№ 6216
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.а
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело №
20231100500692 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 06.03.2023г., постановено по гр.д. № 47171/2020г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 82 състав, е уважен предявеният по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “Т.Б.” ЕАД срещу Г. И. Г. иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 228 от ЗЕС и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 342 от ТЗ
за установяване съществуването на вземане в размер на 367, 81 лева,
представляваща незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за
периода от 05.09.2016г. до 04.02.2017г. по договор за мобилни услуги от
20.02.2015г. с предпочетен номер +*******, незаплатени абонаментни такси
по договор за мобилни услути от 25.11.2015г. с предпочетен номер +*******,
незаплатени абонаментни такси и използвани услуги по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 11.01.2016г. с предпочетен
номер +******* и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
11.01.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 72475/2018г. по описа на СРС, ГО,
82 състав. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над
сумата от 367, 81 лева до пълния предявен размер от 789, 38 лева,
1
представляваща незаплатени предсрочно изискуеми лизингови вноски.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 342 от ТЗ, е подадена в
законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “Й.Б.” ЕАД /с предишно
наименование “Т.Б.” ЕАД/, в която са изложени оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. Конкретно се
твърди, че към датата на подаване на исковата молба в съда всички
претендирани незаплатени лизингови вноски по процесния договор са били
падежирали. Счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че се
претендира изпълнение на парично задължение, падежът на който е настъпил
към датата на сезиране, поради което неправилно е отхвърлил претенцията
поради липса на основание за настъпване на тяхната предсрочна изискуемост.
Сочи, че за лизингополучателят е възникнало задължение да заплаща
дължимите лизингови вноски за срока на договора, което не е било
изпълнено. По тези съображения е направено искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да
се уважи.
Насрещната страна Г. И. Г., чрез назначения от съда по реда на чл. 47 от
ГПК особен представител, оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като
постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в
правилно приложение на относимите материално-правни норми.
Първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229 от ЗЕС, е влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
2
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.
269, предл. 2-ро от ГПК.
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 342 от ТЗ за заплащане на лизингови вноски по
договор за лизинг от 11.01.2016г., за които е издадена фактура №
**********/05.02.20017г.
За да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е приел, че
претенцията е неоснователна, тъй като в случая кредиторът се позовава на
предсрочна изискуемост на вземането, която обаче не е била надлежно
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Настоящият съдебен състав счита решението в обжалваната му част за
неправилно по следните съображения:
Уважаването на предявената претенция по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
342 ТЗ е обусловена от установяването на следните обстоятелства: наличие на
валидно правоотношение между страните, възникнало по силата на договор за
лизинг, по което ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство, а за
лизингополучателят е възникнало задължение да заплати стойността на вещта
по определения в договора погасителен план.
По делото не е спорно, че между страните на 11.01.2016г. е сключен
договор за лизинг, по силата на който на ответника е предоставено мобилно
устройство SAMSUNG GALAXY S6. Установява се също фактическото
предаване на лизинговата вещ, което обстоятелство е изрично удостоверено в
клаузата на чл. 4 от договора. В тази част договорът имат характер на
разписка за получената вещ, носеща подписа на ответника и тя му е
противопоставима, а доказателствената им сила не е опровергана. В
допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен
номер ******* от 11.01.2016г. процесното устройство е индивидуализирано и
се съдържа текст, че с подписването на договора същото е предоставено на
потребителя. При това положение въззивната инстанция счита, че страните по
делото са били валидно обвързани по сключен договор за лизинг и
лизингополучателят дължи изплащането на лизинговите вноски по него.
3
Уговорената продажна цена в общ размер на 896, 77 лева е платима на
23 месечни вноски в размер на по 38, 99 лева. Всяка месечна вноска се
заплаща в сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури,
издавани за ползвани услуги по договора за услуги /чл. 3, ал. 2 от договора за
лизинг/. Съгласно чл. 26.1. от Общите условия на ищцовото дружество за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, плащането
на услугите се извършва въз основа на месечната фактура, която се издава на
името на потребителя. Неполучаването на фактурите не освобождава
потребителите от задълженията им за плащане на дължимите суми. Според т.
27. от Общите условия, плащането на посочените във фактурите суми се
извършва в срока, указан по фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й.
Противно на приетото от първоинстанционния съд предявената в
настоящото производство претенция е основана на твърдението за настъпил
падеж за плащането на всички лизингови вноски. Ищецът основава
качеството си на кредитор на сключения между страните и неоспорен от
ответника по реда на чл. 193 от ГПК договор за продажба на мобилно
устройство на лизинг /разсрочено плащане/, по силата на който ищцовото
дружество е предоставило на потребителя описания телефонен апарат, а
последният е поел задължение да заплати продажната цена на 23 равни
месечни вноски, считано от датата на подписване на договора. Последната
вноска е била дължима през м.12.2017г., а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено на
13.11.2018г., т.е. след изтичане на крайния падеж на задължението, поради
което се налага извод, че вземанията са били изискуеми. Претенцията е
предявена за неплатени лизингови вноски в периода от 05.09.2016г. до
04.02.2017г. /5 броя лизингови вноски, начислявани ежемесечно във
фактурите, издадени за исковия период и 11 лизингови вноски, начислени в
общ размер във фактура от 05.02.2017г./. Ответникът нито твърди, нито
установява да е погасил задължението си в претендирания размер или да е
върнал устройството по реда и при условията на чл. 1, ал. 3 от договора за
лизинг, поради което предявеният иск е основателен за пълния размер. С
първоинстанционното решение е уважен предявеният иск за лизиговите
вноски, начислени в периода до 04.02.2017г. Ето защо с настоящото въззивно
решение следва да се присъди сумата от 421, 57 лева, представляваща разлика
4
между присъдения с решението на СРС общ размер на вземанията по всички
претенции от 367, 81 лева и пълния претендиран размер от 789, 38 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер
на 625 лева, от които 25 лева за държавна такса, 200 лева възнаграждение за
особения представител на насрещната страна и 400 лева адвокатско
възнаграждение.
В полза на “Й.Б.” ЕАД следва да се присъдят допълнително сторените в
първоинстанционното исково и в заповедното производство съдебни
разноски в размер на сумата от още 544, 74 лева.
С оглед цената на иска и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от
ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20018845 от 06.03.2022г., постановено по
гр.дело № 47171/2020г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “Й.Б.” ЕАД /с
предишно наименование “Т.Б.” ЕАД/ срещу Г. И. Г. иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 342 от ТЗ за установяване съществуване на
вземане в полза на ищеца за разликата над 367, 81 лева до пълния предявен
размер от 789, 38 лева /т.е. за сумата от 421, 57 лева/ - неплатени лизингови
вноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК от “Й.Б.” ЕАД /с предишно наименование “Т.Б.” ЕАД/, с ЕИК
*******, седалище и адрес на управление гр. София, жк “*******”, Бизнес
Парк София, сграда 6 срещу Г. И. Г., ЕГН **********, гр. София, жк
“******* иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 342 от ТЗ,
съществунането в полза на ищеца на вземане в размер на сумата от 421, 57
лева /разлика между присъдения с решението на СРС общ размер на
5
вземанията от 367, 81 лева и пълния претендиран размер от 789, 38 лева/ -
неплатени месечни вноски по договор за лизинг от 11.01.2016г. за устройство
SAMSUNG GALAXY S6, начислени във фактура № **********/05.02.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 13.11.2018г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 72475/2018г. по описа на СРС, ГО, 82 състав.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, гр. София, жк “******* да
заплати на “Й.Б.” ЕАД /с предишно наименование “Т.Б.” ЕАД/, с ЕИК
*******, седалище и адрес на управление гр. София, жк “*******”, Бизнес
Парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК допълнително сумата
от още 544, 74 /петстотин четиридесет и четири лева и 74 ст./ лева - съдебни
разноски в първоинстанционното исково и в заповедното производство, както
и да заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 625
/шестстотин двадесет и пет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6