Присъда по дело №967/2021 на Районен съд - Шумен

Делото е образувано на основание постъпила в съда тъжба от М. Д. Д. с постоянен
адрес в гр. Шумен, срещу подсъдимият З. ЯНК. ХР., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Шумен, ул. ***************, за извършено от него престъпление от частен характер,
наказуемо по чл. 182, ал. 2 от НК. В диспозитивната част на тъжбата е посочено, че на
06.06.2021 г. в гр. Шумен не изпълнил съдебно решение № 45/18.01.2019г., постановено по
гр. д. № 3678/2018г. по описа на Районен съд гр. Шумен, с което е увредил режим на лични
контакти между З. ЯНК. ХР. и М.Д. И. по отношение на роденото от съвместното им
съжителство дете – Т. З. ЯНК. ЕГН **********.
Пострадалото лице с тъжбата си моли съда да осъди подсъдимия справедливо, като
претендира и направените разноски. Граждански иск не предявява.
В съдебно заседание процесуалният представител на частният тъжител поддържа
така възведеното обвинение и предлага на съда да признае подсъдимият за виновен по
повдигнатото с частната тъжба обвинение, като в пледоарията си излага подробни мотиви в
тази насока.
Разпитан в съдебно заседание подсъдимият Х. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, като дава обяснения в своя защита. Процесуалния представител
на подсъдимия моли съда да оневини подзащитният му на основание чл. 9 ал.2 от НК, тъй
като от материалите по делото се виждало, че извършеното от подсъдимия е незначително и
формално, без вредни последици за детето. Също така моли да им бъдат заплатени
направените разноски. Подсъдимият Х. се присъединяват към предложението на защитника
си, като в последната си дума моли съда да се произнесе в негова полза и да го признае за
невиновен.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимия З.Х.
и тъжителката М.Д. имат син - Т. З. ЯНК. ЕГН **********, роден в резултат на съвместното
им съжителство. С Решение № 45/18.01.2019г., постановено по гр. дело № 3678/2018г. на
ШРС, е утвърдено постигнато споразумение по смисъла на чл. 127 ал.1 от СК, с което
родителските права над детето са възложени на тъжителката Д., като на подсъдимия Х. е
определен режим на лични отношения със сина си както следва: „всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота, до 18.00 ч. в неделя с преспиване, всяка четна
седмица на месеца за времето от 09.00 ч. в четвъртък до 18.00 ч. в петък, с преспиване; в
случаите в които има пета събота и неделя от месеца, от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в
неделя с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;
всяка четна година по време на коледните празници от 25.12. до 27.12; всяка нечетна година
по време на новогодишните празници от 30.12. до 02.01., както и винаги когато постигнат
устно съгласие за това.
До месец март 2021г. между тъжителката и подсъдимия е било постигнато
доброволно съгласие, кога подсъдимия да взема сина си, за да осъществява режим на лични
отношения, без да се спазва определения от съда ред. Междувременно тъжителката започва
съвместно съжителство със свидетеля А.Д. от когото има дете – дъщеря. Междувременно
тъжителката забелязала, че отношението на детето и Т. към свид. А.Д. се променя и решила
да предяви иск пред ШРС за промяна на режима на личните отношения. По иска и било
образувано гр. дело № 889/2021г. по описа на ШРС.
След завеждането на гражданското дело подсъдимият Х. престанал да вдига телефона
на тъжителката и започнали проблеми по връщането на Т. след престоя при баща му, както
и при вземането му. Подсъдимия вземал Т. не в определения час и го връщал пак след
определения час, като за тези си действия не информирал тъжителката.
На 06.06.2021г. , както е по утвърденото решение на ШРС, подсъдимия трябвало да
върне детето в 18.00 ч. След като това не се служило тъжителката започнала да му звъни по
телефона, но той не отговарял на повикванията и. Притеснена и изплашена за детето си,
1

тъжителката позвънила на тел. 112. Докато разговаря с дежурния оператор, който я свързва
с дежурния по ОД МВР гр. Шумен, детето Т. е докарано до дома и от дядото и бабата по
бащина линия на детето. Това станало в 19 ч. 45 мин. По този начин, чрез нарушаване на
режима на лични контакти тъжителката счела, че посредством действията на подсъдимия, са
нарушени изискванията на чл. 182 ал.2 от НК, поради което подала и процесната тъжба до
ШРС.
Въз основа на посочената жалба е било образувано производство по настоящото
НЧХД № 967/2021 г. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели А.П.Д. Д.М.И. М.З.Д., Я.Х.Д.,
А.Ф.Ф. и Д.Н.С., показанията на подс. Х., както и от събраните в хода на съдебното
производство доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
С най-голямо значение за изясняването на делото е съдържанието на изискания и
приет от съда файл с аудио-запис от прието обаждане в РЦ 112-Варна на дата 06.06.2021г.
Същият е изслушан от страните в съдебно заседание и от съдържанието му става ясно, че
тъжителката наистина се е почувствала притеснена и е подала процесната тъжба.
Също така, съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, поради
обстоятелството, че същите потвърждават, че детето Т. не е върнато на тъжителката, тъй
както е по определения режим на лични отношения.
Приетата от съда фактическа обстановка като цяло не се оспорва от подсъдимия. В
обясненията си същият не отрича, че е отказал да върне повикванията по телефон от страна
на тъжителката, като опитва да оправдае своето поведение със детето си Т., че именно
детето е станало причина за нарушаване на установените от съда отношения с тъжителката.
Съдът намира така изразеното становище от страна на подсъдимия за негова естествена
защитна позиция
Предвид така изложената фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че подсъдимият съзнателно е осуетил
изпълнението на съдебно решение отказвайки да върне детето на тъжителката съгласно часа
посочен в решението на съда.
Разпоредбата на чл. 182 ал.2 от НК предвижда две алтернативни възможности –
неизпълнение или осуетяване на изпълнение на съдебно решение във връзка с личните
контакти на родителя. Неизпълнението в случая се състои в непридаването на детето в
определения от съдебното решение час.
В хода на съдебното следствие се доказа, че часът на предаване на детето често не се
е спазвал, но това е ставало след като родителите са се разбирали помежду си за това. В
настоящия случай подсъдимия е отказвал да отговори на телефонните повиквания на
тъжителката, като и обясни закъснението.
Налице са достатъчно и категорични доказателства, че подсъдимият З. ЯНК. ХР. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 182 ал.2 от НК, като от
субективна страна деянието е извършено в условията на пряк умисъл като форма на вина,
като в качеството си на родител – баща на детето Т. не е изпълнил съдебно решение –
Решение № 45/18.01.2019г. постановено по гр. дело № 3678/2018г. на ШРС, относно решима
на лични контакти с майката М.Д..
В случая е налице неизпълнение на съдебно решение, тъй като подсъдимият е създал
обстановка за да не може същото да се изпълни. Изпълнителното деяние е резултатно.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено при форма на вината – пряк
умисъл. Същият е съзнавал, че има издадено съдебно решение, регламентиращо неговото
задължение спрямо тъжителката, както и че последната го е търсила многократно по повод
неговото изпълнение и въпреки това не го е изпълнил.
2

Причини за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимият,
както и несъобразяването и незачитането на определения от двамата родители и скрепен със
съдебно решение режим на лични контакти с детето си Т..
При определяне на наказанието съдът счете, че в случая са налице предпоставките за
прилагане на чл. 78а от НК.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание пробация и глоба. Макар
и резултатно от престъплението няма и не са предвидени настъпването на съставомерни
имуществени вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 78а от НК, в сила към момента на
извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от
съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1 000 /хиляда/ лв. до
5 000 /пет хиляди/ лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда
наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години или друго по-леко наказание, деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са
възстановени. В настоящия случай за престъплението, извършено от подсъдимият се
предвижда наказание „пробация“ и „глоба от 2 000 /две хиляди/ лв. до 5 000 /пет хиляди/ лв.
Освен това, видно от справката за съдимост на подсъдимият, същият е реабилитиран и няма
отбелязани налагани мерки по чл. 78а от НК, а от деянието няма преки и съставомерни
имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това,
съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК и да освободи подсъдимият
от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. С оглед на
вмененото си от закона задължение съдът счита, че подсъдимият следва да бъде освободен
от наказателна отговорност и намира за справедливо да му бъде наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда /лв. Така определеното наказание и така
определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъденият. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху подсъдимият и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
При разпределянето на направените по делото разноски съдът отчете разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, според която когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, включително разноските, направени от
гражданския ищец, ако е направено такова искане. С оглед изложената нормативна уредба
съдът прие, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият З.Х. следва да заплати на
тъжителката М.И. сумата от 413.02 лева / четиристотин и тринадесет лева и две стотинки/,
представляваща деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, както и 5 /пет/ лева такса
за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
3

Номер на акта:	26
Дата:	20 октомври 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия:	Красимир Маринов Кръстев

Дело:	20213630200967
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 юни 2021 г.

Присъда по дело №967/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите