О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври , през
две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николинка Попова
При секретаря……...и с участието на
прокурора ………………………като изслуша докладваното от съдия Попова гр. дело № 3021/
2017 г. по описа на съда и за да се
произнесе прие следното:
Производството е
по чл. 389 и сл. ГПК.
В
исковата си молба по предявен насрещен иск против „СТРОИТЕЛ „АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „ Петър Бонев
„ № 4 представлявано от управителя А.Ф.Т. ищецът
„КАПАДОКИЯ ФРУКТ „ ЕИК ********* представлявано от управителя М.Й., със
седалище и адрес на управление : с. Ветрен дол, общ. Септември, ул. „Двадесет и
трета „ 3А чрез своят процесуален представител адв. Л.М. от ПАК твърди , че между страните
съществували договорни правоотношения по
договор за строителство от 10.06.2016 г. , във връзка с които заради договорно неизпълнение ответникът
по насрещният иск дължи на ищеца сумата в размер на 9000,00 лв. с ДДС
представляваща част от стойността на разходите , необходими за поправка на
недовършено СМР общо на стойност от 35000,00 лв. с ДДС по същия договор за
строителство / непоставяне на
топлоизолация на под на обект
„Склад за съхранение на селскостопанска
продукция и офис сграда“ / , както и
сумата в размер на 15397,68 лв. представляваща договорна неустойка по чл. 6.1 от същия договор за периода
17.01.2017 г. до 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху двете главници
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Във връзка с така
заявените фактически твърдения и формулиран петитум ищецът чрез пълномощника си прави искане за
обезпечаване на предявените искове, като поддържа , че съществува реална опасност принудителното
изпълнение да бъде затруднено или да
стане невъзможно след постановява на положително за ищеца осъдително решение.
Затова се моли съда да бъде допуснато обезпечение на предявените искови
претенции , а като обезпечителна мярка се сочи запор на вземанията на ответника по банковите
му сметки в ОББ до размера на исковата сума от 24 397,68 лв. Сочат се
доказателства.
Като се запозна с
изложените в молбата твърдения, както и със събраните към настоящия момент
доказателства , съдът прие следното:
Молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът е сезирал Районния съд с молба по чл. 389 ГПК
, като е поискано да бъде допуснато обезпечение на предявени осъдителни искове, чрез налагане на
запор върху вземанията по банковите
сметки на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 391 ГПК
обезпечение на иска се допуска , когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението
и то ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определен
от съда размер, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. С настоящата насрещна искова
молба съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД ,
както и чл. 79 ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 92 ЗЗД за заплащане на обезщетение вместо изпълнение
, както и неустойка поради договорно неизпълнение, видно със законна лихва за
забава върху главниците по чл. 86 ЗЗД. Ищецът е съединил обективно предявените
искови претенции , като общата цена на исковите претенции е 24397,68 лв. От
представените към настоящия момент писмени доказателства съдът без да навлиза в
спора по същество - може да направи обоснован извод досежно допустимостта на
осъдителните искови претенции. При
преценката за наличието на обезпечителна нужда , съдът взема предвид установената
съдебна практика според която при
съдебно предявени парични вземания
обезпечителната нужда се предполага , тъй като всяко разпореждане на ответника с имуществото му затруднява
удовлетворяването на кредитора / в този смисъл Определение №933/ 19.10.2012 по ч.т.д. № 778/2012 г.
ІІт.о. ВКС, определение № 1132/ 18.12.2012 г. по ч.т.д. № 926/ 2012 г. ІІт.о.
на ВКС постановени по реда на чл. 274
ал.3 т.2 ГПК./
При
допускане на обезпечение съдът се
произнася с оглед на този изход, който изглежда най- вероятен при обсъждане на
представените от страните към момента доказателства, но в конкретния случай предвид насрещните
възражения на ответника по иска , съдът не би могъл да обоснове категорични изводи за
вероятната основателност на исковите претенции в целия претендиран размер.
Затова съдът счита, че обезпечение следва да бъде допуснато само след внасяне
на гаранция. Размерът на гаранцията от своя страна следва да бъде определен при
съобразяване на фазата , в която се намира производството и опасността от нанасяне на вреди на
ответника. В случая иска на ищеца – молител е с материален интерес 24397,68 лв.
, а делото е във фаза след размяна на
книжа, но преди провеждане на първото по делото заседание . Вредите , които
ответникът би търпял следва да се съобразят с периода , в който се очаква
процесът да приключи окончателно , в който период няма да може да се разпорежда
със запорираните суми. Затова съдът намира , че обезпечението следва да бъде
допуснато при определянето на гаранция в размер на 2500,00 лв.
Ето защо съдът
следва да допусне запор на вземанията на ответника по банковите му сметки в ОББ
до размера на претендираното от ищеца, а
именно до размера на 24397,68 лв. и по този начин да гарантира удовлетворяването на молителя - ищец по предявените искове при евентуално положително решение за него. Налагането
на обезпечителната мярка е под условие,
ако молителят внесе определената от съда гаранция в посочения по-горе размер.
Водим
от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
О П Р
Е Д Е Л И :
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на
предявените от „КАПАДОКИЯ ФРУКТ „ ЕИК *********
представлявано от управителя М.Й., със седалище и адрес на управление :
с. Ветрен дол, общ. Септември, ул. „Двадесет и трета „ 3А чрез процесуален представител адв. Л.М. против „СТРОИТЕЛ
„АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „
Петър Бонев „ № 4 представлявано от управителя А.Ф.Т. осъдителни
претенции с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД , чл. 79 ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД чрез налагане на запор на вземанията на ответника „СТРОИТЕЛ „АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „ Петър Бонев „ № 4 представлявано от управителя А.Ф.Т. по негови банкови сметки в ОББ до
размера на исковата сума от 24397,68 лв.
/ двадесет и четири хиляди триста деветдесет и седем лв. и 68 ст. /
НА ОСНОВАНИЕ
чл. 391 ал.2 ГПК задължава ищеца „КАПАДОКИЯ ФРУКТ „
ЕИК ********* представлявано от управителя М.Й., със
седалище и адрес на управление : с. Ветрен дол, общ. Септември, ул. „Двадесет и
трета „ 3А да внесе парична гаранция в размер на 2500,00
лв. по сметка на ПзРС и да представи доказателства за това по делото.
След представяне на доказателства за внасяне на
паричната гаранция да се издаде заповед за налагане на
обезпечителната мярка.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПзОС
в едноседмичен срок, който срок за молителя тече от връчването му, а за
ответника от деня, в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: