№ 116
гр. София , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г в закрито заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно гражданско
дело № 20211100507180 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на Т. М. Т. срещу постановление за спиране на
производството по изп. дело № 20097860400501 по описа на ЧСИ М.. В
жалбата са изложени съображения, че на публична продан, проведена в
рамките на изпълнителното производство, жалбоподателката купила
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ№ 3, находящ се в гр. София,
СО, район „*********. Постановлението за възлагане е обжалвано от
длъжника, но жалбата е отхвърлена от СГС с окончателно решение. Въпреки
това длъжникът подавал различни молби до ВКС, до Прокуратурата на РБ,
образувал дела за отмяна на постановлението за възлагане с цел да постигне
спиране на изпълнителното производство. През месец август 2017г. сестрите
на длъжника завели срещу жалбоподателката две дела с искане да бъдат
признати за собственици на 1/3 идеална част от недвижимия имот, предмет на
публичната продан, като са образувани гр. дело № 54344/2017г. и гр. дело
№53746/2017г. След обжалване една от обезпечителните заповеди била
отменена, но другата е оставена в сила. По гр. дело №2119/2021г. на СГС е
потвърдена отмяната на обезпечението, за което е уведомен ЧСИ М., който
насрочил въвод във владение на 23.04.2021г. На 15.04.2021г. К. И.
1
представила обезпечителна заповед от 15.10.2020г. по гр. Дело №18849/19г. и
на 19.04.2021г. ЧСИ я уведомил за това.
Жалбоподателката твърди, че е купила изнесен на публична продан
недвижим имот и въвеждането й във владение на същия не представлява
изпълнение по делото, а последица от приключилата публична продан, която
е представлявала изпълнително действие до момента на разпределяне на
постъпилите от продажбата средства, респективно до вписване на
постановлението за възлагане. Счита, че обезпечителната заповед, с която е
допуснато спиране на изпълнителното дело, не поражда действие, тъй като
същото вече е прекратено и не следва да се постановява неговото спиране.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подадено писмено възражение от П.В.
К.–И. срещу жалбата, в което са изложени съображения за неоснователността
й.
ЧСИ Г.К., с рег. №924 на КЧИ и район на действие СГС излага мотиви
по обжалваното действие на основание чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК.
Софийски градски съд, като взе предвид представените
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на жалбата е постановление за спиране на изпълнително дело
от 16.04.2020г. на ЧСИ М., с което е спряно производството по изп. дело
№20097860400501 срещу А. В.А. въз основа на обезпечителна заповед,
издадена на 15.10.2020г. по гр. дело №18849 / 2019г. на РС-София, 125-ти
състав, на основание чл.432, ал.1, т.1 от ГПК.
От доказателствата, намиращи се в изпълнителното дело се установява,
че същото е образувано по молба на „Б. ДСК“ ЕАД, въз основа на изп. лист,
издаден на 09.03.2019г. срещу А. В.А., за събиране на сумата от 77 332,66лева
главница, 8632,03лева лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от 06.02.2009г. до изплащане на вземането и 1719,29лева разноски
по делото. Установява се, че за обезпечаване на вземането по договора за
ипотечен кредит, от който произтича задължението, е учредена договорна
ипотека върху АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София, СО, район
„*********.
С постановление за възлагане от 17.09.2016г. е възложен на Т. М. Т.
2
гореописания недвижим имот. С влязло в сила решение № 2856/28.04.2017г.
по ч.гр.дело№ 559/2017г. е оставена без уважение частната жалба на А. В.А.
срещу постановлението за възлагане, след което същото е влязло в сила.
С решение на СГС №260971/15.02.2021г. по ч. гр. дело № 1220/2021г.,
образувано по жалба на А. А., е отменен отказът на ЧСИ М. да прекрати изп.
Дело № 20097860400501 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение
на взискателя „Б. ДСК“ЕАД, като е прието, че след влизане в сила на
постановлението за възлагане на 28.04.2017г. е налице бездействие от негова
страна в продължение на две години, поради което са налице предпоставките
за прекратяване на изпълнителното дело. Въз основа на посоченото решение
с постановление от 23.02.2021г. е прекратено изп. дело по отношение на
взискателя „Б. ДСК“ЕАД на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. По делото
няма данни за обжалването му, поради което следва да се приеме, че е влязло
в сила.
По молба на „Б. ДСК“ЕАД на 12.04.2021г. е върнат изп. лист, въз
основа на който е образувано делото. С постановления на ЧСИ са заличени
наложените възбрани върху недвижими имоти на длъжника.
С молба, подадена на 15.04.2021г. от К. В. И., е представена
обезпечителна заповед от 15.10.2019г., издадена по гр.дело№18849/2019г. на
СРС, 125-ти състав, с която е наложена обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по настоящото изп. Дело, въз основа на която производството е
спряно.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Съгласно чл. 432, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се спира
от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и, ал. 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3,
чл. 438 и 524 от ГПК. Установява се, че с определение на СРС, 125-ти състав
по гр.дело №18849/20019г. е постановено спиране на изпълнението по изп.
дело № 20097860400501 по описа на ЧСИ М. като обезпечение на предявен
иск по реда на чл.389 от ГПК. В този случай съдебният изпълнител няма
правомощието да преценява правилността на съдебния акт. Той дължи
единствено неговото изпълнение, поради което правилно е спрял
изпълнителното производство. Дали допуснатата обезпечителна мярка е
3
подходяща, оправдана и дали е съответна на обезпечителната нужда не е
предмет на преценка в настоящото производство.
Жалбоподателя възразява, че обезпечителната заповед, с която е
допуснато спиране на изпълнителното дело, не поражда действие, тъй като
същото вече е прекратено. В тази връзка следва да се има предвид, че
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК по отношение на взискателя, но съдебният изпълнител е продължил
извършване на процесуални действия за въвеждане във владение на купувача,
в полза на когото е издадено постановление за възлагане. Същото е влязло в
сила и подлежи на изпълнение съобразно чл.498, ал.1 от ГПК, тъй като
представлява пряко изпълнително основание и се ползва с особена
изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички.
В решение №87/22.07.2015 г. по гр.д.№659/2015 г. на ІІІ г.о.,ГК на
ВКС на РБ, са изложени мотиви, които се споделят от настоящия състав и
имат отношение към разглеждания спор, според които по силата на
постановлението за възлагане възникват процесуални отношения между
купувача по публичната продан и съдебния изпълнител и между съдебния
изпълнител и длъжника, които са свързани с осъществяване защитата на
правото на купувача, като собственик на имота, да получи владението върху
него. Принудителният способ за осъществяване на тази защита е предаване на
владението върху недвижимия имот чрез извършване на въвод. Тези
процесуални отношения са различни от процесуалните правоотношения по
повод спряното изпълнително производство- последните са между съдебния
изпълнител, взискателя и длъжниците. Различни по характер са и
материалноправните отношения – по силата на изпълнителния лист възниква
материално правоотношение между взискателя и длъжниците като първият
има правото да получи паричната престация, а длъжникът има задължението
да я плати; съответно по силата на постановлението за възлагане възниква
материално правоотношение между купувачът по публичната продан и
длъжниците по прехвърляне на правото на собственост върху имота.
Същевременно за да се извърши въводът е необходимо постановлението за
възлагане да е влязло в сила, да е вписано, купувачът да удостовери, че е
внесъл таксите за прехвърляне на имота и за вписването. При тези условия
съдебният изпълнител извършва въвода, който се извършва по същото
4
изпълнително дело като номер, но е налице друг, макар и функционално
свързан с изпълнителното производство за удовлетворяване на паричното
вземане, изпълнителен процес, който се води за удовлетворяване на
притезанието на купувача от публичната продан срещу длъжника за
предаване владението на купения от публичната продан имот и
изпълнителният способ е въвод във владение.
Предвид изложеното макар и да е прекратено изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК с влязло в сила постановление, същото е
породило правни последици по отношение на процесуалните отношения
между съдебния изпълнител, взискателя и длъжника, но не е прекратило
процесуалните отношения между съдебния изпълнител и купувача от
публичната продан срещу длъжника за предаване владението на купения от
публичната продан имот.
Предвид изложеното е процесуално допустимо спиране на изпълнителното
дело на основание чл.432, ал.1 т.1 от ГПК независимо от прекратяването му
по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а обжалваното постановление за спиране е
съобразено със закона и подадената срещу него жалба следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. М. Т. срещу постановление
от 16.04.2021г. за спиране на производството по изп.дело №20097860400501
по описа на ЧСИ М..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5