№ 160
гр. Велико Търново, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20254000500235 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 188/09.04.2025 г. по гр.д. № 1120/2024 г. на Окръжен съд
Велико Търново са отхвърлени предявените осъдителни искове от Д. Х. Г.
против Районен съд Елена и Районен съд Велико Търново за солидарното
заплащане на сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, причинени в резултат на забавено разглеждане на гр.д.
№ 2720/2021 г. по описа на Районен съд Велико Търново, ведно със законна
лихва върху това обезщетение, като неоснователни.
Жалба против горното решение е постъпила от Д. Х. Г., като същото се
обжалва изцяло. В жалбата са наведени доводи за нищожност на
постановеното решение, поради липса на мотиви, за неговата недопустимост,
тъй като не е конституирана Прокуратурата на Република България като
контролираща страна по делото Излага се още, че депозираният отговор от
Районен съд Велико Търново е от редови магистрат, а не от административен
ръководител, което е самостоятелно основание за недопустимост на
обжалвания акт. Постановеното решение е неправилно, като жалбоподателят
се позовава на непълнота на доклада, извършен от първоинстанционния съд.
Освен това се сочи, че първоинстанционният съдия е следвало да се отведе от
разглеждане на делото, тъй като съдията е участвал като председател на
въззивен състав по главното производство и е извършил разпределението на
1
съдебния състав в нарушение на чл. 9, ал. 2 ЗСВ.
Отправено е искане за обезсилване на обжалваното решение,
респективно за неговата отмяна, и връщане на делото за разглеждане от друг
състав.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Районен съд Велико
Търново е депозирала отговор по жалбата, като заема становище за нейната
неоснователност.
Въззиваемата страна Районен съд Елена не е заела становище по
въззивната жалба.
Апелативна прокуратура Велико Търново заема становище за
неоснователност на жалбата.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. Възражението за липса на
мотиви на първоинстанционното решение, обуславящо неговата нищожност,
не може да бъде споделено. В обжалвания акт са изложени съображенията на
решаващия състав, които са последователно, логически подредени, ясни,
конкретни, от които е изводима волята на съда по категоричен и разбираем
начин. Настоящият съств счита, че съдебното решение е допустимо, като
оплакването във въззивната жалба за недопустимост на постановения акт,
поради провеждане на производството без конституирането на Прокуратурата
на РБ като контролираща страна, е неоснователно. Съгласно чл. 10, ал. 1
ЗОДОВ делата по този закон се разглеждат със задължителното участие на
прокурор. Според т. 15 от ТР 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС прокурорът
участва задължително в производствата по този закон като контролираща
страна. Не е задължително участието на прокурор, ако Прокуратурата на
Република България е конституирана като единствен ответник. Когато наред с
нея като ответник участва и друг държавен орган, участието на прокурор е
задължително. В конкретния случай ответници по делото са Районен съд
Елена и Районен съд Велико Търново, което обуславя задължителното участие
на прокурор в производството като контролираща страна. Видно от
определението за насрочване на делото първостепенният съд е призовал
Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура, с връчване на препис от
исковата молба, като на проведените съдебни заседания се е явил прокурор и е
заел становище по исковете. По тази причина доводът за допуснато
2
процесуално нарушение в посочения смисъл се явява неоснователен. Не може
да бъде споделен и доводът за недопустимост на обжалваното решение по
причина, че единият от ответниците – Районен съд Велико Търново е
представляван от редови магистрат. Позоваването на порок в
упълномощаването може да бъде осъществено само от страната, чиито права
са нарушени при представителството, но не и от трето лице, каквото се явява
жалбоподателката, а и от материалите по делото е видно, че
представителството е по пълномощие, хипотеза, предвидена в процесуалния
закон /чл. 32, т. 3 ГПК/. С оглед на това, настоящият състав счита, че
обжалваното решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към
разглеждане на спора по същество.
Пред Районен съд Елена е подадена искова молба от Д. Х. Г. против
Районен съд Елена и Райнен съд Велико Търново, с посочено от ищцата
правно основание по чл. 2б ЗОДОВ, по която е образувано гр.д. № 417/2024 г.
на РС Елена. Изложени са обстоятелства, че ищцата е подала искова молба до
Районен съд Елена, по която е обрузавено на 03.09.2021 г. гр.д. № 284/2021 г.
във връзка с преустановеното й електрозахранване. Поради отстраняване на
първия съдия докладчик, без извършване на процедура по ново
разпределение, делото е изпратено на Окръжен съд Велико Търново на
основание чл. 23, ал. 3 ГПК, който го е изпратил за разглеждане на Районен
съд Велико Търново, където е образувано гр.д. № 2978/2021 г. на ВТРС.
Впоследствие делото е съединено на основание чл. 213 ГПК с това по гр.д. №
2720/2021 г. на ВТРС. Обективно съединените искови претенции са
отхвърлени, като с Решение № 258/01.07.2022 г. по в.гр.д. № 268/2024 г.
Окръжен съд Велико Търоно е уважил исковете. В резултат на неразумната
продължителност на делото ищцата твърди, че е претърпяла и продължава да
търпи болки и страдания, поради което е предявен иск за солидарно осъждане
на ответниците за заплащане на сумата от 5300 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото й за
разглеждане на делото в разумен срок, ведно със законна лихва от исковата
молба до окончателното изплащане. Производството по гр.д. № 417/2024 г. на
Районен съд Елена е прекратено на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ и делото е
изпратено за разглеждане на Районен съд Горна Оряховица. Образувано е гр.д.
№ 2320/2024 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица. С молба от
22.11.2024 г. ищцата е увеличила размера на предявените искове на 26000 лв.,
поради което с Определение № 1681/22.11.2024 г. по гр.д. № 2320/2024 г. е
изпратено по компетенстостг на Окръжен съд Велико Търново.
В отговора на исковата молба ответникът Районен съд Велико Търново
заема становище, че искът е неоснователен. Делото е постъпило в Районен съд
Велико Търново на 15.10.2021 г., с определение от 18.10.2021 г. е съединено за
съвместно разглеждане с гр.д. № 2720/2021 г., което е образувано на
17.09.2021 г. Приключило с краен акт на 21.02.2022 г. С оглед на това се сочи,
че не е налице неразумна продължителност на разглеждането му.
В отговора на исковата молба Районен съд Елена заема становище за
3
неоснователност на иска. Излагат се твърдения, че гр.д. № 284/2021 г. на
Районен съд Елена е образувано въз основа на искова молба, депозирана на
02.09.2021 г. След направен отвод на единствения съдия, който е бил на
работа, поради продължителен отпуск по болест на другия съдия, делото е
изпратено на ВТОС за определяне на друг равен по степен съд, който да го
разгледа. С определение от 08.10.2021 г. по в.ч.гр.д. № 690/2021 г. на Окръжен
съд Велико Търново е постановено делото да се разгледа от Районен съд
Велико Търново, където е образувано на 15.10.2021 г. като гр.д. № 2978/2021 г.
на ВТРС. С определение от 18.10.2021 г. делото е съединено за съвместно
разглеждане с гр.д. № 2720/2021 г. на ВТРС, като на 21.02.2022 г. е
постановено съдебно решение. По повод подадена въззивна жалба от Г.,
делото е изпратено на Окръжен съд Велико Търново, където е образувано
в.гр.д. № 268/2022 г. на ВТОС. Постановено решеине на 01.07.2022 г. Няма
налице забавяне на делото в нито един етап от разглеждането му.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е
допуснато нарушаване на правото на разглеждане на делото на ищцата в
разумен срок, всички процесуални действия по разглеждане и движение на
делото са извършвани своевременно, поради което предявените искове са
отхвърлени.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се
установява движението на соченото от ищцата гражданско дело, като по
фактите не съществува спор между страните.
Производството е образувано пред Районен съд Елена на 02.09.2021 г.
по предявен иск от Д. Х. Г. против „Енерго-Про Продажби” АД. В деня на
постъпване на исковата молба е извършено разпределение, като определения
докладчик на 03.09.2021 г. си е направил отвод и делото е изпратено на
Окръжен съд Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд,
който да го разгледа. С Определение № 920/08.10.2021 г. по в.ч.гр.д. №
690/2021 г. на ВТОС е определен Районен съд Велико Търново за решаване на
спора.
С определение от 18.10.2021 г. по гр.д. № 2978/2021 г. гр.д. №
2978/2021 г. е съединено с гр.д. № 2720/2021 г. на ВТРС, последното
образувано на 30.08.2021 г., първоначално пред РС Елена. След осъществената
размяна на книжа, насрочено съдебно заседание на 07.12.2021 г., отложено за
събиране на доказателства на 25.01.2022 г., когато е даден ход по същество на
делото, а на 21.02.2022 г. е постановено съдебно решение.
Подадена е въззивна жалба от Д. Г., като пред Окръжен съд е
образувано в.гр.д. № 268/2022 г., което след проведеното съдебно заседание на
30.05.2022 г., с председател съдия Солакова, докладчик по настоящото
първоинстанционно производство, е приключило с решение на 01.07.2022 г.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
4
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
пар. 1 ЕКЗПЧОС. В чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ неизчерпателно са изброени
критериите, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди: общата
продължителност и предмета на производството, неговата правна и
фактическа сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и на други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
От наведените в исковата молба фактически твърдения се установява,
че се претендира обезщетение от забавено разглеждане на гр.д. № 2720/2021 г.
на Районен съд Велико Търново от постъпването му в Районен съд Елена до
приключването му, които фактически твърдения определят и предмета на
настоящия спор, съобразно правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК. За да бъде уважен
предявеният на основание чл. 2б ЗОДОВ иск, ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи поведение на ответника, което е довело
до продължителност на производството, надхвърлящо рамките на обичайното
необходимо време, което представлява нарушение на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС,
причиняване на претендираните вреди и техния размер, както и наличието на
пряка причинна връзка между претърпените вреди и поведението на
ответника.
От представените материали по производствата, които са се развили по
първоначално образуваното гр.д. № 284/2021 г. на Районен съд Елена е видно,
че производството пред съда е образувано на 02.09.2021 г., след отвод е
изпратено за разглеждане на Районен съд Велико Търново, приключило със
съдебно решение пред Районен съд Велико Търново на 21.02.2022 г. През това
време са разменяни книжа, проведени 2 съдебни заседания, на които са
събирани доказателства – на 07.12.2021 г. и на 25.01.2022 г., т.е. от образуване
на делото на 02.09.2021 г. до постановяване на решение в
първоинстанционното производство – на 21.02.2022 г., са изминали пет месеца
и 20 дни, в рамките на който период тече и едномесечният срок за отговор на
исковата молба от страна на ответника. Впоследствие, след обжалване на
делото, е постановен и крайният съдебен акт – на 01.07.2022 г., след
провеждане на едно съдебно заседание пред въззивния съд. Общата
продължителност на производството е десет месеца и 1 ден. От тези данни е
видно, че след образуването на делото са извършвани дължимите процесуални
действия, като магистратите в съответния съд, пред който делото е било
висящо, са извършвали тези действия своевременно, спазвайки процесуалните
правила и срокове, включително и за постановяване на актовете по същество
на спора. С оглед на това, настоящият състав намира, че поведението на
ответниците е в съответствие с процесуалните правила, срокът на разглеждане
на делото е разумен и необходим, в съответствие с инструктивните
процесуални срокове.
Ето защо настоящият състав счита, че не е допуснато нарушаване на
5
правото на разглеждане на делото на ищцата в разумен срок от страна на
ответниците, извършваните процесуални действия от съдилищата са
ритмични, своевременни, произнасянията са в кратки, необходими и разумни
срокове.
При преценката на тези правно значими факти не може да се достигне
до извода, че е нарушено правото на ищцата за разглеждане на делата й в
разумен срок, не е осъществено поведение от съда, в резултат на което да е
допуснато забавяне движението им, поради което не се е осъществила първата
материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на
претендираното от ищцата право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. При липсата
на този елемент от фактическия състав на правото на обезвреда, е
безпредметно обсъждането на наличието на твърдяните от нея вреди и
причинната връзка между тях и поведението на съда. Във въззивната жалба
жалбоподателката се позовава на допуснати нарушения при докладването на
делото от страна на първоинстанционния съд, но без да сочи конкретни
пропуски и да излага твърдения, че делото е останало неизяснено от
фактическа страна. Определението за насрочване съдържа проект за доклад,
той е ясен, пълен, конкретен. По делото е събрана необходимата информация
за предмета на делото, за неговото движение, постановяваните актове от
съдилищата и сроковете за постановяване, за провежданите съдебни
заседания, т.е. за всички правно значими факти, имащи отношение към
преценката за наличието на твърдяното вземане за обезвреда, поради което
изложеното бланкетно оплакване за това, че не е извършен никакъв доклад, не
може да бъде споделено.
Настоящият състав не споделя оплакването във въззивната жалба за
неправилност на постановеното решение, тъй като са били налице
основанията на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на съдията докладчик и по този
начин е нарушено правото на страната на справедлив процес, чрез
гарантиране на независим и безпристрастен съд. Съгласно разпоредбата на чл.
22, ал. 1, т. 6 ГПК не може да участва като съдия по делото лице, относно
което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно
съмнение в неговото безпристрастие. Съществуването на такива конкретни
обстоятелства подлежи на установяване във всеки отделен случай. С
настоящата жалба не се сочат конкретни твърдения на жалбоподателката за
действия на решаващия състав, които да поставят под съмнение неговата
безпристрастност. Тук следва да се посочи, че въззивната инстанция не е
контролно-отменителна, а е такава по същество, поради което същата е
длъжна да разгледа материалноправния спор между страните в рамките на
наведените оплаквания във въззивната жалба. По тази причина доводът за
нарушение на чл. 22 ГПК не обуславя връщането на делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд. С оглед изводите на настоящия
състав за разглеждане на соченото дело в рамките на разумния срок и липса на
предпоставки за присъждане на обезщетение за ищцата, поради забавяне
6
движението на нейното дело, оплакването на жалбоподателката за
неправилност на постановеното решение, поради нарушение на разпоредбата
на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, се явява неоснователно.
По така изложените съображения предявените искове се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
До същия правен извод е достигнал и първостепенният съд, чиито
мотиви се споделят от настоящия състав и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях, последица от което е потвърждаване на обжалваното
решение.
При този изход на спора, жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на Районен съд Велико Търново разноски за въззивното производство,
дължимо по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, с оглед осъщественото
представителство от лице с юридическо образование.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 188 от 09.04.2025 г., постановено по
гр.д. № 1120/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН ********** от гр. Елена, ********* да
заплати на Районен съд Велико Търново сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7