МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.Х. /********** ***/ от гр. ********, Република ******,
е предявено обвинение за това, че на 08.**.2018 г. в гр. Свиленград, е дал
дар, парична сума в размер на 50 евро, 60 ****** лири, 1 бр. кутия с цигари,
марка „*********”, всичко с левова равностойност на 122,09 лв., на длъжностно
лице, имащо качеството на полицейски орган, а именно: ******** ***** – ****** ****** ** **** в група „****** *****” към ****** ****** – ****** при ОД на МВР – Хасково, Д.Г.Г.,
за да не извърши действия по служба – да не довърши проверката за установяване
на допуснати от него като водач на МПС административни нарушения или
престъпления – престъпление по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал. 1 от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен. Същият признава фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и заявява, че не желае да бъдат разпитвани свидетелите и
вещото лице, в чиито показания се съдържат гласни доказателства. С оглед тези
изявления на подсъдимия и установената от съда подкрепа на направеното
самопризнание от доказателствата, събрани в досъдебната фаза, производството по
делото беше разгледано по реда на глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371,
т. 2 от НПК.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият С.Х. /********** ***/ живее постоянно в гр. ********, Република ******.
На 07.11.2018 г., около 22:00 ч., той се намирал в Република Турция , когато
получил обаждане от свои приятели, които към същия момент били в гр.
Свиленград, Република България. Последните отправили към подсъдимият Х. молба да
ги вземе с автомобила си и превози до Република Турция. Въпреки че подсъдимият
бил употребил алкохол по-рано /по думите му изпил няколко бири/, се качил сам в
собствения си лек автомобил, марка „Пежо”, модел „Партнер”, с ***** рег. № ******,
и потеглил към границата с Република България. Подсъдимият Х. бил правоспособен
водач на моторно превозно средство и притежавал ****** свидетелство за
управление на моторно превозно средство с № *****, за категории „В”, „В1”, „С”,
„С1”, „Д”, „Д1”, „F” и „М”. На 08.**.2018 г., около
00:40 ч., със собствения си лек автомобил, марка „Пежо”, модел „Партнер”, с *****
рег. № ******, преминал през ГКПП Капитан Андреево и продължил към гр.
Свиленград.
На същата дата и по същото време свидетелите Д.Г.Г.,
на длъжност „******” в ****** „******* ******” към ** – ******* при ОД на МВР –
Хасково, със специфично наименование на длъжността „****** ***** – ****** *****”,
и Х.Н.П., на длъжност „***** *****” в **** „****** *****” към РУ – ****** при
ОД на МВР – Хасково, със специфично наименование на длъжността „***** *****”,
били сертифицирани като автопатрул и съобразно утвърден план с рег. №
351р-27372 от 07.11.2018 г. за провеждане на специализирана полицейска
операция, горепосочените полицейски служители следвало да изградят КПП за
времето от 20:30 ч. на 07.11.2018 г. до 07:00 ч. на 08.11.2018 г. в района на „МБАЛ
– Свиленград” ЕООД. В изпълнение на служебните си задължения по контрол на
пътното движение, те изградили установъчен пункт на ул. „Д-р Страшимир Дочков”
в гр. Свиленград, пред сградата на многопрофилната болница. През това място,
около 1:00 ч., преминал подсъдимият с управлявания от него лек автомобил.
Свидетелят Х.П., чрез използване на стоп палка и светлинен сигнал, го спрял за
проверка. В същото време свидетелят Д.Г.се намирал в служебния автомобил, марка
„Киа”, с рег. № ******, на мястото на водача. В този момент двамата свидетели
били облечени със служебни униформи с поставените върху тях полицейски знаци, с
каквито бил обозначен и служебният им автомобил. След като свидетелят П.
разпоредил, със съответния знаков и светлинен сигнал, на подсъдимия Х. да
преустанови движението на автомобила си, а последният изпълнил разпореждането и
спрял в непосредствена близост до полицейския автомобил, контролният орган се
приближил до шофьорското място, легитимирал се и поканил водача да представи
свидетелството си за правоуправление и регистрационния талон за автомобила.
Предавайки документите си, подсъдимият на български език обяснил на свидетеля П.,
че идвал да вземе двама негови приятели от казино „Мерит” в гр. Свиленград, за
да пътуват обратно за Турция. Свидетелят П. занесъл документите на свидетеля Г.,
за да може последният да отрази проверката на спрения лек автомобил в отчетната
документация на дежурството. След това се върнал при подсъдимия Х. и го поканил
да го последва до патрулния автомобил, за да бъде тестван за употреба на
алкохол. Подсъдимият излязъл от автомобила си и заедно със свидетеля П., спрели
от лявата страна на полицейския автомобил, от чийто свален прозорец свидетелят Г.
подал на подсъдимия техническо средство „Дрегер” с намерение същият да бъде
тестван. Подсъдимият обяснил на български език, че не желае да бъде тестван за
употреба на алкохол, тъй като в Турция, преди да потегли за България, бил изпил
две бири. Свидетелят Г. взел техническото средство, излязъл от служебния
автомобил и разяснил на подсъдимия Х. неговите права, задължения, правни
възможности, както и последиците при отказ на тест с техническо средство
„Дрегер”.
За да избегне предстоящата проверка и да заобиколи
законоустановените правила за санкциониране на нарушители на движението по
пътищата, подсъдимият Х. решил да даде определена парична сума на полицейския
орган - Г., за да не изпълни същият служебните си задължения. В изпълнение на
взетото решение, подсъдимият извадил от джоба си три банкноти с номинал от по
20 турски лири и ги подал в дясната ръка на свидетеля Г., обяснил му, че това
били 60 турски лири, като едновременно с това действие, извадил от другия си
джоб 1 бр. кутия с цигари, марка „Парламент” и я поставил в патрулния
автомобил. Свидетелят Г. пуснал дадените му от подсъдимия три броя банкноти в
ръкохватката от предна лява страна на служебния автомобил, в което време
подсъдимият се върнал до собствения си лек автомобил, взел от портфейла си
банкнота с номинал 50 евро и я сложил в десния джоб на светлоотразителната
жилетка на свидетеля Г., като заявил, че давал всички тези пари, както и
кутията с цигари, за да не бъде тестван за употреба на алкохол, понеже бил
изпил две бири, а също и че искал да избегне отнемането на свидетелството му за
правоуправление, тъй като работел като шофьор и същото му било необходимо. От
казаното полицейският служител разбрал, че му се дава подкуп, за да не изпълни
служебните си задължения и веднага разяснил на подсъдимия, че е извършил
престъпление по българското законодателство, за което следвало да бъде
задържан. Свидетелят П., който през цялото това време се намирал до предната
лява част на служебния автомобил, поканил подсъдимия да подаде ръцете си
доброволно, за да му бъдат поставени белезници, за да не бъде използвана спрямо
него физическа сила за задържането му. Подсъдимият оказал съдействие на
органите на реда, а свидетелят Г. му поставил белезниците, след което незабавно
сигнализирал ОД на МВР – Хасково. Докато чакал пристигането на дежурната
оперативна група, Г. извадил банкнотата с номинал 50 евро от джоба си и я
поставил в служебния автомобил, на седалката на водача.
На мястото пристигнал разследващ полицай, който
извършил оглед, при който били иззети
трите банкноти с номинал от по 20 турски лири, банкнотата с номинал 50 евро и
кутията с цигари, марка „Парламент”, които вещи били приобщени впоследствие
като веществени доказателства по образуваното бързо производство /впоследствие
преобразувано в досъдебно производство по общия ред с постановление на прокурор
при Окръжна прокуратура – Хасково/.
Така изложената фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели, приложените по делото писмени доказателствени средства и приобщените
веществени доказателства. Информацията, съдържаща се в тези доказателствени
източници, напълно кореспондира с направените от подсъдимия Х. самопризнания и
с възприетите за установени от обвинението фактически положения. В този смисъл,
признанието на фактите не може да се счита за изолирано от цялостния
доказателствен материал, а следва да се приеме за изцяло консолидирано с
направените фактически изводи. Показанията на свидетелите Д.Г.и Х.П. са
конкретни и ясни относно времето, мястото и начина, при които полицейските
служители са извършвали вменените им задължения, като несъмнено именно във
връзка с изпълнението на произтичащите от служебните им правоотношения
задължения е бил проверен водачът на лек автомобил, марка „Пежо”, модел „Партнер”,
с ***** рег. № ****** – подсъдимият С.Х.. Точен е разказът на свидетелите и
относно механизма, по който подсъдимият се е опитал да даде дар, поставяйки три
банкноти от по 20 турски лири в дясната
ръка на свидетеля Г., кутия с цигари, марка „Парламент” – в служебния автомобил
и банкнота с номинал от 50 евро в десния джоб на светлоотразителната жилетка на
свидетеля Г.. Казаното от подсъдимия, едновременно с предоставянето на така
изброените движими вещи, и възприето от свидетеля Г. като покана да получи
облагата, която не му се следва, по несъмнен начин обосновава и преследваната
от подсъдимия цел – полицейският служител да пропусне да го тества за употреба
на алкохол. Изявлението на контролния орган за необходимостта от полицейска
проверка, което подсъдимият е възприел, изключват намерение за проява на
щедрост, възнаградително или обичайно дарение от страна на подсъдимия спрямо
свидетеля Г., т.е. инкриминираното действия на подсъдимия е било предназначено
единствено и само да формира мотивация у свидетеля Г. същият да не изпълни
вмененото му съгласно заеманата от него длъжност задължение. Това, ведно с
категорично заявеното от подсъдимия, а именно - че давал всички тези пари,
както и кутията с цигари, за да не бъде тестван за употреба на алкохол, понеже
бил изпил две бири, също и че искал да избегне отнемането на свидетелството му
за правоуправление, тъй като работел като шофьор и същото му било необходимо, водят
до несъмнения извод на съда, че подсъдимият е преследвал противоправен
резултат, изразяващ се в мотивиране на полицейския орган към неизпълнение на
служебните му ангажименти, което е и безспорно установено по делото. Както вече
беше посочено по-горе, полицейските служители към процесната дата са били
позиционирани на установъчен пункт, находящ се на ул. „Д-р Страшимир Дочков” в
гр. Свиленград, пред „МБАЛ – Свиленград” ЕООД, а служебните им задължения са
включвали осъществяването на проверки на моторни превозни средства и контрол,
както на тяхната редовност, така и тази на водачите им, с цел предотвратяване
на нарушения и престъпления по пътищата. Именно изпълнението на тези,
произтичащи от длъжностната характеристика на служителите, задължения, подсъдимият
е целял да осуети, след като мотивира свидетеля Г. към противоправно
бездействие чрез паричния, респ. предметния дарове, които е предоставил. В този
смисъл е налице и необходимата съгласно наказателноправната норма връзка между
служебната компетентност на адресата на подкупа и неизпълнението на
задълженията на същия, което подсъдимият е целял.
Безспорно е също, че свидетелят Г., на когото
подсъдимият е предоставил паричната сума и кутията с цигари, е „длъжностно
лице” по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК, тъй като той е изпълнявал
служба в Отдел „Охранителна полиция”, включващ няколко сектора, към РУ – Свиленград
при ОД на МВР – Хасково.
Казаното дотук обуславя извода, че обективните
признаци на престъплението по чл. 304, ал. 1 от НК следва да се приемат за
установени. Същото се отнася и за квалифициращия деянието признак по чл. 304а
от НК, а именно – подкупът да е даден на „полицейски орган”. Свидетелят Г. е
имал това качество, видно от заеманата от него длъжност на полицай, както и от
обстоятелството, че към инкриминираната дата същият е изпълнявал охранителна и
контролна дейност, които дейности, съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и 2,
както и чл. 30, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 8 от ЗМВР, се извършват само от
полицейски органи. Дефиниция на понятието „полицейски орган” се съдържа в
разпоредбата на чл. 57 от ЗМВР, в която чрез метода на изброяването
законодателят е идентифицирал лимитативно кръга от лицата, отговарящи на
изискването за „полицейски орган”, както чрез конкретно посочване, така и с
оглед вида на възложените им функции, като препратката е към разпоредбите на
чл. 6, ал. 1, т. 1-3, т. 7 и т. 8 от същия закон, включващи охранителната и
контролната функция, с каквато е бил натоварен и свидетелят Г.. Към момента на
деянието той е изпълнявал полицейска дейност, която заради носеното облекло с
характерни обозначителни знаци и съдържанието на предприетото усилия за
извършване на тест с техническо средство „Дрегер”, несъмнено е станала
достояние на подсъдимия.
Последното, като кореспондиращо и обуславящо
субективната страна на престъплението, е показател за формираното отношение на
подсъдимия към обективните параметри на поведението му. Т.е. същият е имал
представа както за длъжностното качество на лицето, на което е дал подкуп, така
и за естеството на изпълняваните от полицейския орган към този момент служебни
функции, предопределени от длъжностното му качество на ********. Освен това,
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
противоправните му последици и е искал тяхното настъпване. Ето защо, съдът
прие, че престъплението е извършено в условията на пряк умисъл като форма на
вината, като в допълнение на казаното по-горе, следва да се има предвид, че
направеното от подсъдимия вербално заявление на намерението му в контекста на
извършваната полицейска проверка илюстрира осъзната връзка между даваната сума
и преследваното неизпълнение на служебните ангажименти от страна на свидетеля Г..
На следващо място, деянието е останало във втория
стадий на умишлена престъпна деятелност, а именно – опита. Въпреки че
подсъдимият е предприел активни действия, които са поставили началото на
изпълнителното деяние по чл. 304, ал. 1 от НК – „даване на дар”, тази дейност е
останала недовършена, защото неследващите се благи не са били приети от
полицая, независимо че същите са попаднали у свидетеля Г. /който ги е оставил в
служебния автомобил/, като по този начин са излезли от патримониума на
подсъдимия и са преминали във фактическата власт на полицейския служител. В
тази връзка, съгласно задължителната съдебна практика /ППВС № 8/81 г./ пълното
осъществяване на престъплението „подкуп” предполага две насрещни прояви –
даване и приемане, доколкото той е двустранна сделка, извършена с користна цел
по повод службата на длъжностното лице. Тази характеристика на подкупа
неминуемо изисква постигнато съгласие от двете страни по сделката относно
нейните основни елементи – вид и размер на давания дар, както и служебното
действие/бездействие, което длъжностното лице е предприело или ще предприеме.
Когато такова съгласие липсва и по-конкретно, когато даденият дар не е бил
приет от неговия адресат, престъплението не може да се квалифицира като
довършено, защото не са настъпили предвидените в закона противоправни последици,
изразяващи се в подкупване на длъжностно лице. Освен това, предвидената в чл.
304, ал. 1 от НК форма на изпълнително деяние „даде” обосновава резултатна, а
не формална по вид престъпна проява. В такава хипотеза, в която попада и
разглежданият случай, е налице довършен опит, защото подсъдимият е реализирал
съдържанието на инкриминираната деятелност, от която обаче не е могъл да
настъпи съставомерният резултат – приемането на облагата, за да се бездейства
противоправно в служебната сфера. Ето защо, съдът преквалифицира деянието, в
което подсъдимият Х. е обвинен, и прие, че то е останало в стадия на опита –
престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. По първоначално предявеното обвинение
за довършен подкуп подсъдимият беше оправдан.
При определяне на наказанието съдът отчете
обществената опасност на извършеното и сведенията за опасността на самия деец,
смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. Подсъдимият Х. е с
чисто съдебно минало /реабилитиран е/ и има добри характеристични данни,
издържа и полага грижи за непълнолетно дете, както и за ***** майка. Той работи
като „****” и заявява месечен доход, близък до минималната за страната ни работна
заплата. Имотното му състояние не сочи стандарт, несъответен на социалния и
образователния му статус. В аспекта на процесуалното поведение на подсъдимия се отчете оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина още в хода на досъдебното
производство и направеното самопризнание в този стадий на наказателния процес,
разкриващ своевременно проявената самокритичност към извършеното, която се
поддържа и в хода на съдебното следствие. Ето защо, съдът прие, че в случая са
налице предпоставки за определяне на наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и затова прецени, че наказание „лишаване от свобода
за срок от една година“ е адекватно на извършеното и в подходящо за постигането
на преследваните от закона индивидуални и превантивни цели. След редукция на
така определеното наказание по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи срок от осем месеца „лишаване от
свобода”. При налагане на кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“
съдът отчете сведенията за имотното състояние на подсъдимия – тези, отразени в
приложената по делото декларация и тези, които самият той съобщава. При тези
данни беше съобразено, че подходящата имуществена санкция следва да бъде в
размер на 500 лв., който съдът наложи.
Като се прецени, че в случая са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, включително липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното
наказание за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, се отложи
изтърпяването на същото за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на
държавата предмета на престъплението, а именно: 1 брой банкнота с номинал от 50
евро и сериен номер **
**********, 1 брой банкнота с номинал от 20 турски лири и сериен номер *
*********, 1 брой банкнота с номинал от 20 турски лири и сериен номер * *********,
1 брой банкнота с номинал от 20 турски лири и сериен номер * **********и 1 брой
кутия с цигари, марка „Парламент”.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: