Р Е Ш Е Н И Е № 262089
гр. Пловдив, 24.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр.
с-в, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
секретар: Десислава
Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19973 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба подадена от „Н.И. Т.“ Лимитид,
Рег. № *********, регистрирано със седалище и адрес на управление: гр.
Йехуд-Моносон, И., ул. „Ремез“ № 33, представлявано от у. И. Т., гражданин на И.,
роден на *** г., притежаващ паспорт Тип * № ***, чрез пълномощника си адв. И.П.,***,
*** против „Т. – Здраве и красота“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 158, представлявано от у. Е. Н.
А., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от
сключен между страните устен договор за заем от 24.09.2007 г., по силата на
който в периода 24.09.2007 г. – 25.05.2017 г. на ответника била предоставена
сума в общ размер на 2 053 000 лева. Целта на предоставените суми
била спомагане развитието и постигането на бизнес целите на ответното
дружество. Получаването на всяка една сума било потвърждавано от подписваните
ежемесечно от г-жа Е. А. изявления за размера на предоставените суми. Поради
неизпълнение на задълженията по договора за заем, от страна на ответника,
невръщане на заетите суми и поради факта, че страните приели, че се касае за
безсрочен договор за заем, била съставена Покана за доброволно изпълнение за
връщане на получените суми. В същата изрично било посочено, че заемът следва да
бъде върнат в едномесечен срок от получаване на поканата, съобразно
изискванията на чл. 240, ал. 4 ЗЗД. Твърди, че поканата била връчена на
30.06.2017 г. на електронния адрес на длъжника, съобразно изискването на чл. 42,
ал. 4 ГПК. Излага, че паричните средства са преведени по банковата сметка на
ответното дружество, но дори и след връчване на ПДИ на 30.06.2017 г. и до
момента, отговор от ответника не е постъпил, като не са върнати и
предоставените в заем суми. Твърди се, че в полза на ответника е предоставена
сумата от общо 12230 евро, формирана както следва: сумата от 5010 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 25.05.2017 г.; 2250
евро, преведена по банковата сметка на ответника на 07.06.2017 г., както и
сумата от 4970 евро, преведена по
банковата сметка на ответника на 29.06.2017 г. За събиране на съответните суми
било образувано частно гр. дело № 17093/2017 г. на ПдРС, ХVІІI гр. с-в, като
след подадено възражение по чл. 423 ГПК за ищеца възникнал интерес от
предявяване на настоящия иск.
С молба с вх. № 4301/18.01.2019 г. ищецът уточнява,
че се касае за един устен договор за заем от 24.09.2007 г., като е уточнен и
петитумът на исковата молба.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови
съдебно решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 12230 евро, предоставена по договор за заем
от 24.09.2007 г. и формирана както следва: сумата от 5010 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 25.05.2017
г.; 2250 евро, преведена по
банковата сметка на ответника на 07.06.2017 г., както и сумата от 4970 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 29.06.2017 г.
Претендират се разноските в заповедното и
настоящото производство. Подробни съображения се излагат от процесуалния
представител на ищеца в писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с която се заявява, че искът е недопустим и неоснователен,
доколкото в обстоятелствената част на исковата молба се твърди наличието на
договор за заем от 24.09.2007 г. за предоставяне на суми в размер на 2 053 000
лева, а в петитума на исковата молба се иска освен установяване съществуването
на такъв договор за заем, но и се претендира връщането на заемна сума в общ
размер от 12230 евро, от която: сумата от 5010
евро, преведена по банковата сметка на ответника на 25.05.2017 г.; 2250 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 07.06.2017 г., както и сумата от 4970 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 29.06.2017
г. Твърди се недопустимост, предвид обстоятелството, че в петитума са заявени
два иска един установителен и един осъдителен иск и не ставало ясно дали е
предявен установителен или осъдителен иск. По основателността на иска, се изразява
становище, че така изложената обстановка е невярна, непълна и неточна, а по
същество искът е неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва всички
фактически твърдения, изложени в исковата молба, като твърди, че са неверни и
неотговарящи на обективната действителност. На първо място оспорва изцяло
твърденията за сключен устен договор за наем от 24.09.2007 г. в размер на 2 053
000 лева със заемодател ищеца – „Н.И. Т.“
ЛИМИТИД и заемател ответника - „Т. ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД. Твърди се, че такъв
договор никога не е съществувал, никога не е било постигано съгласие за
предоставяне на суми под формата на заем. Оспорва се и получаването в заем на
сумите, претендирани в исковата молба. Твърди се, че ответникът не е изразявал съгласие за сключване на заем,
не е поел такова задължение да връща
претендираните суми, посочени в исковата претенция, нито е получавал подобни суми от ищеца - „Н. И. Т.“ ЛИМИТИД.
Оспорва се твърдението, че получаването
на всяка една сума е потвърдено от подписаните ежемесечно от у. Е. А. изявления
в размера на предоставените суми. Твърди се, че това е невярно. Оспорва се
твърдението, че договора за заем е безсрочен, тъй като подобен договор липсва и
никога не е бил сключван. Оспорва се твърдението, че от страна на ищеца е
посещавано седалището на ответника, с цел връчване на покана за доброволно
изпълнение. Оспорва се съдържанието на декларацията за посещение, която не
отговаря на обективната истина и в нея са отразени неверни факти. Оспорва
се полагането на подписите в
декларацията. Оспорва се като цяло да е получена покана за доброволно
изпълнение, включително и по електронен адрес, доколкото такъв адрес ответника
няма и не се управлява от страна на дружеството. Оспорва се съдържанието и
автентичността на приложената разпечатка на имейл. Оспорва се представителната
власт на адвокат И.П., като се твърди, че тя не е била упълномощена да отправя
подобни изявления, в частност, да отправя покана за връщане на заем от името на
"Н. И. Т.„ ЛИМИТИД. Оспорва се и твърдението, че „Т.- ЗДРАВЕ И КРАСОТА“
ООД е получавало претендираните суми. Излагат се твърдения, при положение, че
се приеме, че ответникът е получил претендираните суми, те не са били получени
на твърдяното основание, а именно договор за заем за потребление, доколкото
между страните съществуват множество
договори за продажба и износ на стоки, произведени от ответника. Ако се приеме,
че подобни суми са постъпили в ответното дружество, се твърди, че те са били
плащани към ответника по повод продадена и получена продукция. Твърди се, че
липсват елементите на фактическия състав на сключен договор за заем за
потребление. А, ако се приеме, че такъв договор е сключен, се прави възражение
за ненастъпил падеж и изискуемост на вземането, прави се възражение за изтекла
погасителна давност.
С оглед изложеното се иска прекратяване на
производството като недопустимо, ако се приеме, че е допустимо, то тогава
следва иска да се отхвърли като недоказан, необоснован и неоснователен.
Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от процесуалния
представител на ответното дружество в писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете, с оглед
изричното възражение на ответника в тази насока:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 17093/2017 г. по описа
на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.50, ал.4 ГПК. След проведена процедура по
чл.423 ГПК е прието възражението на длъжника.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Видно от приложеното по делото заповедното дело в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение за сумата в общ размер на 12230 евро,
представляваща сбор от предоставени в заем парични средства, от които сумата от
5010 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 25.05.2017 г., 2250
евро, преведена по банковата сметка на ответника на 07.06.2017 г. и сумата от 4970 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 29.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда -26.10.2017г. до
окончателното изплащане.
Предмет на настоящото исково производство са същите тези
парични преводи, претендирани като предоставени в заем. Обстоятелството, че са
изложени твърдения, че е сключен един устен договор за заем от 24.09.2007 г.,
не променят факта, че се търсят конкретни суми, платени на определени дати,
които съответстват на вземанията за които е издадена заповедта за изпълнение и
които се претендират на основание заем. Наред с това от изложените
обстоятелства в исковата молба съдът приема, че се касае за сключване на
множество договори за заем в периода от 2007 г до 2017 г., а не за едно
правоотношение, като се има предвид и характера на договора за заем като реален
договор, който се счита за сключен от момента на предаване на заемната сума и
съгласие на заемодателя да я върне.
Предвид изложеното съдът приема, че е налице идентитет между основанието на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК и тези, предмет на настоящото производство, поради и което исковете
се явяват допустими и следва да се прецени тяхната основателност.
По основателността на предявените искове:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 12230
евро, представляваща сбор от предоставени в заем парични средства, от които
сумата от 5010 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 25.05.2017
г., 2250 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 07.06.2017 г. и сумата от 4970 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 29.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда -26.10.2017г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 17093/2017 г. по описа
на Пловдивския районен съд, 18-ти гр. състав.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване валидно възникнало заемно
правоотношение, в това число, като елемент на фактическия състав на договор за
заем и реалното предаване на сумите претендирани като заемни такива в исковата
молба, наличие на задължение на заемателя да върне предоставените в заем суми и
настъпването на изискуемост. С оглед възражението на ответника за изтекла
погасителна давност, то следва да докаже и наличието на основания за спирането
или прекъсването на давностния срок.
Приети са като писмени доказателства платежни
нареждания за сумите, както следва:
сумата от 5010 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 25.05.2017
г., 2250 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 07.06.2017 г. и сумата от 4970 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 29.06.2017 г. В платежните нареждания, като основание за
превода е посочено „изплащане на акционерен заем“.
Приети са като писмени доказателства и потвърждения за
плащане, както следва: за сумата от 5010
евро от дата 25.05.2017 г., за сумата
от 2250 евро от дата 07.06.2017 г.
и за сумата от 4970 евро от 29.06.2017г. В тях е отразено, че Е. А.
потвърждава, че е получила заем за бизнес цели, както е описано в
потвърждението от Е. А. Т. И.. Потвържденията се твърди, че са подписани от Е. А.
и е поставен печат на ответното дружество. Така представените и приети
потвърждения са оспорени по отношение на автентичността им от ответника, като е
открито производство по чл. 193 ГПК с протоколно определение от 04.06.2019 г. С
оглед на разпределената доказателствена тежест в производството по оспорване е
уважено искането на ответника за допускане на съдебно – графологична
експертиза.
От заключението на приетата по делото съдебно –
почерковата експертиза, извършена от в. л. М.С. се установява, че подписът в
представените за изследване документи не е положен от Е. Н. А.. В. л. С.
посочва, че няма разминаване между трите документа с оглед самото поставяне и
изписване на подписа, като те са еднакво положени. Категоричен е, че има
извършени технически поправки и пренасяния на подпис, като не може да установи
дали има съответствие между извършването на ръкописния подпис и изписването на
ръкописните цифри в тези документи. Не се установява и дали мастилената паста е
еднаква. При изслушването му в. л. посочва, че дори и да види подписа на
електронния носител на документите в оригинал, то заключението няма да се
промени, тъй като подписът категорично не е на Е. А.. За изготвяне на
заключението в. л. посочва, че е използвало, както наличните по делото подписи,
така и спесимен, публикуван в търговския регистър и декларации от лицето.
Посочва, че в случая един и същи подпис е пренесен на три документа, като е
взет от друг документ и е пренесен, заедно с печата. Не се събраха и други
доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че трите потвърждения са
подписани именно от у. на ответното дружество Е. А., която е потвърдила, че
получените средства за въз основа на сключен договор за заем за бизнес цели.
Съдът кредитира заключението на съдебно-почерковата
експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените
въпроси и неоспорено от страните.
С оглед на така изложеното и на основание чл. 193, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 194 ГПК съдът приема за доказано направеното от ответника
оспорване автентичността на протокола по
отношение на подписа на у. т.е. приема, че протоколът не подписан от у. на
ответното дружество, така както е отразено в самия него с изписване на двете му
имена и че е оборена формалната доказателствена сила на документа, че той
изхожда от посоченото в него лице и съответно отразява изявление на ответното
дружество за приемане на изпратените от ищеца суми, като получени по договор за
заем.
Въпреки, че не се установява оспорените потвърждения да
са подписани от у. на ответното дружество и съответно е оборена тяхната
формална доказателствена сила, то съдът следва да прецени твърденията на ищеца,
че същите са изпратени от имейл на ответното дружество и съответно отразяват
волята на същото за получаване на процесните суми по договор за заем и поемане
на задължение за връщането им. В тази
връзка е допусната съдебно – техническа експертиза, като въпреки многократните опити за получаване на цялата необходима на в. л.
информация от Google, то същите са
неуспешни. От приетото заключение на съдебно – техническата експертиза /приложена
на л. 250-264 се установява, че са ипращани две съобщения- писмо от
26.05.2017г. и писмо от 19.06.2017г. Писмата са изпратени от електронна поща ********* до електронна поща *******. Съдържанието на
изследваните писма, както и съдържанието на прикачените към тях файлове са
дадени от в. л. в т.3 от техническото изследване и представляват именно
процесните потвърждения. В изследваните електронни съобщения в. л. не открива
технически данни и информация за техническото устройство, използвано от
подателя, както и за неговото местоположение. Изследването не установява данни
за манипулации върху посочените електронни писма, както и на прикрепените към
тях файлове. Не може да отговори на въпроса дали процесните електронни писма са
изтрити от електронната поща ***********.
Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата
експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и допринасящо за
изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства.
С оглед горното съдът приема, че не
се установява, че приетите като писмени доказателства потвърждения за получени
в заем суми, изхождат именно от ответното дружество и изразяват волята му за
поемане на задължения за връщане на предоставени в заем суми. Представените в
тази връзка протоколи от съдебни заседания във връзка с обжалване на
постановление за прекратяване на досъдебно производство, доколкото съдържат
показания на трети за спора лица, то не могат да приети като доказателства
/именно по тази причина съдът остави без уважение искането за приобщаването им/
и не биха могли да се ценят в настоящото производство.
За установяване на твърденията на
ищеца за сключване на договори за заем е
изслушана и приета Съдебно-счетоводна експертиза на в. л. В.Ш. се установява
следното:
От счетоводството на ответника „Т.-ЗДРАВЕ
И КРАСОТА“ ООД е представено банково извлечение за месец май и месец юни 2017г.
от банковата сметка на дружеството в евро с посочен от в. л. номер в
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. През месец май по същата са постъпили 5060
евро, преведени от „Н.И Т. Лимитид“. За превода са удържани разноски за сметка
на получателя в размер на 5 евро.
На 26.05.2017г. по сметката в евро
на „Т.-ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД са постъпили 5006 евро, преведени от „Н.И Т.
Лимитид“. За превода са удържани разноски за сметка на получателя, в размер на
5 евро.
На 09.06.2017г. по сметката в евро на „Т.-ЗДРАВЕ И
КРАСОТА“ ООД са постъпили 2246 евро, преведени от „Н.И Т. Лимитид“. За превода
са удържани разноски за сметка на получателя, в размер на 5 евро.
На 29.06.2017г. по сметката в евро
на „Т.-ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД са постъпили 4966 евро, преведени от „Н.И Т.
Лимитид“. За превода са удържани разноски за сметка на получателя, в размер на
5 евро.
От
ищеца по делото са представени документ за наредени от банкова сметка *** „Н.И Т.
Лимитид“ с посочен от в. л. номер към банковата сметка на получателя „Т.-ЗДРАВЕ
И КРАСОТА“ ООД в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД суми както следва: сумата от
500 евро, наредена на дата 25.05.2017г., сумата от 2250 евро, наредена на
07.06.2017г. и сумата от 4970 евро, наредена на 29.06.2017г.
В т. 70 от преведените документи е
записано основание за превода „изплащане на акционерен заем“.
В хронологичната ведомост по
синтетични сметки за месец май 2017г. преводът от 5006 евро е осчетоводен на
26.05.2017г. по дебита по сметка 504 „Разплащателна сметка във валута“ и по
кредита на сметка 499 „Други кредитори“ с левова равностойност на посочената в
евро сума- 9790,88 лева със записано основание „превод“.
В
представените от ответника „Т.-ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД счетоводни регистри не са
налице данни за връщане на сумата от 5006 евро или нейната равностойност в
лева.
В хронологичната ведомост по
синтетични сметки за месец юни 2017г. преводът от 2246 евро е осчетоводен на
09.06.2017г. по дебита по сметка 504 „Разплащателна сметка във валута“ и по
кредита на сметка 499 „Други кредитори“ с левова равностойност на посочената в
евро сума- 4392,79 лева със записано основание „превод“.
В представените от ответника „Т.-ЗДРАВЕ
И КРАСОТА“ ООД счетоводни регистри не са налице данни за връщане на сумата от
2246 евро или нейната равностойност в лева.
В хронологичната ведомост по синтетични сметки за месец
юни 2017г. преводът от 4966 евро е осчетоводен на 29.06.2017г. по дебита по
сметка 504 „Разплащателна сметка във валута“ и по кредита на сметка 499 „Други
кредитори“ с левова равностойност на посочената в евро сума- 9712,65 лева със
записано основание „превод“.
В представените от ответника „Т.-ЗДРАВЕ
И КРАСОТА“ ООД счетоводни регистри не са налице данни за връщане на сумата от 4966
евро или нейната равностойност в лева.
При изслушване на заключението в
съдебно заседание, в. л. уточни, че по сметка 499 се осчетоводяват задължения,
които са различни от обичайните като доставчици. Това могат да бъдат всякакъв
вид разчети, които могат да включват различни взаимоотношения с други
контрагенти. По принцип би могло и заеми да се осчетоводяват, но те си имат
друга група 15-151-152. Като точно основание е записан „превод“.
Съдът кредитира заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и
ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
Във връзка с твърденията си за изискуемост на процесните
суми ищецът ангажира писмени и гласни доказателства посредством показанията на
св. В. И. – н. на ответното дружество и
декларация от К. И., в която е посочено, че И. Т. многократно е посетил адреса
на ответното дружество и желаел да връчи книжа на Е. А., включително покана за
връщане на заем, но на адреса не бил открит нито законния представител Е. А.,
нито нейн представител. Отразено е, че г-н Т. ги помолил да съдействат за
връчване на книжа, но не успели да открият упълномощен представител на
дружеството, като не са виждали представителя на дружеството повече от година. Във
връзка с направеното оспорване на декларацията от процесуалния представител на
ответното дружество, в проведеното на 16.01.2020г. е разпитан св. В. И., от
показанията на който се установява, че познава страните, тъй като до месец
септември 2017г. ответното дружество било негов наемател, като ползвал
помещение в сграда, находяща се на бул. ***** и именно на този адрес бил
регистриран и адреса на управление на дружеството. Посещавал адреса и до днес.
Често ставал свидетел на опит за връчване на книжа между съсобствениците в тази
фирма. Детайлно книжата, които опитвал да връчи не бил разглеждал, но се
опитвал да съдейства, така и не успял да намери на адреса Е. А..
Съдът
кредитира показанията на св. И., тъй като кореспондират на приетата по делото
декларация и свидетелят има непосредствени впечатления досежно установените от
него факти.
В тази
връзка, приетата по делото декларация представлява частен свидетелстващ
документ, който не се ползва с материална доказателствена стойност, а само с
формална такава, която не е оборена от ответника досежно нейното авторство в
лицето на св. И.. Не се установява обаче от показанията на същия достоверността
на отразеното в декларацията, че И. Т. е посетил многократно адреса на
дружеството за връчване на покана за връщане на заем, като св. И. категорично
заявява, че не е видял, нито разглеждал документите, за които са правени
неуспешни опити за връчването им.
При тези данни и с оглед липсата на
доказателства за връчване на покана за връщане на сумите, които се твърди от
ищеца, че са предоставени в заем, то не може да се направи извод, че падежът за
връщане е настъпил преди връчване на заповед за изпълнение в каквато насока са
твърденията на ищеца.
Във
връзка със спорния по делото въпрос, дали посочения от ищеца имейл адрес е
принадлежал на ответното дружество са допуснати въпроси по реда на чл. 176 от ГПК към у. на „Т.-ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД- Е. А., която заяви, че посочения адрес
не принадлежи на дружеството, не е създаден и ползван от нея, а дружеството
няма официален адрес. Последното се потвърждава и от факта, че ответното
дружество не е посочило имейл адрес сред данните вписани в Търговския регистър.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетите заключения не се
установява по безспорен и категоричен начин сключването на сочените договори за
заем. Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат
доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума,
респективно по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване
на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от
ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. В Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014
г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о.
е прието, че договорът за заем е
сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът е
реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент
липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и
даденото е без основание, освен ако не се докаже наличието на друго основание
за предаването в собственост.
В
случая съдът приема, че по делото не се установи при условията на пълно и
главно доказване, че между страните е възникнало заемно правоотношение. Липсва
изрично волеизявление на ответника за
поемане на задължение за връщане на преведените суми.
Представените от страна на ищеца платежни
документи, като посоченото в тях основание на превода не обвързва ответника,
ако същият не е приел, че получава средствата именно на соченото в платежните
документи основание – изплащане на акционерен заем. Освен това от така
посоченото основание и приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна
експертиза не може да се обоснове категоричен извод, че се касае за
предоставяне в заем на средства. В тази насока следва да се има предвид и
обстоятелството, че представляващия ищцовото дружество е собственик на 70 % от
ответното дружество и може да се приеме, че отразеното основание „изплащане на
акционерен заем“ се отнася до финансиране на дейността на ответното дружество
от И. Т. в качеството му на мажоритарен собственик. Така изложеното обаче
представляват единствено и само предположения за действителния характер на
взаимоотношенията по повод на така преведените суми, а решението следва да се
основава на категорично установени факти, а не на предположения, ще повече, че
от счетоводните записвания е видно, че постъпили по банкова сметка ***ени като
„превод“. Както е прието в Решение от
19.02.2021 г. по в.гр.д. № 2897/2020 г. по описа на ПОС по идентичен спор
между същите страни, при така
установените „неясни
правно-финансови взаимоотношения между тези две свързани търговски дружества по
никакъв начини не може да се направи извод за наличие на устен договор за
заем.“
Освен
нееднозначност на отразеното основание за превеждане на сумите в полза на
ответника, то не се установява по безспорен и категоричен начин ответникът да е
изразял ясно и безпротиворечива воля за приемане на средствата, като
предоставени в заем. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответникът е посочил
като основание за преводите „превод“ и е осчетоводил сумите в сметка 499, която
в. л. посочва, че е обща сметка, по
която биха могли да се осчетоводят суми, на които е оспорен произхода или не е
доказан, или има неяснота по кои други разчетни сметки да бъде отнесен този
запис. Действително в. л. Ш. посочва, че биха могли и заеми да се да се осчетоводяват в тази сметка, но липсва
подобно отразяване от страна на ответното дружество, а същите се осчетоводяват
принципно по друга, нарочна сметка. В основанието на сумата е посочено само
превод. След като сумите не са осчетоводени, като заем, то не може да се
приеме, че ответникът е приел основанието посочено в платежните нареждания от
ищеца и се е съгласил да върне предоставените му суми. В този смисъл са и Решение № 390/20.05.2010 г. по гр.д. №
134/2010 г., IV ГО, Определение № 305/24.09.2015 г. по гр.д. № 159/2015 г., III
ГО. В така цитираното решение е прието, че заемът е реален договор, при който
едната страна предоставя на другата заместими вещи, а получателят се задължава
да ги върне. Този договор не предпоставя предходни правни отношения между
заемателят и заемополучателят. Доказването му става чрез възпроизвеждането пред
съда (пряко или с поредица изключващи друга възможност косвени факти) на
изявлението на получателя, че получава определена сума пари със задължението да
ги върне.
Съдът не споделя довода на ищцовата страна, изразен в
писмените бележки, че в случая е доказано съгласието на ответника да върне
заемните суми, доколкото в счетоводството му били осчетоводени процесните суми,
като се позовава на Решения № 62 от 09.07.2012 г. по т.д. № № 733/2011 г. ВКС
II TO. Цитираното от ищцовата страна решение има за предмет различна хипотеза,
при която има сключен писмен договор за заем, има превод на сумата по сметка на
заемателя, има осчетоводяване на сумата, като макар и да не е посочено
основанието, в счетоводството на това дружество има други документи, в които е
признато изрично, че сумата е предоставена в заем – разходен касов ордер. Какъвто
не е настоящия случай.
С оглед успешно проведеното производство по оспорване на
автентичността на приетите като писмени доказателства потвърждения, които се
сочи, че изхождат от у. на ответното дружество и доколкото е оборена тяхната
формална доказателствена сила, то същите не представляват годни доказателства,
установяващи изявлението на ответника за сключване на договори за заем за
процесните суми.
Предвид всичко изложено съдът намира, че по делото не се
доказа от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че сумите предмет на
делото са преведени като заем на ответника, който да се е задължил да ги върне.
Съдът споделя становището на ищеца в писмената защита, че би могло решението да
се основава и на косвени доказателства, но както е прието и в цитираната
практика на ВКС „За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно
доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да
създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени
факти, наистина се е осъществил.“ В настоящия случай обаче не е налице система
от доказателствени факти, а единственото доказателство в подкрепа на
твърденията на ищеца за сключени договори за заем е отразеното основание за
преводите„изплащане на акционерен заем“, което не само, че не е еднозначно, но
и не може да обоснове извод за изявление от страна на ответника, че е получил
сумите със задължение да ги върне.
Останалите събрани по делото доказателства, както и
направените от страна на ответника възражения съдът намира за безпредметно да
обсъжда. Дали сумите са преведени на
друго основание, на каквото се позовава ответника, не следва да бъде обсъждано,
доколкото ищецът следваше да докаже, че сумите са преведени именно на
твърдяното от него основание - заем и ответникът се е задължил да ги върне.
С оглед
неустановяване на заемния характер на правоотношенията, то не следва да
се разглежда и възражението за погасяване по давност на вземанията. Още повече,
че не се установяват твърденията на ищеца, че изискуемостта е настъпила преди
образуване на заповедното производство.
При изложените съображения исковете се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно приетия списък по чл. 80 от ГПК
и представените доказателства за извършването им. Ответникът претендира
разноски в общ размер от 2805 лв., от които сумата от 2625 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение, 180 лв.- депозит за съдебно – графологична
експертиза. Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. С оглед на описаните в договора за правна защита
действия, за които е заплатено адвокатско възнаграждение в размер от общо 2625
лв., както и с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените
множество съдебни заседания, в това число и активната процесуална позиция на
пълномощника на ответното дружество, съдът счита че размерът от 2625 лв. не се
явява прекомерен и не следва да се намалява.
Мотивиран от
горното, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н. И. Т.“ Лимитид,
рег. № *********, регистрирано със седалище и адрес на управление: гр. Йехуд-Моносон, И., ул. „Ремез“ № 33ZIP
код 5625214, представлявано от И. Т. срещу „Т. – Здраве и Красота“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил
Априлов“ № 158, представлявано от Е. Н. А. – У. положителни установителни
искове за признаване за установено, че „Т. – Здраве и Красота“ ООД, ЕИК
********* дължи на „Н.И. Т.“ Лимитид, рег. № ********* в И. сумата в общ размер
на 12230
евро, представляваща сбор от предоставени в заем парични средства, от които
сумата от 5010 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 25.05.2017
г., 2250 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 07.06.2017 г. и сумата от 4970 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 29.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда -26.10.2017г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 17093/2017 г. по описа
на Пловдивския районен съд, 18-ти гр. състав.
ОСЪЖДА „Н.И. Т. Лимитид“, рег. №
*********, регистрирано със седалище и адрес на управление гр. Йехуд-Моносон, И., ул. „Ремез“ № 33ZIP
код 5625214 да заплати на „Т. – Здраве и Красота“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 158,
представлявано от Е. Н. А. - У., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2805 лева /две хиляди осемстотин и пет
лева/, представляваща направени по делото разноски, от които- заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2625 лева и депозит за вещо лице в размер
на 180 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Диляна Славова/
Вярно с оригинала!
РЦ