№ 920
гр. Перник, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720102337 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Г. С. срещу „ЕОД МатрикС“ ЕООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер не съществува изискуемо
вземане спрямо Р. Г. С. за сумата 4751,11 лева – главница по договор за кредит
FL****/******, сключен с „Юробанк България“ АД, за която сума е издаден изпълнителен
лист от 07.03.2013 г. и е образувано изпълнително дело № 335/2013 г. по описа на ЧСИ
С.Д.. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че праводателят на ответното дружество – „Юробанк България“ АД
се е снабдил срещу ищеца с изпълнителен лист от 07.03.2013 г., издаден въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по който с
молба от 12.06.2013 г. е образувало изп.д. № 335/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Твърди се, че
действия по изпълнение не са били предприемани, поради което изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона, като новата давност за вземанията е изтекла към момента на
депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това в кантората на ЧСИ делото е със
статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита. Легитимацията на
ответника се извежда от твърденията, че същият е цесионер на оспореното вземане.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, признава предявения иск, като моли при постановяване на съдебното решение да
бъдат приложени последиците на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищецът не е направил волеизявление за постановяване на решение при признание на
1
иска, поради което не са налице предпоставките по чл. 237 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 335/2013 г.
по описа на ЧСИ С.Д.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно качеството на ответника на цесионер по договор за
цесия с предмет оспореното от ищеца вземане, за което е образувано изп.д. № 335/2013 г. на
ЧСИ С.Д., прекратяването по право в условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изп.д. №
335/2013 г. на ЧСИ С.Д., обстоятелството, че след 12.12.2016 г. взискателят не е поискал
предприемането на изпълнителни действия пред ЧСИ С.Д., които обстоятелства са отделени
за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с
приетия за окончателен доклад по делото.
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу ищеца по
искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес
от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът
оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след
издаване на процесния изпълнителен лист.
Тъй като ответникът не е твърдял и доказал, че в продължение на две години след
12.12.2016 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към
13.12.2018 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, а новата давност за вземанията е започнала да тече на 12.12.2016 г., съгласно
разясненията по приложението на ТР № 2/2013 г.
Отбелязването на ЧСИ дали делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е
ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството
се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза
настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без
да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици са аналогични, съответно и давността за вземането,
установено с влязла в сила заповед за изпълнение, всякога е 5 години, в какъвто смисъл е и
актуалната съдебна практика на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както и
трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
2
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 12.12.2016 г. не са били предприемани валидни действия
по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
13.12.2021 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство.
Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били погасени по давност и искът
е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски - 565 лв. адвокатско възнаграждение и 190,10 лв. държавна такса.
Макар ответникът да признава иска, доколкото разполага с изпълнителен титул за
вземането, не може да се приеме, че не е дал повод за завеждане на делото и сочената
материална предпоставка за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК липсва. Правната сфера на
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
/взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други
свои имуществени права.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес
гр. П., ж.к. ****** – чрез адв. А. Ц., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, жк „Малинова долина“, ул. „Рачо
Казанджията“ № 4-6, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Еос Матрикс“ ЕООД като цесионер не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) вземане спрямо Р. Г. С.
за сумата 4751,11 лева – главница по договор за кредит FL****/******, сключен с „Юробанк
България“ АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 07.03.2013 г. и е образувано
изпълнително дело № 335/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Р. Г. С. , ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските пред Районен съд Перник в размер
на 565,00 лева адвокатско възнаграждение и 190,10 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
3
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4