№ 1569
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20241100901320 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 вр. чл. 626 вр. чл. 607а,
ал. 1 ТЗ.
Производството е образувано по искане на „Т. БГ 2022“ ЕООД, представлявано от
адв. М. Б.. В молбата се твърди, че към 31.12.2023 г. молителят не разполага с достатъчно
имущество, за да покрие паричните си задължения към държавата и към едноличния
собственик на капитала като сочи плащанията да са спрели от началото на 2024 г. Твърди и
наличното имущество да е недостатъчно за покриване на началните разноски, поради което
се иска с откриване на производството дружеството да бъде обявено в несъстоятелност.
Сочи и лице, което да бъде назначено за синдик на дружеството.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителя – адв. Б., застъпва
теза, че предвид преустановената търговска дейност в края на 2023 г. няма основание да
бъдат очаквани приходи, а загубата му ще продължава да се задълбочава. Твърди, че
единственият длъжник отказва да плати и се намира в държава извън ЕС – Великобритания..
jlc,orq é m,eolro поддържа молбата с довод, че в дружеството няма абсолютно нищо,
а и няма да има.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото
доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
От служебно събраните постановления за налагане на обезпечителни мерки се
1
установява, че за дружеството с данъчна декларация, подавани съответно от 25.02.2022 г. до
25.05.2022 г. са установени публични вземания за главница в общ размер от 55074,52 лв.
като под № *********/2022 г. е образувано изпълнително дело от публичен изпълнител за
събиране на сума съответно 115736,10 лв. – главница и 4253,22 лв. лихва.
От заключението на вещото лице В. П. се установява, че през анализирания период
от 12.01.2022 г.(дата на регистрацията) до 26.06.2024 г. счетоводните данни отразяват
потенциал в имуществото на дружеството да посреща текущите си парични задължения с
краткотрайните си активи, съставени изключително от вземания към AM Team Ltd – Лондон,
Великобритания в общ размер от при формирани краткосрочни задължения от 38 х.лв. към
едноличния собственик на капитала, 37 х. лв. други задължения и коригиран размер към
Национална агенция за приходите към 26.09.2024 г. общо от 261278,44 лв. – главница и
55399,20 лв. лихва или общо от 316677,64 лв. Съотношението между краткотрайни вземания
и краткосрочни задължения към 26.06.2024 г. при отчитане на неустановени плащания през
2024 г. и нарасналия дълг към НАП възлиза както следва:
Коефициент \ период2022202326.06.2024
Обща ликвидност1,79691,49381,2270
Бърза ликвидност1,79691,49381,2270
Незабавна ликвидност0,182300
Абсолютна ликвидност0,182300
Дружеството поддържа съотношение между собствен и привлечен капитал,
обезпечаващо му финансова автономност при установена тенденция на увеличаване дела на
привлечения както следва:
ПАСИВИ2022202326.06.2024
Собствен капитал15315989
Привлечен капитал192322392
Коефициент на финансова автономност0,79690,49380,2270
Коефициент на задлъжнялост1,25492,02524,4045
Дружеството е формирало печалба през 2022 г. от 153 х.лв., 6 х.лв. през 2023 г. и
отчита загуба към 26.06.2024 г., а имуществото му е достатъчно, за да покрие всички негови
задължения.
При установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът задължава търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, съответно публичноправни
задължения към държавата или общините, произтичащи от търговската дейност, да огласи
2
това обстоятелство. С оглед придаденото от закона значение на съдебния акт съдът е
ангажиран да се увери, че твърдяното влошено състояние действително съществува – арг. от
чл. 621а ТЗ.
Изводът за способността на търговското предприятие да участва ефективно в
стопанския оборот произтича от притежание на активи, позволяващи трансформирането им
в пари без да се обезценява видимо стойността им и в рамките на предвидим срок.
Доверието в търговския оборот се основава на уеднаквени правила за осчетоводяване на
резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава тази
информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основа за преценка
потенциала на търговското предприятие да посрещне натрупаните задължения. От
заключението на вещото лице се налага извод, че молителят отчита актив, позволяващ му да
посрещне съществуващите понастоящем краткосрочни задължения.
Статусът несъстоятелен търговец освен върху правната сфера на търговеца
рефлектира и върху неговите кредитори. Универсалното производство на принудително
изпълнение, каквото се явява производството по несъстоятелност ангажира кредиторите в
преклузивен срок да заявят своите вземания, а при пропускане на тази възможност те губят
своите вземания.
От друга страна търговското дружество е самостоятелен субект спрямо притежателя
на капитала. Общественият интерес изисква драстичното ограничаване в правната сфера на
самостоятелния правен субект да почива на обективни пречки дружеството да посрещне
задълженията си в утвърден от практиката разумен срок. Затова и субективната представа
на едноличния собственик на капитала на дружеството, а и негов управител за потенциала
на търговското предприятие да участва ефективно в търговския оборот не е определящо.
Инициативността на управителя е безусловно необходима за формиране на приходи,
поради което декларираното нежелание на управителя и едноличен собственик на капитала
създава предпоставки за задълбочаване на загубата. Това обаче само по себе си не
достатъчно за извод, че самостоятелният правен субект – търговското дружество, не
разполага с потенциал да посрещне краткосрочните си задължения. Съдът споделя мнението
на вещото лице, че възпроизведен от търговеца телефонен разговор не е достатъчен, за да
обоснове несъбираемост на осчетоводените от молителя вземания. Съдът е властен да
формира фактически извод въз основа на предположение само в изрично уредени хипотези.
При положение че в производството по несъстоятелност дължи служебно да се увери в
наличие на твърдянята пречка за ефективно участие в търговския оборот, предположение в
тази насока е изключено. Молителят не твърди обстоятелства, които да изключват
съществуването на вземанията. Осчетоводяването им включително и с оглед отразеното им
основание навежда на престирано изпълнение.
В процеса не са ангажирани доказателства нито за твърдяния отказ да бъде платено
от чуждестранния съдоговорител, нито се сочат обстоятелства, съответно не се установява
такива, опровергаващи възникването на осчетоводените вземания. Липсват дори и
3
твърдения, опровергаващи възможността вземането да бъде събрано. Обстоятелството, че
длъжникът е чуждестранно дружество и извън Европейския съюз не разкрива обективна
пречка.
Нежеланието на едноличния собственик на капитала да осъществява дейност открива
възможност за развитие на различна процедура – ликвидация на търговското дружество, в
рамките на която подлежи на проверка и потенциалът на търговското дружество да се
разплати със своите кредитори посредством събиране на осчетоводените вземания. В
рамките на тази процедура едноличният собственик на капитала е в правото си и да повери
дейността и на посочения в молбата експерт. При констатирана в процедурата по
ликвидация невъзможност с наличното имущество да бъдат удовлетворени всички
вземания, ликвидаторът е овластен да инициира производство по несъстоятелност.
Настоящият състав приема, че с оглед обществения интерес, обуславящ намеса в правната
сфера на всеки частноправен субект, управителят на търговско дружество, било то и
съвместяващ качеството едноличен собственик на капитала, не разполага с възможност да
предпочете процедурата по несъстоятелност пред тази на ликвидация. Затова и
декларираното в производството нежелание за осъществяване на дейност чрез дружеството
само по себе си не обосновава приложимост на предпочетената в случая процедура за
прекратяване на дейността и уреждане на отношенията с кредиторите на дружеството.
По изложените съображения молбата следва да бъде отхвърлена.
По разноските
По аргумент от чл. 620 ал. 1 ТЗ, която норма свързва публичното вземане за
държавна такса по подадена от длъжника молба едва с открито производство по
несъстоятелност, настоящият състав не намира основание да счита, че такава се дължи в
случая.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Т. БГ 2022“ ЕООД по чл. 625 ТЗ по отношение на
търговеца да бъде открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност .
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София
в 7-мо дневен срок от съобщението до ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4