Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260466 / 18.11.2020г. 18.11.2020г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и шести октомври Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №01912 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.32, ал.2 ЗС.
С исковата молба са предявени субективно съединени искове от С.Н.М., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу К.С.А., с ЕГН:********** и и адрес:г***, и С.А.К., с ЕГН:********** и адрес:г***, с правно основание чл.32 ал.2 ЗС, с които се иска да бъде разпределено ползването на следния имот: поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.П., с площ от 716,00 кв.м. и административен адрес:гр.П., у***. Ищецът твърди, че са налице постоянни спорове с ответниците относно ползването на процесното място.
В законоустановения срок ответниците К.С.А. и С.А.К. са подали отговор, с който са изразили становище, че производството по делото е допустимо. Ответниците също твърдят, че е налице спор относно ползването на процесното място, като желаят да бъде разпределено ползването му, като искат да им бъде определен терен в югозападната страна на имота с възможност за паркиране на лек автомобил.
В съдебно заседание ищецът изразява желание ползването на процесния имот да бъде извършено по вариант Б от допълнителната съдебно- техническа експертиза на в.л.Е. А..
В съдебно заседание ответниците изразяват желание ползването на процесния имот да бъде извършено по основната съдебно- техническа експертиза на в.л.Е. А., тъй като само при този вариант на разпределение могат да ползват едно мазе и паркомясто.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани. Съгласно константната съдебна практика съдебната администрация по чл. 32, ал.2 ЗС е допустима, когато липсва съгласие на съсобствениците или на мнозинството от тях за разпределение на ползването, когато взетото решение за разпределение на ползването е вредно за общия имот или когато не може да се образува мнозинство. Преценката за допустимостта на производството се извършва съобразно фактическото положение към момента на предявяването. В настоящия случай съдът намира, че от твърденията на страните е видно, че няма съгласие между същите за разпределение ползването на съсобствения поземлен имот, поради което и следва съдът с решението си да замести липсващото съгласие.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от приложените по делото доказателства, че ищецът С.Н.М. притежава правото на собственост върху 17/18 идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.П.. Ответникът К.С.А. притежава 1/18 идеална част от правото на собственост върху същия поземлен имот, а ответникът С.А.К. притежава правото на ползване върху 1/18 идеална част от поземления имот.
Не се спори по делото, че в същия поземлен имот е изградена сграда с идентификатор ***по КККР на гр.П.. Сутеренният етаж на същата сграда е собственост на ответника К.А., а двата жилищни етажа- на ищеца. Видно от допълнителните съдебно- технически експертизи на в.л.Е. А. същата сграда е с площ от 77кв.м.
Видно от допълнителните съдебно- технически експертизи на в.л.Е. А. в процесния имот има построена и сграда с идентификатор ***по КККР на гр.П., която съставлява друг вид сграда за обитаване /избени помещения/, вкопани в терена. Застроената площ на сградата е 26кв.м.
Ищецът твърди, че същата сграда е изградена без строителни книжа и няма издадено удостоверение за търпимост по смисъла на ЗУТ. Ответниците не оспорват това твърдение на ищеца, нито представят доказателства, които да го опровергават. Видно от показанията на св.В.Б.С., съжителстващ на съпружески начала с ответника А. от 1991г., „допълнителните сгради не са узаконявани“.
Съгласно постоянната практика на ВКС ако един от съсобствениците застрои част от съсобствения имот без в негова полза да е учредено право на строеж и сам ползва построеното, при спор за разпределение на ползването това обстоятелство следва да бъде отчетено, за да може и на останалите съсобственици да се определи за ползване такава част от имота, която да съответства на техните права в съсобствеността. Ползването на постройка на допълващо застрояване само от единия съсобственик не може да обуслови извод за намаляване дела за ползване на другия съсобственик. В този смисъл са Решение № 139 от 23.03.2010г. по гр.д. № 4255 от 2008 г., І г.о. на ВКС, Решение №39/10.01.1977г. по гр.д. №2401/1976г. на І г.о. на ВС, Решение №13/11.02.2010г. на ВКС,ІІІ г.о. по гр.д. №4452/2008г., Решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г. на ВКС, състав на ІІ-ро г. о.
Съгласно Решение №2/18.03.2016г. по дело №3267/2015 на ВКС, ГК, I г.о, и Решение № 252 от 25.11.2014 г. по гр.д. № 933/2014 г. на ВКС, І г.о., по отношение на частта от съсобствения имот, извън усвоената за законното строителство, на общо основание са приложими правилата на съсобствеността. Ползването на тази част подлежи на разпределение между съсобствениците съобразно техните права.
Предвид гореизложената практика съдът намира, че от процесния поземлен имот с площ от 716 кв.м., усвоената чрез законно строителство част е в размер на 77кв.м., поради което и чистата площ за разпределение е от 639кв.м.
На притежаваните от ищеца 17/18 идеални части от правото на собственост съответстват 603,5кв.м.
На вещните права на ответниците съответстват 35,5кв.м.
По делото са приети пет варианта за разпределение ползването: един по основното заключение на СТЕ, два по допълнителното заключение на СТЕ от 16.09.2020г. и два по допълнителното заключение на СТЕ от 08.10.2020г.
Съдът намира, че разпределението не може да бъде извършено по основното заключение по СТЕ доколкото същото не включва цялата свободна площ, извън усвоената от законно строителство по изложени по- горе съображения.
Двата варианта по допълнителното заключение на СТЕ от 16.09.2020г. не са одобрени от страните, като същите не ги намират за подходящи. Съдът също намира, че и по двата варианта има големи площи за общо ползване от страните, които са разкъсани около сградата, като ответниците нямат паркомясто, каквото е било основното им искане, посочено в отговора на исковата молба.
С допълнителното заключение на СТЕ от 08.10.2020г. са дадени два варианта за разпределение ползването. И двата варианта предвиждат обща площ за обслужване на жилищната сграда, която е в режим на ЕС и е с един вход в размер на 28,50кв.м. или по 14,25кв.м. за всяка от страните. Вариант А предвижда разпределение на две части на площта на сграда с идентификатор ***по КККР на гр.П., която включва двете избени помещения, изградени без строителни книжа, като е предвидена и площ от 8,25кв.м. за индивидуално ползване от ответниците. Видно от обясненията на в.л. Е. А., дадени в съдебно заседание на ПРС от 26.10.2020г., така определената площ по буквите ***не става за паркиране, тъй като е с размери /ширина 2,05м. и дължина 4,00м./.
Вариант Б от същото допълнително заключение предвижда площта на сграда с идентификатор ***по КККР на гр.П., която включва двете избени помещения, изградени без строителни книжа, да се ползва изцяло от ищеца, като е предвидена площ от 21,25кв.м. за индивидуално ползване от ответниците между буквите ***. Видно от обясненията на в.л. Е. А., дадени в съдебно заседание на ПРС от 26.10.2020г. този вариант за разпределение е по- подходящ.
Съдът намира, че ответниците имат вещни права, съответстващи на 35,5кв.м. от процесния поземлен имот, от които 14,25кв.м. се включат в площта за общо ползване или същите имат право на индивидуално ползване върху 21,25кв.м. По двата варианта от допълнителното заключение на СТЕ от 08.10.2020г. тези 21,25кв.м. са разпределени по различен начин: вариант А- на две части /13,00кв.м. площ под мазето и 8,25кв.м. от западната страна на имота/ и по вариант Б- цялата част от 8,25кв.м. от западната страна на имота.
Действително ответниците искат да ползват и паркомясто и мазе, но съдът намира, че това е невъзможно предвид притежаваната от ответниците част от вещните права, даваща им право на индивидуално ползване върху 21,25кв.м. Поради това и съдът намира, че следва да разпредели ползването на процесния имот между страните по делото по вариант Б от допълнителното заключение по СТЕ. За да избере този вариант съдът взе предвид следните съображения:
1.С отговора на исковата молба, ответниците са направили искане да им бъде определен терен в югозападната страна на имота с възможност за паркиране на лек автомобил. Вариант Б дава възможност за паркиране на лек автомобил.
2.За да предпочете разпределение на площ за ползване от ответниците, включваща паркомясто, а не мазе, съдът взе предвид показанията на св.В.Б.С., съжителстващ на съпружески начала с ответника А. от 1991г. видно от същите „по принцип ние нямаме претенции за мазетата“. Освен това видно от същите показания първоначално ответниците са ползвали северното мазе, към което има прозорец на банята на сутеренния етаж, ползвана от ответниците. След преграждането на мазетата преди около 4 месеца ответниците са започнали да ползват южното мазе, което ползват и понастоящем.
3.При този вариант за разпределение цялата площ от 21,25кв.м. за индивидуално ползване от ответниците е предвидена на едно място в югозападната част на процесния имот между буквите ***. Така се създава максимална яснота и определеност в частите за индивдуално ползване на страните, като се избягват възможности за евентуални конфликти и пререкания.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да разпредели ползването на процесния имот по вариант Б от допълнителното заключение на СТЕ от 08.10.2020г., като определя за общо ползване на страните теренът, ограничен между буквите ***, с площ 28,50 кв. м., от скицата по съдебно- техническа експертиза на в.л.Е.А., която скица е приподписана от съда и е неразделна част от решението.
-на ответниците следва да се предостави ползването на терен, ограничен между буквите ***, с площ 21,25 кв. м., от скицата по съдебно- техническа експертиза на в.л.Е.А., която скица е приподписана от съда и е неразделна част от решението.
-на ищеца следва да се предостави ползването на другата част от поземления имот, включително и този, върху който е изградена сграда с идентификатор ***по КККР на гр.П..
По разноските за настоящето производство:
И
двете страни са поискали присъждане на направените по делото разноски. Съгласно
константната съдебна практика с оглед характера на производството по
разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот разноските следва да бъдат
понесени от страните така както са били направени. Причина съдът да бъде
сезиран с искане за разпределяне на ползването е невъзможността съсобствениците
да постигнат съгласие за начина, по който същото да бъде извършено, като всеки
един от съсобствениците има правото да поддържа определен начин на разпределяне
на ползването според своите предпочитания. Невъзможността да се постигне
съгласие за начина на разпределяне на ползването не се дължи на виновно
поведение на който и да е от съсобствениците, а на несъвпадане на техните
становища, основано на правото на всеки един от тях да ползва вещта според
нейното предназначение по избран от него начин. Невъзможността да бъде
постигнато съгласие помежду им не е скрепено от закона със санкция и различието
в становищата не се счита за виновно поведение. В този смисъл е и Решение № 94
от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 897/2011 г., II г. о., ГК, постановено по
реда на чл.290 ГПК.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че не следва да присъжда разноски, като същите
следва да останат така, както са направени от страните.
С
оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ по иск на С.Н.М., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу К.С.А., с ЕГН:********** и и адрес:г***, и С.А.К., с ЕГН:********** и адрес:г***, ползването на следния имот: поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.П., с площ от 716,00 кв.м. и административен адрес:гр.П., у***, както следва:
- за общо ползване на страните предоставя част, ограничена между буквите ***, с площ 28,50 кв. м., от скицата по допълнителната съдебно- техническа експертиза на в.л.Е.А. от 08.10.2020г., която скица е приподписана от съда и е неразделна част от решението.
-на ответниците предоставя ползването на част, ограничена между буквите ***, с площ 21,25 кв. м., от скицата по допълнителната съдебно- техническа експертиза на в.л.Е.А. от 08.10.2020г., която скица е приподписана от съда и е неразделна част от решението.
-на ищеца предоставя ползването на останалата част от поземления имот, включително и този, върху който е изградена сграда с идентификатор ***по КККР на гр.П., от скицата по допълнителната съдебно- техническа експертиза на в.л.Е.А. от 08.10.2020г., която скица е приподписана от съда и е неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: