Определение по дело №361/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 122/10.01.2014 г., постановено по гр. д. № 879/2013 г., К. районен съд е осъдил на основание чл. 108 от ЗС Ф. О. М., Н. М. М. и М. Ф. О., тримата от с. В., О. К., да отстъпят собствеността и предадат на Н. О. О. и Г. Б. О., двамата от с. В., О. К., владението на 0.971 дка, представляващи част от Поземлен имот № 124 по картата на възстановената собственост на землището на с. В., община К., местността „Ч.А.”, целият с площ 6.524 дка, представляващ нива, при граници: поземлен имот № 123, представляващ нива, записана на Ю.Р.А., поземлен имот № 125, представляващ пасище, мера, записана на община К., поземлен имот № 81, представляващ път ІV- кл, записан на Държавата, поземлен имот № 126, представляващ нива, записана на община К., поземлен имот № 107, представляващ полски път, записан на община К. и е отхвърлилпредявения иск по чл. 108 от ЗС за разликата от 0.971 дка до пълния предявен размер от 1.200 дка. С решението Ф. О. М., Н. М. М. и М. Ф. О. са осъдени да заплатят на Н. О. О. и Г. Б. О. направените по делото разноски в размер на 977.88 лв., а по сметка на РайоÝен съд- К.- разноски в размер на 15 лв. На ищците е даден 6- месечен срок от влизане в сила на решението, в който на основание чл. 115 ал. 2, вр. ал. 1 от ЗС да извършат отбелязване на решението в Агенция по вписванията- Служба по вписванията- К., по представен препис от решението.

Недоволни от така постановеното решение в частта, с която е уважен частично предявения иск и са присъдени разноски по делото, са останали жалбодателитеФ. О. М., Н. М. М. и М. Ф. О., тримата от с. В., О. К., които го атакуват като недопустимо, необосновано и постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Изложени са подробни съображения. Поддържа се, че решението било недопустимо, тъй като претендираното от ищците материално право, не съществувало в техния патримониум и това ги превръщало в лица, които не са активно легитимирани да водят иск с правно основание чл. 108 от ЗС, а ответниците не били пасивно легитимирани да отговарят по такъв иск. В случая ставало въпрос за спор за ползване на съсобствен наследствен недвижим имот, които права се защитавали по друг ред и такъв иск не бил предявен; ищците не били съсобственици в равни идеални части на определената в решението част от недвижимия имот; решението не съдържало нужния диспозитив за обема на правото на собственост; съдът се произнесъл по искова претенция, каквато не била предявена и това водело до недопустимост на решението. Поддържа се и това, че решението било неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушен бил чл. 130 от ГПК. Предявен бил иск с правно основание чл. 108 от ЗС и в петитума на исковата молба не било обективирано искане за произнасяне досежно претендираното право на собственост, което превръщало исковата молба в нередовна, а решението- недопустимо. Следвало молбата да се остави без движение и като не е сторил това- съдът нарушил императивни процесуални норми. Решението било постановено в противоречие с материалния закон. Ищецът претендирал право на собственост върху целия процесен недвижим имот, което не се доказало и съдът дал защита на право, каквото ищците не притежавали. Решението било необосновано- не почивало на събраните по делото доказателства. Неоснователен бил изводът на съда, че ищците са собственици на процесния имот и са го придобили от 2006 г. Твърди се, че от приложената по делото преписка по възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се установявало, че процесният имот бил наследствен от общ наследодател. Лицата, посочени като продавачи в нотариалния акт, били наследници на общ наследодател, като в нотариалния акт липсвал един от наследниците- първият от жалбодателите, и този порочен нотариален акт не можел да се противопостави на Решение № 423/13.09.1994 г. на ПК- К.. Твърди се, че частта от имота, за която ищците претендирали, се стопанисвала и владеела от жалбодателите от месец април 2003 г. като наследствен, до момента владението не било смущавано от ищците по делото и те не са заявявали претенции към тази част от недвижимия имот. Владението на имота било осъществявано в продължение на повече от 10 години и по отношение на ответниците била изтекла обща придобивна давност. Владението било трайно и ясно демонстрирано. Неправилно съдът кредитирал показанията на св. Д., който бил лично обвързан с ищците по делото, тъй като осъществявал надзор върху строежа на къщата им. Искането е да се обезсили атакуваното решение в обжалваната му част или да се отмени като се постанови друго, с което се отхвърли предявеният иск. Претендират се разноски.

Ответниците по жалбата чрез процесуален представител я оспорват и искат решението да бъде потвърдено като допустимо, законосъобразно и обосновано. Посочва се, че с ТР № 1/19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г. било отменено действието на ТР № 72/09.04.1986 г. по гр. д. № 36/1985 г. на ОСГК в т. 1 и т. 2- предложение последно, и т. 4, а в останалата част ТР запазвало действието си. С ТР № 1/19.05.2004 г. на ВКС се приемало, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ са относително недействителни, но доколкото при делба вещта не се падне в дял на разпоредилия се съделител. Изключения от това разбиране били хипотезите, ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ или имот, то актът на разпореждане с идеалната част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт на разпореждане с наследство и ако всички наследници са се разпоредили с наследствените си части от вещта или разпореждането е извършено между тях. В тези хипотези извършеното разпореждане от сънаследник било противопоставимо на останалите сънаследници инормата на чл. 76 от ЗН не намирала приложение. Твърди се, че сделката покупко- продажба, осъществена между сънаследниците на общия наследодател М. О. Х. , изповядана с нотариален акт № 183, дело № 1720/2006 г. на нотариус К. Д., била валидна и действителна и обвързвала страните, тъй като не попадала в приложното поле на чл. 76 от ЗН. От доказателствата се установявало, че сделката е извършена между сънаследници, при което неучаствалите сънаследници не могат да искат установяване на недействителност на сделката и тя може да им бъде противопоставена. Поддържа се, че относителната недействителност, за разлика от нищожните сделки, може да бъде прогласена от съда, но само по искане на страна или лице, което има правен интерес от това, каквото искане нямало направено. Ответниците се позовавали на изтекла в тяхна полза придобивна давност и в тази насока били разпитани две групи свидетели. Първата група свидетели, посочени от ищците, били незаинтересовани от изхода на делото и техните показания се подкрепяли от представените писмени доказателства. Показанията на втората група свидетели, посочени от ответниците, били противоречиви и се разминавали съществено с показанията на първата група свидетели. Счита се, че от събраните доказателства, ответниците не установили по безспорен начин, че владеят имота повече от 10 години и че са го придобили по давностно владение, поради което възражението им за придобивна давност останало недоказано. Претендират разноски за тази инстанция.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима. И тъй като въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, съставът на съда намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, както и, че е правилно, а жалбата е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС. Ищците твърдят, че са съпрузи и собственици по покупко- продажба с нотариален акт № 183 по дело № 1720/2006 г. на нотариус К. Д., на поземлен имот № 124 по картата на възстановената собственост на землището на с. В., община К., местността „Ч.А.”, целия с площ 6.524 дка, представляващ нива, при граници: поземлен имот № 123, представляващ нива, записана на Ю.Р.А., поземлен имот № 125, представляващ пасище, мера, записана на Община К., поземлен имот № 81, представляващ път ІV- кл, записан на Държавата, поземлен имот № 126, представляващ нива, записана на Община К., поземлен имот № 107, представляващ полски път, записан на Община К.. Първият ответник бил брат на първия от ищците, втората ответница- съпруга на първия ответник, а третият ответник- син на първия ответник. След закупуването на имота от ищците и показване на документа за собственост на първия ответник, неговото семейство заградило с телена ограда част от нивата, представляваща поземлен имот № 124 по КВС на землището на с. В., община К., местността „Ч.А.”, целият с площ 6.524 дка, като заградената част била ситуирана в средата на имота при граници: от двете страни Н. О. О., полски път и пасище. Ищците твърдят, че частта от поземления имот, която била заградена и се държала от ответниците, била с площ от около 1.200 дка и, че многократно предупреждавали ответниците да им отстъпят собствеността и предадат владението й, но без резултат.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства- Решение № 423 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. В. от 13.09.1994 г., ведно с удостоверение за наследници на М. О. Х., починал на 08.03.1981 г., Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 183/18.12.2006 г., том IV, рег. № 14879, дело № 1720/2006 г., Решение № К-11/20.12.2007 г. на ОД „Земеделие и гори”- гр. К. на Комисия по чл. 17 ал. 1 т. 1 от 3033 за промяна предназначението на земеделска земя, показанията на свидетелите И. Ч. и Н.Д., заключението на вещото лице Емил Янев по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и се приема от съда, се установява, следното:

Ищецът Н. О. и ответникът Ф. М. са братя. Баща им А.М.М. е починал на *г. и е оставил за свои наследници- съпруга А. А. М.и девет деца- Ф. О. М., К. О. М., Н. А. А. /Н. О. О./, Р. О. О., М. А. А., М.А.М., Ф.А.А., Р.А.А.и Р. А.А. Бащата на А. М. М.- М. О. Х.ов е починал на 08.03.1981 г., и е оставил за свои наследници съпруга и шест деца- Р. М. Ш., Х.М.Х., Х.М.А., А.М. Х., И. М. С. и А.М.М.- бащата на ищците. Така, ищецът Н. О. и ответникът Ф. М., са наследили съответна идеална част от своя баща и по заместване- от наследството, оставено от наследодателя М. О. Х.. И тъй като във въззивната жалба липсва конкретика относно приетите от първоинстанционния съд като придобити идеални части от наследството на А.М.и М. Х., а въвзивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, то тази инстанция не следва да излага мотиви за това /ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК/.

На 18.12.2006 г. с нотариален акт за покупко- продажба с № 183 по дело № 1720/2006 г. на нотариус К. Д. ищците закупили от наследниците на М. О.Х. /за което не се спори/, поземлен имот № 124 по КВС на землището на с. В., община К., местността „Ч.А.”, целия с площ 6.524 дка, представляващ нива. При тази сделка ответникът Ф. М., не е участвал. Извършената продажба на процесния сънаследствен имот, в това число и на частта на ответника Ф. М., за която липсва съгласие от същия, попада в една от хипотезите на изключение на правилото за относителна недействителност- прехвърляне между сънаследници, при което сделката е породила своите правни последици, действителна е, обвързва страните и не попада в приложното поле на чл. 76 от ЗН. Правото да се иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е дадено на лицата, които са защитени от нормата на закона, т. е. лицата с конкретен материален интерес, за които недействителността на сделката е право, упражняването на което зависи само от тях /ТР № 1/19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК/. В настоящото производство обаче, не е било направено искане за прогласяване недействителността на разпоредителните действия със сънаследствената вещ. Следва да се посочи, че разпоредителната сделка с целия имот, въпреки че е действителна, не е произвела транслативно действие по отношение на идеалните части, собствени на ответника Ф. М., тъй като за тях прехвърлителите не се легитимират като собственици и не могат да прехвърлят повече права отколкото притежават.

По делото не се установява по безспорен начин и това, ответниците необезпокоявано и в продължение на 10 години да са владяли заградената от тях част от процесния имот. В тази насока са показанията на св. И.И.и Б.Ю., които са изолирани от останалите гласни и писмени доказателства. Твърденията на св. И., че ответниците през 1993 г. се завърнали от Турция и оттогава обработвали 1 дка от имота, ограден с дървен материал и мрежа, са в противоречие с тези на самите ответници, и се оборват от останалите гласни доказателства и решението по реституционната преписка. Съдът кредитира като незаинтересовани показанията на св. Н. Д., който е бил проектант и технически ръководител на жилищната сграда на ищците, от които се установява, че при посещение на място в периода 2005- 2007 г., имотът представлявал огромна поляна и единственият ориентир била ограда със съседите и главната улица, на нея нямало нищо заградено и нищо не било засадено. Неговите показания кореспондират с решение № К- 11/20.12.2007 г. на ОД „ЗГ”- К., Комисия по чл. 17 ал. 1 т. 1 от ЗОЗЗ, с което е променено предназначението на земеделската земя за изграждане на жилищната сграда на ищците, и от което може да се направи извода, че изграждането й е започнало най- рано през 2007 г. Тези доказателства в своята съвкупност опровергават твърденията на ответниците, че повече от 10 години са оградили процесната част от имота и я обработват. Впрочем, от изложеното следва, че правото на собственост върху част от имота в размер на 0.985 дка, не е придобито от ответниците по иска и възражението им за изтекла придобивна давност е неоснователно.

Неоснователен е доводът, че в случая не може да се води иск по чл. 108 от ЗС. Следва да се посочи, че когато някой от съсобствениците не допуска останалите да упражняват фактическа власт върху вещта, те могат да защитят правата си не само с иск по чл. 32 ал. 2 от ЗС за разпределение на ползването на вещта, но и с ревандикационен иск. В тази насока е налице и задължителната съдебна практика, цитирана подробно в атакуваното решение /Решение № 822/1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2010 г., І гр. о. и др./.

С оглед изложеното и предвид установените от вещото лице 0.985 дка, които се владеят от ответниците без основание, както и признатата на ответника Ф. М. идеална част от правото на собственост върху процесния имот, следва да се приеме, че предявеният ревандикационен иск е частично основателен и следва да се уважи до размера на 0.971 дка от процесния имот, на колкото възлиза претендираната от ищците реална част от имота, за които ответниците следва да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на ищците, а в останалата част и за разликата от 0.971 дка до 1.200 дка, искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Като е направил горните изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди като на основание чл. 272 от ГПК тази инстанция препраща към мотивите му.

Що се касае до жалбата, в частта й, с която се атакува първоинстанционното решение относно присъдените разноски, следва да се посочи, че редът за изменение на решението в тази му част, е този по чл. 248 от ГПК, поради което тази инстанция не следва да се произнася.

При този изход на делото, следва жалбодателите да заплатят на ответниците по жалбата направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 122/10.01.2014 г., постановено по гр. д. № 879/2013 г. по описа на К. районен съд.

ОСЪЖДА Ф. О. М., с ЕГН *, Н. М. М., с ЕГН * и М. Ф. О., с ЕГН * и тримата от с. В., община К., да заплатят на Н. О. О., с ЕГН * и Г. Б. О.,с ЕГН *, двамата от с. В., община К., направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 500 лв.- адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/