Р Е
Ш Е Н
И Е № 260305
гр. Пловдив, 28.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, гражданско отделение – осми
граждански състав, в публично
заседание на тридесети септември, през две
хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена Димова,
като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№1491 по описа на
ПОС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с жалба с вх.№20152/17.07.2020г.
депозирана от С.О.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *******, чрез процесуалния и представител адв. Д.Б., против Решение №1359 от 14.04.2020г. на ПРС, постановено по гр.д.№7184/2019г., осми гр.с., с което са отхвърлени
предявените от С.О.И., ЕГН **********,***,
против П.Д.М., ЕГН **********,***, адв. А.Б., обективно съединени искове с
правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК – за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи, в качеството й на издател на Запис на заповед,
издаден на 20.04.2006 г. в гр. Пловдив,
с падеж 05.05.2006 г.: сумата от общо 1 900 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 27.02.2008 г. до окончателното й заплащане,
както и разноски от 38 лева, по изпълнителен лист, издаден на 04.03.2008 г. въз
основа на Определение № 210/29.02.2008 г., постановено по ч. гр. дело №
4883/2008 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав; в качеството й на издател на
Запис на заповед, издаден на 30.11.2005 г. в гр. Пловдив, с падеж 07.12.2005
г., съдържащ клауза „без протест“: сумата
от 6 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист в съда - 27.02.2008 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 122 лева – разноски по
производството, по изпълнителен лист, издаден на 07.03.2008 г. въз основа на
Определение от 06.03.2008 г., постановено по ч. гр. дело № 4884/2008 г. по
описа на ПРС – ХІ гр. състав, и в качеството й на издател на Запис на заповед,
издаден на 28.06.2006 г. в гр. Пловдив: сумата
от 1 800 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на молбата в съда - 27.02.2008 г. до окончателното
издължаване, както и сумата от 36 лева – разноски по делото, по изпълнителен
лист, издаден на 07.03.2008 г. въз основа на Определение № 397/07.03.2008 г.,
постановено по ч. гр. дело № 4882/2008 г. по описа на ПРС – V гр. състав, въз
основа на които изпълнителни листове е било образувано изпълнително дело №
20108280400553 по описа на ЧСИ ********* и Район на действие – Окръжен съд –
Пловдив. С постановеният съдебен акт е осъдена С.О.И., да заплати на П.Д.М., разноски
по делото в размер на 830.00лв. В жалбата се навеждат се доводи за
незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно
изложени в същата. Иска се неговата отмяна,
като вместо това въззивният съд
уважи предявените искове. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции,
съгласно представения списък с направени такива..
Въззиваемата страна П.Д.М., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител
адв. А.Б., оспорва жалбата и наведените
в нея твърдения като неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно, по съображения изложени в отговора. Претендира разноски,
съгласно представения списък с направени
такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата са подадена
в
законния срок, от страна
имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК, съдът
намира, че
същото е валидно
и допустимо.
Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението единствено
по изложените във възззивната жалба
доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК. Ищцата С.О.И. моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че тя не му дължи, в
качеството й на издател на Запис на заповед, издаден на 20.04.2006 г. в гр.
Пловдив, с падеж 05.05.2006 г. сумата от 1 900 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.02.2008 г. до окончателното й заплащане, както и разноски от 38 лева, по
изпълнителен лист, издаден на 04.03.2008 г. въз основа на Определение №
210/29.02.2008 г., постановено по ч. гр. дело № 4883/2008 г. по описа на ПРС –
ХІV гр. състав; в качеството й на издател на Запис на заповед, издаден на
30.11.2005 г. в гр. Пловдив, с падеж 07.12.2005 г., съдържащ клауза „без
протест“ сумата от 6 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на молбата за
издаване на изпълнителен лист в съда - 27.02.2008 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 122 лева – разноски по производството, по
изпълнителен лист, издаден на 07.03.2008 г. въз основа на Определение от
06.03.2008 г., постановено по ч. гр. дело № 4884/2008 г. по описа на ПРС – ХІ
гр. състав, и в качеството й на издател на Запис на заповед, издаден на
28.06.2006 г. в гр. Пловдив: сумата от
1 800 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на молбата в съда - 27.02.2008г. до окончателното
издължаване, както и сумата от 36 лева – разноски по делото, по изпълнителен
лист, издаден на 07.03.2008 г. въз основа на Определение № 397/07.03.2008 г.,
постановено по ч. гр. дело № 4882/2008 г. по описа на ПРС – V гр. състав, въз
основа на които изпълнителни листове е било образувано изп. дело №
20108280400553 по описа на ********. Твърди се, че вземанията на ответника и по
трите записи на заповед са се погасили
по давност, предвид на това, че от падежа на всяко едно задължение до
образуване на изпълнителното производство е изтекъл тригодишния давностен срок.
Твърди, че давността в този период не е спирана и прекъсвана, доколкото подаването на молба и снабдяването на
ответника с изпълнителен лист, не е
обстоятелство, довело до прекъсване или спиране на давностния срок. Сочи,
че изпълнителния лист е издаден в
производство по чл.242 и сл ГПК/отм./, въз основа на несъдебно
изпълнително основание и доколкото това
производство не е исково, и не е завършило с влязло в сила решение, подаването
на молба за издаване на изпълнителен лист не
прекъсва давността по смисъла на чл.116 б.“Б“ ЗЗД. Подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по
чл.242 ГПК/отм./ не представлява и предприемане на действие за принудително
изпълнение по смисъла на чл.116 б.“В“ ЗЗД и не прекъсва давността, съгласно т.14 от ТР №2 от 26.06.2015г. ВКС по
т.д.№2/2013г. по т.д.№2/2013г. ОСГТК..
Ответникът оспорва предявените искове.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като приел, че от падежа на вземанията по трите
записи на заповед до подаването на молбите
за издаване на изпълнителни листове по реда на чл.242 и следващите от ГПК
(отм.) на 27.02.2008 г., по отношение на вземанията на ответника не е изтекъл
тригодишния давностен срок по чл.531, ал.1 във връзка с чл. 537 от ТЗ и чл.538,
ал.1 от ТЗ. С оглед образуването на частните граждански дела и издаването на
изпълнителните листове, е започнал да
тече нов, 5-годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД - съответно от 04.03.2008г.
и 07.03.2008 г., който към датата на
образуване на изпълнителното дело – 02.07.2010
г. не е бил изтекъл. С оглед на това, решаващият съд е приел за неоснователни наведените от ищцата доводи
за недължимост на сумите по Записите на заповед, поради погасяване на
вземанията на ответника по тях по давност още преди образуването на
изпълнителното дело. Отделно от това съдът е посочил, че след образуване на изпълнителното делото, по
него са били извършвани множество
изпълнителни действия – включително и заплащане от ищцата на дължимите към ответника и към ЧСИ
суми – дори и след подаването на исковата молба, с оглед на което погасителната давност по чл.110 от ЗЗД за вземанията на
ответника по изпълнителните листове след образуване на изпълнителното дело –
02.07.2010 г. не е изтекла и към настоящия момент.
Недоволна от постановеният съдебен акт е останала ищцата, настояща
жалбоподателка, която навежда оплаквания касаещи погасяване на вземанията по давност.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което
съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция,
като след преценката им направи следните правни изводи:
Не се спори между страните, че ищцата е издател на Запис на заповед,
издаден на 20.04.2006 г. в гр. Пловдив, с падеж 05.05.2006 г.за сумата от 1 900
лева, за която сума е издаден на 04.03.2008г. изпълнителен лист въз
основа на Определение № 210/29.02.2008 г., постановено по ч. гр. дело №
4883/2008 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав; издател на Запис на заповед, издаден на
30.11.2005 г. в гр.
Пловдив, с падеж 07.12.2005 г., съдържащ клауза „без протест“ за сумата от 6 000 лева, за която сума е издаден изпълнителен лист на -07.03.2008г , въз основа на Определение
от 06.03.2008 г., постановено по ч. гр. дело № 4884/2008 г. по описа на ПРС –
ХІ гр. състав и издател на Запис на заповед, издаден на 28.06.2008 г. в гр. Пловдив за сумата
от 1 800 лева, за която е издаден изпълнителен лист на 07.03.2008 г. въз основа на Определение
№ 397/07.03.2008 г., постановено по ч. гр. дело № 4882/2008г. по описа на ПРС –
V гр. състав. Няма спор и че въз основа на посочените изпълнителни листове,
срещу ищцата на 02.07.2010 г. е било
образувано изп. дело № 20108280400553 по описа на ЧСИ *****.
За менителничните притежания,
каквато модулация е и записът на заповед, е предвидена специална
погасителна давност, която е тригодишна и тя започва
да тече от деня на падежа. / В този смисъл е и Решение №102 от
23.07.2014г. на ВКС по т.д.№2680/2013г., първо т.о./. В
настоящият случай падежът е посочен на определен ден, като погасителната
давност по отношение на първите два записа на заповед е започнала да тече съответно
от 05.05.2006 и 07.12.2005, а по отношение на Запис на
заповед, издаден на 28.06.2008 г. в гр.
Пловдив за сумата от 1 800 лева, от датата на предявяването.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това - подаването
на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл.242 ГПК/отм./, представлява ли предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б.“В“ ЗЗД и прекъсва
ли давността, с оглед разясненията
дадени т.14 от ТР №2 от 26.06.2015г. ВКС по т.д.№2/2013г. по т.д.№2/2013г.
ОСГТК.
Съгласно разпоредбата на чл.116 б.“в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение. Съгласно обаче т.14 от ТР №2 от
26.06.2015г. ВКС по т.д.№2/2013г. по т.д.№2/2013г. ОСГТК., подаването на молба
за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание по чл.24 ГПК/отм./ - не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение
по смисъла на чл.116 б.“В“ ГПК.В конкретният случай, преди постановяване на
новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правни
последици, поради което настоящият съдебен състав приема, че тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателно постановление или решение,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците, като в
противен случай би се придало същинско
обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл.14 ЗНА се
предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това..В
този смисъл е и изложеното в Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на
ВКС, четвърто гр.о., с което е прието, че извършената в т.10 на ТР отмяна на
ППВС №3/1980г. поражда действие от датата на обявяване на ТР, като даденото с
т.10 от ТР решение се прилага от тази дата –
26.06.2015г.
С оглед гореизложеното и предвид
наведените от ищцата възражения, съдът
приема, че Определението на съда по
чл.24 ГПК/отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено
нещо. Правните последици на акта не са приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което с молбата за издаване на изпълнителен
лист по чл.242 ГПК/отм./ не се прекъсва давността в хипотезата на чл.116 б.Б“ ГПК, в който смисъл наведените в тази насока доводи
на жалбоподателката се явяват основателни.
Молбата по чл.24 ГПК/отм./ обаче, следва да се квалифицира като предприемане
на действие за принудително изпълнение и като такива прекъсва давностния срок, съгласно
разпоредбата на чл.116 б.“В“ ГПК. Изложеното обосновава извода, че доколкото от падежа на вземанията по трите
записа на заповед до подаване на молбите за издаване на изпълнителни листове не
е била изтекла тригодишната погасителна давност, с предприемане на
действията за принудително изпълнение е
прекъснат тригодишния давностен срок. Срокът на нова давност по чл.117 ал.1 ЗЗД
съвпада с давностния срок за погасяване
на вземането, предмет на това производство и той е тригодишен./ В този смисъл е Решение №94 от 27.07.2010г.
на ВКС по т.д.№943/2009г., първо т.о. ТК/.До образуване на изпълнителното
производство на 02.07.2010г. не е бил изтекъл новият тригодишен давностен срок,
поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи за
недължимост на сумите по Записите на заповед, поради погасяване на вземанията
на ответника по тях по давност още преди образуването на изпълнителното
производство.
След образуване на изпълнителното делото, както правилно е посочил първоинстанционният съд, видно от данните по
делото са били извършвани множество изпълнителни действия – включително и
заплащане от ищцата на дължимите към ответника
и към ЧСИ суми, поради което настоящият
съдебен състав приема, че тригодишната погасителната давност за вземанията на
ответника по процесните изпълнителните листове и след образуване на изпълнителното дело
– 02.07.2010 г. не е изтекла.
Гореизложеното обосновава извода, че вземанията на ответника не са погасени
по давност, поради което предявените искове се явяват неоснователни.
Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, поради което същият следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски,
представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 425.00лв
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1359 от 14.04.2020г. на ПРС,
постановено по гр.д.№7184/2019г., осми гр.с.,
ОСЪЖДА С.О.И., ЕГН **********,*** /адв. Д.Б./ да
заплати на П.Д.М., ЕГН **********,***,/ адв. А.Б./, направени
по делото разноски в размер на 425.00лв/ четиристотин двадесет и пет лева/
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: