№ 547
гр. София, 24.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500190 по описа за 2022 година
Производството е по де на чл.274 и сл. от ГПК.
С определение № 274649 от 12.10.2021г., постановено по гр.д.№9954/2020г. по описа
на СГС е изменено решение 265316 от 09.08.2021г, постановено по същото дело като вместо
първоначално присъдената сума от 1970лв., представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати на адв.Д. И. Б.
сумата от 5376лв. адвокатско възнаграждение по този текст.
В подадената жалба се прави оплакване, че съдът неправилно е приел, че
възнаграждението на адв.Б. за осъществена безплатна правна помощ следва да се изчисли
съобразно минималния размер, определен в Наредба №1/2004г. на ВАдвС прилагането на
Наредбата било в противоречие с чл.36 от ЗА и чл.78,ал.5 от ГПК, тъй като страната е
посочила по-нисък размер на възнаграждението и съдът нямал правомощие да осъществи
контрол над това.
Насрещната страна е подала отговор на частната жалба, с който я оспорва. Моли
обжалваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално
допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. При
преценка на правилността на постановеното определение настоящият състав намира
следното:
Производството по гр.д.№9954/2020г. на СГС е образувано по повод подадена искова
молба от Д.А. Д. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане да бъде признато за установено, че
ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 192 301,81лв. С решение №265316 от
09.08.2021г., постановено по посоченото дело искът е уважен. На адв. Д.Б. на основание
1
чл.38,ал.2 от ЗАдв е присъдено възнаграждение в размер на 1970лв. съобразно представения
списък.
С молба от 17.08.2021г. адв.Б. е поискала съдът да измени решението си в частта за
разноските като й присъди още 3530 лв.възнаграждение. В същата се посочва, че в
представения списък за разноските е допусната аритметична грешка като е посочен само
размера, дължим като възнаграждение над сумата от 100 000 лв. / 2 % над посочената сума
съгласно чл.7,ал.2 ,т.5 от Наредба №1/ без да е прибавен размера на
възнаграждението,дължим до размера от 100 000 лв., а именно 3530лв.
Ответното дружество е подало отговор на молбата, с който е изразило становище за
неоснователност на същата.
С обжалваното определение е прието, че в случаите на оказване на безплатна правна
помощ ,адвокатът има право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък
от този, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Въззивният съд намира,че определението е правилно.
От фактическа страна по делото е безспорно,че между ищцата Д.А. Д. и адв. Д.И. Б.
е сключен договор за правна защита и съдействие с предмет предявяване на иск против „
ЕОС Матрикс“ ЕООД и процесуално представителство. По отношение на
възнаграждението ,дължимо на адвоката е записано, че ищцата е освободена на основание
чл.38,ал.1, т.2 от ЗАдв.
В съдебно заседание, проведено на 04.06.2021г. е направено изрично искане за
присъждане на разноски. Страната е заявила, че представя списък на разноските, но не е
препратила към него.
Съгласно чл.38,ал.2, от ЗАдв в случаите по ал.1 / когато адвокатът може да оказва
безплатна правна помощ/, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, а съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
Нормата е ясна и предвижда задължение на съда да определи възнаграждението на
адвоката, оказал безплатна правна помощ именно в съответствие с предвидения в Наредба
№1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, т.е съдът не е
обвързан от представения списък с разноските, а следва са ръководи от разпоредбата на
закона, която препраща към съответния текст на Наредба №1 /2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.7,ал.2,т. 5 от същата за процесуално представителство, защита и
съдействие по дело с интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. минималният размер на
възнаграждението е 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. По конкретното дело
интересът е 192 301,81 лв. Следователно минималният размер на възнаграждението е
3530лв. плюс 2% от 92301,81лв. (или 1846,04лв. ) и общо следва да се присъдят 5376,03лв.
2
С обжалваното определение възнаграждението е определено на 5376лв., т.е под този
минимум, поради което и подадената частна жалба се явява неоснователна. Следователно
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и ще следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 274649 от 12.10.2021г., постановено по гр.д.
№9954/2020г. по описа на СГС.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС е
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3