№ 20767
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110153165 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца Т. М. М. срещу ответника Кредисимо ЕАД иск с
правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожност на сключения между страните Договор за потребителски
кредит № 2897558/04.01.2024 г. поради противоречие на закона.
Предявен е от ищеца Т. М. М. срещу ответника Ай Тръст ЕООД иск с
правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожност на сключените между страните Договор за
предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит №
2897558/04.01.2024 г. поради противоречие на закона евентуално поради
накърняване на добрите нрави.
ПРИЕТ е за съвместно разглеждане в настоящото производство
насрещна искова претенция на първоначалния ответник „Кредисимо“ ЕАД
за осъждане на първоначалния ищец и ответник по насрещния иск Т. М. М. да
заплати на основание чл. 23 ЗПК сумата от 918,26 лева – чистата стойност
на главницата по Договор за потребителски кредит № 2897558/04.01.2024
г., ведно със законната лихва за забава за периода от 06.02.2025 г. до
окончателното плащане.
Ищецът Т. М. М. твърди, че сключеният с първия ответника Договор за
потребителски кредит № 2897558/04.01.2024 г. е нищожен поради
противоречие на закона – не съдържа коректна информация за годишния
процент на разходите (ГПР) – не включва възнаграждението за поръчителство
в ГПР. По отношение сключения с втория ответник договор за поръчителство
сочи, че действието на поръчителството е предпоставено от валидността на
главното съглашение. Сочи, че договорът противоречи на закона и на добрите
1
нрави поради нееквивалентност на престациите. Моли съда да уважи
исковете. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Кредисимо ЕАД подава отговор на исковата молба, в срока
по чл. 131 ГПК, като оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че
сключеният договор за кредит е действителен и не противоречи на закона,
съдържа всички необходими реквизити, включително надлежно посочване на
размер на ГПР. Поддържа, че възнаграждението за поръчител не съставлява
общ разход по кредита. Счита, че макар двете ответни дружества да са
свързани лица, това обстоятелство не влече недействителност на договорите.
Предявява насрещна искова претенция за осъждане на ищеца да заплати
непогасените суми по договора. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът Ай Тръст ЕООД подава отговор на исковата молба, в срока
по чл. 131 ГПК, като оспорва исковете като неоснователни. Счита, че
възнаграждението за попечителство не следва да бъде включвано в ГПР, тъй
като е изцяло доброволно, не е разход известен на кредитора и не съставлява
общ разход по кредита. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че процесните договор
за кредит и договор за поръчителство са нищожни с оглед наведените в
исковата молба основания – противоречие на закона, респ. накърняване на
добрите нрави.
Страните не спорят, поради което и с доклада по делото е признато за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е
сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит №
2897558/04.01.2024 г., че на същата дата е сключил с втория ответник „Ай
Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за
потребителски кредит № 2897558/04.01.2024 г., както и че „Кредисимо“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения кредит да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за кредит са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по
делото договор за кредит е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това сключеният между ищеца и
2
„Кредисимо“ ЕАД договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Следователно преценката относно действителността на процесните
договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство
следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени
договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения
отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за
потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 48,21 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият
размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай Тръст“ ЕООД,
което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
3
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета
на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора. Още повече – от служебно извършена справка в
Търговския регистър се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. В същото време, съгласно чл. 8,
ал. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е
овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът
за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на кредитора, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят
доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им
става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита,
следва да сключи още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено
от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода,
че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна
на получените обезпечения. Плащането на възнаграждението за обезпечение
обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР –
48,21%, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин
на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1
ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на поръчителство
като несъмнен разход действителният ГПР е значително завишен.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице -
поръчител, сключването на договора за поръчителство в деня, в който е
сключен самият договор за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане
на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, ведно с основното
задължение по кредита. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кредисимо“
ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените
от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
4
уговорките СРС счита, че макар формално договорът за кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и
„Кредисимо“ ЕАД и договорът, сключен между потребителя и „Ай Тръст“
ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията. Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че и процесният договор за предоставяне на
поръчителство е изцяло нищожен поради противоречие на закона.
Предвид изложеното предявените първоначални претенции се явяват
изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
За основателност на предявената насрещна искова претенция, в
тежест на първоначалния ответник и ищец по насрещния иск „Кредисимо“
ЕАД е да докаже възникване на правоотношението по договор за заем между
него и ответника по насрещния иск, който договор е действителен, тъй като
отговаря на императивните изисквания на ЗПК, с твърдяното от ищеца
съдържание; обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от ищеца
кредит в размера, посочен в насрещната искова молба, както и твърдяния
размер на чистата стойност на главницата.
Предвид всичко гореизложено, а именно, че договорът за кредит е
изцяло недействителен на основание чл. 22 ЗПК, по насрещната претенция
следва да се съобрази константна практика на ВКС и на основание чл. 23 ЗПК
да се присъди чистата стойност на кредита.
Съдът определя чистата стойност на кредита на основание чл. 162 ГПК в
размер на 638,65 лева с оглед представените доказателства за усвояване на
сумата и извършено плащане, както и направеното от кредитора признание в
тази насока. Този размер съответства на установените заплатени от
потребителя недължими, поради признаване на договора изцяло за
5
недействителен, договорни лихви, застраховки, такси, комисионни и др. в
размер на 1761,35 лева (2400,00 лева - 1761,35 лева).
Доколкото ответникът по НИМ дължи само чистата стойност, не се
дължат никакви лихви, включително законна лихва за забава от подаване на
насрещната исковата молба до окончателното плащане. Нормата на чл. 23
ГПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а
използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и никакви
лихви.
При този изход на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоначалният ищец има право на
сторените разноски в размер 192,00 лева – държавна такса. Не следва да се
присъжда исканото от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото не се
установява по категоричен начин от представения по делото договор за правна
защита и съдействие същото да е заплатено именно от ищеца (договорът е
подписан от трето неучастващо по делото лице Петър Здравков Йотов).
В полза на ищеца по предявената насрещната искова претенция следва
да се присъдят и сторените разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева
и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 75,00 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия, както и отправеното до съда искане в списъка по чл. 80 ГПК (150,00
лева, които съдът приема за претендирани поравно по първоначалната и
насрещната претенция). Съобразно уважената част следва да се присъди
сумата 86,94 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от Т. М. М., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ********** срещу ответника Кредисимо
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“
иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сключения
между страните Договор за потребителски кредит № 2897558/04.01.2024 г.
поради противоречие на закона.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от Т. М. М., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ********** срещу ответника Ай Тръст
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“
иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
сключените между страните Договор за предоставяне на поръчителство
към договор за потребителски кредит № 2897558/04.01.2024 г. поради
6
противоречие на закона.
ОСЪЖДА Кредисимо ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център „България“ и Ай Тръст ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. М. М., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 192,00 лева – разноски по делото в производството пред СРС.
ОСЪЖДА Т. М. М., ЕГН ********** с адрес: гр. София, **********
ДА ЗАПЛАТИ на Кредисимо ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център „България“ на основание чл. 23 ЗПК сумата от 638,65 лева –
чистата стойност на главницата по Договор за потребителски кредит №
2897558/04.01.2024 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 86,94 лева
– разноски по делото в производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над посочената сума до пълния предявен размер 918,26 лева КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7