РЕШЕНИЕ
№ 3647
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110203155 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Н.Герова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3155 по описа
за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Г. Т. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-
019603 от 05.10.2022 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с
което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3,
пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
1
Жалбоподателят твърди, че НП е издадено при нарушение на процесуалния и
материалния закон, алтернативно твърди, че се касае за маловажен случай, поради което
иска наложеното административно наказание да бъде отменено. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 03.06.2022 г. М.В. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено
на същата дата нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама
свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани и в
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Материалите по преписката били изпратени на СРП, като с постановление от
05.09.2023 г. било прието, че не е налице противоправно поведение от страна на лицето,
посочено в АУАН, поради което СРП отказала да образува досъдебно производство и
материалите по делото били изпратени обратно на СДВР.
На 05.10.2022 г. Г.Борисова – началник група към ОПП СДВР е издала наказателно
постановление, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН, но съдържанието на АУАН и НП не
съответства на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление следва да е налице както пълно описание на
нарушението, така и законовите разпоредби, които са нарушени - чл. 42, т.5 и чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН. В настоящия случай е посочено, че нарушителят управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Същевременно при описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението е
посочено, че процесното МПС е с временни регистрационни табели при управляването му
от нарушителя, като не се твърди, че те са с изтекъл срок на валидност, а са изложени
фактически твърдения за непопълване на пътна книжка, които обаче нямат пряко отношение
както към дадената правна квалификация на нарушението, така и към описанието му в т.1 от
НП. Налице е противоречие и неяснота в описаните в АУАН и в НП фактически твърдения
и в дадената им правна квалификация. Административнонаказателната отговорност не може
да се обосновава по тълкувателен път. Допуснатото процесуално нарушение е съществено,
защото ограничава възможността на жалбоподателя да разбере в какво се изразява
вмененото му за противоправно поведение и да организира адекватно защитата си по
правото, поради което и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
За пълнота на изложението и с оглед инстанционната проверка на настоящия акт,
съдът ще изложи съображения и по отношение на релевантната за правилното приложение
на материалния закон фактическа обстановка съобразно доказателствата по делото.
На 03.05.2022 г. в г Н.Т. транспортирал с платформа от Стара Загора до София лек
автомобил модел „Хюндай Туксон“, закупен от управляваното от него търговско дружество
от Италия. За лекия автомобил било издадено разрешение за временно движение от МВР със
2
срок до 18.02.2023 г., както и временни регистрационни табели с № 0111В723.
Жалбоподателят бил сключил договор за продажба на автомобила със св. И.Соколов от гр.
София. За да бъде регистриран лекият автомобил на купувача, Н.Т. и И.Соколов се
уговорили да се срещнат при сградата на КАТ София. Тъй като пред сградата имала опашка
и лекият автомобил не може да бъде разтоварен отпред, Н.Т. отбил в намираща се наблизо
улица, разтоварил лекия автомобил, сложил временните регистрационни табели и се
отправил обратно към сградата на МВР. На входа на сградата служители на СДВР
извършили проверка и установили, че Н.Т. не е попълнил пътната книжка за управляваното
от него МПС, при което било прието, че водачът е извършил нарушение на ЗДвП и му бил
съставен процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите М.В., П.В и И.С и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като
еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост като поради липса на противоречия и по
аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушаването на това
задължение в чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено наказание "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и "глоба" от 200 до 500 лева за водача,
който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер. Условията и реда за регистриране на МПС са
предвидени в Наредба № I-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрирани пътни превозни средства. Според чл. 22 от
Наредбата регистрацията бива постоянна и временна. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредбата на
лице - търговец по смисъла на Търговския закон, извършващо като основна търговска
дейност внос, производство и/или продажба на превозни средства, се предоставят временни
табели с регистрационен номер със срок от една година. Временните табели с
регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на моторно превозно
средство на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на
държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално
обявено изложение.
По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС по
път, отворен за обществено ползване, придвижвайки се до орган на държавната
администрация, като МПС е разполагало сразрешение за временно движение и с временни
регистрационни табели, които са били поставени на предвиденото за целта място, като към
този момент, предвиденият в закона срок за ползването им не е изтекъл. С оглед на това
съдът приема, че жалбоподателят не е осъществил от обективна страна вмененото му
нарушение.
В разпоредбата на чл. 30, ал.14 от Наредбата е вменено задължение за лицата по ал. 1
от същата разпоредба да поддържат дневна книжка, съдържаща дата на ползване на
табелите; пореден номер от дневника; марка, модел, цвят и номер на рама на ползваното ПС;
маршрут и цел на придвижването; час на излизане и час на връщане; име и фамилия и
подпис на водача. Неизпълнението на това задължение обаче не е нарушение на
разпоредбата по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и респективно не би следвало да се санкционира на
основание чл. 175 от ЗДвП. Същото не е описано достатъчно ясно в НП, като липсва
посочване на конкретната информация, която е следвало да присъства в пътната книжка и
респективно коя част от нея не е била вписана от жалбоподателя, поради което за съда е
невъзможно да упражни правомощието си по чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН и да приложи закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.
3
По гореизложените съображения НП следва да бъде отменено, както поради
съществени нарушения на процесуалните правила, така и поради неправилно приложение
на материалния закон.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, като своевременно
претендира и доказва извършването на такива в размер на 600 лева – адвокатско
възнаграждение, което въззиваемата страна следва да заплати на основание чл. 63д от
ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-019603 от 05.10.2022 г.,
издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП на Н. Г. Т. на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месец.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати на Н. Г. Т., ЕГН
********** сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4