Решение по дело №2643/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1136/19.09.2019 г.

гр. Бургас

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 11.09.2019 г., в състав:

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 2643 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от „С“ ООД, ЕИК, срещу Наказателно постановление № 12/29.01.2019 г., издадено от  заместник- председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със Заповед № А-819/28.11.2018 г. на председателя,  с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 4 и чл. 115, ал. 1, т. 6 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от съдружника Цветелина Ангелова, която поддържа подадената жалба.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. По делото е подадено становище от 30.07.2019 г.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:

На 31.10.2018 г., около 15:30 ч., при извършена проверка на обект бензиногазостанция, с. Свобода, обл. Бургас, с ползвател "С" ООД, на автомобилна газоснабдителна станция (АГСС), с per. №БсСП 0076, за втечнени въглеводородни газове, св. К.Д.К. - на длъжност старши инспектор в РО ИДНТ “Югоизточна България", установил, че е монтирана и се  експлоатира газова инсталация за зареждане на автомобилни газови уредби (АГУ) на моторни превозни средства с пропан-бутан, вписана в регистъра на съоръженията с повишена опасност към ДАМТН с per. № БсГИ 1913, доколкото при проверката електромоторът на помпата се включвал периодично. Свидетелят К.К. установил, че пълначните модули за газова и течна фаза са демонтирани от фланците на спирателната арматура и висяли на оградната мрежа, като манометрите на газовата инсталация също били демонтирани.

При тази фактическа обстановка на 29.01.2019 г. е издадено обжалваното  наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 114, ал. 2, т. 4 и чл. 115, ал. 1, т. 6 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, му е наложена имуществена санкция от 2000 лв. Възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя К.Д.К. и от писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – заместник-председател на ДАМТН, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – старши инспектор в РО ИДТН „Югоизточна България“. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващa да се разбере в какво е обвинен жалбоподателя и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове (НУБЕТНГСИВВГ), ползвателят на газови съоръжения и инсталации е длъжен да осигури тяхната безопасна и безаварийна експлоатация, да ги поддържа и проверява в съответствие с изискванията на наредбата и техническата им документация и да ги използва само по предназначението, определено в инструкцията на производителя. Съгласно ал. 2 на чл. 114 от НУБЕТНГСИВВГ, ползвателят, ръководителят на предприятието и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации, когато: 1. не са регистрирани пред органите за технически надзор или се експлоатират без разрешение за пускане в експлоатация, когато такова се изисква; 2. не им е извършен технически преглед съгласно чл. 194, ал. 1, 4 и 5; 3. в акта за първоначален технически преглед или в ревизионен акт е вписано заключение, че съоръжението не е годно за безопасна експлоатация; 4. устройството или експлоатацията им престанат да съответстват на техническата им документация или на изискванията на наредбата, на изискванията за пожарна и аварийна безопасност или имат повреди или неизправности; 5. нямат нанесена маркировка за съответствие със съществените изисквания на съответната наредба по чл. 7 ЗТИП. Съгласно § 1, т. 9 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), ползвател е собственикът или всяко физическо или юридическо лице, което ползва съоръжения с повишена опасност по силата на договор или на друго правно основание. За нарушение на наредбата законодателят е предвидил глоба или имуществена санкция от 100 до 2000 лв. (чл. 55, ал. 2 от ЗТИП).

При установените факти, съдът намира нарушението за действително осъществено, съставомерно и доказано по безспорен и категоричен начин, според изискванията на закона. Факт е, че въпросната газова инсталация е била в експлоатация и в състояние да зарежда автомобилни газови уредби с пропан-бутан, доколкото при проверката електромоторът на помпата се е включвал периодично. Свидетелят К.К. установи по делото, че пълначните модули за газова и течна фаза са били демонтирани от фланците на спирателната арматура, а също и манометрите на газовата инсталация. Тези обстоятелства изпълват от обективна страна фактическия състав на процесното нарушение, съгласно чл. 114, ал. 2, т. 4 вр. чл. 115, ал. 1, т. 6 от Наредбата, и водят до невъзможност да се установи налягането в газовата инсталация и като цяло до несъответствие с техническите изискванията и тези за безопасност. В случая е ирелевантно обстоятелството дали служителите на жалбоподателя са знаели за проблема с газовата инсталация, тъй като законът изрично задължава ползвателя да осигури постоянна безаварийна експлоатация на съоръжението, като го поддържа в съответствие с изискванията на наредбата и техническата документация. Ползвателят има и задължението да не допуска експлоатацията на газовите съоръжения, когато престанат да съответстват на техническите правила. Същественото тук е, че манометрите и пълначните модули са били демонтирани, което автоматично води до нарушение на техническите правила и е в разрез с правилата за използване на съоръжението, а като последица ангажира отговорността на ползвателя.

По изложените съображения, че извършеното представлява маловажен случай, съдът намира следното. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 114, ал. 2, т. 4 и чл. 115, ал. 1, т. 6 от НУБЕТНГСИВВГ, чиято съставомерност не изисква настъпване на определен вредоносен резултат. По делото не се събраха доказателства за липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, и с оглед на горните критерии и съобразявайки фактическите данни по делото, съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 93, т. 9 НК във вр. с чл. 11 и чл. 28 ЗАНН.

Административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция в максимален размер от 2000 лева, като не е посочил конкретни основания за определяне на този размер. Съдът счита, че санкцията от 2000 лв. не е съобразена с нормата на чл. 27 от ЗАНН, което налага нейното изменение. За да индивидуализира размера на дължимата имуществена санкция, съдът отчита, същността и броя на нарушенията - демонтиране на пълначните модули и манометрите на газовата инсталация, което обстоятелство е изключително рисково за използването на инсталацията и се характеризира с висока степен на обществена опасност, както за живота и здравето на гражданите, така и за тяхното имущество. От друга страна обаче, съдът не констатира други нарушения на жалбоподателя по отношение на техническата част към момента на проверката, което може да се приеме за смекчаващо обстоятелство, наред с факта, че нарушенията са вече отстранени. С оглед на което съдът приема, че справедливата имуществена санкция следва да е към средния размер, а именно сумата от 1000 лв. Обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в тази му част, като наложената имуществена санкция бъде намалена от 2000 лева на 1000 лева, като по преценка на съда в този размер същата съответства на обществената опасност на деянието и би постигнала целите на административните наказания.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12/29.01.2019 г., издадено от  заместник- председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, В ЧАСТТА, с която на жалбоподателя „С“ ООД, ЕИК, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2000 лв., за извършено административно нарушение, на основание чл. 114, ал. 2, т. 4 от НУБЕТНГСИВВГ във връзка с чл. 115, ал. 1, т. 6 от НУБЕТНГСИВВГ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 1000 лв. и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд –  Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВО:К.А.