№ 351
гр. Б., 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. Д. С.
при участието на секретаря Х. К. Н.
като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20251810100551
по описа за 2025 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда
/КТ/.
Ищецът- М. Г. Г. от с. В., общ. Б. твърди, че е работил при ответника на
длъжност “Охранител” през последните 10 години, като трудовото му
правоотношение било прекратено, считано от 21.01.2025 г. със Заповед No
1/21.01.2025 г. Сочи, че още през 2020 г. придобил право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, отпусната му с разпореждане No ********** на ТП
на НОИ - С. област, на основание чл. 68а, ал. 1 КСО. Излага, че въпреки по-
ранното му пенсиониране, продължил да работи при ответника. Трудовата си
дейност започнал на 30.06.2014 г. и е освободен на 21.01.2025 г., което означава, че
е полагал труд при един и същи работодател, без прекъсване, в продължение на 10
години, 6 месеца и 20 дена. Поддържа, че е придобил право на обезщетение по чл.
222, ал. 4, вр. ал. 3 от КТ, в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок
от 6 месеца. Обезщетението не му е изплатено след напускането му, като
работодателят отказва да му изплати същото. Моли съда да постанови решение, с
което осъди ответника да му заплати сумата от 5598.00 лв., представляваща
обезщетение по чл. 222, ал. 3 и ал. 4 от КТ при прекратено трудово
правоотношение и пенсиониране в размер на шест брутни работни заплати, ведно
със законна лихва върху същата сума от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумите. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът- “А. Ф. - *” ЕООД, гр. Б. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор чрез законния си представител оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че не е изпълнен този фактически състав на чл. 222, ал. 3 от КТ, тъй като
1
разпоредбата свързва правото на обезщетение с придобиването на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, а такова право ищецът е придобил в един по-ранен
момент - на 27.04.2020 г. при условията на чл. 68а от КСО, респективно при
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника на 21.01.2025 г. той е
бил работещ пенсионер. Сочи, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, ищецът не е уведомил ответника за упражнете си вече през 2020
г. право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68а
от КСО. Изтъква, че когато работникът или служителят след придобиването на
правото по чл. 222, ал. 3 от КТ е продължил да работи след този момент, дори и
при същия работодател, то не следва да му бъде изплащано обезщетението по чл.
222, ал. 3 и ал. 4 от КТ след него. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от приетите като доказателства по делото
заверено копие на Трудов договор No 88/30.06.2014 г. се установява, че ищецът е
работил по безсрочно трудово правоотношение с ответното дружество, по което е
заемал длъжност “охранител”, като е постъпил на работа на 01.07.2014 г. Видно от
Допълнително споразумение No 06/02.01.2024 г. към трудовия договор, със същото
е предвиденото основно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 933.00 лв.
Не се спори и относно обстоятелството, че трудовото правоотношение на
страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, което е видно и от
заверено копие на Заповед No 01/21.01.2025 г. на управителя на ответното
дружество. В заповедта е посочено, че прекратяването е считано от 21.01.2025 г.,
като същата е връчена на ищеца на 24.01.2025 г.
Видно от Справка за актуално състояние на всички трудови договори на
ищеца, същият е работил по трудов договор при ответното дружество- работодател
по трудов договор с дата на сключване 30.06.2014 г. и дата на прекратяване
21.01.2025 г. Посочените обстоятелства се установяват и от приложените по
делото заверени копия на личното трудово досие и трудова книжка на ищеца.
От приложеното заверено копие на Разпореждане No ********** от
01.07.2020 г. за отпускане на пенсия на ТП - С. област на НОИ се установява, че на
ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО
от 27.04.2020 г. пожизнено.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице М. Б. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и
съдът приема за компетентно и обективно, от което се установява, че размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищеца за отработен пълен месец преди
уволнението възлиза на 933.00 лв., а размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от
КТ, изчислено на тази база, възлиза на 5 598.00 лв. Вещото лице е дали вариант на
заключението, съгласно който и на основание чл. 228, ал. 1 от КТ е определило, че
последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение възлиза на 933.03
лв., а размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ възлиза на 5 598.18 лв.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от
правна страна следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при този
работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което
обезщетение може да се изплаща само веднъж. В случая се претендира
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца,
като ответникът не твърди наличие на извършено плащане. Следователно,
предпоставките за дължимост на претендираното обезщетение са да е налице
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието, ищецът
да е работил при ответника през последните 10 години от трудовия му стаж и
прекратяването да е настъпило, след като ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст съгласно КСО.
В конкретния случай няма спор между страните, като и от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово
правоотношение с ответното дружество без прекъсване в периода от 01.07.2014 г.
до 21.01.2025 г., когато трудовото правоотношение на ищеца е прекратено. Не е
спорно, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на страните
ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно КСО
и му е отпусната пенсия на това основание, а именно считано от 01.07.2020 г. с
Разпореждане No ********** от 01.07.2020 г. на ТП - С. област на НОИ.
При това в полза на ищеца е възникнало и правото да получи предвиденото в
чл. 222, ал. 3 от КТ обезщетение, като съответно за ответника се е породило
насрещното задължение за заплащането му - по делото се установява от ищеца с
акт на съответния компетентен административен орган, че е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, което право е било придобито към момента
на прекратяването на трудовото правоотношение на 21.01.2025 г. Установява се
също, че ищецът е работил при ответното дружество- работодател през последните
10 години от трудовия му стаж. Предявеният иск с правно основание чл. 222, ал. 3
от КТ за сумата от 5598.00 лв. (шесткратният размер на брутното месечно трудово
възнаграждение) се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Възражението на ответника за недължимост на претендираното обезщетение
поради това, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в един по-ранен момент, а не към датата на прекратяване на трудовия
договор с ответника, е неоснователно. Правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от
КТ възниква при посочените по-горе предпоставки, сред които не е моментът на
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, респ. на
реализирането му, стига същото да е настъпило по време на трудовото
правоотношение с ответника. Единствено в хипотезата, при която това право е
възникнало преди сключване на трудовия договор с ответника, то при
прекратяването му за работника не възниква правото на обезщетение по чл. 222,
ал. 3 от КТ от този работодател. Това е така, тъй като това обезщетение се дължи
еднократно - само при първоначалното придобиване право на пенсия, независимо
дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на
3
това. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж,
без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения
нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Те могат да реализират това си
право само спрямо този работодател и то по това правоотношение, при действието
на което е същото е възникнало. В този смисъл е и съдебната практика,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение No 235/3.07.2014
г. на ВКС по гр. д. No 969/2014 г. о., IV г. и Решение No 270/24.03.2014 г. на ВКС по
гр. д. No 1296/2013 г., III г. о. В случая ищецът е придобил и упражнил правото си
на пенсия по чл. 68а от КСО именно по време на трудовото му правоотношение с
този работодател - ответното дружество, поради което и при прекратяването му
същият има право на претендираното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за
недължимост на обезщетението поради това, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът не го е уведомил за упражненото си вече през
2020 г. право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.
68а от КСО. Правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ настъпва по силата на
закона при реализиране на предвидените за това предпоставки, като представянето
на доказателства за това пред работодателя или уведомяването му не е относимо
към дължимостта на обезщетението.
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното
искане от ищеца за присъждане на деловодните му разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на
1077.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно и
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба Nо 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
и с оглед интереса по делото, то минималното адвокатско възнаграждение е 859.80
лв. Претендираното адвокатско възнаграждение на ищеца в размер на 1077.00 лв.
не надхвърля значително размера на минималното възнаграждение, поради което
същото не е прекомерно. Същевременно, претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение е в размер на 950.00 лв., като разликата до претендираното от
ищеца такова е минимална (27.00 лв.). Поради това и възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавната такса за иска в размер на 223.92 лв.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “А. Ф. - *” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
Б., бул. “Б.” No *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя И. Ц. И., да
заплати на М. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. Б., ул. “М. В. М.” No *, на
основание чл. 222, ал. 3 от КТ сумата от 5598.00 лв. /пет хиляди петстотин
деветдесет и осем лева/, представляваща неизплатено обезщетение при
4
прекратяване на трудовото правоотношение при придобити от работника или
служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва от
02.04.2025 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1077.00 лв. /хиляда седемдесет и
седем лева/ за направените разноски по делото.
ОСЪЖДА “А. Ф. - *” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
Б., бул. “Б.” No *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя И. Ц. И., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Районен съд – Б. сумата от
223.92 лв. /двеста двадесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ за държавна
такса, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5