№ 170
гр. С., 03.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
и прокурора Х. Д. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232200600147 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
Жалбоподателят – подс. А. Б. Д., редовно призован, се явява лично и с
адв. Х. К. от АК С., редовно упълномощен с пълномощно, което е приложено
в материалите по делото.
За Окръжна прокуратура – гр. С., редовно призована, се явява прокурор
Х..
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законни пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪЩОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Производството пред тази инстанция е образувано по въззивна жалба на
адв.К., в качеството на защитник на подсъдимия, против присъда на СлРС, с
която подсъдимия е признат за виновен за престъпление по чл.216 ал.1 от НК
и е осъден по реда на чл.58а от НК на лишаване от свобода за срок от 8
месеца, при първоначален общ режим.
В жалбата, по която е образувано настоящото производство, се твърди,
1
че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушен е закона и е постановено явно
несправедливо наказание.
Съществените нарушения на процесуалните правила се свеждат, според
жалбата в това, че при разглеждането по реда на Глава 27 от НПК, при
условията на чл.371 т.2 от НПК не е изрично дадено съгласие от страна на
подсъдимия да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Твърди се, че разясняването по реда на чл.372 ал.1 от НПК на правата
на подсъдимия не замества изрично изразено съгласие да не се събират
доказателства за фактите. Обосновава се извод, че това е съществено
процесуално нарушение, което обосновава необходимост от отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Нарушението на закона, според жалбата се изразява в това, че при
разглеждане делото и при постановяване на присъдата, поведението на
подсъдимия не е преценено като маловажен случай, поради своята по-ниска
степен на обществена опасност. Твърди се също така, че тази степен на по-
ниска обществена опасност, мотивира необходимост и за налагане на по-леко
по размер наказание. В този смисъл се настоява за отмяна на присъдата и за
връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно - за изменение на
присъдата на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК и евентуално приложението
на чл.337 т.1 и т.3 от НПК.
Съдът ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
С оглед становището на страните съдът счита делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД
П О С Ъ Щ Е С Т В О :
2
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, намирам жалбата за неоснователна,
поради което моля да бъде оставена без уважение. Съвсем накратко -
правилата визирани в чл.371 от НПК предвиждат две хипотези за развиване
на така нареченото съкратено съдебно следствие. Хипотезата, при която се е
развило първоинстанционното производство в настоящия случай е по т.2 .
Прилагането на въпросната хипотеза зависи от това дали се заявява
признаване на всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт.
Видно от протокола на с.з. първоинстанционното производство, както от
страна на подсъдимия, така и от страна на неговия защитник, са направени
изрични изявления за признаване на фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт. Подобно признание е относимо само по хипотезата по т.2
по чл.371. В тази връзка намирам, че не е имало съмнение каква е волята на
подсъдимия, заявена пред първоинстанционния съд. Отделно от горното
СлРС в с.з. е чел съответни определения записани по протокола в с.з., от
които е видно, че достатъчно ясно еднозначно е описана, както прилаганата
процедура, така и последиците от нея. С оглед всичко казано мен намирам, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения в съдебната фаза на
първоистанционното производство. По отношение на вида и размера на
наказанието: на първо място намирам квалификацията на деянието за
правилна. Това, че се касае за вреди, причинени чрез едно движение, а
именно един удар, не би следвало да се тълкува, според мен, като
обстоятелство, обуславящо намалена степен на обществена опасност. Налице
е достатъчна обилна съдебна практика, която няма да цитирам, тъй като е
многобройна, както за престъпления против собствеността, така и за такива
против личността, когато едно действие, аналогично на коментираното в
настоящия случа, а именно един удар, е абсолютно достатъчен за
причиняване на достатъчно сериозни обществено опасни последици. С оглед
казаното от мен намирам, че наказанието като определено по вид, отговаря на
целите на закона, както по отношение на специалната, така и на генералната
претенция. Придържам се към становището на първонстанционния съд, че в
случая се касае за ненастъпила реабилитация, поради което намирам, че е
неприложима разпоредбата на чл.66 от НК.
Адв.К.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата с изложените
съображения и направените искания, в подкрепа на което ще кажа следното:
едно деликтно по своя характер отношение, един деликт без признаците и без
3
белезите на престъпление, вместо да бъде решен с механизмите на
гражданското правораздаване, е стигнал до съдебната зала и то на
наказателния съд. В съдебната фаза пред първоинстанционния съд делото е
разгледано реда на Глава 27 от НПК, при условията на чл.371 т.2 от същия
кодекс и то при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Позволявам си да кажа следното, че същността на правната философия на
института на съкратено съдебно следствие с оглед на това, че подсъдимият
буквално оставя съдбата си в ръцете на съда, изисква изключително прецизно
спазване на правилата, което в случая не е сторено от първоинстанционния
съд. Процесът се е развил по този ред на съкратеното съдебно следствие, без
да е получено изрично съгласие от подсъдимия да не се събират
доказателства за признатите факти. Конкретно на казаното от уважаемия
прокурор, няма съмнение, законът не изисква съмнение, законът изисква
изрично съгласие и моля да бъде записано точно така. Това твърдяно от нас
съществено нарушение на процесуалните правила, с което е нарушено в
основи правото на защита на подсъдимия и то в съдебната фаза на процеса, е
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
по чл.335 ал.2 от НПК. Ако не намерите основание за връщане на делото за
ново разглеждане си позволявам да твърдя, че деянието извършено от
подсъдимия е с изключително ниска степен на обществена опасност и си
позволявам да обърна внимание на следното, подсъдимият нито е запалил
автомобил, нито е нарязал гумите на такъв, нито е изкоренил овошките на
съседа си. Тази ниска степен на обществена опасност на деянието налага
преценката за възможност за прилагане на чл.337 ал.1 т.2 от НПК, по закон за
същото, в случая по-леко наказание за престъпление, а именно за деяние по
чл.216 ал.4 от НК с определяне на наказание глоба. На това отговаря и
ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, който въпреки, че цял
живот е живял в една изключително тежка криминогенна среда до настоящия
момент не е допуснал да влезе в затвора. Постановената присъда от
първоинстанционния съд за това спонтанно деяние, с наказание в този вид и в
тези параметри, по никакъв начин не отговаря на философията, не отговаря и
на целите на генералната превенция и тази явна несправедливост на
присъдата следва да бъде оценена и да бъде отразена в постановения от Вас
съдебен акт. В тази връзка Ви моля или да върнете делото за ново
разглеждане или да постановите присъда при условията на чл.216 ал.4 от НК.
4
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. А. Б. Д..
Подс. Д.: Съжалявам много. За пръв път ми се случват тия неща. Аз не
съм такъв човек. За 47г. съм, нямам други такива неща в живота си. Моля
само да не вляза в затвора, защото не съм за затвора и не съм такъв човек.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. А. Б. Д..
Подс. Д.: Моля да не влизам в затвора.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се състави в с.з., което се закри в 09:55 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5