това личен документ – паспорт.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият - ответник ЮЛ. В. Р. не е подал отговор
на жалбата и не е взел становище по нея.
Решението в частта, с която е оставено без уважение искането за допускане на
предварително изпълнение е потвърдено с определение от 31.01.2022 г. по гр.д. № 626/2022
г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав и е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
По делото не се спори, че Р.Ю.В., родена на ******* г. е дете на ЮЛ. В. Р. и К.И.К..
Безспорно е също така, че страните не са сключвали граждански брак, като детето живее
при майката, която полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му.
Представен е актуален социален доклад, изх. № ПР/Д-С-КС/96-001/28.02.2022 г. на
Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - Красно село, в който е посочено, че
непосредствено ангажирана с отглеждането и възпитанието на малолетната Р.В. е нейната
майка, К.К., която задоволява базовите потребности на детето си от покрив, облекло, храна,
образование, здравни грижи и емоционален комфорт. Направено е заключение, че майката
има финансова възможност да води детето на почивки извън България. Констатирано е, че
детето има желание да пътува в чужбина и липсата на тази възможност го натоварва
емоционално. Достигнат е извод, че в интерес на малолетната Р.В. е да може свободно да
пътува, заедно със своята майка, извън границите на Република България. Отразени са
изложени от майката данни за липса на заинтересованост от страна на бащата към детето.
Пред въззивния съд е изслушано детето Р.Ю.В., което изявява желание за пътуване в
чужбина. До сега не е излизало от страната, защото няма разрешение за това. Посочва, че
липсата на разрешение го възпрепятства да участва в училищни екскурзии и езикови лагери
в чужбина. Споделя, че както то, така и майка му, имат приятели в чужбина, които иска да
посети, но не може. Извън страната не излизала и майка му, доколкото не би заминала без
него. С баща му не поддържали отношения от около четири години.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че разрешаването
на пътуването до граничните на Република България държави, държавите от ЕС и
Обединено Кралство Великобритания не противоречи на интереса на детето Р.. При
заместване на съгласието на бащата е ограничил броя на пътуванията до веднъж за една
държава, с продължителност не по-дълъг 20 дни за всяко едно от пътуванията, като се
съобразява учебната ангажираност на детето, като то следва да бъде придружавано от
майката.
Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
2
документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете
от територията на страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от
съда само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем. Преценката за това следва да се извършва въз основа на
цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от
факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество,
включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и
предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва
да бъдат от първостепенно значение - така т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело №
1/2016 г., ОСГК на ВКС.
В конкретния случай, следва да бъде споделен, достигнатият в първоинстанционното
решение извод, че разрешението за пътуване до съседните на Република България държави,
до държавите членки на ЕС, както и Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия е в интерес на детето. Не са налице данни, а и не би могло да се презюмира, че е
налице някакъв риск за детето, при пътуване до посочените дестинации, респ. че съществува
опасност майката да напусне за постоянно страната заедно с детето, особено като се има
предвид, че тя упражнява професията си на територията на страната. Не може да се приеме и
че е налице риск за здравето и/или сигурността на детето при пътуванията до цитираните
дестинации, доколкото това не са места на размирици, епидемии, граждански войни и др.,
като всички държави, до които пътуването е разрешено, са страни по Хагската конвенция от
1980г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, която
съдържа правила за осигуряване незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно
или задържани в някоя от договарящите държави, и гарантира ефективното спазване на
законите, свързани с упражняването на родителските права и правото на лични отношения,
на една договаряща държава от другите договарящи държави.
Първоинстанционният съд е постановил, че пътуването до всяка една от държавите,
за които е заместено съгласието на бащата по реда на чл. 127а от СК, следва да е
еднократно. Настоящият състав намира, че по делото не са налице данни, от които да може
да бъде направен извод, че интересът на детето налага такова ограничение в броя на
пътуванията до изброените дестинации. Напротив, такова разрешение е силно непрактично и
в необосновано висока степен засяга възможността на майката да планира и осъществяват
пътувания с детето извън страната до навършване на неговото пълнолетие. Подобно
ограничение (за еднократно пътуване до определена дестинация до навършване на
пълнолетие) влиза в противоречие с конституционно скрепеното му право на свободно
придвижване и представлява намеса в правото на защита на семейния живот на майката и
детето по чл.8 ЕКЗПЧОС. Противното би означавало да се приеме, че е в интерес на детето в
следващите пет години да отиде един единствен път на море в Гърция (примерно), или пък
да се приеме, че една държава би могла да бъде опозната, с нейните специфични култура,
традиции и особености в рамките на едно единствено посещение.
3
Съдът намира да не са налице основания за поставяне на ограничения на броя и
честотата на пътуванията на детето извън страната до граничните на Република България
държави – Република Сърбия, Република Турция, Република Гърция и Република Северна
Македония, държавите членки на Европейския съюз и Обединено кралство Великобритания
и Северна Ирландия, извън нуждата от съобразяване с училищната му ангажираност.
Действително, поначало тези пътувания следва да бъдат съобразени и с упражняването на
личния режим на детето с бащата му, но по делото няма данни такъв да е установен, нито
има данни бащата да е търсил контакт с детето през последните години. Видно от
споделеното от детето при изслушването му от въззивния съд по реда на чл.15 от ЗЗДет, то
не поддържа отношения с баща си от четири години. В същото време, от страна на бащата
не са изложени доводи, че евентуални пътувания на детето биха нарушила възможността за
осъществяване на личен контакт с него. В случай, че режим на лични отношения бъде
установен, за бащата остава възможността да иска изменение, по реда на чл. 127а от СК, на
условията, при които ще бъдат осъществявани пътуванията извън страната и то в случай, че
тези пътувания пречат на пълноценните му контакти с детето. Предвид изложените
съображения, съдът намира, че възможният брой на пътуванията до разрешените за това
държави следва да бъде неограничен.
С оглед краткосрочния характер на пътуванията, в това число и обстоятелството, че
те не могат да имат за цел промяна на местоживеенето на детето в чужбина,
продължителността на всяко едно от тях следва да бъде ограничено до 20 календарни дни, а
сумарно тези пътувания не следва да надвишават 90 дни годишно. Така, ще бъде
гарантирана и възможността на бащата да осъществява контакти с детето, ако разбра се
пожелае да стори това. В същото време, с оглед продължаващата усложнена епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, пътуванията на детето следва да
бъдат съобразени и с въведените в тази връзка ограничения.
При предприемане на излизане извън страната, във всеки случай следва да бъде
съблюдавана училищната ангажираност на детето. Противно на изложеното от
въззивницата, не следва да се допуска изключение при организирани екскурзии от
туроператор или езикова школа. В първия случай, няма основание да се предпочете
организирана от туроператор екскурзия пред учебните занятия на детето. От друга страна,
въпреки, че обучението в учебен център е свързано с образованието на детето, то следва да
отстъпи пред учебната програма на посещаваното от детето училище. Още повече, че то към
момента, с оглед възрастта си, не е завършило основното си образование, което е
задължително. Пътувания извън страната в учебно време, биха били допустими единствено
при екскурзии, лагери, олимпиади и други подобни извънучебни дейности, организирани от
учебното заведение, което детето посещава.
Наведени са оплаквания и относно това кой може да бъде придружител на детето при
пътуванията му извън страната, като в първоинстанционното решение е допуснато това да е
единствено майката. С оглед възрастта на детето /13 години/ е нормално, то да взема участие
в лагери и екскурзии извън страната, организирани от посещаваното от нея учебно
4
заведение и езикови школи, където придружител би бил съответния възпитател. В същото
време, няма причина детето да не бъде придружено от свой близък, на когото неговата
майка има доверие за това и който е упълномощен надлежно. По тази причина, настоящият
съдебен състав намира за подходящо придружител да е и определено от майката трето
пълнолетно лице.
Следва да бъде уважено и искането за постановяване на заместващо съгласие за
издаване на необходимите лични документи за пътуването на детето в чужбина, доколкото
представеното по делото пълномощно съдът намира за недостатъчно ясно, в частта за
държавния орган, пред който майката се явява упълномощена да извършва действия, а и
заместване на съгласието за издаване на паспорт за задгранични пътувания е последица от
заместване на съгласието за пътуване на детето извън страната.
Разноски по делото са претендирани само от въззивницата, но правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение при
делата по чл. 127а, ал. 2 от СК. В случая всяка страна следва да понесе сторените от нея
разноски. Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация, приложима
при спор, предпоставен от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното
решение се постановява за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им
дете, то е част от родителска отговорност на родителите, и затова всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 22.06.2021 г. по гр.д. № 65192 по описа за 2019 г. на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 83-ти състав, с което е разрешено на майката К.И.К. без
изричното съгласие на бащата ЮЛ. В. Р. да извежда детето Р. Ю. Р.а извън страната до
граничните на Република България държави, държавите от ЕС и Обединено Кралство
Великобритания еднократно еднократно до всяка една от държавите , за период не по-дълъг
от двадесет календарни дни за всяко от пътуванията, при съобразяване с учебната
ангажираност на детето и в условия на световна пандемия от COVID-19 при стриктно
спазване на установените правила в тази връзка, като е отказано да се замести съгласието на
бащата за издаване на необходимите документи за пътуване на детето извън страната, и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ЗАМЕСТВА, на основание чл.127а СК, във вр. с чл.76, т. 9 ЗБЛД, СЪГЛАСИЕТО
на бащата ЮЛ. В. Р., ЕГН **********, за пътуване на детето му Р.Ю.В., ЕГН **********,
извън територията на Република България до граничните на Република България държави –
Република Сърбия, Република Турция, Република Гърция и Република Северна Македония,
държавите членки на Европейския съюз и Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия, без ограничения в броя на пътуванията и за период не по-дълъг от двадесет
5
календарни дни за всяко пътуване, без да се променя обичайното местоживеене на детето в
Република България и без да се засягат учебните ангажименти на детето, освен в случаите, в
които пътуванията са организирани от учебното заведение, което детето посещава,
придружавано от майката К.И.К., ЕГН **********, или упълномощено от нея пълнолетно
лице, за срок до навършване на пълнолетие на детето, като сумарно тези пътувания не
следва да надвишават 90 дни годишно.
ЗАМЕСТВА, на основание чл.127а СК, във вр. с чл.76, т. 9 ЗБЛД СЪГЛАСИЕТО на
бащата ЮЛ. В. Р., ЕГН **********, за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на Р.Ю.В.,
ЕГН **********, респ. за преиздаване на такъв след изтичане на срока за валидност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.И.К., ЕГН **********, за присъждане
на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6